Решение по адм. дело №281/2025 на Административен съд - Враца

Производство по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 149, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Г.И. - К. ***, чрез Е.К. – * с пълномощно по реда на чл.32, 2 от ГПК, против Решение № 1040-06-20/27.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е отхвърлено възражението срещу Разпореждане № *****. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.  Жалбоподателката развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и отправя искане за отмяната му, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В условията на евентуалност моли за отмяна на решението само в частта на начислената лихва. Депозирана е писмена защита с развити аргументи относно липсата на декларация (Приложение №10), което не може според жалбоподателката да се тълкува във вреда на *, изложени са твърдения, че НОИ е действал “механично“ и не е проверил фактите, развити са доводи относно  добросъвестността на * и се оспорва, че проектът „**“ е програма за подкрепа на *.

Директорът на ТП на НОИ -Враца  чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Ц. оспорва жалбата, като моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсутско възнаграждение.

Административен съд - Враца, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните,  допълнителните аргументи в писмените защити и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал.1 АПК, намира следното:

С жалбата се оспорва акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд. Решението, което е предмет на съдебен контрол, е постановено в производство пред по-горестоящия административен орган по задължително административно обжалване на разпорежданията съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б."Д" КСО. Решението на Директора на ТП на НОИ -Враца е връчено на жалбоподателката по пощата на 30.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена в срок и  при наличието на правен интерес, поради което жалбата е процесуално допустима.

От фактическа страна Съдът приема за установено:

*********************************************..

Въз основа на представено удостоверение Приложение №10 от осигурителя СУ „И. В.“ *** на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст за периода 07.07.2023г. до 06.07.2024г., вкл.

Представена е декларация от * Г.Г.И. – К. и Е.К.К., че продължават да работят и са включени в Проект BG05SFPR002-1.002-001 „**“ на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 за полагане грижи на трите им *************************************************

В изпълнение на  тристранно споразумение между Агенцията по заетостта като работодател, Г.Г.И. -К. и *** като **, Агенцията е предоставила на административния орган информация за наличие на сключен трудов договор  № РВЗР -05-09-01539#8/20.11.2023г. по посочената програма за гледане *на жалбоподателката.  Трудовото правоотношение на *** е прекратено със заповед от 21.03.2024г.

С Разпореждане № ******* на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Враца, на жалбоподателката е рапоредено възстановяване на полученото от нея обезщетение в размер на 1590.64 лв., заедно с дължимата лихва.

Недоволна от така издаденото разпореждане, жалбородателката го е оспорила по административен ред и с Решение № 1040-06-20/27.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ - Враца разпореждането е потвърдено.

За да потвърди оспореното пред него разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – Враца е приел, че възражението срещу  Разпореждането е неоснователно.

При така установената фактическа обстановка Съдът обосновава следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от материално компетентен орган и в предвидената от закона форма.

Жалбоподателката оспорва обстоятелството, че *** е било отглеждано от ***, работеща като ** по трудово правоотношение с Агенция по заетостта. Представена е служебна бележка от *** за това, че К. К. е записана и посещава ** и няма  декларация от ** да бъде вземано то упълномощено лице. Доколкото основната дейност на  Проект BG05SFPR002-1.002-001 „**“ на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 за полагане грижи за **** и  грижата е допустима до четири часа на ден, твърдението на жалбоподателката за изцяло лична грижа за детето остана недоказана.

Спорът по делото е правен и се свежда до отговор на въпроса има ли подателката на жалбата право на обезщетение за отглеждане на **  за времето от 20.11.2023г. до 21.03.2024г.., когато ***, приложимо ли е в този случай правилото на чл. 53, ал.4 КСО. Посочената законова норма предвижда да не се изплаща парично обезщетение за отглеждане на ** в следните случаи: при **, ***, включително **, както и при отглеждането му от лице, включено в ***. Това са юридически факти, които са правопогасяващи, т.к. тяхното осъществяване прекратява правото на парично обезщетение за отглеждане на **. За да получи отговор спорният по делото въпрос е необходимо да се изясни дали * *** следва да се счита за лице, включено в програма за подкрепа на *, тоест дали процедурата "**" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се явява програма за подкрепа на *.

В чл. 53, ал.4 КСО законодателят е заявил, че подпомагането на * при отглеждането на *** ще бъде двупосочно и алтернативно: или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на *от трудова дейност; или чрез заместването на *при отглеждането и възпитанието на *****

Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако * избере да бъде подпомагана, чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО.

От особено съществено значение етова,  че посочените релевантни 4 юридически факти са равностойни по отношение на правните им последици, тоест както **, така и даването му за осиновяване, или настаняването му в детско заведение, а също и отглеждането на * от *****, имат еднакъв правоизключващ ефект. Видна е законодателната воля да се ограничи изплащането на паричното обезщетение само до случаите, когато * или лицето, ползващо правото, лично и постоянно осъществяват **. След като * на жалбоподателкатва се ************ тя няма право на паричното обезщетение по чл. 54, ал.1 КСО от датата, от която безработното лице е наето и е започнало работа по трудовия договор.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателката, че процедурата "**" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" не попада в обхвата на чл. 54, ал.4 КСО. По делото се установи, че целта на посочения проект е улесняване достъпа до пазара на **, които отглеждат * и запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи като се предоставя безплатна грижа за **. Поради това няма съмнение, че проектът "**" по своето същество представлява програма в подкрепа на * по смисъла на чл. 54, ал.4 КСО. Именно в това е смисълът на разглежданото обезщетение – да компенсира неработещата * или *за това, че е лишена от доходите, които би получавала по трудово правоотношение.

Паричното обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО се плаща на * или осиновителката през време на нейния допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал.1 КТ за отглеждане на **. Последица от прекратяването на този отпуск ще бъде прекратяването и на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал.3 КТ. Отглеждането на ** е събитието, което лишава физически работоспособната * от възможността да полага труд, за което *, работещи по трудово правоотношение, ползват отпуските, отразени в КТ и получават обезщетенията, предвидени в чл. 53 КСО. Следователно*, която физически не се занимава с отглеждането на **, а е поверила отглаждането му на лице, наето по програма в подкрепа на *, няма право на обезщетение за отглеждането му.

По изложените съображения съдът приема, че изразът "***" в нормата на чл. 54, ал.4 КСО включва и е напълно относим към програмата "Родители в заетост". Ето защо отглеждането на * на * от лице, включено в програмата "**" правилно е преценено от административния орган като основание по чл. 54, ал.4 КСО за неизплащане на паричното обезщетение. Като е достигнал до същите правни изводи административният орган е постановил оспореното решение при правилно приложение на материалния закон, като не е допуснал отменително основание по чл. 146, т.4 АПК. На основание чл. 172, ал.2 АПК жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, изложени в писмената й защита, по следните съображения:

Съгласно чл.53, ал.4 и чл.114, ал.1 от КСО получателят на парично обезщетение е длъжен да уведоми НОИ при настъпване на обстоятелства, водещи до спиране или прекратяване на обезщетението. Участието в програма, която осигурява заместваща грижа за *, представлява именно такова обстоятелство. Неподаването на декларация не е формална нередност, а съществено неизпълнение на законово задължение, което води до недобросъвестно получаване на средства. Относно твърдението за забавен контрол от НОИ, следва да се отбележи, че контролната дейност е последваща и не освобождава осигуреното лице от собственото му задължение за добросъвестно уведомяване. Забавянето при проверка не легитимира неправомерното получаване на средства и не създава право на обезщетение при липса на материалните предпоставки. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за неправомерно изплащане на обезщетението поради неупражнен контрол от страна на ТП на НОИ - Враца по смисъла на чл. 40, алинея 3 от КСО. Изплащането на обезщетенията е извършвано за сметка на ДОО чрез осигурителя, а не пряко от ТП на НОИ по реда на чл. 40, ал. 3 от КСО. Националният осигурителен институт чрез компетентния си орган е предявил вземането на ДОО за неоснователно изплатено парично обезщетение преди изтичане на давностния срок по чл. 115, ал. 1 от КСО. Съдебната практика приема, че органът може да изиска връщане на неправомерно получените средства независимо от момента на откриване на нарушението. Относно добросъвестността на получателя по смисъла на чл.114 КСО, добросъвестно е лицето, което е декларирало промяната своевременно и е съдействало на органа за прекратяване на обезщетението. В случая жалбоподателката не е изпълнила това задължение и е продължила да получава средства при вече отпаднало право. При завръщане на работа, родителят попълва заявление-декларация  към НПОПДОО за изплащане на спорното парично обезщетение при не използване на отпуск за отглеждане на ***, като едно от декларираните обстоятелства в него е, че * не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на * и при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на *, водещи до прекъсване или изменение на паричното обезщетение заявителят се задължава да уведоми писмено в тридневен срок - нещо, което жалбоподателката не е сторила. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Относно дължимостта на лихви и съобразно чл.113 КСО неправомерно получените суми се възстановяват заедно със законната лихва, без значение дали е налице умисъл за укриване на обстоятелства. Това е императивна норма и съдът няма правна възможност да освобождава от дължимите лихви при връщане на суми, получени без правно основание.

С оглед изложеното дотук Съдът намира, че обжалваното Решение  на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е отхвърлено възражението срещу Разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО *** е законосъобразно. Правилно административният орган е разпоредил възстановяване на паричното обезщетение, а жалбата срещу оспорения административния акт в тази част като неоснователна подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи, като в полза на ТП на НОИ - Враца се присъди такова възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172 и чл. 143 от Административно-процесуалния кодекс, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.И. - К. ***, против Решение № 1040-06-20/27.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № ******* на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

 

ОСЪЖДА Г.Г.И. – К. *** с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.