№ 334
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. И., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-4332-027050/11.01.2022 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР – ОПП, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
оспорва изцяло възприетият от административнонаказващия орган механизъм
на настъпване на ПТП, както и описаната в атакуваното наказателно
постановление фактическа обстановка.
По изложените съображения се иска от съда да отмени процесното
наказателно постановление в обжалваната част.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки се пледира за отмяна на обжалваното НП по
изложените в жалбата съображения.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
1
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 17.12.2021 г. около 17:50 часа в гр. София, жалбоподателят И. С. И.
управлявала лек автомобил марка „В.“, модел „ХХХ“ с рег. № ХХХХХ,
движейки се от крайпътна територия на ул.“Челопешко шосе“ с посока на
движение от бул.“Ботевградско шосе“ към ул. „Околовръстен път“.
Междувременно и по същото време свидетелят Л. А. А. управлявала лек
автомобил марка „ХХХ“, с рег. № ХХХ, като се движила в лява пътна лента с
посока на движение от бул. “Ботевградско шосе“ към ул. „Околовръстен път“.
На горепосоченото място и движейки се по ул. „Околовръстен път“ и на
№ 36, жалбоподателят И. подала ляв светлинен сигнал на управлявания от нея
автомобил и извършила маневра – частично навлизане в съседна пътна лента
от дясна в лява такава, с цел предприемане на маневра „завиване в обратна
посока“ в зоната на прекъсване на разделителния остров между двете платна
за движение, но не пропуснала движещия се по нея лек автомобил марка
„ХХХ“, с рег. № ХХХ, управляван от свидетеля Л. А., в резултат на което
между двете превозни средства настъпило пътно-транспортно произшествие,
при което бил реализиран удар между предната дясна зона на л.а.“БМВ“ и
лявата странична зона на л.а.“В.“.
Водачите на лек автомобил марка „В.“, модел „ХХХ“ с рег. № ХХХХХ
и лек автомобил марка „ХХХ“, с рег. № ХХХ преустановили движението си и
бил извикан екип на ОПП – СДВР.
След подадения сигнал до компетентните органи, на мястото на
2
произшествието пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За
възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1807815/17.12.2021 г.
въз основа на данните, подадени от участниците в ПТП.
За констатираните нарушения, св. В. Р. В. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу И. С. И. АУАН Серия GA № ХХХ/17.12.2021
г., за това, че на 17.12.2021 г. около 17:50 ч., в гр. София, по ул. „Челопешко
шосе“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към
ул.“Околовръстен път“ управлявала лек автомобил марка „В.“, модел „ХХХ“
с рег. № ХХХХХ, собственост на ОТП Лизинг ЕООД и на номер 36 (срещу
„ХХХХ“) поради маневра частично навлизане в съседна пътна лента от дясна
в лява не пропуска и реализира ПТП с движещия се по нея л.а. „ХХХ“, с рег.
№ ХХХ. Водачът не носи контролен талон към СУМСП. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 2 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № ХХХ/17.12.2021 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
027050/11.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 2
ЗДвП, както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на
10,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля – актосъставител В. Р. В. и свидетеля Л. А. А..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. А. А. доколкото същата
се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно тя е управлявала л.а. „ХХХ“,
с рег. № ХХХ, участник в ПТП, като съобщава подробно обстоятелства
3
относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Показанията са
добросъвестно депозирани и съдът ги кредитира с доверие. Тези показания
изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя
съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния
им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или противоречие.
Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и
начин, по който се е осъществило процесното пътно-транспортно
произшествие и се изяснява поведението на участвалите в ПТП лица. Отделно
от това, същите кореспондират и напълно се подкрепят от останалия събран и
анализиран по делото доказателствен материал, в това число и изготвеното по
делото експертно заключение, поради което съдът ги постави в основата на
доказателствените си изводи.
От друга страна, показанията на свидетеля В. Р. В. - актосъставител, са
логични и непротиворечиви и също се кредитират от съда. Същите обаче
изясняват действията на двамата водачи след пристигането на органите на
ОПП - СДВР, но този свидетел не е възприел самото произшествие, поради
което и не допринася за изясняване механизма на процесното ПТП и
конкретното поведение на участниците в него.
От заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява следното: 1). Мястото на удара се намира на
ул.“Челопешко шосе“ в района на № 36 по широчина на платното за
движение – на 8,0 – 10,0 м. вляво от десния край на платното предназначено
за движение в посоката на л.а.“БМВ“ (от бул.“Ботевградско шосе“ към
ул.“Околовръстен път“ и по дължина на платното за движение – на 3,0 – 8,0
м. след началото на прекъсването на разделителния остров, считано в същата
посока; 2). Скоростта на л.а. „БМВ“ преди произшествието в 78 км/ч., а
скоростта му в момента на удара е 50 км/ч.; скоростта на л.а.“В.“ в момента
на удара е 4 км/ч., а преди произшествието автомобилът е спрял; 3). Опасната
зона на спиране на л.а.“ВМВ“ при конкретните пътни условия и скорост на
движение от 78 км/ч. е 67 м., а опасната зона на спиране на л.а.“В.“ при
конкретните пътни условия и скорост на движение от 4 км/ч. е 2 м.; 4).
Водачът на л.а.“ВМВ“, движейки се със скорост от 78 км/ч. от момента на
светване на стоповете на л.а.“В.“, при своевременна реакция с аварийно
спиране е имала техническата възможност да го осъществи преди мястото на
4
удара; 5). Водачът на л.а.“ В.“ е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, като пропусне движещия се с по – висока
скорост от нейната скорост в лява пътна лента л.а.“БМВ“ и едва след това да
извърши безопасно маневрата „завиване в обратна посока“, съобразявайки се
с останалите участници в движението; 6). От техническа гледна точка
причините за произшествието са субективното поведение на водачът на
л.а.“В.“, която извършвайки маневра „завиване в обратна посока“ не е
пропуснала движещия се с по – висока скорост от нейната скорост в лявата
пътна лента л.а.“БМВ“, както и субективното поведение на водачът на л.а.“
БМВ“, която е реагирала със закъснение на навлезлия в траекторията й и
предприел спиране л.а.“В.“. Съдът намира, че заключението на така
изготвената експертиза е обосновано и отговаря в пълнота на поставените
задачи, поради което го кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.19.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
5
са връчени надлежно на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, ал. 1, съответно - чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При
пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е извършено, с посочване
на нарушените разпоредби, поради което и всички доводи на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Правилно е приложен и материалният закон, като наведеното от
жалбоподателя оспорване на фактическата обстановка, възприета от
актосъставителя и от наказващия орган, е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Съдът намира, че в случая от гласните и писмените доказателства, както и от
назначеното и изготвено по делото експертно заключение, по несъмнен начин
се установи, че жалбоподателят И. С. И. не е изпълнил това си задължение.
Навлизайки в съседната лява пътна лента, жалбоподателят е бил длъжен да
съблюдава правилото по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и да пропусне попътно
движещите се пътни превозни средства, в конкретния случай управлявания от
свидетелката Л. А. А. лек автомобил и като не е сторила това е осъществила
вмененото и административно нарушение, поради което и настоящата
съдебна инстанция намира, че административнонаказателната й отговорност е
правилно ангажирана.
Не могат да се споделят възраженията на въззивника, че предприетата
от него маневра не е навлизане в съседна пътна лента. Съгласно чл. 15, ал. 3
ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от
пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на
платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни
средства и от необходимото странично разстояние между тях. В случая от
изготвената скица на пътно-транспортно произшествие към протокол за ПТП
№ 1807815/17.12.2021 г., както и от изготвената по делото мащабна скица на
ПТП, инкорпорирана в заключението на изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза е видно, че на процесното място са обособени две
ленти за движение в една посока, като от приетата за безспорна фактическа
6
обстановка се установява, че жалбоподателят е предприела маневра частично
навлизане в съседна пътна лента – от дясна в лява такава, с цел предприемане
на маневра „завиване в обратна посока“ в зоната на прекъсване на
разделителния остров между двете платна за движение, като не е пропуснала
попътно движещия се в лявата пътна лента л.а. „ХХХ“, с рег. № ХХХ.
Необосновани и изцяло неподкрепени от събраната по делото
доказателствена съвкупност остават и твърденията на въззивника И., че
същата е извършила правомерно визираната маневра, респективно че ПТП е
реализирано изцяло поради субективното поведение на другия участник в
ПТП, която макар да се е намирала на достатъчно разстояние е реализирала
удар в задната част на управлявания от жалбоподателя автомобил. В тази
връзка е необходимо да бъде посочено, че видно от приетото по делото
експертно заключение, неоспорено от въззивника, в резултат на процесното
ПТП между двете превозни средства е реализиран удар между предната дясна
зона на л.а.“БМВ“ и лявата странична зона на л.а.“В.“, поради което и
възражението, че е налице в случая извършена цялостна маневра, а не
частична такава, не могат да бъдат споделени.
На следващо място, не могат да бъдат приети за основателни и доводите
на жалбоподателя, че е било задължение на водача на другия автомобил да
съобрази скоростта си или естеството и навременността на целената от него
маневра, тъй като жалбоподателят е следвало да навлезе в съседната лента за
движение едва след като пропусне попътно движещите се автомобили, а не да
разчита, че те ще му осигурят предимство. Следва да се изтъкне също така, че
дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че свидетелят А. е управлявала
лек автомобил марка „ХХХ“, с рег. № ХХХ с несъобразена или неразрешена
скорост, което да й е попречило да спре своевременно (каквито данни
безспорно се установиха в хода на съдебното следствие по делото с оглед
назначеното и изготвено експертно заключение), то това би било основание
за ангажиране и на нейната отговорност за произшествието в условията на
независимо съпричиняване, но не води до изключване на отговорността на
самия жалбоподател, доколкото според настоящият съдебен състав са налице
категорични данни, че неговите действия също са допринесли за настъпване
на произшествието между двата автомобила.
В конкретния случай настъпването на резултата – ПТП, се дължи на
7
непредпазливото поведение на жалбоподателя, поради което така
настъпилите последици са в пряка и непосредствена причинна връзка с
нейното виновно поведение. Жалбоподателят не е предвиждал възможното
настъпване на съставомерните общественоопасни последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди. Налице е от субективна страна небрежност или
несъзнавана непредпазливост като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като
обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с останалите случай на
нарушения от този вид. Не се установиха никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Наказващият орган правило е приложил и санкционната разпоредба.
Съгласно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на водач, който поради
неспазване на правилата за предимство, причини ПТП, се налага
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева, каквото по вид и
размер административно наказание е наложено на жалбоподателя. Предвиден
е абсолютно определен размер на глобата, който не може да бъде намаляван
/чл. 27, ал. 5 ЗАНН/, поради което излагането на съображения досежно
неговата индивидуализация не е необходимо.
Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна,
която не претендира такива, поради което съдът не следва да се произнася в
този аспект.
Предвид изхода на делото обаче в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените в хода на въззивното производство разноски за
експертиза, а именно 468,66 /четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет
и шест стотинки/ лева, които И. С. И. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
027050/11.01.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя И. С. И., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 468,66 /четиристотин
шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лева – разноски в
съдебното производство за съдебна автотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9