М о
т и в и
към присъда №12 по ВНЧХД №1414 по описа за 2018
год. на Варненския окръжен съд,
наказателно отделение
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба
на частния тъжител Е.П.Б. чрез адв.Б.Ж.
срещу присъда № 266 от
15.10.2018г. по НЧХД №877 по описа за
2017г. на РС Варна с която подсъдимия Р.Н.М.
роден на ***г. е бил признат за невинен и оправдан на осн. чл.304 от НПК по възведеното му обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това , че
в периода 12.01.2017г. до 30.01.2017г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, чрез „Покана
за смърт“, подадена до „Председателя на Общински съвет-Варна , други / лично/ и
медии“, с рег. № РД 17001756ВН/
30.01.2017г., на Община-Варна и чрез
„Сигнал“ до Областния управител на гр.Варна, до Председателя на ОбС-Варна, до
Кмета на гр.Варна, до Б.Б., до Главен прокурор Р.България, до Медиите с рег. №
СИГ17000103ВН / 16.01.2017г., както и с изявления, публикувани в „Афера.бг“,
„Властта.ком“, „Варна 24.бг“, „Дарикт“, БНР-БГ и други електронни издания, с
изразите „На Я.С. му беше подарено общински предприятие „О“
ЕООД и той започна.Той назначи с конкурс за управител любовницата си Е.Б./ не
сме Лондон/.Сложи зам.управител С.В. да й помага/ по негови думи/, тъй като тя
е красива и млада, но ръководни качества няма“, „Е.Б. към датата на конкурса
няма задължително висше образование.Тя представя фалшива диплома“, С какво поне
едно качество спечели конкурса Е.Б., освен красива любовница???Наглост“ ; „Защо
част от венците на починалите се използват повторно, а цветята на починали,
държани в хладилна камера се вземат и слагат по венците на други мъртви.Какво
пречи да се продават и в магазина на „О“.Гадно, но истина“, „За този конкурс
има изискване управителя да има висше образование, а красивата Ели няма такова“
и „Конкурсът за избор на управител ,
който спечели приятелката на Я.С. е опорочен.Тя няма висше образование, както е
по изискване.Няма и управленски опит“, да е разгласил за Е.П.Б. , в качеството й на длъжностно лице
управител на „О“ ЕООД, позорни обстоятелства.
С присъдата е отхвърлен и предявения
от Е.Б. срещу подсъдимия граждански иск за сумата в раземер на ****лева, представляващи неимуществени вреди, за престъпление по чл. 148 ал.2
вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като неоснователен.
В жалбата се навежда
доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен, както и че
събраните по делото доказателства не са преценени правилно. Излага се, че обвинението е доказано по
безспорен начин, поради което и се моли
въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт, като
признае подсъдимия за виновен по така предявеното му обвинение. Излагат се също
така подробни съображения относно неправилността на мотивите на първоинстанционния
съд относно неосъществен състав на престъпление наказаумо по чл.148 от НК.
В съдебно заседание пред въззивното инстанция повереника на частния
тъжител адв.Б.Ж. *** излага допълнителни съображения относно неправилността на
постановения съдебен акт, като моли въззивният съдебен състав да постанови нов
с който подсъдимия да бъде осъден по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2 от НК. Моли за уважаване на предявения граждански иск.
Защитника
на подсъдимия – адв.В.Павлов АК Варна моли присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила.
Анализира събраните по делото доказателства, като излага твърдение, че същите
не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Твърди, че първоинстанционния съд правилно е ценил събраните по делото
доказателства и съответно правилно е оправдал подсъдимия по така предявеното му
обвинение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда
№ 266 от 15.10.2018г. по НЧХД №877 по описа за 2017г. на РС
Варна с която подсъдимия Р.М. е признат за невиновен и оправдан по вазведенето му обвинение по
чл.148
ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Жалбата
на частния тъжител инициирала настоящото производство е процесуално допустима,
подадена e в законоустановения срок, като разгледана по същество се преценява и
като частично основателна.
Наведените
основания в нея представляват въззивни основания за отменяване частично на
присъдата и постановяване на нова по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 от НПК.
Първоинстанционния
районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
С оглед Решение № 1952-15 от
19.12.2014г. на Общинския съвет на гр.Варна бил организиран и съответно
проведен конкурс за възлагане управлението на ,,О,, ЕООД.
В състава на конкурсната комисия със същото решение били включени петима
общински съветници, а именно св.Я.С., Т.Б.,
С.Д., В.Т. и Я.В..
По късно в комисията били
включени Б.Б. и П.Д.. Със Заповед №
0662/2015г. на Кмета на Община-Варна било наредено да се проведе конкурс по
документи и събеседване за длъжността ,,управител,, на ,,О,, ЕООД. Били посочени изискванията, на които следвало
да отговарят кандидатите, а именно: да
са завършили висше образование, да имат общ трудов стаж не по-малко от 13
години, от които 2 като ръководители, да не са осъждани, да не извършват
търговска дейност, да не са управители, контрольори и др. на друго общинско
предприятие, да не са общински съветници, кметове и зам-кметове и други, на
които със закон или друг нормативен акт е забранено да упражняват такава
дейност.
Съответно бил посочен срокът за представяне на съответните документи,
както и начина на определяне на управител и сключването на договор с него. Със
Заповед № 0663/26.02.2015г. отново на Кмета на Община-Варна била назначена и
комисията за провеждане на конкурса, като членовете й били: Б.Б., П.Д., св.Я.С.,
Т.Б., С.Д., В.Т. и Я.В..
Със Заповед № 1125/20.03.2015г., Кмета на Община-Варна отменил двете
заповеди с № 0662 и № 0663, като обявения конкурс бил отменен.
Бил обявен нов конкурс за същата длъжност със Заповед № 1126/2015г. В
нея отново били посочени условията, на които кандидатите следва да отговарят,
като изискването за общ трудов стаж от било променено, а именно не по малко
от 7 години, от които 2 години следвало
да бъдат като ръководители.
Бил намален и срока за подаване на документи на 20 дни след публикуване
на обявата.
Със Заповед № 1127/20.03.2015г. била назначена комисия за провеждане на
конкурса, като състава бил
първоначалния.
Със Заповед № 1489/14.04.2015г. Б.Б. бил заменен от С.Н..
В
указания срок документи за участие в
конкурса подала частната тъжителка Е.Б.,
както и още петима кандидат участници.
Отварянето на документите било обективирано в Протокол № 1 /15.04.2015г.
и в него участвала назначената от Кмета
комисия. Отсъствал само В.Т., но присъствал Председателя на Общински
съвет-Варна.
След разглеждане на документите
комисията изискала от всички кандидати още документи, като частната
тъжителка Б. следвало допълнително да представи доказателства за притежавания
две годишен ръководен / управленски/ стаж, като това било изискване за
представяне на такъв документ и от още
четирима от кандидатите.
На 21.04.2015г. се провело ново отваряне на допълнително представените
документи, което било обективирано в Протокол № 2 /21.04.2015г.
Били описани представените от кандидатите документи, като от ч.т.Б. била представена длъжностна
характеристика за длъжност ,,Завеждащ бюро Обредни услуги,, към ,,Карма,, ЕООД,
подписана от управителя.
Комисията установила съответствие между представените от кандидатите
документи и условията за заемане на длъжността и допуснала до разглеждане
разработените концепции за развитие на «О» ЕООД.Тези концепции били разгледани
последователно, по реда на тяхното постъпване.
След запознаване с тяхното съдържание, комисията пристъпила към
гласуване и одобряване на кандидат за заемане на длъжността ,,Управител,, на ,,О,,
ЕООД, като при гласуването частната тъжителка Б. получила 7 гласа ,,за,,,
кандидат № 3 получил два гласа ,,за,, ,
а кандидати № 2 , № 4, № 5 и № 6 не получили подкрепа от членове на комисията.
След извършеното гласуване комисията взела решение и предложила на Кмета
на Община-Варна кандидатурата на ч.т.Б. за заемане на длъжността ,,Управител,,
на ,,О,, ЕООД, като всички кандидати били уведомени за резултатите от гласуването.
На 24.04.2015г. бил изготвен доклад относно утвърждаване на резултатите
от проведения конкурс. В него било описано решението на комисията да предложи
на Кмета на Община-Варна кандидатурата на ч.т.Б. за заемане на длъжността
«Управител» на « О» ЕООД, с която да бъде сключен договор за възлагане на
управлението на търговското дружество.
От Кмета на Община-Варна на
12.05.2015г. било изготвено предложение
до Общинския Съвет на гр.Варна, като с Решение № 2203-8, обективирано в
Протокол № 41 /13.05.2015г. резултатите от конкурса били утвърдени и
кандидатурата на ч.т.Б. за управител на «О» ЕООД била одобрена.
На
Кмета на Община-Варна било възложено да сключи договор с частната тъжителка за
възлагане на управлението на дружеството.
Срещу това решение един от участниците в конкурса депозирал жалба пред
Административен съд-Варна и било образувано адм. дело № 1638/2015г.
В
жалбата били изложени доводи за незаконосъобразност на взетото решение, като се
твърдяло, че при провеждане на конкурса са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Жалбата била оставена
без разглеждане и съответно производството по делото било прекратено ,
като било прието, че възлагането на управлението на търговско дружество е
особен вид граждански договор, разновидност на мандатния, чиято съществена
характеристика е равнопоставеност на субектите, поради което и отношенията по
него следва да се уреждат въз основа на правилата на гражданското и търговското
право. Прието било, че оспорваното решение на Общинския съвет е било взето в
качеството му на орган на управление на търговското дружество, а не в
качеството му на административен орган. Поради тези съображения жалбата била
приета за недопустима.
След влизане в сила на съдебния акт,
между Община-Варна, представлявана от Кмета, в качеството му на възложител и
ч.т.Б. бил сключен договор, по силата на който частната тъжителка приела да
управлява и представлява ,,О,, ЕООД.
На 04.08.2016г. с решение на Общинския
съвет била приета Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност
на територията на Община-Варна.
В чл.36 т.4 от нея било предвидено,
че се забранява извършването на всякакъв вид търговска дейност и услуги за
населението на територията на гробищните паркове с изключение на дейностите,
извършвани от „О“ ЕООД-Варна.
В периода 12.01.2017г. и 13.01.2017г., в електронни сайтове и издания – «Афера.бг»,
«Властта.ком», «Варна 24.бг», «Дарик» и др., били отразени протестни действия
на подс.Р.М.. В публикациите било
посочено, че подсъдимия, който бил Лидер на партията на българските мъже,
заедно с група цветари протестират пред Община-Варна, като подс.М. обявил и
гладна стачка срещу «своеволията на общинския съветник Я.С.» . За да изрази
възмущението си от начина на управление на ,,О,, ЕООД и извършените назначения
на ръководни кадри в него, подсъдимия легнал в ковчег пред сградата на
Общината.
Недоволство имало и срещу извършваната продажба на цветя от страна на ,,О,,
ЕООД до гробищните паркове на доставни цени, което било описано като нелоялна
конкуренция. Подс.М. и подкрепящите го ,,цветари,, се обявили и срещу Наредбата
на Община-Варна за гробищните паркове, с която се забранявало извършването на
всякакъв вид търговска дейност на територията на гробищните паркове. Били
публикувани и изявления на подс.М., в които той призовавал прокуратурата и
общината да се задействат и да спрат вредното влияние , което оказвал местния
депутат Я.С., както и заявил, че «Я.С. иска да се унищожат дребните
търговци и «О» да монополизира пазара,
всички сделки да минават през фирмата и така да печели. По някакъв начин той
трябва да бъде спрян, прокуратурата да го разследва. О ООД беше буквално
подарено на Я.С. и той вече го има като
частно дружество,,.
Подсъдимият заявил още, че Конкурсът за избор на управител, който
спечели приятелка на Я.С.-Е.Б., е опорочен, тя няма висше образование, както е
по изискване, няма и управленски опит.
Работила е като продавач-консултант в погребалната фирма на брат си.Сега
има конфликт на интереси в «О», тъй като частната фирма на брат й се обслужва с
предимство». ,,Получава се една аферка
от рода на « батко и братко», в конкретния случай е « батко и систър». Подс.М.
обявил и гладна стачка, която предвиждал да продължи до трети март, като според
него «механизма е чрез прокуратурата и намесата на общината общинският съветник
да бъде спрян».
На 13.01.2017г. ч.т.Б. научила за публикациите и изявленията на подс.М.
от свои близки и познати. На 17.01.2017г. й бил връчен « Сигнал» от подсъдимия,
депозиран в Община-Варна на 16.01.2017г., и адресиран «до Председателя на
Общинския съвет на града, до Кмета на
гр.Варна, до Областния управител, до Б.Б., до Главен прокурор Р.България и до медиите».В
него подс.М. бил посочил «Не се занимавам с политика, защото си е мръсна
работа.Имам каузи и име, на които държа.Казвам само фактите.». Написал, че «На Я.С.
му беше подарено общинското дружество «О» ЕООД и той започна….Назначи с
«конкурс» за Управител любовницата си Е.Б. / не сме Лондон/. Сложи
Зам.управител С.В. да й помага /по негови думи/, тъй като тя е красива и млада,
но ръководни качества няма. »О» ЕООД никога не са имали зам.управител. Махна и
Управителя на «апетитните» Централни гробища /член на ГЕРБ/ и назначи свой
съпартиец. Някои от назначенията надолу са пък комични». В подкрепа на
твърденията си подс.М. описал, че на 04.08.2016г. на сесия на ОбС при
приемането на нова «Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната
дейност на територията на Община-Варна» не присъствал нито един представител на
«О» ЕООД, « само … Я.С., който лобираше като явен собственик?! Вносител на
Наредбата естествено /?/ е той. Почти всеки ден е в Централни гробища и прави
оперативки на «О»?! Посрещан е подобаващо. След това подсъдимият написал, че
сигналът му е «да бъде проверен и отменен «конкурса» за Управител на «О» ЕООД
защото :
1.
Е.Б. към датата на конкурса /22.04.2015г./ няма задължителното висше
образование. Тя представя фалшива диплома. В последствие завършва психология.
2. Няма
нито ден ръководна дейност, а са нужни минимум две години.
3. Тя
е в конфликт на интереси. Работила е само и години наред като
продавач-консултант в частната траурна фирма «Карма» на доведения си брат…Сега
«Карма» е най-най-привилегированата фирма – »Батко и Систър».
4. Липсва
необходимото събеседване /Тя липсва и на сесията на ОбС, когато я одобряват/.
Подс.М. задал въпрос към Я.С. /Зам.председател на ОбС и член на
Комисията/ наложил избора й: С какво поне едно качество спечели конкурса Е.Б.,
освен красива любовница??? Наглост!».
Без да посочва към кого са насочени подсъдимият задал въпроси свързани с
разходването на пари за охрана на гробищните паркове, «Защо част от венците на
починалите се използват повторно, а цветята на починали държани в хладилна
камера се вземат и слагат по венците на други мъртви?! Какво пречи да се продават и в магазина на «О?..
Гадно, но истина», както и въпроси, свързани с уведомяване само на «О» ЕООД от
болница «Св.Марина» за починал човек, за напускането на главната
счетоводителка, за преместване на навес на коли, за изсечени дървета на
Централни гробища и «Кантара» и др. Подсъдимият цитирал думи на зам.управителя
на дружеството С.В., коментирал политическата принадлежност на Я.С. към
различни политически сили, участието му в управлението на футболен клуб
«Спартак», носените преди години слухове, свързани със смъртта на първата му
съпруга и неприлични изрази, изказани по негов адрес на сесии на Общинския
съвет-Варна. Подс.М. отправил искане «да се провери как се изпълняват огромните
/ ?!/ инвестиционни програми на «О» ЕООД, че чак има нова бройка за Началник
инвестиции / наш човек-сват/.Посочил още, че от 13.01.2017г. прави гладна
стачка и подписка на обществени места «Докога Я.С. ще управлява и разиграва
Община-Варна».В заключение посочил, че отговаря за истинността на сигнала и го
завършил с «Бог и България».
На 30.01.2017г. подс.М. *** и «Покана за смърт», адресирана до «Председател
ОбС гр.Варна, други / лично/ и Медии».В нея той посочил, че на 03.02.2017г. ще
се самозапали до Община Варна , « заради безскрупулността и наглостта на
Зам.председателя на ОбС и общински съветник Я.С.».В нея подс.М. почти дословно
преповторил съдържанието на депозирания на 16.10.2017г. « сигнал» и отново посочил, че Я.С., на когото било «
подарено общинското дружество «О» ЕООД» , като член на Комисията за избор на
управител на дружеството, « поради огромната си власт в Общината успява да
назначи любовницата си Е.Б., а тя не отговаря на условията на
Конкурса».Преповторил и причините, поради което според него ч.т.Б. не отговаря
на условията на конкурса, а именно че « няма висше образование към датата на
конкурса /22.04.2015/». Представя фалшива диплома.В последствие завършва
психология», « няма нито ден стаж на ръководна дейност, а са нужни минимум 2
години», «В конфликт на интереси е- много години е работила само като
продавач-консултант в частната погребална агенция «Карма» на доведения си
брат?!Сега «Карма» е най-най-най привилегированата фирма-«Батко и Систър».,По
нататък в « поканата за смърт» била описана ситуация от сесия на Общинския
съвет на 04.08.2016г., посочена и в « сигнала», били цитирани разпоредбите на
чл.36 т.4 и т.4»а» от новата Наредба за гробищните паркове, били описани
действия, свързани с продажба на цветя, извършени на 06.01.2017г. от «О» ЕООД,
поставянето на камера да « следи цветарите терористи», препродаване на венците
на починалите и на цветята на « умрелите, държани в хладилни камери».
Подс.М.
цитирал изказване на св.Я.С. в интернет, описал извършените от него самия
действия по изграждането на две чешми-дарения и църквите на Централни гробища и
в с.Тополи. Отново посочил, че прави подписка «Докога Я.С. ще управлява и
разиграва Варна», че не е чул една добра дума за него, както и направеният от
свидетеля коментар по този въпрос.Отново направил описание на политическата
кариера на Станев и посочил, че по време на избори е бил задържан от МВР.Подс.М.
посочил още, че са изпратени жалби до Административен съд-Варна, «Главен
прокурор, Омбудсман, комисия по защита на конкуренцията, Б.Б., Президент и
Медии».
Съдържанието на тази «Покана за смърт» също станала известна на ч.т.Б.,
а за останалите публикации в медиите научили нейните близки и колеги. Св.Дамянов,
който бил баща на бившият съпруг на ч.т.Б., и с когото тя поддържала добри
отношения, забелязал, че се връща от
работа разплакана, обезкуражена и била готова да напусне. Той лично е разубедил
да не прави това и да не се предава лесно въпреки неприятните публикации. Промяна
в поведението на ч.т.Б. забелязали и нейните колежки .Св.Н.К., която работела като
организатор на погребения видяла, че частната тъжителка станала по-затворена,
не се усмихвала както преди и изглеждала доста притеснена. От други свои колеги
свидетелката разбрала, че има някакви публикации, свързани с Б. и след като ги
прочела, се възмутила от твърденията за любовни отношения между Б. и св.Я.С. и за липсата на образователен ценз.Св.С. и
св.Р.П. също били запознати с публично отразените изявления на подс.М..
На 07.02.2017г. ч.т.Б. депозирала частна тъжба в РС Варна и в
последствие допълнение към нея, като на
23.02.2017г. било образувано НЧХД №877/2017г. по описа на РС Варна. Частната
тъжителка е посочила, че подсъдимият е
разпространил неверни и позорящи я обстоятелства, а именно: « На Я.С. му беше
подарено общинското дружество «О» ЕООД и той започна. Назначи с « конкурс» за управител любовницата си Е.Б.
/ не сме Лондон/. Сложи зам.управител С.В. да й помага /по негови думи/, тъй
като тя е красива и млада, но ръководни качества няма»; «Е.Б., към датата на
конкурса няма задължителното висше образование.Тя представя фалшива диплома» ;
«С какво поне едно качество спечели конкурса Е.Б., освен красива любовница??? Наглост.»
; «Защо част от венците на починалите се използват повторно, а цветята на починали, държани в хладилна
камера се вземат и слагат по венците на други мъртви.Какво пречи да се продават
и в магазина на «О».Гадно, но истина» ; «За този конкурс има изискване
управителя да има висше образование, а красивата Ели няма такова» и «Конкурсът за избор на управител, който
спечели приятелка на Я.С. е опорочен.Тя
няма висше образование, както е по изискване.Няма и управленски опит».
На 02.08.2017г. подс.М. подал до ВРП жалба в която посочил, че в конкурса за избор на управител на „О“ ЕООД,
заради задължителното изискване на минимум 2 години ръководна длъжност,
частната тъжителка е представила длъжността характеристика като „завеждащ бюро
обредни услуги“ във фирмата на брат си, което не отговаря на истината.Според
подс.М. тя била „представила документ с невярно съдържание“, поради това и било формулирано искане да се извърши
проверка в НОИ и да се установи, че Б. е била осигурявана като
продавач-консултант.
По
повод на този сигнал, след извършена проверка, с Постановление от 20.11.2017г.
било образувано ДП 471/2011г. В хода на
разследването били изискани съответните документи от ТД на НАП и НОИ и били
разпитани множество свидетели. С
Постановление от 23.04.2018г. наказателното производство било прекратено, тъй
като в хода на разследването било
установено, че действително в НАП-Варна не е било подадено допълнително
споразумение към трудовия договор на ч.т.Б., с което е била назначена на
длъжност „Завеждащ бюро обредни услуги“.Частната тъжителка обаче нямала
касателство към това непостъпване на допълнителното споразумение, тъй като това
било задължение на дружеството, в което е работела тогава.Поради това и след
като било прието, че няма доказателства за извършено престъпление от общ
характер, производството по делото било прекратено.
По време на съдебното следствие пред първата инстанция с оглед
представени от защитата доказателства за
настаняване на подс.М. в психиатрична клиника, съдът е назначил
съдебно-психиатрична експертиза, като от
заключението на експертизата, поддържано от вещото лице в съдебно
заседание се установява, че подс.М. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата- психоза. При него са
налице данни за разстройство на личността и поведението в зряла възраст. Към
периода на инкриминираните деяния той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещото е изложило, че
съдържанието на изявленията на подс.М. не е психотично и не е болестно,
като той самия е считал поведението си за правилно и тогава, както и към
настоящия момент вярва в истинността на своите твърдения.
При така установената фактическа обстановка по делото,
първоинстанционният ВРС е направил своите правни изводи, а именно, че
подсъдимия не е осъществил състава
на престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3
вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
Приел е, че позорните и
неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да се
подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на
пострадалия, както и да не бъдат мнения и оценъчни съждения.По отношение на
другото изпълнително деяние- приписване на престъпление е приел, че същото
следва да е описано достатъчно конкретно по време, място, начин и обща
характеристика на извършване, като факта, че то не е извършено от пострадалия
следва да се съзнава от клеветящия /подсъдимия/ или най-малко той да допуска
неистинността на твърдението си т. е. с
клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се
унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и
професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него,
която то получава в средата, в която работи и живее-като е приел, че
разглеждания случай не е такъв .
Разглеждайки твърденията в жалбата е анализирал всяко едно от тях,
като районния съдия е дал различни отговори защо според него подсъдимия не е осъществил нито един от
съставите на престъплението за което е предаден на съд, а именно: било посочено друго фамилно име на частната
тъжителка /само в пуликация на ,,Варна 24.бг,,/; недопустимо е да се ,,тълкуват,, изразите
употребени от подсъдимия; твърденията на
подсъдимия М. относно ,,фалшива диплома,, на частната тъжителка представляват
съждение , което макар и невярно не би могло да се квалифицира като
клеветническо по смисъла на чл.147 ал.1 от НК; твърдението на подсъдимия , че
частната тъжителка няма управленски опит
с оглед националния класификатор е
правилно; приел е, че твърдението за близки /интимни/ отношения на св.Станев и
частната тъжителка само по себе си е
позорящо, но ако дееца /подсъдимия/ има увереността за това твърдение то липсва
умисъл за извършване на престъплението.
Прието е, че изказванията на подсъдимия следва да се тълкуват и
разглеждат в цялост , имайки
предвид поведението и действията му през сградата на Община Варна, като
с оглед особеностите на личността на подсъдимия , който прави
собствена специфична интерпретация на обективните факти от действителността от
които извежда изводи, съответни на неговите представи за честност и
справедливост, които макар и крайно негативни , не могат да се квалифицират
като клеветнически в наказателно правен смисъл.
Прието е също така ,
че подс.М. не е имал за цел да
разгласява публично позорни и неверни обстоятелства по отношение на ч.т. Б., а
поради желание за промяна в действащата нормативна уредба и начина на
управление на общинското предприетие е
направил изявления , отразени в медиите и е депозирал «Сигнал» и «Покана за
смърт» с отразени в тях изказвания и твърдения за нередности в тази сфера от
обществения живот на града, в които е бил и все още е убеден.
Прието е също, че
подсъдимия с оглед на нестандартно
демонстрираното от него желание за справедливост и равнопоставеност, е упражнил
правото си да изрази мнение пред обществото
за значими и важни според собствените му разбирания въпроси, както и е реализирал правото си да
сигнализира за нередности. Умисълът му в инкриминирания период е бил подчинен
на генералната му линия на поведение да привлече вниманието върху проблеми,
които той възприема като съществени и на желанието му да се предизвика проверка
и съдействие от компетентните органи, какъвто в случая се явява Община-Варна ,
доколкото «О» ЕООД е общинско предприятие.
Тези
правни изводи на РС за невиновност на подсъдимия обаче настоящия въззивен
състав намира за неправилни, като приема, че е
необоснована констатацията, че подсъдимия не е извършил престъпление
наказуемо по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
След внимателна преценка
на всички събрани по делото доказателства
в своята съвкупност, Варненският окръжен съд стига до извод, че по
делото са събрани достатъчно категорични и убедителни доказателства, от които
да бъде направен законосъобразен и обоснован извод, че подсъдимия М. е автор на престъпление наказуемо по чл.148 ал.2 вр. ал.1
т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно, че в периода 12.01.2017 г. до 30.01.2017 г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, чрез „Покана
за смърт“, подадена до „Председателя на Общински съвет-Варна , други / лично/ и
медии“, с рег. № РД 17001756ВН/
30.01.2017г., на Община-Варна и чрез
„Сигнал“ до Областния управител на гр.Варна, до Председателя на ОбС-Варна, до
Кмета на гр.Варна, до Б.Б., до Главен прокурор Р.България, до Медиите с рег. №
СИГ17000103ВН / 16.01.2017г., както и с изявления, публикувани в „Афера.бг“,
„Властта.ком“, „Варна 24.бг“, „Дарикт“, БНР-БГ и други електронни издания, с
изразите: „Той /Я.С./ назначи с конкурс
за управител любовницата си Е.Б.; „Е.Б.
към датата на конкурса няма задължително висше образование. Тя представя
фалшива диплома“; „С какво поне едно качество спечели конкурса Е.Б., освен
красива любовница???“, като разгласил за
Е.П.Б., в качеството й на длъжностно лице управител на „О“ ЕООД, позорни
обстоятелства и й приписал престъпление.
Предвид на това и на основание член 336 ал. 1 точка 2 и
чл.338 от НПК въззивния съд отмени частично присъда №226 от 15.10.2018год. по
НЧХД № 877/2017год. на РАЙОНЕН СЪД Варна с която подс. М. е бил признат за
невиновен в извършване на престъпление
наказуемо по чл.148, ал.2, вр. ал.1 т.2 и т.3, вр. чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и постанови нова осъдителна присъда,
като призна подсъдимия за виновен по така възведеното му обвинение за престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1 т.2 и т.3, вр. чл.147
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК като на осн.
чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
накзание ГЛОБА в размер на 1000лева.
С присъдата си съдът
осъди подс. М. да заплати на Е.П.Б. сума в размер на
1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г., като
го отхвърля за разликата до 8 000 лева.
Настоящия въззивен състав след преценка на събраните по делото
доказателства прие за установена същата фактическа обстановка , каквато е приел
и районния съд, но след преценка стигна до различни правни изводи, а именно за
виновност на подсъдимия за част от предявените му обвинения.
За да даде положителен отговор на въпроса дали подсъдимия е извършил
престъпление накзазуемо по чл.148, ал.2, вр. ал.1 т.2 и т.3, вр. чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК съдът намира за нужно да даде отговор на въпроса какво представлява самото
престъпление клевета, а имeнно: клеветата е
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление т.е.
изпълнителното деяние има две форми. Оклеветяването
засяга доброто име и репутацията на
човек, като за да е тя налице трябва да
е налично някакво фактическо твърдение, което е относимо към определено физическо лице. Друга
характеристика на клеветата е, че е невярно твърдение, което позори и е
разгласено /нанесено/ публично, чрез
печатно идание, на длъжностно лице или представител на обществеността при или
по повод изпълнение на службата или функциите му или от длъжностно лице при
същите обстоятелства. Престъплението е умишлено, като деецът следва да съзнава, че разгласява позорящо
за пострадалото лице обстоятелство, като интелектуалният момент съдържа
представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството
да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като
във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на
общественоопасния резултат, но се отнася безразлично към него. Клеветата е престъпление против
личността с обект на престъпление
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
лицето в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Тя е
резултатно престъпление и е довършено, когато поне едно трето лице - адресат е
узнало твърдението на дееца за съществуващото позорно обстоятелство.
Фактът е позорен за клеветата защото засяга обективната
чест и достойнство на пострадалия–неговият авторитет, обществена и
професионална оценка. Разпространяването на клеветата до знанието
на по-широк кръг хора е обстоятелство, което я квалифицира по чл.148 ал.1 т.1 и 2 НК.
Подбудите за извършване на клеветата, не са елементи от състава и са от
значение, като обстоятелства при определяне на
наказанието. Принципно съставът
на престъплението клевета се осъществява и когато неистинските и позорящи
обстоятелства се изнасят, като слух
и съмнение.
В съдебната практика се приема, че позорно
обстоятелство са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е
опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му
живот.
При втората форма
на изпълнителното деяние имаме
приписване на пострадалия на не извършено от него конкретно престъпление.
Двете форми на
изпълнителното деяние могат да се осъществяват устно или писмено, като
пострадал от престъплението клевета е конкретно физическо лице т.е. клеветническите твърдения трябва да се
отнасят до точно определена личност или личности.
За
съставомерността на деянието не е нужно да се установява дали честта и
достойнството на тъжителя са засегнати, тъй като посочените последици не се
изискват от състава по чл.147 ал.1 от НК.
От обективна
страна, клеветата е престъпление, което е извършено в отсъствие на пострадалия.
Част от субективната страна на клеветата е волята на дееца и твърденията му да
достигнат и да бъдат възприети от трети лица, те са насочени към трети лица,
като по този начин се постига целения резултат – негативно се засяга
обществената оценка за пострадалия, като се разгласяват клеветнически
твърдения.
Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления, т.е. носи се отговорност за
верни твърдения, ако същите не могат да бъдат доказани.
В разглеждания случая при така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия, настоящия съдебен състав
намира , че деянието извършенво от подс.М. е съставомерно по чл.148, ал.2,
вр. ал.1 т.2 и т.3, вр. чл.147 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
Съдът намери, че престъплението е извършено от
подс.М. за периода от 12.01.2017 г. до 30.01.2017 г.
в гр.Варна, като при при условията на продължавано престъпление, чрез „Покана за смърт“, подадена до
„Председателя на Общински съвет-Варна , други / лично/ и медии“ и чрез
„Сигнал“ до Областния управител на гр.Варна, до Председателя на ОбС Варна, до
Кмета на гр.Варна, до Б.Б., до Главен прокурор Р.България, до Медиите както и с изявления, публикувани в
„Афера.бг“, „Властта.ком“, „Варна 24.бг“, „Дарикт“, БНР-БГ и други електронни
издания, с изразите : „Той /Я.С./ назначи с конкурс за управител любовницата си
Е.Б.; „Е.Б. към датата на конкурса няма
задължително висше образование. Тя представя фалшива диплома“; „С какво поне
едно качество спечели конкурса Е.Б., освен красива любовница???“ е разгласил за
Е. Б., в качеството й на
длъжностно лице управител на „О“ ЕООД, позорни обстоятелства и й приписал
престъпление, като по този начин е
осъществил състава на престъпление наказуемо по чл.148, ал.2, вр. ал.1 т.2 и т.3, вр. чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
В случая на нито едно от посочените действия
не е присъствала тъжителката Б. ,
която относно заявлението и неговото
съдържание е узнала малко по късно, както е възведено с тъжбата.
Няма спор в правната
теория и практика, че престъплението клевета се довършва когато клеветническите
изрази станат достояние на конкретно трето лице-какъвто е и настоящия случай.
Подсъдимия М. е извършил деянията за
няколко дни при идентична обстановка и
еднородност на вината, при което деянието на 30.01.2017г. се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото го на 12.01.2017г. поради
което и същите се явяват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Авторството на деянието
както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се
доказаха по един несъмнен начин с оглед събраните по делото даказателства. Безспорно е от друга страна, че Е.Б., като
управител на ,,О,, ЕООД е длъжнастно лице по смисъла на закона, като подсъдимия
е осъществил състава на
престъплението клевета спрямо ч.т. по
повод именно изпълнение на службата й.
По делото не се доказва
истинността на разгласените
обстоятелства и на приписаното престъпление- ч.т. да е представила при конкурса
фалшива диплома за висше образование. За
последното обстоятелство по делото име безспорни докзателслтва , че частната
тъжителка Б. е завършила висше
образование много преди обявяването на конкурсната процедура в която е
участвала.
Относно твърдението, че
подсъдимия е имал предвид , че ч.т. не е завършила висше икономическо
образование, то съдът приема това твърдение единствено като негова защитна
позиция неподкрепена от нито едно доказателство по делото.
Подсъдимия е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението. Съзнавал е, че разгласявайки
описаните по горе обстоятелства за частната тъжителка на практика разгласила позорящи за нея обстоятелства,
обрисувайки я като любовница на св.Я.С., представяща фалшива диплома /за да
спечели конкурс за който се изисква такова образование/, като с тези твърдения
безспорно се засяга оценката, която обществото има и е дала за личността на
частната тъжителка.
Подсъдимия М. е предвиждал конкретно и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Не може да бъде
споделено становището на районния съд относно изложеното в мотивите: че било посочено друго фамилно име на частната
тъжителка в публикация на ,,Варна 24.бг,, ;
че е недопустимо е да се ,,тълкуват,, изразите употребени от
подсъдимия; че твърденията на подсъдимия
М. относно ,,фалшива диплома,, на частната тъжителка представляват съждение ,
което макар и невярно не би могло да се квалифицира като клеветническо по
смисъла на чл.147 ал.1 от НК; че
частната тъжителка няма
управленски опит с оглед националния
класификатор; че твърдението за близки /интимни/ отношения на св.Станев
и частната тъжителка само по себе си е
позорящо, но тъй като дееца има увереността за това твърдение то липсва умисъл
за извършване на престъплението.
Действително в публикацията във
,,Варна 24.бг,, фамилното име на частната тъжителка е сгрешено, но от всички
факти изложени в нея е ясно различимо, че изнесеното в статията касае частната
тъжителка Б., като от друга страна във всички други публикации за които
подсъдимия е признат за виновен ч.т. Б. е посочена ясно и канкретно с пълните
си имена т.е е ясно и недвусмислено посочена и определена. Клеветническите
изразите употребени от подсъдимия спрямо ч.т. Б. за които е признат за
виновен нямат нужда от никакво
тълкуване, тъй като се посочват точни и конкретни факти и обстоятелства ; не може
по никакъв начин да се приеме че е
съждание изложеното от подсъдимия относно твърдението за ,,фалшива
диплома,, на частната тъжителка Б., която същата използвала при участието си в
проведения канкрурс- напротив,това е клевета с която подсъдимия е приписал престъпление на ч.т. че е
извършила; увереността на пъдсъдимия в това, че ч.т. Б. има интимни отношения
със св.Станев не може по никакъв начин да го оневини в това, че е разгласил
това свое клеветническо твърдение-което
по никакъв начин не е доказано в процеса..
Не може да бъде споделено и приетото от районния съд, че изказванията на подсъдимия следва да се
тълкуват и разглеждат в цялост предвид
неговото поведението и действия,
както и с оглед особеностите на
личността му, който прави собствена интерпретация на обективните факти от
действителността и извежда изводи, съответни на неговите представи за честност
и справедливост, като макар и крайно негативни, не можели да се квалифицират
като клеветнически в наказателно правен смисъл.
Ако тази теза изложена в мотивите
на районния съд бъде споделена, то това би означавало всеки в Р.България да има правото да клевети когото намери за
добре и с каквито средства намери за добре, в смисъл - с изрази и твърдения и
при завеждане на дело за клевета срещу него да твърди, че е ,,особена
личност,, която има собствена интерпретация на определени факти и че
твърдейки ги пред обществото има увереност в тях и поради тази причина не
следва да бъде преследван от закона и съответно наказван за извършеното от
него. В същото време това лице да съзнава извършеното от него и да може да
ръководи постъпките си - с оглед изготвено заключение на съдебно психиатрична
експертиза.
Интерпретацията на
фактите относно невинността на подсъдимия по обвиненията за които е осъден от
настоящия съдебен състав изложени в мотивите
на районния съдия не се споделя,
поради което и в тази част по отношение на подсъдимия М. беше
постановена осъдителна присъда.
По отношение
на останалите обвинения , за които настоящият съдебен състав не се произнесе с
осъдителна присъда и по които подсъдимия
е оправдан от първата инстанция, съдът намира, че преценката на районния съдия
е правилна и изразите употребени от подсъдимия по отношение на частната
тъжителка не могат да се квалифицират като клевета. В този смисъл присъдата на
първата инстанция в тази й част е правилна и законосъобразна.
Самият
подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан, липсват данни да е криминални прояви, както и същия не е
негативно характеризиран, дори напротив, видно от приложената по делото
характеристика същия се ползва с добро име сред съгражданите си, като
настоящото престъпно деяние е инцидентно
в неговия живот.
Конкретно
извършеното деяние обаче е с относително завишена степен на обществена опасност
предвид начина на неговото извършване и смисъла на клеветническата фраза.
Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия и добри характеристични данни. Отегчаващо
обстоятелство- липса на критичност от страна на подсъдимия относно извършеното
от него.
Съдът
отчита фактите, че за престъплението по чл.148, ал.2 от НК се предвижда като наказание глоба от пет хиляди до петнадесет
хиляди лева и обществено порициние, както и обстоятелствата, че подсъдимия е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът прие, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание – глоба.
Предвид това и като отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание
чл.78А, ал.1 от НК съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено
административно наказание – глоба в
размер от 1000 /хиляда хиляди/ лева, с което ще се постигнат целите на
наказанието и което е съответно на извършеното.
При
определяне размера на глобата, която следва да бъде наложена на подсъдимия съдът взе предвид материалното състояние на
подсъдимия, обстоятеството, че се грижи за семейство, както и факта, че това е
негова първа престъпна проява.
При този
изход на делото и след преценка на събраните доказателства, както и писмените
доказателства касаещи частната тъжителка,
съобразявайки вида, естеството и смисловото съдържание на
клеветническите твърдения, начина на тяхното обективиране , както и създадения в резултата на това дискомфорт на Б., съдът намери за доказан по основание
предявеният против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на
това осъди подсъдимия М. да заплати на
ч.т. Б. парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
30.01.2017г., до окончателното й
изплащане. За разликата до претендирания размер от **** лева съдът отхвърли
предявеният граждански иск като неоснователен.
С
присъдата си съдът осъди подс.М. да
заплати направените в производството разноски в полза на Държавата, както и в
полза на ч.т. Б..
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.