Решение по дело №151/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ № 55, представлявано от В. Д.-С. и В. Ш. – управители, чрез пълномощник Г. Д. – САК, против Решение от № 269 от 12.10.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Подадена е и частна жалба също от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощник Г. Д., против Определение № 309/29.11.2023 г., с което въззивният съд оставя без уважение искането на касатора за допълване на постановеното съдебно решение в частта му за разноските.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 002542 от 31.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание член 210а, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв., за извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, като се намалява размера от 25 000 лв. на 2 000 лв. и „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК] е осъдена да заплати на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, на основание чл. 63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120 лева за юристконсултско възнаграждение.

Наказателно постановление № 002542 от 31.07.2023 г. на Директор Регионална дирекция за областите Монтана, Видин и Враца към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите е издадено въз основа на Акт № 002542/30.03.2023 г. и Констативен протокол № К-2743882/15.02.2023 г. /л. 53-59 от въззивното дело/, затова че при извършена съвместна проверка на 15.02.2023 г. от представители на КЗП НАП и ОДБХ в търговски обект – магазин 803, находящ се на адрес [населено място], [улица], стопанисван от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е установено следното: Търговецът „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в стопанисвания от него обект предоставя невярна и подвеждаща информация относно продажната цена на предлагани за продажба стоки – Варено-пушен бекон и Солена сланина на „Елит мес“, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и посочена продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена. По този начин търговец използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното Решение № 269 от 12.10.2023 г., постановено от PC – Монтана по АНД № 1012/2023 г, в частта му относно приетото от съда за извършено от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД нарушение по чл. 68в ЗЗП във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо ЗЗП, като неправилно. Излагат се съображения, че съдът не е анализирал в детайли основното възражение на Билла за незаконосъобразност на НП, а именно, че липсва елемент от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика - Билла не е използвала невярна информация, както и че Билла има нормативно задължение да се въздържа от премахването на етикетите, поставени върху стоките от съответния производител, вменено с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗП. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че за потребителите не ставало ясно коя от двете цени, а именно на опаковката на производителя или посочената на етикета на търговеца, е действителната. Касаторът заявява, че правилно от районният съда е възприета фактическата обстановка, описана в оспорения административен акт, по чиято правилност не спори. Излага съображения, че Билла е запазила поставения от съответния производител етикет върху артикулите с оглед задължението си по чл. 9, ал. 4 ЗЗП, съгласно която разпоредба търговците нямат право да отстраняват или да променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведат потребителите. На второ място сочи, че от значение в случая е, че преценката се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Такъв потребител би възприел първоначално именно информацията от етикета на търговеца - още преди да е влязъл в досег с разфасовките от съответните артикули. Точно на база на тази информация средният добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител взима информирано търговско решение дали да закупи артикула или не при посочената на етикета на търговеца цена. Твърди, че поставянето на етикети с цени върху опаковките на продуктите от техните производители е практика, добре позната на потребителите. Добре познато на потребителите е и обстоятелството, че търговците нямат задължение да предлагат за продажба продуктите на цената, обозначена върху опаковката от съответния производител. Касаторът, счита че при тези обстоятелства, поведението на Билла не може да бъде определено като реализиране на нелоялна заблуждаваща търговска практика. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената, представлява нелоялна търговска практика, но в случая същата не е извършена от Билла. По тази причина изводът на първоинстанционният съд, че конкретното действие, в резултат на което стоките са представени с невярна информация за цената е дело на търговеца, което негово поведение е квалифицирано като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, не отговаря на установените по делото факти. Претендира съдебни разноски в настоящото производство.

С частната жалба срещу Определение № 309/29.11.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. се иска отмяна на същото, като бъде постановено ново, с което Комисия за защита на потребителите бъде осъдена да заплати на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение е размер на 2 925,60 лв., съответстващи на пропорционално уважената част от жалбата за производството пред Районен съд – Монтана. Излагат се съображения, че чл. 63д, ал. 1 ЗАНН дава право на страните да искат присъждане на разноски в съдебните производства по реда на АПК, вкл. и когато с решението актът е изменен чрез намаляване на имуществената санкция. Сочи, че нормата на чл. 143 АПК, озаглавена „Отговорност за разноски“, не предвижда присъждане на разноски в полза на подателя на жалбата при изменение на оспорения административен акт. Изменението на акта, респ. на НП не може да се приравни на неговата отмяна, която именно е регламентирана в чл. 143, ал. 1 АПК. Липсата на уредба в процесуалния закон по отношение на изменението на НП се преодолява посредством нормата на чл. 144 АПК, указваща на субсидиарната приложимост на ГПК. С оглед изложеното, счита не може да бъде споделен извода на PC - Монтана, че чл. 144 АПК не може да бъде приложен е настоящата хипотеза, доколкото същият бил приложим само за неуредените в АПК въпроси, а в случая имало изрична законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. Счита за неправилен извода на PC – Монтана, че от анализа на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК следвало, че меродавен за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя се явявал крайният резултат от оспорването на акта, дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на НП, отговорът бил отрицателен. Прави аналог с хипотеза с частичното отхвърляне на искова претенция за вземане, в който случай ответникът има право на разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, респ. на защитения от него интерес. От страна на Билла е подадена касационна жалба за пълна отмяна на НП, респ. пълна удовлетвореност на дружеството. Но това, счита че не би могло да омаловажи защитения от нея чрез жалбата интерес и принос за намаляване на санкцията до минималния размер от 2 000 лв., респ. нейната отмяна за сума от 23 000 лв.

В с.з., редово призован, касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника, с която желае да бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба. В допълнение излага, че както в АУАН, така и в НП, КЗП правилно е направила разграничението, че цената на етикета на рафта е поставена от търговеца, а цената върху отделните опаковки е поставена от производителя на стоката. В хода на проверката е безспорно установено, че цената на етикета на рафта (поставена от търговеца) е същата като цената на каса. Конкретно за процесните два продукта е установено, че при маркиране на каса продажната цена е изчислена върху поставената от търговецо цена за единица мярна. Следователно, изводът на съда, че търговецът е предоставил невярна информация за продажната цена на двата продукта счита за неправилен. В действителност в хода на проверката КЗП е установила несъответствие, но това несъответствие е между цената за единица мярка, обявена върху опаковката, и цената на каса. Това несъответствие обаче не се дължи на действие на търговеца БИЛЛА, а на производителя, който е етикетирал продукта с неправилна цена. Сочи, че средният потребител е достатъчно добре информиран и има критичното отношение към информацията, която му се предоставя. С оглед на това, изводът на съда, че потребителите остават в заблуждение, че продажната цена на стоките е тази върху опаковката им, тъй като е най-лесна за възприемане, счита че не кореспондира с тези качества на средния потребител. Твърдението на съда твърди, че се базира предимно на предположения, като не отчита, че средният потребител е разумен, внимателен и информиран. Излага съображения, че е конкретния случай няма регистриран сигнал, жалба или оплакване от потребител за объркване относно продажната цена на двата процесии продукта, а проверката е извършена от КЗП във връзка с изпълнение на плана за дейността на КЗП по кампания „ЗИИП-ПИ-цени“. При условията на евентуалност, моли да приложите чл. 28 ЗАНН. сочи, че от твърдяното нарушение обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици за потребителите. По делото не са установени настъпили вреди или вредни последици. Сочи, че нарушението е установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения от този вид. От АНО е констатирано, че на каса е налице несъответствие относно продажната цена само два артикула, които безспорно представляват незначителна част от асортимента на БИЛЛА. Представя списък на разноските и съответните доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение.

От ответникът Комисия за защита на потребителите – Главна дирекция „Контрол на пазара“, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана, Враца, чрез ст. юрк. С. П., е постъпил писмен отговор по частната жалба. Изразява становище за неоснователност на същата, като счита решението на въззивния съд за законосъобразно в частта му за разноските. Позовава се на мотиви, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. 98/1984 г. ОСНК. В същото се приема, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административнонаказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на чл. 143, като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт. Поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице, тъй като оспорваното наказателно постановление е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 136 от АПК, тъй като няма уважена част от оспорен акт по реда и условията на АПК. Производствата пред въззивната инстанция, включително и производствата пред касационната инстанция по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби пред административен съд се прилагат разпоредбите на НПК, в който смисъл е чл. 84 от ЗАНН. Наказателното постановление не е индивидуален административн акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е акт, с който се налага санкция, която макар и по административен ред остава с характер на санкция. С оглед на това и разноски на наказаното лице по административен ред, не се дължат, след като има влязъл в сила акт, с който е установено извършено нарушение, макар и размерът на санкцията да е намален от съда. Моли касационната инстанция да остави частната жалбата без уважение по посочените съображения, и да не бъде изменено решението в частта му за разноските.

В съдебно заседание, ответникът надлежно призован, се представлява от ст. юрк С. П., която оспорва жалбите. Представя писмено становище, в което моли касационната инстанция да остави в сила решението и определението на РС – Монтана. Заявява, че твърденията в касационната жалба са навеждани и пред първоинстанционния съд, по които той се е произнесъл. Счита, че въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи за осъществения състав на нарушението. Твърди, че нарушението е точно и правилно квалифицирано. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството при ангажиране отговорността на дружеството. От страна на касатора не са представени доказателства, които да опровергаят нарушението, нито пред районния съд, нито в касационната жалба и изложените доводи не са основание за квалифицирането му като маловажно. Сочи, че задължението за обозначаване на продажната цена върху стоките, които са предварително опаковани от производителя е единствено и само на търговеца, а не на производителя. Търговецът е длъжен във всички случаи да посочи точна и вярна информация за реалната продажна цена върху всяка опаковка от нея и именно тази цена да бъде маркирана на касата. Това, че си е позволил да ползва невярна цена, твърдейки, че е поставена от производителя е негово нарушение, защото е трябвало да я промени, а не да я използва. Посещавайки обекта потребителите не правят разследване, кой е поставил продажната цена върху стоките, а очакват тя да бъде действителната. В случая се касае за един от най-големите обекти за продажба на хранителни стоки, посещаван от голям брой посетители, решили да направят своя избор за покупка. Поради което твърди, че не са налице обстоятелства за прилагане текста на чл. 28 от ЗАНН и с оглед тежестта на деянието. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, надвишаващ минимално предвидените размери поради липса на фактическа и правна сложност по делото, като моли да се определи минимален такъв. Претендира разноски за юрисконсултко възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалба са неоснователни, а решението на МРС, както и определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта на разноските, са правилни и законосъобразни. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Правилно и законосъобразно от РС – Монтана е отхвърлено искането за допълване на решението в частта за разноските, тъй като с решението се изменя наложената санкция, а не се отменя изцяло НП. Предлага решението и определението на РС – Монтана да бъдат потвърдени

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно от поставеният вх. № в РС – Монтана и представените доказателства за подаване на КЖ и ЧЖ. Частната жалба е подадена в установения с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 от АПК, срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. КЖ и ЧЖ са подадени от надлежна страна против подлежащи на касационна проверка съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими за разглеждане по същество.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд изменя Наказателно постановление № К-002542 от 31.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, като намалява размера от 25 000 лв. на 2 000 лв. Районният съд приема за безспорно установено, че прилаганата от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в магазин 803, находящ се в [населено място], [улица], към датата на извършване на вмененото му с процесното НП нарушение 15.02.2023г., търговска практика във връзка с предлагането на хранителните стоки Варено-пушен бекон и Солена сланина „Елит мес“, посочени в констативния протокол от същата дата, в последствие в проверяваните АУАН и НП, е заблуждаваща и следователно нелоялна. Указаната върху етикетите на стоките цена е изчислена на база определена цена за единица мярка от производителя, но е различна от продажната цена определена в търговския обект, която е по-висока от обявената на етикета. За потребителите липсва информация, че действителната продажна цена на стоките е различна от обявената продажна цена върху етикетите на производителя, както и че потребителите трябва сами да изчисляват продажната цена на избраната стока в зависимост от количеството. Съдът приема, че потребителите остават в заблуждение, че продажната цена на стоките е тази върху опаковката им, тъй като е най-лесна за възприемане. Те не знаят, че обявената продажна цена е изчислена на базата на посочената от производителя цена, а не на база цена за единица мярка, обявена от търговеца с етикет пред конкретната стока. Въззивният съд не споделя наведените в жалбата доводи, че с действията си търговецът „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е съобразила поведението си с посочената разпоредба на ал. 4 на чл. 9 от ЗЗП. Видно от текста на нормата, законодателят изрично е забранил действия от страна на търговеца, изразяващи се в корекции на етикетите на стоките, поставени от производителя, но само ако тези корекции биха подвели потребителите. В чл. 9, ал. 5 от ЗЗП е предвидено, че търговецът може да пояснява и допълва данните от етикетите на производителя. В конкретния случай, търговецът е поставил собствен етикет пред стоката, с различна от посочената върху същата цена. Това представлява действие, с което се замества съдържанието на етикета относно действителната продажна цена на стоката, което подвежда потребителите. Първоинстанционният съд приема търговската практика за нелоялна, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Засегнати са всички потребители, като за тях не става ясно коя от двете посочени различни цени, а именно на опаковката на стоката или посочената на етикета на търговеца, е действителната. В конкретния случай актуалната цена, потребителят разбира едва при маркиране на касата на избраната стока, което категорично противоречи на изискването на добросъвестност и професионална компетентност. Относно индивидуализацията на наложеното административно наказание, въззивният съд намира направените от жалбоподателя възражения за основателните. Наказващият орган е наложил административното наказание на основание чл. 210а от ЗЗП, съгласно който за процесното нарушение се налага „имуществена санкция“ в размер от 2000 лв. до 50 000 лв., като е определил размера на имуществената санкция на 25 000 лв. Районният съд приема, че определеното административно наказание не е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с оглед тежестта на извършеното нарушение, счита, че наложената санкция е прекомерно завишена. В процесния случай разликата в продажната цена маркирана на касата, действително е била по-висока от обявената на етикетите на стоките, но разликата в двете цени е по-малка от 10%, поради което, счита че санкцията следва да бъде намалена в предвидения законоустановен минимум, а именно в размер на 2000 лв. Излага мотиви, че така определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН. Районният съд счита, че в случая не се касае за маловажен случай, за да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимите правни отношения, които урежда нормата на закона.

С Определение № 309/29.11.2023 г. по въззивното дело, съдът оставя без уважение молба на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ за допълване на Решение № 269/12.10.2023 г., постановено по анд № 1012/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, в частта му за разноските, с искане в полза на молителя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. За да постанови спорното опредление, въззивният съд счита, че дружеството жалбоподател няма право на разноски, тъй като съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна - пълна или частична, на обжалваното НП, а само за изменението му в санкционната му част. В този случай районният съд е приел, че не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. (В този смисъл Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаегцо идентична на настоящата хипотеза). Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От анализа на посочената разпоредба е видно, че меродавен за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на наказателното постановление отговорът е отрицателен, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

Предмет на касационна проверка са въззивните решение и определение, и съответствието им с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящият тричленен състав намира, че решението за валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност са напълно идентични с тези изложени пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и обосновано невъзприела като основателни. Правните аргументи на въззивния съд са пълни, изцяло обхващащи фактическата обстановка, поради което се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, без да е необходимо тяхното преповтаряне в мотивите на настоящото съдебно решение, този състав препраща към тях.

В допълнение към мотивите на въззивния съд и изложените в касационната жалба възражения, този състав следва да отбележи, че законодателят, в нормата на чл. 16 от ЗЗП, изрично изисква търговците да обозначават, както продажната цена, така и цената за единица мярка, които следва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Наличието на различна продажна цена от поставената върху етикета, изисква нейното ясно посочване. Не е спорно, че търговецът е този, който определя каква да бъде продажната цена, но същата следва да бъде недвусмислена и ясна, както по отношение на пакетираното количество, т.е. за съответната разфасовка, така и по отношение на цената за единица мяра, като тези две цени следва да са съответни. В случая не е установено такова съответствие, което на практика води до заблуждение на потребителите.

Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С оглед цитираните правни норми, и безспорно установената фактическа обстановка, правилно и обосновано се приема, че касаторът, за посоченото време и място, е използвал нелоялна/заблуждаваща търговска практика.

Неоснователно е искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото ЗЗП регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите, като процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, които биха могли да настъпят от същото. Освен това не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касационната инстанция намира, че процесното нарушение не се явява и малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, тъй като освен формално, с нарушението се въвеждат в заблуждение потребителя, което е съществено нарушаване на неговите права, респ. на целите на закона. Като е изменил размера на наложената административна санкция, определяйки го в неговия законов минимум, районният съд е правилно е взел предвид смекчаващи обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящия касационен състав намира оспореното определение, с което е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта му за разноските, за правилно и законосъобразно. За допълване или изменение на решението, в частта относно разноските в производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби. В АПК, към който препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, също липсват такива разпоредби, поради което приложими са разпоредбите на ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК. Правилно въззивният съд е приел, че въпросът за разноските в съдебното производство по административнонаказателни дела е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на чл. 143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл. 143, ал.1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая издаденото Наказателно постановление № 002542 от 31.07.2023 г., което обаче е изменено, а не е отменено, поради което и не се дължи адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице. Тълкувателно решение № 3 от [интернет адрес] г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е категорично, че когато Наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на действащата по време на неговото приемане правна уредба.

Предвид изхода на делото и направеното в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателят да заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и във вр. чл. 250, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение от № 269 от 12.10.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСТАВЯ В С. Определение № 309/29.11.2023 г. по АНД № 1012/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „България“ № 55, да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 300 лв., представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.