№ 6
гр. Горна Оряховица, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200734 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Ф. М. е останал недоволен и чрез защитника
адв. В.Т. от САК обжалва електронен фиш серия К № 3837849, издаден от ОД
на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата (по-нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Поддържа, че са накърнени правата на наказаното лице, тъй като в
текста на фиша не е включено указание, че срещу него може да се подаде
възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Не било доказано, че
използваното автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., и по-конкретно, че същото е от
одобрен тип, че е преминало последваща метрологична проверка, че е
разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания на чл. 6 от цитираната наредба, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и 3 от наредбата и че е попълнен надлежно
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
1
Не било доказано също така дали монтираната стационарна система е била
предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7
от ЗДвП. Нямало и доказателства нарушението да е извършено повторно, с
оглед на което да е приложима разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В писмено становище, депозирано преди откритото съдебно заседание,
защитникът адв. В.Т. поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Прилага списък на направените по делото разноски.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2020 г. в 12:10 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** мотоциклет
„Б.“ с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост 107 км/ч
при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/ч.
На 31.07.2021 г. за установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя П. Ф. М. в качеството му на
собственик на заснетото моторно превозно средство бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 3837849, в който било прието, че в момента на
заснемането мотоциклетът се е движел със скорост от 104 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 01.10.2021 г.
(справките на лист 14 и 15).
На 14.10.2021 г. подписаната от защитника адв. В.Т. жалба против
фиша била предадена на куриер на лицензиран пощенски оператор
(товарителницата на л. 8), а на 15.10.2021 г. – била заведена с входящ номер в
ОД на МВР – Велико Търново (щемпела на л. 4).
2
Фактическата обстановка от значение за произнасянето по жалбата
съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за
проведеното съдебно заседание.
Въз основа на установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в законния срок от името на
лице, което има право да обжалва електронния фиш, и е подписана от
надлежно упълномощен защитник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, за мястото, датата и точния час на извършване на нарушението,
за регистрационния номер на моторното превозно средство, за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
както и данни за нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката, по която да се извърши доброволното й плащане.
Указанието, че против електронния фиш може да бъде подадено
възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, не е сред предвидените в закона
задължителни реквизити на фиша. Поради това сочената в жалбата липса на
такова указание в текста на фиша не съставлява нарушение на процесуалните
правила. Законът за движение по пътищата и законите за неговото изменение
и допълнение са обнародвани по предвидения в Конституцията на Република
България ред, поради което жалбоподателят е имал възможност да се
запознае с текста на цитираната в жалбата разпоредба на чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП, регламентираща правото му да подаде възражение против фиша. При
това положение не може да се приеме за основателно оплакването, че липсата
на указание във фиша относно възможността да се подаде възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП е довело до ограничаване на правото на защита или на
друго право на жалбоподателя.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л. 18), се установява, че е
3
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет мотоциклетът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение. От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 16) е
видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване. С оглед така приложените към преписката
документи, приети като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие, е неоснователен доводът на жалбоподателя, че не са доказани
обстоятелствата одобрен ли е типът на използваното за установяване на
нарушението техническо средство, както и преминало ли е това средство
последваща метрологична проверка.
За установяване на описаното във фиша нарушение е използвана
стационарна автоматизирана система по смисъла на § 6, т. 65, б. „а“ от ДР на
ЗДвП (видно и от данните за техническите характеристики на системата,
съдържащи се в методическите указания на л. 19 – 26). Поради това за
процесния случай не е приложима посочената в жалбата разпоредба на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., според която за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към наредбата.
От данните в приетите като писмени доказателства предложение (л.
17), от данните за мястото на монтаж на с. 2 от протокола за проверка (л. 16) и
от данните в схемата на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в процесния участък от път I-4 (л. 42 – 43) се установява, че
използваната за установяване на нарушението стационарна система е
разположена постоянно на мястото при км 153+337 и е настроена да заснема
и измерва скоростта на пътните превозни средства в момента, в който
преминават през участъка при км 153+343. С оглед тези обстоятелства за тази
камера не са приложими посочените в жалбата изисквания по чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Неоснователен е и доводът за недоказаност на обстоятелството, че
участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е бил обозначен като
4
място за контрол. Видно от цитираната по-горе схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 152+000
до км 155+000 (л. 42 – 43), към датата на нарушението участъкът при км
153+343 е бил надлежно обозначен като място за контрол с автоматизирани
технически средства и системи чрез знак Е24, поставен при км 153+200, т.е.
на 143 метра преди мястото за контрол в посоката на движение на заснетия
мотоциклет. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че към датата
на заснемане на процесното нарушение, 30.06.2020 г., изискването за
обозначаване на местата за контрол с автоматизирани технически средства и
системи, регламентирани в предходни редакции на Закона за движение по
пътищата и на Наредба № 8121з-532, са били отменени по силата съответно
на § 1, т.2, б.“а“ и „б“ от Закона за изменение на ЗДвП (обн. в ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и на § 3 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 8121з-532 (обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.). Поради това въпросът бил е обозначен посоченият участък от
пътя като място за контрол с автоматизирани технически средства и системи,
поначало няма отношение към процесуалната законосъобразност на
обжалвания електронен фиш.
Като прецени приложените към преписката фотоснимка с извлечение
от паметта на техническото средство (л. 12), справките извлечения от
информационна система на л. 14 и 15, удостоверението за одобрен тип
средство за измерване (л. 18), методически указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 19 – 23) и методическите указания
за реда за обработка, съставяне и отчет на електронен фиш за нарушения,
установени със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 24 – 26), съдът
приема, че в процесния случай посочената стационарна система, с която е
установено и заснето нарушението, е използвана съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип.
Поради това предположението в жалбата в обратния смисъл следва да се
счита за опровергано.
За опровергано следва да се приеме и предположението в жалбата, че
използваното техническо не е разположено в съответствие с изискванията на
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От приетата като писмено
доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в сила към
5
30.06.2020 г. (л. 42 – 43), се установява, че мястото за контрол при км
153+343 се намира при движение в указаната във фиша посока към град
Варна непосредствено преди кръстовището с общинския път, по който
идващите от село Джулюница пътни превозни средства излизат на път I-4.
Ноторен е фактът, че посоченото кръстовище е място с концентрация на
пътнотранспортни произшествия. И при най-повърхностното онлайн търсене
по ключови думи „Джулюница“, „кръстовище“ и „ПТП“ се откриват
многобройни публикации в национални и в местни медии с новини за тежки
пътнотранспортни произшествия, реализирани на това кръстовище, и за
протести на жители на село Джулюница с искания за обезопасяване на
кръстовището. Поради това не може да се приеме, че при определяне на
процесното място за контрол не са отчетени критериите и не е спазен редът за
определяне на процесното място за контрол, регламентирани в чл. 6, ал. 2 и 3
от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
От данните в справките извлечения от информационна система на л. 14
и 15 е видно, че електронният фиш е издаден на 31.07.2020 г., т.е. тридесет и
един дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението,
съвпадаща с датата на неговото установяване и заснемане. При това
положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния
фиш не е изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
броен от установяването и заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
30.06.2020 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 31.07.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш (справките на л. 14 и 15). От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност,
прекъсната на 01.10.2021 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя.
Започналата да тече на 01.10.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност
е спряна на основание чл. 81, ал. 1 от НК, считано от 14.10.2021 г., когато
против фиша е подадена процесната жалба, която съдът е приел за допустима
6
и по която е образувал настоящото съдебно производство за обжалване на
фиша. При това положение следва да се приеме, че към момента на
настоящото произнасяне започналата да тече на 01.10.2021 г. нова
тригодишна преследвателна давност не е изтекла.
Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 30.06.2020 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 238,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 12 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 30.06.2020 г.
в 12:10 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
мотоциклет с рег. № *** се е движел със скорост 107 км/ч.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+000 (л. 42 – 43), в сила към 30.06.2020 г., посоченото във
фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада
в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този знак обхваща участъка от км
153+300 до кръстовището при км 153+600 в посока Варна, тъй като в
посочения участък не е поставен знак, който да отменя въведената забрана за
превишаване на скоростта, а към знака няма допълнителна табела Т2, която да
указва разстоянието, на което е в сила въведеното ограничение на скоростта.
От цитираната схема се установява също така, че посоченото място на
нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на
мотоциклета „Б.“ с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била монтирана
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези
данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо
заснетата задна част на мотоциклета с поставената върху нея табела с
7
регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 (л. 20 от делото) се установява, че дистанцията на
измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в
момента на заснемане на нарушението мотоциклет „Б.“ с рег. № *** на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал едновременно както в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при
км 153+337, така и в зоната на действие на пътния знак В-26, поставен при км
153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Присвояването на измерената скорост на заснетия мотоциклет „Б.“ с
рег. № *** е извършено в съответствие с инструкцията за работа със
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (л. 45 – 49 от
делото). Отбелязаният в полето над снимката на л. 12 знак „обърнато V“ в
графата „Посока” указва, че стационарната видео-радарна система е
измервала скоростта на пътните превозни средства от отдалечаващия се
трафик (така относно значението на знака – ред I от таблицата към т. 2.4.1 от
методическите указания на л. 19 – 23 от делото). От изображението на
снимката се установява, че по смисъла цитираната по-горе инструкция (л. 47)
стационарната видео-радарна система е работела в ситуация на измерване
„ляво измерване; отдалечаващ се трафик“. В тези случаи според инструкцията
превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост,
трябва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по
посока на движението (зоната на изчисление), като не трябва да е излязло
изцяло от зоната за изчисление, а задницата му трябва да е пресякла поне
средата на снимката. Освен това в зоната на изчисление и във втората
четвъртина на снимката не трябва да се намира дори частично друго превозно
средство, движещо се в същата посока.
От изображението на приложената по преписката снимка № 238 се
установява, че единственото превозно средство, за което са изпълнени всички
цитирани по-горе условия за присвояване на измерената скорост, е
мотоциклетът „Б.“ с рег. № ***. Само за това превозно средство са изпълнени
едновременно условията да се движи в зоната на изчисление (третата
четвъртина на снимката, броена по посоката на движение на отдалечаващия
се трафик, т.е. от дясно наляво); задницата му да е пресякла средата на
снимката, както и в зоната на изчисление и в съседната втора четвъртина на
8
снимката да няма друго движещо се в същата посока превозно средство.
Другите две превозни средства, заснети на снимката и движещи се в
същата посока като процесния мотоциклет, се намират изцяло в четвъртата
четвъртина на снимката по посоката на движение и съгласно цитираната
инструкция тяхното движение не е повлияло на точното измерване на
скоростта на движещия се в същия момент в зоната на изчисление
мотоциклет „Б.“ с рег. № ***.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на нарушението е
установен по несъмнен начин.
От справките за регистрацията и собствеността на л. 13 се установява,
че собственик на заснетия с техническото средство мотоциклет „Б.“ с рег. №
*** е жалбоподателят П. Ф. М..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД
на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало собствения му мотоциклет по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал.
1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с мотоциклета нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Наложеното с обжалвания фиш административно наказание не е
определено във вида и в размерите по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а тази
разпоредба не е посочена в текста на фиша. Ето защо неотносим към
предмета на настоящото производство е развитият в жалбата и
допълнителното становище довод за това, че няма доказателства
нарушението да е извършено повторно, с оглед на което да е приложима
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 107
км/ч с 3 % до приетата за установена скорост от 104 км/ч е съобразено с
максималната възможна стойност на грешката на измерване с използваната в
конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580,
9
установена експериментално при последващата метрологична проверка и
посочена на с. 2 от протокола на л. 16. Поради това така извършеното
редуциране е изцяло в интерес на жалбоподателя и е съобразено с
установеното в ЗАНН изискване фактът на извършване на нарушението да е
доказан по несъмнен начин.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение от 44
км/ч на максимално разрешената скорост надвишава значително границата от
10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.
182, ал. 2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че
конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му
като маловажен случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3837849 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на П. Ф. М., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. В.Т. от САК, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10