Решение по дело №1396/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1204
Дата: 11 септември 2024 г. (в сила от 11 септември 2024 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20244520101396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Русе, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от М. Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101396 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Макроадванс” АД против М. Н. Я., в
която се твърди, че в полза на ищцовото дружество имало издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело №***/2023г. по описа на
Районен съд - Русе. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането срещу длъжника Я., ищецът твърди, че вземането
му по издадената заповед за изпълнение произтичало от сключен на
15.05.2019г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответника М.
Я., в качеството на кредитополучател Договор за стоков кредит, по силата на
който кредиторът предоставил на ответника кредит в размер на 2180лв. със
срок за изплащане до 15.11.2020г. На 15.01.2020г. вземането по процесния
договор било цедирано на основание Рамков договор за цесия от 24.04.2019г.,
от „Банка ДСК“ АД на „Макроадванс“ АД и всички вземания въз основа на
процесния договор били прехвърлени на ищцовото дружество. Твърди се, че
цесията е надлежно съобщена на ответника и въпреки всичко от негова страна
нямало изпълнение по договора за кредит.
1
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се признае за установено, че М. Н. Я. дължи на „Макроадванс“ АД
следните суми: 2180.00 лева - главница; 126.48 лева - представляваща остатък
от дължима по договора наказателна лихва, в размер на законната лихва,
начислена за периода от 16.06.2019г. до 15.11.2020г., върху поетапно
увеличаващата се, ежемесечно падежираща главница; 973.48 лева,
представляваща остатък от дължима по договора договорна лихва за периода
от 15.05.2019г. до 15.11.2020г.; 703.93 лева обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху непогасената главница за периода от 15.11.2020г. до
14.11.2023г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК и в проведеното открито съдебно заседание,
ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен за образуваното срещу него
производство, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово
отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона
предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така
и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са
допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложеното ч.гр.д.№***/2023г.по описа на РС - Русе е видно, че в
полза на ищцовото дружество и срещу ответника е издадена заповед №*** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за дължими по договор за
стоков кредит №***/15.05.2019г. суми, а именно: 2180.00 лева – главница,
ведно със законната лихва от 15.11.2023г. до изплащане на вземането; 126.48
2
лева - представляваща остатък от дължима по договора наказателна лихва, в
размер на законната лихва, начислена за периода от 16.06.2019г. до
15.11.2020г., върху поетапно увеличаващата се, ежемесечно падежираща
главница; 973.48 лева, представляваща остатък от дължима по договора
договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.11.2020г.; 703.93 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница
за периода от 15.11.2020г. до 14.11.2023г.; 79,68лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление). Поради това
съдът е дал указание на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си.
Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се
явява допустим. Представените в производството и неоспорени писмени
доказателства – Договор за стоков кредит №*** от 15.05.2019г., сключен
между ответника и „Банка ДСК“ АД, погасителен план към него, общи
условия, договор за цесия от 24.04.2019г., приложение към него, включващо
вземането от ответника и уведомления до последния за съобщаване на
цесията, дават основание да се приеме, че исковата претенция е вероятно
основателна, доказана по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2
от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 157,52лв. за заплатена държавна такса и
300лв. юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното в общ размер на
179,68лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. Я. с ЕГН********** с
3
адрес гр. ********** дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК201127485, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ет.5,
ап.14, представлявана от Виктор Георгиев Сергиев, сумите : 2180.00 лева
главница, ведно със законната лихва от 15.11.2023г. до изплащане на
вземането; 126.48 лева - представляваща остатък от дължима по договора
наказателна лихва, в размер на законната лихва, начислена за периода от
16.06.2019г. до 15.11.2020г., върху поетапно увеличаващата се, ежемесечно
падежираща главница; 973.48 лева, представляваща остатък от дължима по
договора договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.11.2020г.; 703.93
лева обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената
главница за периода от 15.11.2020г. до 14.11.2023г., за които суми е издадена
Заповед №*** от 24.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА М. Н. Я. с ЕГН********** с адрес гр. ********** да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК201127485, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ет.5, ап.14, представлявана
от Виктор Георгиев Сергиев сумата от 457,52 лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 179,68лв. разноски за заповедното
производството по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4