№ 31
гр. Гълъбово, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100502 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД срещу Й. М. Г., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 03.06.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит № ******, съгласно който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит,
който кредитополучателя следвало да усвои и върне при условията и сроковете на договора
и заплащане на уговорената лихва за ползване на кредита. Крайният срок на този договор
бил 10.12.2023 г. Твърди, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с договора за потребителски кредит, като заедно
с това бил сключен и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“
ЕАД, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с ответника по
договора за потребителски кредит. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по
договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено
от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че на 12.05.2023 г. било
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като по силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията си по договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. Твърди, че
длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, но ако в случай че се счете, че същото е
ненадлежно, моли да се приеме Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-КРС-АТ/****** от
26.08.2024 г., което да се връчи на ответника. Твърди, че за ищцовото дружество е възникнал
правен интерес да подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 343/2024 г. по описа на РС Гълъбово, но по издадената
заповед за изпълнение длъжникът е възразил, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Поради това иска да се установи вземането му от ответника
по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира
разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. М. Г., в който
изразява становище за допустимост на исковата претенция, но излага съображения за
нейната неоснователност. Не оспорва факта, че между „Кредисимо“ ЕАД и него е налице
1
сключен договор за потребителски кредит № ******/03.06.2022 г. Излага съображения за
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че не са налице
доказателства ищцовото дружество да е придобило чрез цесия процесното вземане, както и
че цесията не е съобщена на длъжника по надлежния ред.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415
от ГПК е допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника. От приложеното ч. гр. дело № 343/2024 г.
по описа на РС Гълъбово се установява, че е издадена заповед № 208 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 1813,46лв. /хиляда
осемстотин и тринадесет лева и 46 стотинки/ – главница, представляваща платена главница
на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит № ******, 378,92лв.
/триста седемдесет и осем лева и 92 стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от
10.10.2022г. до 10.12.2023г. във връзка с Договор за потребителски кредит № ******,
240,50лв. /двеста и четиридесет лева и 50 стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
11.10.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2024г., до
окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на
48,66лв. /четиридесет и осем лева и 66 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лв. /петдесет лева/. По делото са представени Общи условия за предоставяне
на кредити, Договор за потребителски кредит № ******, Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № ****** от 03.06.2022 г., договор за поръчителство между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити. Видно от договора за предоставяне на
поръчителство от 03.06.2022 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и ответника по делото, в
качеството им на поръчител и потребител, поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с Кредисимо АД, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно
с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит. Видно от договора за поръчителство от дата 03.06.2022 г.,
сключен между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, поръчителят се задължава пред
Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Представен е и рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и
"Ай Тръст" ЕООД, в качеството им на продавачи и "Агенция за събиране на вземания "
ЕАД, в качеството му на купувач са прехвърлени вземания на първите две дружества по
договори за потребителски кредит. По делото са приети като писмени доказателства и 2
броя потвърждения за сключената цесия. С пълномощно от "Ай Тръст" ЕООД ищцовото
дружество е упълномощено да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.02.2022 г. Представено е и пълномощно от "Кредисимо" ЕАД със същото
съдържание. Представено е и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ до ответника Й. М. Г.. Видно от приетото по делото известие за доставяне, същото е
непотърсено и върнато. Изслушана и приета по делото е съдебно- счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице по договора за кредит, от кредитополучателя са
извършени плащания в общ размер от 520,18 лв., с които са погасени следните задължения –
164,85 лв. главница, 190,28 лв. договорна лихва, 15,05 лв. лихва за забава, 150 лв.
административни такси. След приспадане на погасените суми от дължимите такива
остатъкът от задължението на ответника по договор за потребителски кредит възлиза на
сумата от 1813,46 лв. главница, 378,92 лв. договорна лихва и 34,08 лв. лихви за просрочие.
Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда дължимите лихви за
просрочие са в размер на 240,50 лв. или общия размер на задължението ответника е в размер
на 2432,88 лв.
2
При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай по делото са налице
данни, че на ответникът е изпратено уведомление за извършената цесия преди образуване
на настоящото производство, същото обаче не е достигнало до ответника. Съдът намира,
че Й. Г. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № ****** от 03.06.2022 г.
между "Кредисимо" ЕАД и Й. М. Г., в качеството им съответно на кредитодател и
кредитополучател се установява наличието на облигационно правоотношение за
предоставяне на парична сума в размер на 1800 лева и застрахователна премия в размер на
178,31 лв. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2680,38 лева
в срок от 18 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,00 %, годишният процент на
разходите – 48,21 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на
месечните вноски и падеж за погасяването им. Установява се от представените писмени
доказателства, че е сключен договор за поръчителство от дата 03.06.2022 г. между
"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. На същата дата е
сключен и договор за предоставяне на поръчителство от 03.06.2022 г., сключен между "Ай
Тръст" ЕООД и Й. М. Г.. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че на 12.05.2023 г. дружеството поръчител е заплатило на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 2226,46 лв. На 12.05.2023 г. е подписано Приложение 1 към договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, видно от което вземанията, предмет на процесния
договор за потребителски кредит, са предмет и на договора за цесия.
Направено е възражение, че Договорът за потребителски кредит сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и Й. М. Г. страда от пороци, които водят до неговата нищожност поради
противоречие с добрите нрави, както и до недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
Ищецът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
48,21 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая,
в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид,
3
че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават
неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси. От изложеното не може
да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито
че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. С оглед изложеното, съдът
приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за
кредит е недействителен и на това основание. В случая в процесния договор се явяват
посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на
формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
48,21% посочената годишна фиксирана лихва от 40,00 % е неясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР. С договора за предоставяне на поръчителство
е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 178,31 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план по т. І. 4. Тази сума не е посочено дали е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения
кредит от 1800 лева, а доколкото се установява от заключението на вещото лице, че
ответникът е извършил плащания в размер на 520,18 лв., съдът приема, че след приспадане
на извършените плащания, остатъкът от главницата е 1279,82 лв. и това е сумата, която е
дължима. Или при така установеното, искът се явява за основателен и доказан до размер на
1279,82 лева, а до претендирания размер от 1813,46 лв. следва да бъде отхвърлен. По
отношение на претендираната договорна лихва в размер на 378,92 лв. и лихви за просрочие
в размер на 240,50 лв., същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство /за заповедното производство те са - 48,66 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство – 73,88 лв. държавна такса,
100 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото, 379,26 лв.
възнаграждение вещо лице/, съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
а именно 342 лв. Следва да бъдат присъдени и разноски на ответника /които са
претендирани в размер на 600 лв./, съгласно отхвърлената част в размер на 284,37 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. М. Г., ЕГН:**********, с настоящ адрес:
*************, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
******** със седалище и адрес на управление: ************ сумата в размер на 1279,82 лв.
/хиляда двеста седемдесет и девет лева и 82 ст./ главница във връзка с Договор за
потребителски кредит № ****** от 03.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата
4
от подаване на заявлението в районен съд -28.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 208 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 01.07.2024 г. по ч. гр. дело № 343/2024 г. по описа на РС
Гълъбово, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до размера на 1813,46
лв.- главница, както и за сумата в размер на 378,92лв. /триста седемдесет и осем лева и 92
стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 10.10.2022г. до 10.12.2023г. във връзка с
Договор за потребителски кредит № ******, 240,50лв. /двеста и четиридесет лева и 50
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 11.10.2022г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.06.2024г, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Й. М. Г., ЕГН:**********, с настоящ адрес: ************* да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление: ************ сумата в размер на направените по делото разноски в размер на
342 лв.,съобразно уважената част от исковата претенция, представляваща разноски за
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ******** със
седалище и адрес на управление: ************ да заплати на С Й. М. Г., ЕГН:**********, с
настоящ адрес: ************* направените по делото разноски в размер на 284,37 лв.,
съгласно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5