РЕШЕНИЕ
№ 2006
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110112567 по описа за 2021 година
Ищеца Р.С. сочи, че работи на постоянен трудов договор при ответника „П.В." ЕАД
на длъжност „Докер". На 02.07.2021г. е уведомил прекия си началник – Д. Д, че спешно му
се налага същият ден и на следващия да ползва, неплатен годишен отпуск. Обсъдили каква
работа има планирана за свършване от бригадата, в която работел ищеца и след като
установили, че няма товаро-разтоварни дейности в пристанището и кораби за товарене и
разтоварване, прекият му началник го помолил, преди да депозира заявлението си за
неплатен годишен отпуск, да помогне заедно с колегите си в бригадата да изпълнят за деня
планираната работа. На 02.07.2021г. ищеца, заедно с още 4 човека от бригадата му,
обслужили товарен кораб на пристанището до 09.30ч. Друга работа през деня и за нощната
смяна на 03.07.2021г. по график е нямало. Бил посъветван от председателя на докерския
синдиката, молбата за отпуск да бъде депозирана от петък 02.07.2021г., защото за
03.07.2021г. за нощната смяна, той няма да може да пусне в събота, защото е почивен ден.
Ищецът депозирал заявлението за неплатения годишен отпуск за 02 и 03.07.2021г. и
напуснал района на П.В. в 10.40ч. Изп.директор отказал да одобри заявлението за неплатен
отпуск със Заповед №192/03.08.2021г., поради „производствена необходимост". На
03.07.2021г. ищецът не се явил на работа за нощна смяна от 19ч. и с уведомително писмо
изх.№4861/16.07.2021г. е уведомен, че срещу него има Докладна записка с вх.
№4660/08.07.2021г. от Д.Д - ръководител отдел "Оперативна Експлоатация" в П.В. - Изток
към „П.В.“ ЕАД, за започване на дисциплинарно производство за нарушаване на трудовата
дисциплина, без представяне на оправдателен документ, като тези негови действия са
1
квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 КТ, предложение 2-
преждевременно напускане на работа и предложение 3 - неявяване на работа. Ищецът бил
поканен да даде писмени обяснения в тридневен срок, като депозирал възражение. Той
подал възражение в срок с което оспорил твърденията на работодателя. Ответника издал
Заповед №192/03.08.2021г. с която без да коментира възраженията на ищеца и направените
от него искания за събиране на доказателства
Ищеца счита, че работодателя след като не е събрал исканите от него доказателства е
нарушил задължението си по чл.193, ал.1 пр.последно от КТ, което го задължава да събере и
оцени доказателствата по дисциплинарната преписка. Той счита обжалваната Заповед
№192/03.08.2021г. на Изпълнителния Директор на П.В. ЕАД като незаконосъобразна,
издадена в нарушаване на процесуалните правила и норми на чл.193 ал.1 пр.последно от КТ,
като необоснована, издадена в противоречие на фактите и доказателствата подкрепящи
изложените в нея тези. Твърдението, че прекия ръководител не е бил уведомен е невярно. На
депозираното от него, заявление има отбелязване извършено от Д, че същия е запознат с
текста на молбата и същия е удостоверил запознаването си, с подпис на молбата, това е и
основание, без което в деловодството на ответника, няма да приемат за завеждане молбата.
Аргументи за нарушаване на работния процес на терминала не са коментирани в
обжалваната заповед. Аргументи за производствената необходимост от присъствието на
ищеца също не са коментирани. За каква „производствена необходимост" става въпрос, като
от 7 колеги през цялата нощна смяна на 03.07.2021г. само един е бил на работа. При
издаване на обжалваната заповед и при определяне на вида на дисциплинарното наказание
не са взети предвид обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта
на нарушението, както и това дали от неизпълнението са настъпили или е възможно да
настъпят неблагоприятни последици за работодателя. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваната заповед №129/03.08.2021г. на изп.директор на ответника, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „Последно предупреждение за уволнение" и
самото наказание и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответника „П.В.“ ЕАД в даденият срок по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който
сочи, че атакуваната заповед е издадена при спазване на нормативните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника и при осъществено основание -
допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Спазени са и изискванията на чл.189,
чл.192, ал.1, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Дисциплинарното производство е започнало на
основание Докладна записка с вх.№4660/08.07.2021г., от Д.Д - Ръководител отдел
„Оперативна Експлоатация" в П.В. - Изток, „П.В." ЕАД, с приложени: заявление за неплатен
годишен отпуск, справка от пропускателна система на П.В. - Изток за периода 01.06.2021г.
до 13.07.2021г., утвърден месечен работен график за явяването на работа за м.юли 2021г., на
отдел „Оперативна Експлоатация" в П.В. - Изток, списък на запознатите с работен график за
м.юли 2021г., извлечение от присъствена книга за периода 02.07.2021г. до 06.07.2021г.,
Доклад от видео наблюдение със снимков материал за дата 02.07.2021г., от пешеходен
портал вход в 06:20ч. на 02.07.2021г., и от пешеходен портал-изход в 10:40ч. на 02.07.2021г.
2
Уведомително писмо за започнало дисциплинарно производство и покана за представяне на
обяснения с изх.№4861/16.07.2021г., е връчено на работника на 26.07.2021г., а на 27 юли са
представени писмени обяснения на работника с вх. №5109. Заповед №192/03.08.2021г. е
връчена на работника на 03.08.2021г. Сочи, че лицата на длъжност „Докер" работят на
смени по график и са ключов персонал. Работодателят е издал Заповед №313/21.12.2020г.,
съгласно която заявления за отпуски се подават в срок от 7 работни дни предварително. Това
се налага с оглед промяната на работните графици и своевременното уведомяване на
работниците и служителите, според изискванията на Кодекса на труда и приложимите
наредби за съответните промени. С оглед на това поведението ищеца, представлява
дисциплинарно нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание, съобразено с
тежестта на извършеното нарушение. Твърденията, че не са оценени представените писмени
обяснения не отговарят на истината. Тези обяснения са посочени в оспорената заповед.
Отделно от това, работодателят е събрал достатъчно доказателства за това, че на
02.07.2021г. - дневна смяна, ищеца е представил заявление за ползване на неплатен отпуск,
считано от същия ден - 02.07.2021г., който не е разрешен. На същата дата, той си тръгва от
работа в 10:40ч., при очаквано време 19ч., като не е уведомил прекият си ръководител, с
което е нарушил производствения процес на терминала. На 03.07.2021г., работника не се е
явил на работа за нощна смяна от 19ч. на 03.07.2021г. до 07ч. на 04.07.2021г., съгласно
утвърденият месечен работен график в отдел „Оперативна Експлоатация" в П.В. - Изток, с
който е запознат срещу подпис, като не е представил оправдателен документ,
удостоверяващ основателна причина за неявяването му на работа на 03.07.2021г. Поради
липсата на оправдателен документ, отсъствието на ищеца от нощна смяна на 03.07.2021г. се
счита за самоотлъчка. Заповедта е издадена при спазване на нормативните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника и при осъществено основание за
налагане на наказание за допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното
производство е започнало, след сезиране на работодателя при установени нарушения на
трудовата дисциплина. Работникът е уведомен за започналото дисциплинарно производство
и му е дадена възможност да представи обяснения, както по случая, така и във връзка с
евентуалното дисциплинарно наказание. Събрани са доказателства за изясняване на всички
обстоятелства. Заповедта е подписана от Адм.директор, съгласно възложените и функции
със Заповед №386/18.08.2015г. на Изпълнителния директор. Оценени са всички събрани в
дисциплинарното производство материали и представените както от работника, така и от
отговорните лица обяснения. Решението за налагане на наказанието е съобразено с тежестта
на извършеното нарушения и установените обстоятелства. Моли се да се отхвърли
предявеният иск и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.357, ал.1 от КТ.
Страните не спорят, че се намират в договор по трудово правоотношение, като това
се установява и от представения договор №417/12.11.2002г. и допълнително споразумение
към него, съгласно които ищецът е назначен при ответника на работа, като работник по
събиране и изг.на тв.битови отпадъци в П.В.-изток. Ответника с представената своя заповед
3
№192/03.08.2021г. е наложи на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, пр.2 от КТ.
Посочената заповед съдържа в мотивите си изложение за това, че на 2.07.2021г. след като е
депозирал молба за ползване на неплатен отпуск от същия ден към 10.40ч. ищецът е
напуснал работното си място, но отпуск му е бил отказан поради производствена
необходимост. Посочено е също така, че на следващия ден 3.07.2021г. ищецът не се е явил
на работа въпреки утвърдения работен график, с който е бил запознат и не е представил
оправдателни документи за отсъствието си. Работодателят е възприел двете събития
съответно като преждевременно напускане на работното място и не явяване на работа.
Съгласно представеното уведомително писмо на ответника до ищеца
№4861/16.07.2021г. от С. са изискани обяснения за случилото се по реда на чл.193 от КТ по
повод на започнало дисциплинарно производство срещу него, като срокът за предоставянето
им е бил тридневен. Писмото е връчено на ищеца на 26.07.2021г., като той е записал в него,
че има възражение. Ищецът е подал възражение на следващия ден-27.07.2021г., в което е
изложил фактическа обстановка идентична с посочената в исковата молба.
Предвид изложеното съставът намира, че от формална страна процесът на налагане
на дисциплинарното наказание е спазен, като от работника са изискани обяснения и такива
са дадени преди да бъде издадена заповедта с която се налага наказанието. Твърденията на
С., че процедурата е нарушена поради това, че не са взети предвид сочените от него
доказателства, не представляват твърдения за формални нарушения, а са по същество на
спора.
Следва да се има предвид, че страните не спорят относно това, че С. е напуснал
работното си място на 2.07.2021г. и не се е явил на работа на следващия ден, както и че е
поискал предоставяне на неплатен отпуск за тези два дни, но той му е бил отказан.
При това положение единствените въпроси които следва да се обсъдят са следвало ли
е работника да напусне работното си място преди да се увери, че отпуска му е разрешен, ако
не е следвало случилото се представлява ли дисциплинарно нарушение и ако да, какво
наказание следва за него.
По делото е представено копие от заявлението на ищеца за разрешаване ползване на
отпуск, което е с дата 2.07.2021г. и съдържа две записвания за отказ и трето, че
неопределено лице е запознато с молбата.
По отношение на първия въпрос следва да се има предви, че към казуса е относим
чл.160, ал.1 от КТ, като тълкуването на текста сочи, че при искане за предоставяне на
неплатен отпуск в правомощията на работодателя е да разреши същия или да го откаже. При
това положение за работника следва естественото задължение да се увери, че исканият
отпуск е бил разрешен. С. с факта, че е подал заявление в деня от който иска отпуска на
практика се е поставил сам в неблагоприятно положение. При това положение поведението
на работника изразяващо се в напускане на работното място преди да му стане известен
отговора на работодателя се явява нарушение и предвид липсата на спор между страните за
4
случилото се на 2.07.2021г. съдът намира, че тази постъпка изпълва смисъла на чл.187, т.1 от
КТ, като факта на напускане на работното място се установява и от целия представен от
ответника доказателствен материал-кадри от видеозаснемане и показания на свидетели.
Свид.К. е посочил в показанията си, че на този ден 2 юли ищецът си е тръгнал след като си е
бил свършил работата и друга работа него ден не е имало. Този свидетел е посочил, че
технологичното време за придвижване на молба за отпуск при ответника и произнасяне по
нея е седем дни. От представения ръкописно изготвен график се установява, че
продължителността на смените давани от ищеца е 12ч. от 19ч. вечерта до 7ч. сутринта на
следващия ден. Отсъствието на ищеца от работа на следващия ден 3 юли също не е
оспорено. При това положение съдът приема, че от страна на ищеца е на лице нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като той е следвало да се запознае първо с произнасянето по
заявлението му за ползване на отпуск. Следва да се има предвид обаче, че от свидетелските
показания събрани по делото от бригадира на ищеца К. и свид.Н. организатор работна сила
при ответника, се установява, че в посочените два дни не е имало работа, която да породи
необходимостта от реорганизация на трудовия процес поради липсата на ищеца. По делото
не са събрани доказателства и за наличието на други действия на ищеца назад във времето
които да са представлявали нарушения на трудовата дисциплина поради което съставът
намира, че до колкото става дума за първо доказано нарушение на трудовата дисциплина, не
породило вредни последици за работодателя, то следва да се приеме, че наложеното
наказание е прекомерно, като правилното такова е било налагане на наказание забележка
иначе казано изводът на съда е за несъразмерност между извършеното дисциплинарно
нарушение и наложеното наказание.
Воден от горното съставът приема, че предявеният иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание и заповедта в която то е обективирано следва да бъде уважен,
като се присъдят в полза на ищеца сторените по делото разноски в размер на 300лв.,
ответника на свой ред следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 80лв. държавна такса по предявения и уважен иск.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Р. Т. С. ЕГН********** от гр.Варна, ** дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед №192/03.08.2021г. на изп.директор на
ответното „П.В.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, **, в която то е
обективирано, на осн. чл.357 от КТ.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ** да
заплати на Р. Т. С. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 300лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 80лв.
5
държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на
уведомяването на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6