РЕШЕНИЕ
гр. София,
07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ЕРАДСКИ СЪД, ГО, III в въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл.съдия Иван Киримов в. гр. д. №
15690 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от 10.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 22652/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Ц.П. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 от ТПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.Ц.П.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4127, 86 лева - главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
461, 20 лева - мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 10.12.2018 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ТПК, сумата от 142,37 разноски за заповедното
производство и сумата от 940,37 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца - „Н.“ ЕАД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответницата С.Ц.П., чрез особения представител адв.
Д.. Единственото възражение изложено в жалбата е, че ответницата не е
потребител на топлинна енергия. Отправено е искане обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ЕПК не са постъпили писмени
отговори на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от
третото лице-помагач „Н.“ ЕАД.
Първоинстанционният съд е сезиран е обективно кумулативно съединени установителни искове е правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Представен е нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 46, том XIII, дело № 2535/1996 г. от 19.02.2016
г., съгласно който Цветан Петров Иванов продава на дъщеря си С.Ц.П. следния
свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент 501а /петстотин и едно
„а“/ находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, местност
„Комплекса“ блок 021 /нула двадесе и едно/ вход „А“
етаж 5 /пети/, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ 56,91 кв.м., с прилежащите към него: избено помещение № 56
/петдесет и шест/ е площ 3,366 /три цяло и триста шестдесет и шест хилядни/
кв.м., в едно с идеални части от общите части на сградата 1,109 % и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г„ постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение е топлопреносното предприятие е предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Съгласно представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 46, том XIII, дело № 2535/1996 г. от
19.02.2016 г. ответницата
С.П. е собственик на процесния имот, като няма данни
да е учредявало право на ползване на конкретно лице.
От качеството на ответницата на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството й на клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност
обосновават заключението, че за исковия период между главните страни в процеса
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
По разноските:
Право на разноски има въззиваемият „Т.С.“
ЕАД, като същият е направил искане в този смисъл. Разноски следва да се
присъдят съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 22652/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав
ОСЪЖДА С.Ц.П., ЕГН **********,***, офис 17 да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ1.
2.