РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1715
Гр.
Пловдив, 08 септември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЛОВДИВ, I
отделение, ХIV
състав,
в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
д. № 217 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят И.Д.Н., ЕГН **********,
чрез адв. Г. Г., оспорва ревизионен акт /РА/ № Р-16001619008272-091-001/14.10.2020
г. и ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ №
П-16001620182745-003-001/04.11.2020 г., издадени от Т.П., началник сектор, възложил
ревизията, и С.К., главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив,
ръководител на ревизията, потвърдени с решение № 12/06.01.2021 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, с
която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения, както
следва: - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в
размер на 688.59 лв., ведно с лихви в размер на 311.43 лв.; за 2016 г. – 1 653.86
лв. и лихви 580.2 и за 2018 г. – 8 400.16 лв. и лихви – 1 243.79 лв.;
вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 358.80 лв. и лихви – 53.13 лв.; вноски за
ЗО за 2015 г. -363.12 лв. и лихви – 164.23 лв., за 2016 г. – 1 418.07 лв. и
лихви – 497.55 лв. и за 2018 г. – 208.00 лв. и лихви – 30.80 лв.; вноски за
ДЗПО – УПФ за 2015 г. – 226.95 лв. и лихви – 102.64 лв.; за 2016 г. – 886.30
лв. и лихви – 310.97 лв. /общо – 14 333.85 лв. главници и лихви –
3 314.07 лв.) и изменен в частта за допълнително определени задължения за
ДОО за 2015 г. – от 626.39 лв. на 580.99 лв. и лихви – от 283.30 лв. на 262.45
лв. и за 2016 г. – от 2 446.18 лв. на 2 268.90 лв. и лихви – от
858.27 лв. на 795.44 лв.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния
акт. На първо място се оспорва изготвеният паричен поток, като се твърди, че
неправилно органите по приходите са включили в него парични разходи, които не
са направени с парични средства на ревизираното лице. В тази връзка се твърди,
че парите, внасяни по сметката на Р.Н., са получени от жалбоподателя от нея
самата, за захранване на банковите й сметки, поради което тези средства следва
да бъдат изключени от паричния поток на Н.. На следващо място се твърди
неправилност на посочените като разходи движения по банковите сметки,
представляващи преводи от И.Н. към трети лица. Твърди се също, че неправилно
органите по приходите са приели ревизираното лице да дължи осигурителни вноски
върху установените в ревизията основи за облагане с данък общ доход, тъй като
не е доказано, че тези средства са в резултат на трудова дейност. Иска се
отмяна на ревизионния акт и на ревизионния акт за поправка на ревизионен акт,
като подробни доводи се излагат в представените по делото писмени бележки. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът - директор на дирекция ОДОП
- гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П. оспорва жалбата по
доводи, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение
се явява допустима.
Началото на ревизионното производство
е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619008272-020-001/16.12.2019
г., изменена със ЗИЗВР № Р-16001619008272-020-002/20.12.2019 г., със ЗИЗВР №
Р-16001619008272-003/02.04.2020 г. и ЗИЗВР № Р-16001619008272-004/11.05.2020 г.
на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г., като е
определен краен срок за приключване – 12.06.2020 г. Със заповед №
Р-16001619008272-023-001/25.06.2020 г. ревизионното производство е спряно, считано от 25.06.2020 г. и възобновено със заповед №
Р-16001619008272-143-001/14.09.2020 г., считано от 14.09.2020 г. Всички заповеди
са надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път в периода от 13.01.2020
г. (първата ЗВР) до 14.09.2020 г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен
и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001619008272-092-001/14.10.2020
г. Няма данни, срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, да е
депозирано възражение.
Въз основа на РД и след анализ на
възражението, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА с № 16001619008272-091-001/14.10.2020
г. и РАПРА № Р-16001619008272-003-001/04.11.2020 г., с който на оспорващия са определени
посочените по-горе публични задължения.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт
е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 12/06.01.2021 г., с
което частично е потвърдил оспорения акт.
Срещу така потвърдения РА, е подадена
жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
По делото е приложена заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която
са делегирани съответните права, както и CD,
съдържащо цитираните по-горе актове.
Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в
оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните
разпоредби по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че
ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла
на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма съгласно
чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство,
които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид
разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да
реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без
възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
Не е налице , от страна на органите по
приходите, на принципа на обективност, заложен в чл.3 от ДОПК, тъй като всички
протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на трети лица и
институции, искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда
на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна,
опровергава твърденията на жалбоподателя за недопустимост на облагане на
живеещи във фактическо съжителство, тъй като средствата са постъпвали по
сметката на лицето, живеещо в едно домакинство с Н. – Р.Н. и, както органите по
приходите, така и съдът, следва да установят по категоричен и безспорен начин,
че средствата, внасяни от И.Н. по сметка на Р.Н., са действително нейни лични
средства, предоставени от последната на жалбоподателя за захранване на
банковите й сметки.
На трето място, с оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са
приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1
т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице за 2015, 2016 и 2018 г. не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При това положение, и във връзка с правилното
разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, ще следва да се
съобразят следните нормативни текстове:
Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Данъчната основа
правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред,
тъй като И.Н. не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи за 2015 г., 2016 г. и 2018 г.,
а в същото време, лицето е предоставяло парични средства за финансиране на дейността
на „Рич фууд“ ЕООД с управител Р.Н..
В този смисъл съдът намира, че правилно
органите по приходите са провели ревизията по процедурата по чл.124 от ДОПК,
тъй като само горе посоченото обстоятелство е достатъчно, за да бъде проведена
ревизията по особения ред на ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено
уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите са от наем, трудови договори и
непогасени остатъци от заеми.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато
декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В
случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се
смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1 т.3 б. "а" от допълнителните разпоредби
явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, но дори да имаше
такива, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която,
съдът, при съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши
материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния
закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния
размер на данъчните задължения.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
I.
По ЗДДФЛ
И.Д.Н. е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ на основание
чл.3
т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през периода 2013 – 2018 г. По силата
на чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
ЗЛ има участие в „Колодрума блок 1“
ДЗЗД, в „Тренд – И“ ЕООД (едноличен собственик на капитала от 06.02.2014 г. до
24.10.2019 г.) и „Ай Пи 14“ ЕООД. Подадени са годишни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи от наем, трудови договори и непогасени остатъци от заеми.
С протокол № 1561203/28.05.2020 г. са
присъединени доказателства, събрани при извършена проверка за съпоставка на
имуществото и доходите на И.Д.Н., приключила с протокол № П-16001619150179-073-001/06.12.2019
г. С протокол № 1560766/14.09.2020 г. са присъединени РД №
Р-2222109007908-092-001/24.07.2020 г. и РА № Р-222210908908-091-001/09.09.2020
г. от извършена ревизия на Р.Р.Н. (майка на непълнолетното дете на И.Н. и
съсобственик на ½ от придобит имот).
Във връзка с определяне на данъчните
задължения по ЗДДФР са предприети действия за събиране на доказателства, имащи
отношение към определяне на данъчните задължения на ЗЛ. На основание чл.37
ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и, направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежаваните финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания
от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства.
На база на така събраните данни е
установено, че ЗЛ е внасяло парични средства по банковите си сметки, по сметка
на Р.Н., придобило е движимо и недвижимо имущество, предоставяло е и е
възстановявало получени заеми. Установено е, че изразходваните парични средства
от И.Н. през ревизирания период надвишават реализираните за периода доходи.
Представени са писмени обяснения от последния, с които лицето посочва като
произход на средствата – парични заеми от физически лица с договори: през 2014
г. паричен заем от Г. М. Г. в размер на 20 000 лв.; от А.В.Б. – с договор
за паричен заем от 09.02.2015 г. за 12 100.00 лв. Органите по приходите са
извършили насрещни проверки и са приели, че И.Н. е получил горепосочените
заеми. В хода на ревизионните действия е установено, че ЗЛ е предоставяло
средства във фирма „Рич фууд“ ЕООД с управител Р.Н.. Представените документи и
писмени обяснения, при извършената по време на ревизионното производство
насрещна проверка на „Рич фууд“ ЕООД, показват, че И.Д.Н. е получавал суми в
брой от „Рич фууд“ ЕООД, които впоследствие и внасял по разплащателната сметка
на дружеството.
По отношение на последно сочените констатации
на органите по приходите, както при извършената проверка, така и в ревизионното
производство, от И.Н. са изискани документи, удостоверяващи произхода на
паричните средства, послужили за извършените вноски по банковите си сметки, по
сметка на Р.Н., за придобитото движимо и недвижимо имущество, за предоставените
заеми и за възстановените заемни средства от ЗЛ, но Н. не е представил никакви доказателства в тази насока. Не са
представени доказателства и документи за предаване на суми от Р.Н.. При
присъединеното ревизионно производство, приключило с РА №
Р-2222109007908-091-001/09.09.2020 г., не са представени и не са събрани
доказателства, че Н. е притежавала суми в брой към момента на предаването им,
констатиран е недостиг на средства, които да покриват извършените от последната
разходи. Прието е, че не е установен
фактът на предаване на парите, размерът им, както и фактическото наличие у
заемателя, и впоследствие, у заемополучателя, в непроменен размер.
Прието е също така,
че И.Д.Н. не е представил доказателства
за
произхода на постъпилата през 2018 г. по банковата му сметка сума от
97 995.00 лв., предоставена на три физически лица чрез банкова транзакция.
След извършен анализ, ревизиращият
екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени
доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за 2015, 2016
и 2018 г. Констатирано е наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК –
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране ан стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за
посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.
Този извод е в резултат на извършена
съпоставка на получените доходи с направените разходи от И.Н. и установеното
несъответствие между тях, с оглед прилагането на разпоредбата на чл.123 от с.
к.
На ЗЛ е връчено уведомление, с което,
на основание чл.124 ал.1 от ДОПК, същото е уведомено, че основата за облагане с
данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК. Изискани са декларации да имущественото състояние по чл.124 ал.3,
писмени обяснения, придружени със съответните доказателства. След анализ на
относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122, а именно: - т.1.,т.2., т.3., т.4.,
т.7.,т.8., т.10., т.14., т.15 и т.16 и съпоставка на извършените парични
разходи с получените приходи/доходи,
органът по приходите е определил доходи н неустановен произход за 2015
г. в размер на 9 579.05 лв., за 2016 г. – 22 765.91 лв. и за 2018 г.
– 88 639.35 лв. За така посочения доход с неустановен произход за
ревизирания период органите по приходите са определили дължими задължиттелни
осигурителни вноски. Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък
по чл.48 от ЗДДФЛ.
По КСО и ЗЗО.
В хода на
ревизионното производство е установено, че И.Д.Н.
има
сключен трудов договор с „Девин“ ЕООД от 29.12.2006 г. до 14.07.2014 г.; със
„ЗИД Консулт 2016“ ЕООД от 31.01.2017 г. до 01.06.2017 г.; с „Фишинг спорт 777“
ЕООД от 01.07.2017 г. до 01.10.2017 г.; с „Импорт Манчев 2017“ ЕООД от
28.10.2017 г. до 21.04.2018 г.; с „Индустриални строежи“ ЕООД от 21.04.2018 г.
до 23.04.2019 г. Подавани са данни за осигуряване на основание чл.4 ал.1 т.1 от КСО и чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО, от които е установено, че за периодите : -
м.02.2017 г. – м.05.2017 г.; м.07.2017 г. – м.09.2017 г.; м.11.2017 г. –
м.08.2018 г. и м.10.2018 г. – м.12.2018 г. И.Д.Н. е осигурен върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната
година.
Лицето има участие в „Колодрума блок 1“ ДЗЗД;
управител и собственик е на капитала на „Тренд – И“ ЕООД от 06.02.2014 г. до 24.10.2019
г. и на „Ай Пи 14“ ЕООД от 15.07.2014 г. до 10.04.2019 г. За периода м.08.2014
г. – м.12.2016 г., жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице,
е внесъл авансово дължимите ЗОВ върху месечен размер на осигурителния доход
420.00 лв.
По данни от ИС на НАП, лицето не е
подало декларации по чл.1 ал.2 от Наредбата аз обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и на
морските лица и не е декларирало начало на дейност и осигуряване, като самоосигуряващо
се лице по чл.4 ал.3 т.1, 2 или 4 от КСО.
Подадена е информация
за периода м.08.2014 г. м.12.2018 г. с декларация
обр.1
за дните в осигуряване, осигурителния доход и размерът на осигурителните вноски
за самоосигуряващото се лице. С декларация обр.6 е деклариран размерът на
дължимите авансови вноски за ЗОВ, като за 2018 г. е подадена нулева декларация.
След преглед на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства и извършен анализ на същите, от
органите по приходите е установено несъответствие между направените от И.Д.Н.
разходи с декларираните и/или получените приходи/доходи за 2015 г. в размер на
9 579.05 лв., за 2016 г. – 22 765.91 лв. и за 2018 г. –
88 639.35 лв. В резултат на
установеното при ревизията наличие на укрити приходи от жалбоподателя се
реализира и възможността да определяне на осигурителния доход и дължимите от
него ЗОВ по реда на чл.124а от ДОПК. Предвид събраните доказателства, органът
по приходите е формирал извод, че ЗЛ е извършвало трудова дейност и на
основание чл.124а от ДОПК следва да ес установят задълженията му за ЗОВ в
качеството му на самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху доход, установен по
реда на чл.122 – 124 от ДОПК.
На основание чл.124 ал.1 от ДОПК, на
лицето е връчено уведомление, с което е известено, че осигурителният доход,
върху който се дължат ЗОВ, ще бъде определен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК
във връзка с чл.124а от кодекса. Върху установения с ревизионния акт нов размер
на осигурителния доход за 2015, 2016 и м.09.2018 г. на ЗЛ, определен на база
дохода с недоказан произход, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6
ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органите по приходите са определили
задължения за ЗОВ за посочения период и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.103 от ЗЗО. За периодите м.11.2017 г. – м.08.2018 г. и м.10.2018 г. –
м.12.2018 г. лицето е осигурено върху максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО върху доходите от трудови
правоотношения и не дължи вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице.
За да потвърди РА в частта по ЗДДФЛ и
измени в частта по КСО и ЗЗО, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип и е приел, че съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството
по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от с. к., фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по ал.1 на този член е подкрепено със събраните
доказателства и с тази презумпция се ползва и обжалваният РА, като подробно е
изложил и нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения. Посочил
е, че съобразно събраните доказателства, ревизиращият екип правилно е изградил
своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, като е посочил, че от страна
на РЛ не се представят доказателства, които да оборят констатациите на
проверяващите в тази насока, като е пояснил, че разпоредбите на чл.122 от ДОПК
регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите
по приходите правна възможност, при наличието на определени обстоятелства и
спазвайки определени законови изисквания да определят данъчната основа за
облагане с преки или косвени данъци, а оттам и данъчните задължения по реда на
съответния материален закон.
В частта по КСО и ЗЗО, решаващият
орган е посочил, че е неоснователно възражението на жалбоподателя в насока, че
ревизиращият екип не е доказал, че тези доходи са от трудова дейност, поради
което върху тях не се дължат ЗОВ. След подробно изложение на законовите
разпоредби е посочил, че допълнително установените задължения за ЗОВ на И.
Ненчев, в качеството му на самоосигуряващо се лица, са в резултат на
установения с РА № Р-16001619008272-091-001/14.10.2020 г. и РАПРА №
П-16001620182745-003-001/04.11.2020 г. осигурителен доход във връзка с чл.124а
от ДОПК за 2015, 2016 и 2018 г., като е изменил РА в частта за допълнително
определени задължения за ДОО за 2015 и 2016 г., тъй като е констатирал, че при
определяне на задълженията за окончателни вноски за тези две години е приложен
процент на вноската в размер на 13.8%, вместо 12.8%.
В съдебно заседание на 09.07.2021 г. е
изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна
експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени
по делото документи, както и допълнително представени документи – служебна
бележка за изплатени трудови възнаграждения от "Девин" АД за периода
2007 – 2013 г.
След анализ на документите вещото лице
е констатирало, че общо изплатените нетни трудови възнаграждения на И.Н. за
период 2007 – 2013 г. са в размер на 74 810.33 лв. и в съответствие с
поставената от жалбоподателя задача, е посочило, че при това положение,
началното салдо на РЛ следва да бъде в размер на 81 810.33 лв. На база
това начално салдо и след изключване от разходната част на жалбоподателя
сумите,с които е захранвана сметката на Р.Н. за всяка година, експертът е
изготвил паричните потоци за всяка една от ревизираните години, като ги е
представил в табличен вид, при което е констатирано надвишение на разходите над
приходите само за 2018 г. в размер на 71 040.17 лв. Размерът на
изтеглените от банкови сметки на лицето също е представен в табличен вид, като
тези средства са включени в приходната част в съответствие с поставената задача.
Посочени са подробно и всички получени доходи от И.Н. за ревизирания период,
като вещото лице е пояснило, че доходите от трудови възнаграждения са посочени
в по-голям размер от действително установения с експертизата, тъй като е
посочена данъчната основа, а не нетното трудово възнаграждение и с оглед, да не
се влошава положението на РЛ, експертизата не променя така установените данни.
На базата на изложеното по-горе и при запазване идентичността на останалите
параметри с тези на изготвения паричен поток по РД, експертът е представил
паричните потоци за всяка една от ревизираните години, при което е формирал
извод, че не се установява превишение на разходите над приходите за нито една
от обследваните години. Установени са и осигуровките на лицето за всички години, съобразно
установените трудови правоотношения.
Каза се по-горе, ответната страна е
оспорила заключението по ССчЕ, като аргументите на ответника в тази насока: - при
определяне на наличните средства в брой към 01.01.2013 г. са сумирани всички
нетни възнаграждения за предходния петгодишен период, които са прибавени към
определените парични средства в рой в началото на ревизирания период от
органите по приходите, без обаче да са определени разходи. Сочи се, че няма
житейска логика и реална възможност, която да позволи на лицето да разполага с
нетните си възнаграждения в пълен размер, с което е нарушен основният принцип
за текущо начисляване на приходите и разходите, което променя реалният резултат
от съпоставката между декларираните приходи и извършените разходи, още повече,
че не са отчетени разходи за живот в този предходен период, както и разходи за
закупуване на имоти, вложени средства в дружеството. По този начин извършените
изчисления от страна на експерта се явяват необосновани. По отношение на
предоставените от Н. средства на Н. за захранване на банковата й сметка,
ответникът сочи, че експертизата и в тази част е необоснована, тъй като с
РА е установено, че Н. не е притежавала
в брой процесните суми, тъй като не са представени никакви доказателства в тази
насока; при съпоставката на Н. не са отразени предоставените средства на Н.,
поради което същите следва да намерят приложение в паричните потоци на последно
соченото лице, като разход от негова страна.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени представените с жалбата доказателства.
При така установеното от фактическа страна в
частта по ЗДДФЛ съдът формира следните правни изводи:
С оглед направените констатации, съдът
намира, че органите на приходната администрация правилно са приели, че в случая
е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а
именно: - нелице са данни за укрити приходи/доходи и декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2015,
2016 и 2018 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период.
При това положение, и във връзка с правилното
разрешаване на текущия административноправен спор, в случая, на първо място,
ще следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Както се посочи по-горе в настоящото изложение, съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1
и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК. Доходите са от дарение, от
дивиденти и ликвидационни дялове и заеми.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК -
когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - в случаите по
чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2. направените разходи от лицето и от свързаните с
него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Относно констатациите по ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на
облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6
е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
В случая, след извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице основанията на т.7 от ал.2
на чл.122 от ДОПК, а именно: - надвишение на извършените разходи над получените
приходи.
Като последица от определената по реда на
чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния доход за
тези периоди, съгласно реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от
това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски за периоди: 2015, 2016 и 2018 г., като са
приели, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими и
задължителни осигурителни вноски.
Относно наличието на предпоставките по
чл.124а от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното:
С влизането в сила на Закона за изменение и
допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011
г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият
орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към
установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и
доходът с неустановен произход за съответните ревизирани периоди и облагаемата
основа на лицето. В случая, и доколкото анализът на събраните доказателства не
дава основания за формиране на друг извод, органът по приходите правилно е
приел, че доходите на лицето са от трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният извод е, че в случая е проявен
съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, във връзка с
чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с
процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на
окончателния размер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни
вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.
По съществото на спора следва да се посочи, че
всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е определена
данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица, респ.
размерът на осигурителния доход, за всяка една от процесните години, доколкото неправилно от
страна ревизиращите органи не са кредитирани представените банкови извлечения
за вноски на каса от И.Д.Н. по банкова сметка ***., както и липса на
доказателства за произход на парични средства в размер на 97 995.00 лв.,
предоставени в заем на три лица през 2018 г., както и налични парични средства
в брой, преди и в началото на ревизирания период.
На следващо място, жалбоподателят сочи, че същият е
представил надлежни писмени доказателства, които обосновават извод за наличието на достатъчно
средства за покриване на направените разходи за издръжка на живота, както и,
че паричните средства са му предоставяни от Р.Н. за захранване на банковата
сметка на дружеството, на което е пълномощник „Рич фууд“ ЕООД, с управител Р.Н..
Наред с това, никъде в становището на Н. вх. № РД 20-1372/11.06.2020 г., освен,
че твърди, че паричните средства са внасяни от него, в качеството му на
пълномощник на това дружество, не се посочва откъде са и предоставени средства в размер на
97 995.00 лв., за да бъдат предоставени в заем на Н.В.Д., П.М.И. и М.Б.Г.,
като дори изобщо не е коментирана такава
сума. В случая се твърди да е налице заемане на средства от страна управителя Р.Н.
на пълномощника И.Д. Н., който ги е
внасял отново в банковата сметка на дружеството „Рич фууд“ ЕООД, на което е
пълномощник. Друг е моментът обаче, че нито от страна на Р.Н., при проведеното
ревизионно производство, нито в настоящото такова по отношение на И.Н., се
представят доказателства за произхода на тези парични средства, още повече в
РА, издаден на Р.Н. е установен недостиг на парични средства.
От анализа на приложените към административната
преписка доказателства съдът намира, че, от страна на данъчната администрация,
при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, при която са
изготвени парични потоци на лицето за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018
г. е прието, че началното салдо на 01.01.2013 г.
е в размер на 7 000.00 лв. лв. В
тази връзка е представена служебна бележка, издадена от „Девин“ АД за получени трудови
възнаграждения от И.Н. за периода 2007 – 2012 г. От друга страна, Н. обаче е
представя никакви доказателства по отношение на извършени разходи за този
период от него, което обстоятелство е изключително важно с оглед спазване
принципа на текущо начисляване на приходите и разходите, което на практика не
предоставя реален резултат в тази насока. Очевидно е, че такива доказателства
липсват, тъй като при ревизията е дадена възможност да представи доказателства
и писмени обяснения във връзка с твърденията му в тази насока, при положение,
че през този период твърди, че е придобил недвижим имот (2008 г.) на стойност
96 000 евро с произход банков кредит, който следва да се погасява.
Доказателства за последно сочените разходи не се представят. Аналогичен е
изводът на този състав и за останалите години до 2013 г., тъй като е против
всякаква логика да се живее само с приходи, без да се извършват разходи.
Доказателства за опровергаване на установеното от органите по приходите в тази
насока не се представят.
Очевидно, целта е да се представят доходи преди
началото на ревизирания период, с оглед опровергаване приетото за начално
салдо.
Не се представят доказателства и относно наличието на
парични средства у Р.Н. с оглед предоставянето и на И.Н. за захранване на
банковата сметка на дружество „Рич фууд“ ЕООД. Такива не се установяват и по
РА, издаден на Н., с който е установен недостиг на парични средства, което
обстоятелство логично изниква въпросът – откъде тогава произхождат тези
средства. Следва и другият логичен въпрос – кога са предавани на лицето тези
средства, в какъв размер – все обстоятелства, които за които не са представени
доказателства ниво в ревизионното, нито в настоящото съдебно производство от
страна на жалбоподателя като лице, което би почерпило изгода от наличието на
такива. Липсват и доказателства тези
средства да се изтеглени в брой от ревизираното лице.
По отношение на сумата от 97 995.00 лв.,
предоставена в заем на посочените по-горе три лица, каза се, тази сума нито се
коментира от страна на РЛ, нито се представят доказателства за произхода на
парите, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на настоящото
съдебно такова.
Тук е важно едно обстоятелство, в случая да не се
забравя, че предмет на административноправния спор е наличието на констатиран
паричен приход от И.Н. и установяване на неговия произход, с оглед последиците,
които има това обстоятелства за облагането на лицето с преки данъци.
Тук е мястото да се посочи, че наличието на писмени
договори, разписки и други документи (относно заемането на средства от страна
на Н. към Н.), които без никакво съмнение ще съставляват годно писмено
доказателство по смисъла на чл.57 от ДОПК и ще могат да послужат за
установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на
данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства обаче,
следва да бъдат преценени с оглед всички останали доказателства по делото,
включително, като се съобразят фактите и обстоятелствата от значение за
преценка на заинтересоваността на страните по договорите от изхода на производството.
Повече от очевидно е, че на съмнение от страна на
приходна администрация се подлагат преди всичко времето, мястото и начина на
обективиране на волеизявленията на страните относно заемането на паричните
средства, послужили за захранване на банковата сметка на дружеството на Н., и
реалното, фактическо предаване на паричните суми, съответно, от заемодателя – Н. на заемополучателя Н..
По отношение на тези основни спорни въпроси, от страна
на жалбоподателя не са ангажирани никакви конкретни доказателства. Освен
представените разходни ордери и извлечения от разплащателната сметка на „Рич
фууд“ ЕООД в „Уникредит Булнак“ АД, не са представени обяснения, които да дават
задоволителен отговор на въпросите за времето, мястото и начина на реално
предаване на суми от Р.Н., нито пък начина на съхранение на тези средства от
последната, които са в значителен размер – 36 000.00 за 2017 и 2018 г.
Съвършено неясно е как точно са предавани конкретните парични суми, като в
случая без съмнение следва да се съобрази обстоятелството, че става реч за
значителни като размер финансови средства. Неясно е какъв е произходът на
средствата и къде и как е ставало твърдяното предаване на парите.
Отделно от това, от присъединеното ревизионно
производство, приключило с РА № Р- 2222109007908-091-001/09.09.2020 г., се
установява, че не са представени и не са събрани доказателства, че Н. е
притежавала в брой сумата към момента на предаването й; констатиран е недостиг
на средства, които да покриват извършените от нея разходи; в извършената
съпоставка на приходи и разходи на Н., не са отразени предоставените на И.Н.
средства.
Ето защо, всичко изложено до тук остава в
производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се
представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства.
Ангажирането на конкретни данни в тази насока бе безусловно необходимо, именно,
с оглед същностната характеристика на
заема, като реален договор.
Във връзка с дадената
възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от
неангажирането им, от жалбоподателя и процесуалния му представител не се
ангажираха доказателства за установяване по-висок размер на разполагаемите към
01.01.2013 г., парични средства /начално салдо/. Между впрочем, неоснователно е
възражението на жалбоподателя по отношение на изготвените парични потоци,
предвид несъгласието му, че началното салдо на 01.01.2013 г. е определено на
5 000.00 лв. Това е така, тъй като при липсата на документи и
доказателства за наличие на други средства, намира приложение разпоредбата на
чл.164 ал.1 т. 3 от ГПК във §2 от ДР на ДОПК и чл.144 от АПК.
Представени доказателства
относно други доходи, получени в предходния период 2007 – 2012 г. от „Девин“
АД, с оглед доказване на наличие на по-висок размер на парични средства в
началото на ревизирания период, не са достатъчни, за да опровергаят тезата на
ревизиращия екип. Това е така, тъй като, от една страна, нарушава се основен
принцип за текущо начисляване на приходите и разходите, което променя реалния
резултат от съпоставката между декларираните приходи и извършените разходи, посочи
се по-горе, а, от друга страна, извън всякаква житейска и икономическа логика е
да се отчитат само приходите, но не и разходите през периода 2007 - 2012 г.,
без които неминуемо самият жалбоподатели
семейството му не биха могли да живеят, още повече, че от самите
обяснения на Н. става ясно, че през 2008 г. е придобит и недвижими имот на
стойност 96 000 евро, с произход банков кредит, който би следвало да бъде
изплащан години наред.
В този смисъл, съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че органите по приходите
неправилно са определили началното салдо към 01.01.2013 г. на жалбоподателя. Каза
се по-горе в изложението -доказателства за противното не се представят.
Неизяснен остава и
произходът на сумата от 97 995.00 лв. в сметката в „Уникредит Булбанк“ АД,
предоставена през 2018 г. в заем на трите лица: - Н.В.Д., П.М.И. и М.Б.Г.. По
този въпрос, нито в жалбата се излагат аргументи за произход, нито в хода на
съдебното производство се представят доказателства, нито пък на експертизата са
представени документи, доказващи произхода на тези средства.
Нови доказателства,
опровергаващи изводите на органите по приходите, не са представени по
настоящото дело.
В частта за установените данъчни
задължения за периода 2013 - 2018 г., съдът счита, на първо място, че при
формирането на данъчната основа ревизиращият орган правилно е приложил
разпоредбата на чл.12 ал.1 и чл.14 ал.1 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираните норми, с
данък върху общата данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити
през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като
едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл.29а
(регистрирани земеделски производители). В изпълнение на тези разпоредби
органът по приходите е определил годишна данъчна основа за доход от трудови
правоотношения, от наем и непогасени остатъци от заеми. Според чл.15 пък,
данъчната година е календарната година, а в чл.17 от ЗДДФЛ е предвидено, че
общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така
възприетият от органите по приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното
правило по чл.17 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай,
възприетият от органите по приходите подход е довел до констатираното
надвишение на разходите над приходите, което е в размери: – за 2015 г. – 9 579.05
лв., за 2016 г. – 22 765.91 лв. и за 2018 г. – 88 639.35 лв., като е отчел
факта, че при липсата на доказателства или информация относно заявена наличност
на средства в началото на периода, се приема, че лицето разполага със сума не
повече от 7 000.00 лв.
Тук следва да се посочи
също, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото същата
отговаря на поставените въпроси, тъй като е изготвена на база условията,
поставени от жалбоподателя, т. е. включване на сумите по посочените по-горе служебни
бележки за получени доходи в периода 2007 -2012 г. като трудово възнаграждение
от „Девин“ АД; изключване на разходи за този период; изключване на сумите за
2017 и 2018 г., внасяни от Н. по сметката на „Рич Фууд“ ЕООД. Резултатът, който
експертът е установил при съпоставката на приходите и разходите на И.Н. за 2018
г., при изключени суми, предоставени от Р.Н., и идентични параметри на паричния
поток по РД, вкл. и сумата от 97 995.00 лв. в приходната част, е
категоричен, че е налице превишение на разходите над приходите в размер на
71 040.17 лв.,само потвърждава изводите на приходната администрация за
наличие на средства с неустановен произход, за които се дължат данъци по ЗДДФЛ,
съобразно цитираните по-горе разпоредби.
Предвид изложеното, съдът
намира жалбата, в частта за допълнително определените задължения по ЗДДФЛ, за
неоснователна.
По констатациите в частта по КСО и
ЗЗО.
На
първо място, необходимо е да се отбележи, че в жалбата до настоящата инстанция,
възражения относно определените задължения за ЗОВ са, че е налице презумпцията,
че РЛ дължи осигурителни вноски върху установените суми за облагане, тъй като са
констатирани доходи от трудова дейност, което налага извода за неправилно
приложение на чл.124а от ДОПК от страна на приходната администрация.
На второ място, съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени
случаи”, разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на
разходите над приходите за ревизираните 2015, 2016 г. и 2018 г. и допълнително
установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от дейността на
самоосигуряващото се лице и, като такъв, следва да се включи в общия размер на
годишния осигурителен доход, върху който И.Н. е следвало да внася задължителни
здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите,
на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни
осигурителни и здравни вноски за тези три години. Правилно в годишния
осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран
доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо
имущественото и финансово състояние на жалбоподателя.
Няма спор по делото, че И.Н. е внесъл авансово дължимите ЗОВ върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година за периода м.08.2014 г. – м.12.2016 г., както и, че има
периоди, в които е осигуряван на максималния месечен размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО за съответната година. От друга страна, РЛ попада в
обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова
дейност като едноличен собственик на капитала на „Тренд – И“ ЕООД и „Ай Пи 14“
ЕООД“ и има участие в „Колодрума Блок 1“ ДЗЗД. По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО, И.Н.
е самоосигуряващо се лице - ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски
изцяло за своя сметка.
На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40
ал.1 т.2 от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило
доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО,
органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от трудова дейност, и, като такива, следва да се третират
като осигурителен доход. Липсват каквито и да било данни, да са установени
доходи по чл.26 и следв., вкл. и такива по чл.35 от ЗДДФЛ.
В случая следва да се съобрази и правилото
на чл.124 ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалване на РА,
издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от с. к., фактическите
констатации в него, се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Правилото ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест
относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионния
акт, издаден в производството по чл.122 от ДОПК, като придава отнапред
материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.
Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за 2015,
2016 и 2018 г., превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, с
каквито доказателства, каза се по-горе, лицето не разполага.
При
така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за
неоснователна и в тази част, поради което РА, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 1 176.67 (хиляда сто седемдесет и шест и 0.67)
лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХIV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Н., ЕГН **********,
чрез адв. Г. Г., оспорва ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619008272-091-001/14.10.2020 г. и ревизионен акт за поправка на РА
/РАПРА/ № П-16001620182745-003-001/04.11.2020 г., издадени от Т.П., началник
сектор, възложил ревизията, и С.К., главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърдени с решение № 12/06.01.2021 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в
частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения,
както следва: - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015
г. в размер на 688.59 лв., ведно с лихви в размер на 311.43 лв.; за 2016 г. – 1
653.86 лв. и лихви 580.2 и за 2018 г. – 8 400.16 лв. и лихви –
1 243.79 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 358.80 лв. и лихви –
53.13 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. -363.12 лв. и лихви – 164.23 лв., за 2016 г.
– 1 418.07 лв. и лихви – 497.55 лв. и за 2018 г. – 208.00 лв. и лихви – 30.80
лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. – 226.95 лв. и лихви – 102.64 лв.; за 2016
г. – 886.30 лв. и лихви – 310.97 лв. /общо – 14 333.85 лв. главници и
лихви – 3 314.07 лв.) и изменен в частта за допълнително определени
задължения за ДОО за 2015 г. – от 626.39 лв. на 580.99 лв. и лихви – от 283.30
лв. на 262.45 лв. и за 2016 г. – от 2 446..18 лв. на 2 268.90 лв. и
лихви – от 858.27 лв. на 795.44 лв.
ОСЪЖДА
И.Д.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати
на Национална агенция по приходите – София, сумата от 1 176.67 (хиляда сто седемдесет и шест и 0.67) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: