№ 318
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000296 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 – чрез пълномощника
на дружеството адв. Д.К., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Й.Й.“ №1Б против
Решение № 260021 от 28.02.2021г. постановено по т.д. № 329/2019г. по описа
на ОС – С.З., в частта, с която е осъдено „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 да заплати на СЛ. СТ.
Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 сумата 20 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на брат и Д.С.Й. в
резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от Б.Г.Д. като
водач на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“, с ДК№ ......, отговорността на
която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено
„Д.-О.“ ЕАД да заплати на СЛ. СТ. Й. сумата 2 440 лева – разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
1
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и моли същото
в посочената обжалвана част да бъде отменено, а по същество – постановено
друго, отхвърлящо изцяло исковата претенция. Съображенията, изложени в
жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния
съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в
противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.
дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани
твърденията на ищцата за особено близки връзки с починалия и брат. Счита,
че не е налице изключителност на тази връзка, а нормалната, обичайна
роднинска връзка не обосновава правото му да претендира обезщетение за
вреди. Евентуално – в случай че въззивната инстанция намери, че такива
особено близки отношения са налице – счита, че определеният от съда размер
на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и е
изключително завишен. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено до
размер не по-голям от 5000 лева. Намира, че е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставяне на предпазен
колан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на „Д.-О.“ ЕАД от СЛ. СТ. Й.,
ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 – чрез пълномощника и
адв. Н.К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа се твърдение, че между ищцата и нейния брат е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка, а от внезапната му загуба тя е
претърпяла значителни морални болки и страдания, които все още не е
преодоляла – обстоятелства, които счита за установени чрез събраните
свидетелски показания и заключение на съдебно – психологична експертиза.
Счита, че тяхната връзка е била такава, че е надхвърляла обема от близост в
отношенията, обичайни между брат и сестра, тъй като те са живеели заедно в
едно домакинство е починалият и брат се е грижил за нея и е осигурявал
издръжка като е заместил родния им баща. Намира, че съдът правилно е
отхвърлил като неоснователни твърденията за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, а при определяне размера на обезщетението е
приложил правилно критериите за справедливост.
Третото лице – помагач „Д.з.“ АД – гр. С. не изразява становище по
въззивната жалба.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищцата СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2,
ап.4 твърди, че на 12.05.2015г. на главен път I-5 в района на км. 231+800, до
гр. С.З. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е загинал
нейния брат – Д.С.Й.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от
Б.Д. при управление на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“, с ДК№ ......, в
който е бил пътник пострадалия, като водачът е нарушил правилата за
движение по пътищата. Посочва, че той е управлявал автомобила с
превишена скорост и е отклонил вниманието си от пътната обстановка – не е
упражнявал непрекъснат контрол над МПС чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от
ЗДВП. В резултат на ПТП брат и е получил множество телесни увреждания,
вследствие на които починал. Твърди, че смъртта на брат и е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че е била в много близки отношения с брат си, разчитала е на
неговата помощ и напътствия. Твърди, че са израснали заедно и до
заминаването му за Испания са живели заедно, помагали са си взаимно и са
полагали грижи и за своите родители. След връщането му от Испания пак са
живели заедно в общо домакинство. Имали са силна емоционална връзка и са
били опора един за друг. За ищцата смъртта на нейния брат била
изключително трагично събитие. Тя изживява тежко тази загуба, затваря се в
себе си и много тъжи, изпада в емоционален и физически срив.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „Д.-О.“ ЕАД.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника „Д.-О.“ ЕАД да и заплати
41 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на брат и
Д.С.Й. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от Б.Г.Д.
като водач на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“, с ДК№ ......, отговорността
на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
3
от 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът „Д.-О.“ ЕАД оспорва предявения иск. Счита същият за
недопустим като намира, че ищцата не е легитимирана да предяви иск за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат вследствие на
ПТП, че застрахователят при подписване на застрахователния договор не се е
съгласявал да носи риска от възникване на отговорност на застрахования към
далечния кръг роднини, посочени в ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на
ОСГТК на ВКС, както и че ищцата не е изпълнила задължението си първо да
заведе застрахователна претенция за изплащане на обезщетение пред
застрахователя, което да обуслови възможността да предяви иск за
обезщетение по съдебен ред. В случай че съдът намери искът за допустим,
изразява становище за неговата неоснователност. Не оспорва, че на
12.05.2015г. се е осъществило ПТП, както и че в резултат на същото Д.С.в е
починал. Оспорва обаче описания механизъм на ПТП. Твърди и наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без
поставен предпазен колан. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Твърди, че ищцата като сестра на пострадалия не е от кръга правоимащи
лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи,
че по отношение на нея не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСНГТК
на ВКС изключение. Евентуално – ако съдът намери иска за основателен -
счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на
твърдяните болки и страдания. Счита, че съдът – ако намери искът за
основателен – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира
размера на обезщетението.
Третото лице – помагач „Д.з.“ АД – гр. С. изразява становище за
неоснователност на иска.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищцата с
нейния починал брат са основани на взаимна обич и привързаност и макар че
не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от смъртта на
брат и подлежат на обезщетяване от застрахователя. Намерил е за
неоснователно възражението за съпричиняване и по справедливост е
4
определил размер на обезщетението от 20 000 лева.
По възражението за недопустимост на иска: Правото на иск на СЛ. СТ.
Й. се определя от твърдението и, че е претърпяла болки и страдания от
смъртта на своя брат Д.С.Й., настъпила в резултат на получените травми при
ПТП. Макар че е лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, ищцата твърди, че
взаимоотношенията между него и починалия, са били такива, че връзката им
надхвърля по съдържание общоприетото разбиране за родствената връзка
между брат и сестра. Дали застрахователят носи риска от възникване на
отговорност на застрахования към далечния кръг роднини, посочени в ТР
№1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. та ОСНГТК на ВКС и дали действително от
доказателствата по делото може да се обоснове извод за наличие на активна
материално – правна легитимация на ищцата, е въпрос по същество на спора,
а не по допустимост на предявения иск. ПТП е настъпило на 12.05.2015г. при
действието на КЗ /отм./, който не регламентира задължение за предявяване на
претенцията първо пред застрахователя, за да се обуслови възможността за
предявяване на иск за обезщетение по съдебен ред. Дори и да не е предявена
такава претенция пред застрахователя, това не би рефлектирало върху
допустимостта на иска. Ето защо възражението е неоснователно.
От представената справка от информационния регистър на Гаранционен
фонд /стр.40 от делото на ОС/ за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ се установява, че за лекия автомобил „М.“ модел „С. 314“, с
ДК№ ...... е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
покритие от 19.12.2014 г. до 01.01.2015г., издадена от ответника. Налице е
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Б.Г.Д. като водач на лекия автомобил „М.“ модел „С. 314“, с
ДК№ ...... се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
5
неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на валидно
застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице -
ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки изх. №94-
00-6633/29.07.2019г. ищцата и починалия в резултат на ПТП Д.С.Й. са брат и
сестра.
Действително искът е предявен от лице, извън кръга, очертан от
Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния
съд. Ето защо в случая следва да се изследва и обоснове изключителност на
взаимоотношенията между ищцата и починалия, надхвърляща по съдържание
общоприетото разбиране за съответната родствена връзка.
Съдебната практика, обективирана в цитираните Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва
роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на
техен близък, настъпила в резултат на деликт.
В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно
действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.
Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и
уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
6
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи. Тази практика обаче не отговаря на променените обществени
условия. Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата също така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък, освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и
мотивите на самото тълкувателно решение, за да бъде обезщетено едно лице
за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, следва да е налице
изключително силна изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е
7
налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, и то такава, която по принцип е характерна
с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че
вследствие на тези отношения той е претърпял продължителни болки и
страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от
сестрата на починалото лице. Обичайно е между брат и сестра да се изградят
и да съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е
така създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат,
станат пълнолетни и започнат свой самостоятелен живот. Тези обичайни
отношения обаче според приетото в споменатото Тълкувателно решение не са
достатъчни, за да се формира извода, че преживелите роднини по права линия
от втора степен имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Необходимо е да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната
и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на
обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалия и брат по
делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаната свидетелка Г.Т.Г. може да се направи
извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност
между ищцата и нейния брат. Двамата са били задружни. Д. като по-голям се
е грижил за С. и я е защитавал. По-късно, когато са пораснали, той я е
подкрепял финансово, тъй като баща им е боледувал често и той и майка им
са били съкратени от работа. Д. заминал за Испания, за да работи и да помага
и на С., и на родителите си. След завръщането му от Испания са живеели
заедно в гр. Н.З. в апартамент, заедно с приятелката на брат и. След смъртта
на брат си С. се затворила, било и е много тежко, говорела само за Д., не
може да превъзмогне загубата. От показанията на тази свидетелка може да се
направи извод за една нормална топла връзка между брат и сестра в едно
семейство. Не може да се приеме обаче, че тя е изключителна, по-силна от
обичайната между роднини от такава степен.
8
От заключението на вещото лице д-р К. по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че С. е изживяла остра стресова
реакция и разстройство в адаптацията вследствие на внезапната смърт на
нейния брат. Депресивната и реакция се изявява с продължително снижение
на настроението, активността и способността за изживяване на радост и на
поддържане на интерес към обичайни дейности. Не се установява да е
претърпяла психиатрично заболяване. В съдебно заседание на 01.12.2021г.
вещото лице е изяснило, че се касае за обичайни, нормални емоционални
симптоми, проявяващи се при загуба на близък човек. Не е установено нещо
изключително, отколкото е обичайната реакция при такива условия.
Установява се, че починалият и неговата сестра дои пълнолетието си са
живеели заедно. После брат и започнал работа. Още 25-годишен заминал на
работа в чужбина. От 2005г. до 2013г. брат и Д. е живял и работил в Испания.
Това се установява от представеното удостоверение за адресна регистрация
/стр. 82 от делото на ОС/. След връщането си в страната заживял в гр. Н.З.
заедно с приятелката си Т.И.. В него адресно регистрирани са и родителите на
Д., но не и сестра му. Това се установява от представената домова адресна
книга /стр.85 – 86 от делото на ОС/. Дори и да са живели в едно домакинство
братът и сестрата, то е било за кратък период от година – две преди смъртта
на Д.. Пострадалият е помагал на сестра си финансово, докато е била
студентка във В.Т., помагал е и на родителите си, които загубили работата си
и се оттеглили да живеят на село, където отглеждали животни. С. много
страда от смъртта на Д.. Изживява много тежко загубата на брат си.
От събраните доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и нейния брат, основани на
обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено обичайни
взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че са живели в една къща до
пълнолетието си и за около две години след връщането на Д. от Испания не
предполага създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини,
още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в България. Това не
може да служи като основание за изводи, че е налице близост над обичайната.
Обстоятелството, че я е подкрепял финансово, докато е учила, също е белег
да добрите им отношения и взаимна грижа, но все пак те имат живи и
обичащи ги родители. Не може да се приеме, че брат и е заместил фигурата
на бащата в отношенията им. Реакцията на ищцата след смъртта на нейния
9
брат също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на
близост и не е основание да се направи заключение за връзка между тях по
силна от обичайната.
Тя действително е претърпял големи болки и страдания, свързани със
загубата на своя брат, за настоящия състав не съществува съмнение в това. Те
обаче не подлежат на обезщетяване, според приетото в ТР №1/20018г. на
ОСНГТК на ВКС, тъй като не се установи тази привързаност да е по-силна от
обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното Решение № 260021 от
28.02.2021г. постановено по т.д. № 329/2019г. по описа на ОС – С.З., в частта,
с която е осъдено „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 да заплати на СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от
гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 сумата 20 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания
вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на брат и Д.С.Й. в резултат на
пътно - транспортно произшествие, причинено от Б.Г.Д. като водач на лек
автомобил „М.“ модел „С. 314“, с ДК№ ......, отговорността на която е
предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено
„Д.-О.“ ЕАД да заплати на СЛ. СТ. Й. сумата 2 440 лева – разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
По същество следва предявения иск да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от гр.
Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 следва да бъде осъдена да заплати на „Д.-О.“
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул.
„В.“ №89 разноски за въззивното производство. Те възлизат на 1130 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260021 от 28.02.2021г. постановено по т.д. №
329/2019г. по описа на ОС – С.З., в частта, с която е осъдено „Д.-О.“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“
№89 да заплати на СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4,
ет.2, ап.4 сумата 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие настъпилата на
12.05.2015г. смърт на брат и Д.С.Й. в резултат на пътно - транспортно
произшествие, причинено от Б.Г.Д. като водач на лек автомобил „М.“ модел
„С. 314“, с ДК№ ......, отговорността на която е предмет на договор
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответника, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „Д.-О.“ ЕАД да
заплати на СЛ. СТ. Й. сумата 2 440 лева – разноски по делото съразмерно на
уважената част от иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул.
„Н.К.“ №4, ет.2, ап.4 против осъдено „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 иск за заплащане на
сумата 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания вследствие настъпилата на 12.05.2015г. смърт на
брат и Д.С.Й. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от
Б.Г.Д. като водач на лек автомобил „М.“ модел „С. 314“, с ДК№ ......,
отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, отхвърляща
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лева до претендирания размер от 41 000 лева.
ОСЪЖДА СЛ. СТ. Й., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Н.К.“ №4, ет.2,
ап.4 да заплати на „Д.-О.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ №89 сумата 1130 лева – разноски, сторени във
въззивното производство.
11
Решението е постановено при участие на „Д.з.“ АД – гр. С. като третото
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12