№ 15
гр. ЛЕВСКИ , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200036 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С. И. Б., ЕГН**********,
с пост. адрес: с.*******, срещу НП №2020-293зз-291/08.09.2020, издадено от
директора на ОДМВР – Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, като намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган редовно призован – не се явява
представител.
Изразено е писмено становище по жалбата. Административно
наказващия орган счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление, като издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че наложеното
наказание по вид и размер съответства на извършеното нарушение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата,
като излага подробни съображения.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на АУАН против жалбоподателя за това, че на 17.04.2020 г. в 21:50 часа, в гр.
Левски, на бензиностанция „Петрол”, ул. Цар Иван Асен ІІ, не е поставил
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1 от
ЗЗ, във вр. със Заповед РД-01-197/17.04.2020г.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето, затова че на 17.04.2020г. около 21:50 часа в гр. Левски, на
бензиностанция „Петрол“ е нарушил въведената с акт на министъра на
здравеопазването Заповед РД 01-124/13.03.2020г., изменена със Заповед РД 01
- 197/11.04.2020г., т.9, въведена противоепидемична мярка на осн. чл. 63, ал.1
от ЗЗ, а именно на обществено място не носи защитна предпазна маска или
друго средство, покриващо носа и устата.
Разпитани са актосъставителят и свидетелят по акта.
В показанията си актосъставителят Д. заявява, че няма спомен дали
лицата са били вътре или отвън пред вратата, че след като им е направена
забележка са си поставили маска.
Свидетелят К. поддържа отразеното в акта. Заявява, че няма спомен
дали е предупредил лицето да си сложи маска.
Становището на процесуалния представител на жалбоподателя е, че
заповедите на здравния министър, макар формално да претендират за
общественоадминистративни актове, всъщност са нормативни актове и не са
публикувани в ДВ. Според трайната практика на ВАС заповедите, с които се
въвеждат временни противоепидемични мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ са
общи нормативни актове.
2
Съдът констатира, че е налице несъответствие между отразените в
АУАН и в НП констатации.
В НП е посочена Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, която не присъства в описателната част на АУАН.
В АУАН е посочена Заповед РД-01-197/17.04.20г., а в НП – Заповед
№01-197/11.04.2020г.
По този начин, описвайки нарушението по различен начин спрямо
констатациите в акта и позовавайки се на различни заповеди на министъра на
здравеопазването наказващият орган е нарушил правото на защита на
жалбоподателя, лишавайки го от възможност да разбере за какво точно
нарушение е санкциониран, и от коя заповед произтича задължението, което
не е изпълнил. Това е съществен порок на наказващия орган, който обуславя
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Отделно от това, санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.1 от Закона
за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. –
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Посочено е в НП, че „до“ бензиностанция „Петрол“ жалбоподателят е
бил без поставена предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо
носа и устата.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение,
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28
ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.
28, б „а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради противоречие със закона.
Извършеното от жалбоподателя деяние представлява маловажен
случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Деянието не е извършено умишлено. От показанията на разпитания
3
свидетел Д. се установява, че нарушителят е поставил веднага маската си,
след като е бил предупреден. Не е установено в непосредствена близост да е
имало други хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че
жалбоподателят е бил без поставена маска или друго предпазно средство.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
пълномощника на ответника на същия следва да се присъдят разноски.
Претендира се заплащане на възнаграждение за адвокат, който е
представлявал ответника на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. Искането е
основателно. В приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено,
че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от
ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в което да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38,
ал.1, т.3 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
По силата на разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл. 63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, по неуредените в АПК
въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Наредба №1/07.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В чл. 18, ал.2 от Наредба №1/07.09.2004г. е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по – малко от 300
лв. В случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи
4
по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при материален интерес до 1000
лв. възнаграждението за адвоката е в размер на 300 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2020-
9293зз-291/08.09.2020г, издадено от ВПД директор на ОДМВР – Плевен, с
което на С. И. Б., ЕГН**********, с пост. адрес: с.*******, на основание чл.
209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати на адвокат Р.Н. Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществено процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5