Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, ……………… г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 26.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 1073 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба на М.В.Й. срещу действията на ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № 20197900402299. Оспорва да дължи присъдената издръжка с довод, че не разполага с доходи и имущество, което да й позволи да я заплаща. Сочи, че има спестявания по сметка в чужбина, но наложения запор я лишава от възможността да се издържа в България, включително да заплаща наем в размер на 650 лв., за да осигури подслон за себе си и дъщеря си Е.. В резултат на наложения запор е преустановила и заплащането на частна езикова школа в размер на 530 лв. месечно. Сочи, че наложеният запор върху банковата й сметка я е лишило от възможността да заплати планирани подаръци по Коледа и да си осигури най-необходимото във време на извънредно положение. Посочва и че наложеният запор върху автомобила с предизвестие за последващото му спиране от движение неоправдано я лишава от възможността да го използва по предназначение. Застъпва теза, че визираният в процесуалния закон произход на средствата, гарантиращи несеквестируем доход или жилище я поставят в неравнопоставено положение като я лишават реално от защита, каквато получават работещите на трудов договор или притежаващи собствено жилище. Твърди също така, че в рамките на исковото производство, по което е издаден изпълнителният лист, обусловил и образуването на изпълнителното производство, не е посочена банкова сметка, ***ща и доброволно присъдените суми, за да осигури получаването им от дъщеря й, вместо задържането им по сметка на съдебния изпълнител. С допълнение към частна жалба от 29.12.2020 г. се иска произнасянето да бъде ограничено до прекратяване, съответно спиране на изпълнителното производство, да бъде разпоредено връщане на всички средства, изтеглени от банковата й сметка и да бъде вдигнат запора върху лекия й автомобил.
Препис от жалбата е приет за взискателя К.В.П., на 11.01.2021 г. като по делото не се установява да е постъпил отговор.
В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436 ал. 3 изр. второ ГПК, частен съдебен изпълнител Р.М. сочи, че поканата за доброволно изпълнение е получено за жалбоподателката на 15.01.2020 г. Въз основа на наложения запор по изпълнителното производство е постъпила сумата 2199,97 лв. като на взискателя е преведена присъдената й сума и са удържани следващите се такси по ТТР към ЗЧСИ. Застъпва теза, че законът не предвижда като основание за спиране на изпълнителното производство обжалването на допуснатото предварително изпълнение. Смята, че не са налице и предвидените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като присъдената ежемесечна издръжка съставлява периодично плащане, не се погасява с еднократно изпълнение. Застъпва теза, че единствено взискателят може да определи дали се нуждае от наложено обезпечение чрез запор върху банкови сметки и лек автомобил, които в случая намира за необходими, за да бъде обезпечено изпълнението.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от длъжника, а съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК като законът изрично утвърждава интересът му по реда на контрола за законосъобразност да бъдат обсъждани отказ на съдебния изпълнител да прекрати или да спре изпълнителното производство. Съдът в рамките на това производство е овластен да осигури защита срещу засягане изключителното право на длъжника да усвои определено, утвърдено от закона като несеквестируемо имущество, а при своевременно депозирана жалба и да разпореди прекратяване на действията на съдебния изпълнител само когато те засягат несеквестируемостта (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Същевременно обаче от данните по изпълнителното дело се налага извод, че адвокат Б., упълномощена да представлява жалбоподателката в изпълнителното производство (л. 15 от изпълнителното дело), е уведомена за постановения от съдебния изпълнител отказ да прекрати, съответно да спре изпълнителното производство и да вдигне запорите на 27.02.2020 г. (л. 52 от изп.д.). Предписаният с чл. 436 ал. 1 ГПК двуседмичен срок за обжалване на отказите, изрично указан и в съобщението до жалбоподателката, изтича на 12.03.2020 г. (четвъртък). Видно от поставения печат върху жалбата и мотивите на ЧСИ жалбата е депозирана на 17.03.2020 г. Не се установява нито фактическа, нито юридическа пречка указаният срок да бъде съобразен – Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) повелява спиране на сроковете по съдебни производства, считано от 13.03.2020 г., към която дата обаче срокът вече е бил изтекъл. Това е пречка да бъде разгледана жалбата срещу постановените откази за спиране и прекратяване на изпълнителното производство.
Макар и в настоящото производство да подлежи на изследване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, той не е страна по делото. Заявеното искане за връщане на събраната в производството сума по същество представлява претенция за вреди при изпълнение на дейността, която не може да бъде разгледана в настоящото производство с очертания вече ограничен предмет на изследване.
По изложените съдът приема да е надлежно сезиран единствено с жалба срещу насочване на изпълнението срещу лекия автомобил, което имущество жалбоподателката и длъжник в изпълнителното производство смята за несеквестируемо.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 13.12.2019 г. по искане на В.П.П., действащ като законен представител на К.В.П. въз основа на издаден изпълнителен лист от 05.12.2019 г. за сумата от 140 лева – месечна издръжка, считано от 03.09.2018 г.
На 14.01.2020 г. е СДП – Пътна полиция са уведомени за наложен запор върху л.а. „Мерцедес 170“ рег. № ********като с писмо № 433200-40560/04.05.2020 г. ЧСИ е посочено, че запорът е наложен.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
При липса на доброволно изпълнение на признато по предписания за целта ред вземане законът овластява съдебния изпълнител да събере парични суми, подлежащи на плащане на длъжника и да осребри негово имущество, а с получената сума да удовлетвори описаните в изпълнителния лист вземания. Законът постановява като принцип, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземанията на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД. Това ще рече, че всеки кредитор е свободен да избере имуществото, чрез което да събере признатото по съответния ред и неудовлетворено доброволно вземане. Граница на това право се явяват изрично очертаните хипотези на зачетен като противопоставим му интерес на длъжника. Нормите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а ГПК установяват имущество, по отношение на което е забранено принудително изпълнение с цел удовлетворяване на парично притезание. Нормите са от императивен характер, поради което и съдебният изпълнител дължи да съобрази действията си, гарантирайки че предписаната от закона защита на длъжника е осигурена.
Съгласно утвърдената съдебна практика с ТР по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС запорът върху движима вещ не нарушава несеквестируемостта, доколкото длъжникът мое да се ползва от нея. Освен това, очертаната в жалбата потребност, която жалбоподателката намира да е застрашена не сочи да касае упражнявано от жалбоподателката занятие, за да обоснове противопоставим на кредитора интерес по смисъла на чл. 444 т. 4 ГПК
Процесуалният закон предвижда друг ред за защита и срещу злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК). Това е пречка в настоящото производство да бъдат обсъждани и наведените твърдения и доводи за предприети действия с цел увреждане интересите на жалбоподателката и дъщеря й Е.. При все това съдът намира за уместно да отбележи, че всяка процедура, насочена към налагане на решение по значим за детето К. въпрос или принудителното му изпълнение натоварва емоционално отношението между родителите и косвено вреди на детето. Детето се нуждае да усеща постоянното присъствие в живота си и на двамата си родители. Решението на родителите да се разделят поставя допълнителни предизвикателства пред тях да компенсират физическото отсъствие с утвърждаване на силна емоционална връзка. Предпоставка за това е безусловното взаимно зачитане, ефективна комуникация и обединяване на усилията за постигане добруването на детето К.. Правопорядъкът е призван да наложи удовлетворяване на зачетен от закона интерес, но не е в състояние да изгради взаимоотношения, основани на грижа и внимание, от каквито именно се нуждае детето К..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.В.Й. срещу насочено изпълнение по изпълнително дело № 20097900402299 на ЧСИ Р.М. върху л.а. „Мерцедес 170“ рег. №******** *
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.Й. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство и отказ за спиране на изпълнителното производство, постановени на 25.02.2020 г. и за връщане на събраната в изпълнението сума.
Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата е с характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част не подлежи на обжалване – чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: