РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110116682 по описа за 2021 година
Ищецът Б.Н. сочи, че е единствен законен наследник на майка си М.Г.,
починала на 30.10.2020г. в гр.Варна и на Х. Н. Г., починал на 15.03.1991г.
Двамата са придобили имот по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПИ №**, с площ
от 600кв.м., в кадастрален район №403, във Варна, Община Варна, Област
Варна, район Аспарухово, местност Боровец-Юг, заедно с построената в
имота сезонна постройка. Към датата на смъртта на баща му Х. Н. Г.,
15.03.1991г., съсобствеността на имота е била за М.А. Г.а-3/4ид.ч., от които
1/2ид. части по прекратена СИО и 1/4ид.ч. по наследство и за него-1/4ид.ч. по
наследство. В този смисъл е и съставеният КНА №6, том VII, peг.№6861, дело
№1030/2004г., на нотариус Д. С., с район на действие PC-Варна и №192 по
регистъра на Нотариалната камара - София. На 12 януари 2012г. (отразено на
първия ред на саморъчното завещание) или 12 януари 2013г. (отразено на
последния ред на завещанието) майка му М.Г. е съставила саморъчно
завещание, с което е завещала собствените си 3/4ид.ч. от гореописания
недвижим имот на ответницата, с условие по завещанието последната да й
помага при нужда докато е жива. Майка му починала на 30 октомври 2020г.
На 16 ноември 2020г. е съставен Протокол за обявяване на саморъчно
завещание. Желае да бъде поделен имота между съсобствениците му към
1
момента на подаване на настоящата молба, а при невъзможност да се подели
и получи от всеки дял в натура - същият да се изнесе на публична продан. Не
му е давана възможност да види и да се запознае с оригинала на завещанието
и плика. Не е присъствал при отварянето му и обявяването му от съдията по
вписвания. Така за целите на законосъобразното протичане на процедурата по
подялба на имота и на морала, оспорва авторството - чл.42, ал.1 т.2, вр.чл.25,
ал.1 от Закона за наследството - като поради това завещанието е нищожно,
като неизпълнено и не подписано саморъчно от завещателя. Оспорва М.А. Г.а
да е съставяла саморъчния текст и да е подписвала завещанието. Счита, че
завещанието няма императивно изискуемата за формата му валидна дата, тъй
като в саморъчния текст са посочени едновременно две такива - 12.01.2012г.
и 12.01.2013г. Освен това завещателното разпореждане е направено от М.А.
Г.а под изрично условие към ХР. М. М. за гледане и издръжка „докато съм
жива", което съгласно трайно установената съдебна практика е
недействително. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че
завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от
желанието да бъде гледан и издържан той до края на живота си. Това е така,
тъй като завещанието е лично, безвъзмездно едностранно волеизявление,
направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на
завещателя, изразена в неговото съдържание, мотивът за извършване на
завещателното разпореждане не е да се надари лицето-бенефициер, а да му
вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова завещание е
нищо, като противно на закона и не може да легитимира бенефициера
собственик на неговото имущество. В евентуалност, ако се докаже
действителност на завещателното разпореждане от М.А. Г.а, желае да се
възползва от правото си на запазена част по чл.29 ал.1 пр.1 от ЗН и иска
възстановяване на запазена част, която както в случая, когато наследодателят
не е оставил съпруг, е за едно дете-1/2ид.ч. от завещателното разпореждане.
Така квотите на делбата при възстановена за него запазена част следва да са:
ХР. М. М. 3/8ид.ч. и Б.Х. Г. -5/8ид.ч. Квоти при условие на отхвърляне на
искането за възстановяване на запазена част - ХР. М. М.-3/4ид.ч. и Б. ХР. Н.-
1/4ид.ч. Моли, след влизане в сила на решение установяващо съсобственост
между страните и квотите им, да се пристъпи към втора фаза - същинска
делба на имота, в евентуалност постановяване на изнасянето на същия на
публична продан на процесния недвижим имот: Поземлен имот (ПИ) с
2
идентификатор №**, в град Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:
Варна, район Аспарухово, п.к.9000, местност Боровец-Юг, с площ от 600
(шестстотин) квадратни метра, при съседи ПИ с идентификатори №№:**,
ведно с построената в имота сезонна постройка с площ от 17 (седемнадесет)
квадратни метра.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи,
че смята предявеният иск за допустим, но частично неоснователен, поради
следното: не оспорва, че ищеца е единствен законен наследник /син/ на М.А.
Г.а и на Х. Н. Г. и че е придобил по наследство и се явява собственик на
1/4ид.ч. от делбените имоти - ПИ ИД №** и сграда ИД № ***. На 16.11.2020г.
нотариус е съставила протокол за обявяване на саморъчно завещание от М.А.
Г.а /майка на ищеца/, с което е завещала собствените й 3/4ид.ч. от делбените
имоти на ответницата. Протокола за обявяване на завещанието е надлежно
вписан в АВ. Възразява против претенциите за нищожност на саморъчното
завещание. Оспорва твърдението, че завещателката не е автор на саморъчното
завещание, като твърди, че саморъчното завещание е написано и подписано
саморъчно от нея съгласно изискванията на закона, което го прави
действително и поражда целените правни последици. Оспорва
обстоятелството наведено от ищеца, че завещанието няма императивно
изискуемата за формата му валидна дата. Действително върху материалния
носител на саморъчното завещание има посочени две дати -12.01.2012г. и
12.01.2013г., но твърди, че валидната дата е 12.01.2012г. посочена в първото
изречение на саморъчното завещание и преди полагането на подписа на
завещателката. Втората дата 12.01.2013г. е изписана на ред след подписа на
завещателката и не е предмет на завещателното разпореждане и се явява
ирелевантна по отношение на неговата действителност. Възразява против
довода на ищеца, че завещателното разпореждане е направено от М.Г. под
изрично условие към ответницата за гледане и издръжка докато е жива и, че
нейната воля е да вмени на лицето бенефициар задължение за бъдещи грижи
и издръжка. Твърди, че мотивът на завещанието не съдържа конкретни
разпореждания за осигуряване на издръжка и гледане или каквито и да било
други задължения с имуществен характер, а изразява увереност, че Х.М. ще
проявява емоционална близост, съчувствие и приятелско житейско
3
съдействие в какъвто смисъл са били отношенията им. Твърди, че е бивша
снаха на завещателката и бивша съпруга на ищеца, брака между които е
прекратен с развод през 1990г. Ищеца е бил напълно отчужден от майка си
/завещателката/ като след роднински конфликт в продължение на почти
двадесет години в периода от 2000г. до смъртта й през 2020г. е нямал
контакти с нея. След развода между ищеца и ответничката последната е
запазила и поддържала с бившата си свекърва дружелюбни и приятелски
отношения, като между тях е имало взаимно уважение и доверие.
Ответничката е канила свекърва си на гости в празнични дни, ходила й е на
свиждане когато е лежала в болница. Поради което завещанието е мотивирано
от убеждението на завещателката, че може да намери опора и да разчита и на
Х.М. в трудни за нея моменти за разлика от сина й /ищеца/, който напълно се
е отчуждил от майка си. Отделно, завещателката не е изпитвала нужда от
специално "гледане и издръжка" тъй като е живеела на семейни начала с
лицето Д. А. Ясно и недвусмислено в завещанието е посочено, че това е
волята на завещателката, която да бъде изпълнена от нейния наследник.
Възразява против искането за възстановяване на запазена част на ищеца.
Смята същото за неоснователно. Моли след като докаже и съда се увери в
действителността на процесното саморъчно завещание да се допусне делба на
процесиите имоти - ПИ ИД №** и заедно с построената в него сезонна
постройка - сграда ИД №**по КККР на гр.Варна, при квоти между
съделителите: за Б. ХР. Н.-1/4ид.ч. и за ХР. М. М.-3/4ид.ч. Във втората фаза
на делбата моли да се извърши същата, като се съобрази и предявеното от нея
искане за сметки в първото заседание след допускане на делбата. Моли
делбените имоти да бъдат поставени в неин дял като се уравни дела на другия
съделител с пари.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.341 от ГПК.
Ищецът за доказване правото си на съсобственост върху процесния
имот, което не се оспорва от ответницата е представил удостоверение за
наследници, от което се установява, че е наследник по закон в качеството си
на син, на починалата на 30.10.2020г. М.А. Г.а. Последната съгласно
представеното копие от заповед №0389/5.12.2003г. на Областния управител
на област Варна в качеството си на наследник на Х. Н.Г. заедно с Б. ХР. Н. са
признати за носители на правото на собственост по реда на пар.4а, ал.1 от
4
ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ се в местност „Боровец-
юг“-селищно образование по пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с пл.№** район
403 с площ от 0.600дка., при граници имот №**. Починалата обща
наследодателка приживе заедно с ищеца са признати за собственици на имота
при квоти 3/4ид.ч. за М. Ан.Г.а и 1/4ид.ч. за ищеца – нот.акт за собственост
в/у недвижим имот №6, т.VІІ, рег.№6861, нот.д.№1030/2004г. на нот. Д.С.
при РС Варна. Изложеното по-горе не се оспорва от страните.
Ищецът е представил копие от саморъчно завещание изготвено от М.А.
Г.а, с което последната завещава в полза на настоящата ответница ХР. М. М.
„собствен недвижим имот за която притежава нотариален акт №6, т.VІІ,
рег.6861, дело №1030 на ХР. М. М. …. , която ще ми помага при нужда
докато съм жива.“. Посоченото саморъчно завещание е атакувано от ищеца на
първо място по отношение на редовността си, тъй като в началото на същото
като дата на издаването му е посочена 12.01.2012г., а в края е посочена датата
12.01.2013г. Завещанието е изследвано и за автентичност в рамките на СГЕ,
като в.л. по същата категорично е посочило, че то е автентично изцяло. Що се
отнася до наличието на две дати изписани доказано от наследодателката, то
съдът приема, че обвързваща е датата поставена от завещателката в края на
завещанието – 12.01.2013г., тъй като не съществуват пречки изготвянето на
документа да е започнало на 12.01.2012г., но да е приключило едва на
12.01.2013г. Що се отнася до изявлението, че имота се завещава защото
заветницата ще „помага при нужда“ на завещателката докато последната е
жива съставът намира, че това изявление не представлява уговорка за
предоставяне на издръжка и гледане. Изявлението е за помощ при нужда, т.е.
при липсата на други твърдения нуждата е следвало да възникне и да се
установи, като това е такова състояние наличието на което е въпрос на
преценка на лицето попаднало в нужда и то следва да отправи уведомление
да този от когото иска помощ, че е изпаднало в нужда. Посочената
формулировка според съда не представлява уговорка за издръжка и гледане и
не може да се разглежда като опорочаваща волята на наследодателя да надари
Х.М..
По второто направено от ищеца възражение за възстановяване на
запазена част от наследството, съдът намира следното:
По делото липсват твърдения и доказателства ищецът в качеството си
5
на наследник по закон да е приел наследството по опис. От друга страна
страните не спорят, че ищецът е наследник по закон, за разлика от
ответницата която не е и при това положение към направеното възражение за
възстановяване на запазена част от наследството е приложима разпоредбата
на чл.30, ал.2 от ЗН. Макар в настоящия случай да е на лице възражение, а не
предявен иск към него са относими същите изводи, че изискването за
приемане на наследството по опис от наследника-ищец/възразителя по иск по
чл.30, ал.1 ЗН, предявен срещу евентуален наследник, е материалноправна
предпоставка за възникването на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството, а оттам и необходимо условие за уважаването
на заявената претенция по реда на чл.30, ал.1 ЗН, т.е. неприемането на
наследството по опис в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН е основание съдът да
отхвърли предявения иск – вж. ТР №3/2013г., на ОСГК на ВКС и Решение
№14/24.04.2014г., постановено по гр. д. №1398/2013г., на ВКС, II г.о.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на ищеца
за наличие на основания за възстановяване в негова полза на запазена част от
наследството на М. Ан.Г.а е неоснователно и не са налице основания за
определяне на съсобствени квоти при съобразяването на същото.
Предвид горните изводи за състава остава да разгледа иска за делба във
фазата на допускането при условията на липса на спор между страните
относно фактите относими към производството при липса на установени
основания за незаконосъобразност на извършеното завещание и липса на
основания за възстановяване на запазена част. Страните не спорят относно
това, че ищецът е наследник по закон, а ответницата по силата на саморъчно
завещание направено от общата им наследодателка М.Ан.Г.а. Липсва спор, а
и обсъдените по-горе доказателства са достатъчни да се приеме, че М.Г.а е
била съсобственик на процесния имот, като съгласно коментирания вече
нот.акт за собственост №6, т.VІІ, рег.№6861, д.№1030/2004г. е призната за
съсобственик на 3/4ид.ч. от него, а ищецът е признат за съсобственик на
останалата 1/4ид.ч. от същия имот. Представеното саморъчно завещание не
страда от пороци и съдържа ясна индивидуализация на имота който се
завещава с него, като от представения акт за смърт на завещателката се
установява, че същата е починала на 30.10.2020г. с което наследството се е
открило и собствеността е преминала върху настоящата ответница.
6
Предвид изложеното съставът намира, че имота следва да бъде допуснат
до делба при квоти от 1/4ид.ч. за ищеца и 3/4ид.ч. за ответницата.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба Поземлен имот (ПИ) с идентификатор №**, в град
Варна, Община Варна, Област Варна, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: Варна, район Аспарухово, п.к.9000,
местност Боровец-Юг, с площ от 600 (шестстотин) квадратни метра, при
съседи ПИ с идентификатори №№:*** ведно с построената в имота сезонна
постройка с площ от 17 (седемнадесет) кв.м. между съделителите:
Б. ХР. Н. ЕГН********** от гр.Варна, ** с квота от 1/4ид.ч. и ХР. М. М.
ЕГН********** от гр.Варна, *** с квота от 3/4ид.ч., на основание чл.69 от
ЗН и чл.34 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7