Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-51 13.08.2019г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На
четвърти юни 2019
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 618 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 24 от 06.02.2019г., постановено по
гражданско дело № 166/2018г. по описа на Районен съд - Несебър е прието за
установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД със седалище гр.
Пловдив, че „Фючърс Девелопментс“ ЕООД със седалище гр. София не дължи сума в
размер на 1 325, 81 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия,
за която е издадена Фактура № **********/31.01.2018г., начислена въз основа на
начислени под формата на корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Несебър,
кв. „Акротиря“ ТП Шато на клиент с клиентски номер **********, измервателна
точка ИТН 4013083.
Против постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД със седалище гр. Пловдив, с която
претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение като
неправилно и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
да бъде отхвърлен иска на ищцовото дружество като неоснователен и недоказан -
както по основание, така и по размер. В жалбата се посочва, че решението на
съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и
в нарушение на материалния закон. Посочва се, че фактическите констатации на
съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи не съответстват
на закона. В жалбата се сочи, че доказателствата по делото са тълкувани
превратно само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни
обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение,
неосновано на изложените по делото факти. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата - „Фючърс девелопментс“
ЕООД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва,
че депозираната въззивна жалба е просрочена и изцяло неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. В отговора на въззивната жалба се
посочва, че съдът е извършил правилна квалификация на предявения иск и е
разпределил още с доклада доказателствената тежест между страните и правилно е
приел, че след като ответникът посочва чл. 28, ал. 1 от Общите условия за основание
за извършване на едностранна корекция, тази клауза следва да бъде преценена
през призмата на Закона за защита на потребителите. Не се отправя искане за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от „Фючър
Девелопментс“ ЕООД със седалище гр. София и адрес на гр. София, район Лозенец,
бул. „Симеоновско шосе“ № 110Б, ет. 4, офис № 20, представлявано от Управителя
Радослав Петков Трасиев, със съдебен адрес - гр. Бургас, ул.
Александър Стамболийски № 5, ет. 3, ап. 5, против „ЕВН България Електроснабдяване“ АД със
седалище гр. Пловдив, с който претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцовото дружество не дължи сума в размер
на 1 325, 81 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия за
периода от 15.12.2015г. до 14.03.2016г., за която е издадена Фактура № **********
от 31.01.2018г.
По делото е представен
Констативен протокол № 279411 от 14.03.2016г., от който е видно, че е извършена
проверка на търговски обект, находящ се в гр. Несебър, кв. Акротиря, ТП Шато и електромера
на обекта е демонтиран и поставен в безшевна торба за служебна експертиза.
По делото е представен и
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 884/25.09.2017г.,
изд. от Български институт по метрология, от който е видно, че е констатирано,
че при направен вътрешен оглед не се констатират следи от нерегламентиранат
намеса, но е променена тарифната таблица по часови зони, поради което и
електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания.
Пред първоинстанционният съд
е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза от 29.10.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че процесният
електромер е статичен трифазен тритарифен и е с периодичност на проверките от
четири години. Вещото лице посочва, че този електромер е произведен през
2010г., има знак от последваща метеорологична проверка от 2015г. и е монтиран
на 14.04.2015г., а последваща метрологична проверка трябва да се извърши през
2019г. Вещото лице в своето заключение посочва, че електромерът е отчитал
дневна и върхова тарифа, които са с една и съща цена само 4 часа в денонощието
и това разпределение на тарифите не съответства на решението за началните и
крайните часове на тарифните зони. Вещото лице посочва, че не е възможно чрез
подаване на мощност в реално време да се изчисли реалното количество потребена
електрическа енергия, употребена от ищеца и затова корекцията на сметките за
процесния период е изчислена съгласно правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ.
По делото е извършена и
Съдебно-икономическа експертиза от 24.10.2018г., от неоспореното заключение на
която е видно, че е издадена Фактура № **********/31.01.2018г. на обща стойност
от 2 928, 66 лева и в нея като общо задължение е включено и дължимо
плащане в размер на 1 325, 81 лева, като сумата е образувана в резултат на
извършени корекции на количества ел. енергия по елетромера на ищцовото
дружество.
По делото е представена и
Фактура № **********/31.01.2018г. на стойност от 2 928, 66 лева, от която
е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на ищцовото дружество
сума в размер от 1 325, 71 лева. По делото е представено и Писмо,
изпратено до ищцовото дружество от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от
което е видно, че ответното дружество е посочило, че при извършена проверка е
констатирано, че електромера е повреден, вследствие на което е направена
корекция на фактури и е направено преизчисление на фактурата за доставка на ел.
енергия и мрежови услуги за перидоа от 15.12.2015г. до 14.03.2016г. и
допълнително начислената ел. енергия е на стойност от 1 325, 81 лева.
При
извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба
съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото
в жалбата. С обжалваното решение БРС е приел, че ответното дружество не е
установило в настоящото производство основанието на претендираното вземане,
което от своя страна обуславя основателност на предявения отрицателен
установителен иск. Съдът изрично в своето решение е приел, че за да се извърши
корекция на начислена ел. енергия е необходимо да се установят периода на
неточно измерване и реално консумираната от ищеца електрическа енергия през
този период. Съдът приема и че не се установява неправомерно въздействие от
страна на ищеца върху средството за измерване, а напротив – от доказателството
е видно, че шщецът няма достъп до трафопоста, в който се намират
електроизмелвателните уреди, а такъв достъп има само ответникът, който е
собственик на средството за измерване и има задължение да осигури нормалното му
функциониране.
По наведените твърдения за
неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:
На първо място съдът приема,
че фактическата обстановка е установена и възприета от първоинстанционния съд в
пълнота и съобразно представените доказателства, а правните изводи на съда
съответстват както на нормативната уредба на доставката на ел. енергия на
потребителите, така и на преобладаващата съдебна практика по въпроса за
законосъобразността на едностранното извършване на корекции на сметката на
потребител, при констатирано неточно отчитане на измервателното устройство. Ето
защо, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272
от ГПК, препраща към тях.
По повод конкретно заявените
във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че независимо, че е налице валидно правно основание за
извършеното преизчисление, не са налице останалите предпоставки, определени в
задължителната практика на ВКС за извършване на едностранна корекция на
сметката на ищеца.
Безспорно е, че с изменението
в Закона за
енергетиката, считано от 17.07.2012г., и приемането на ПИКЕЕ,
съществува законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките
на потребителя. Същевременно обаче общите условия не са съгласувани с
направените изменения в другите два акта, поради което, както правилно е приел
първоинстанционния съд, че промяна в общите условия в този смисъл към момента
не е налице, поради което въззивното дружество не може да извършва едностранна
корекция на сметката на потребителя. В общите условия, действащи между страните
за процесните периоди от време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на
клиента, който е една от материалноправните предпоставки за извършване на
едностранна корекция. Посочената от въззивника разпоредба на чл. 28, ал. 2 от
Общите условия, регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми
при извършената корекция на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази
разпоредба обаче не е съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ, съгласно който ОУ задължително съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба води
до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ корекцията и да е по
време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015г., по описа на ВКС на
РБ, постановено по т. дело № 1650/2014г. е посочено, че едностранни корекции са
допустими само, ако крайният снабдител е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за доставената електрическа енергия. Мотивиран от
изложеното, съдът счита, че не може да се приеме за основателен доводът на
страната за наличие на предвиден в ОУ ред за уведомяване, съобразен с новите
законови правила. В настоящия случай, ОУ на въззивното дружество не съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в съответствие с новоприетата
нормативна уредба, поради което не са налице предпоставките за коригиране на
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия.
Безспорно е, че в Раздел ІХ от
ПИКЕЕ (чл. 47 – чл. 51) са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и
начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството
потребена енергия.
По делото е безспорно, че при
извършена проверка на недвижим имот, собственост на ищцовата страна по делото е
съставен констативен протокол, съгласно който електромера, който се намира в
проверявания обект е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза,
съгласно чл. 47, ал. 5
от ПИКЕЕ (отм.). От представения по делото констативен протокол от
метрологична експертиза се установява, че при направен вътрешен оглед не се
констатират следи от нерегламентирана намеса, но е променена тарифната таблица
по часови зони, което е довело до несъотвествие на електромера с метрологичните
и техническите изисквания. Безспорно е и обстоятелството, че понастоящем ПИКЕЕ
са изцяло отменени с две Решения на ВАС на РБ - Решение № 1500 от 2017 г. на
ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и Решение №
2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. – ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., в
сила от 23.11.2018г., но към момента на съставяне на представения по делото
Констативен протокол от 14.03.2016г. Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не са били отменени и са в сила между страните, както и за
периода, посочен като коркеция – 15.12.2015г. до 14.03.2016г. На основание чл.
49, ал. 1 от цитираните Правила при повреда или неточна работа на тарифния
превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не
се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента, отчетената електрическа
енергия се разпределя на база на аналогичен предходен период, като на основание
ал. 2 от цитираната разпоредба корекциите по ал. 1 се извършват за период от
датата на установяване на повреда или неточна работа на тарифния превключвател
до датата на отчетен период с коректно измерване, но за не повече от 90 дни.
Както бе посочено по-горе,
настоящата инстанция поддържа становището си, че законовото основание на крайния
снабдител, въведеното със ЗЕ (ДВ-бр. 54/2012 г.), да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, е поставено
под условие – ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена процедурата,
създаваща право за енергодружеството да извършва едностранно корекция на сметки
за минал период. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК
след изменението на ЗЕ – Решение № 111/17.07.15 г. по т. д. № 1650/14 г., I т.
о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., I т. о., която напълно се споделя от
настоящия състав.
В конкретния случай,
въззивният съд намира, че по делото остава недоказано кумулативното наличие на
изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на въззивника да извършва
корекция на сметката на въззиваемата-краен клиент, независимо от
обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното задължение е била
налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката.
Действително, процесният период е обхванат от действието на ПИКЕЕ от 2013г., но
ответникът не е установил по делото да е изменил общите си условия и да ги е
привел в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното изискване на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ, тъй като действащите към момента на начислението и
понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008
г., т. е. преди изменението на ЗЕ и няма как същите да съответстват на
въведените в значително по-късен момент законови промени, като ответникът не е
доказал да е привел съдържанието на ОУ в съответствие със закона. В същите не
се съдържа изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен
клиента за извършването на едностранна корекция съгласно чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, тъй като в ОУ е налице само разписано задължение за
уведомяване, но не и реда за това. Липсва предвиден такъв ред в клаузата на чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС, която предвижда единствено уведомяването на клиента за вече
начислените суми, което обаче не може да бъде приравнено на законовото
изискване за регламентиране на изричен ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършване на корекция на сметка съгласно чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Не сочи на такъв изричен ред и разпоредбата на чл. 42 от
ОУ на ЕВН ЕС. Липсва изрично посочване в общите условия на реда и начина, по
който клиентът следва да бъде уведомен за извършването на корекция на сметката
му, както и за книжата, които следва да му бъдат представени. Не са посочени и
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението
потребителят да заплати претендираните суми за корекция на сметка. Не се
съдържа и изрична регламентация относно възможността потребителят да въведе
възражения, с които да оспори реда за провеждането на корекционната процедура
пред енергийния доставчик. Позоваването от страна на въззивника на Решение №
111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., е
неоснователно, тъй като в посоченото решение съдът приема, че съобразно нормите
на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в Общите условия трябва да е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия. Мотивиран от
изложеното, Окръжен съд – Бургас намира, че не е осъществен пълния фактически
състав за едностранна корекция на сметката на ищеца, като изложените в тази
насока възражения на въззивника са неоснователни.
Безспорно е и, че на
основание чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, средството за техническо измерване е
собственост на въззивното дружество и в негово задължение е да осигури
правилното му и коректно функциониране, да констатира своевременно грешката в
измерването или неизмерването, което задължение в конкретния случай не е
изпълнено от него.
С оглед всички изложени
съображения, въззивният съд намира, че по делото не е доказано, наличието на
основание, което би било годно да породи правото на въззивника да начисли и
претендира процесната сума от въззиваемото дружество, поради което
едностранната корекция на сметката на ищцата е неоснователно извършена. Това
води до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, който следва да бъде уважен. Ето защо, постановеното от НРС
решение, с което иска е уважен, е правилно като краен резултат, поради което
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено направеното искане от страна на ответната страна по
въззивната жалба да бъдат присъдени направените разноски – възнаграждение за
адвокат. С оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на въззивното дружество, настоящата инстанция намира,
че то следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, именно –
сума в размер от 322, 81 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 06.02.2019г., постановено по
гражданско дело № 166/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище гр.
Пловдив, ЕИК *********, адрес на управление гр. Пловдив,, ул. „Христо
Г. Данов“ 37, да заплати на „Фючър Девелопментс“ ЕООД със седалище гр. София и
адрес на гр. София, район Лозенец, бул. „Симеоновско шосе“ № 110Б, ет. 4, офис
№ 20, представлявано от Управителя Радослав Петков Трасиев, със съдебен адрес - гр.
Бургас, ул. Александър Стамболийски № 5, ет. 3, ап. 5– адвокат Цветомир Милатов
сумата от 322,81 (триста двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки)
лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.