Определение по дело №474/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. У. З. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Г. Г. от Адвокатска колегия Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0271-000079 от 22.05.2024 г., издадена от П. И. К. на длъжност полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Н. У. З. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУПМС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 21.05.2024 г. в гр. Харманли по бул. „България“ до магазин „Yettel“ в посока към ул. „Никола Петков“ е управлявала собствения си лек автомобил, марка „Джиип“, рег. № FH-607-FD, като в 23:10 часа на същата дата отказала да й бъде извършена проверка с тест за наркотични упойващи вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен № ARКF-0022. Посочено, че на водача е издаден талон за изследване № 116778 и тя желае да даде кръв и урина за химико-токсилогично лабораторно изследване.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъде причинена значително и трудно поправима вреда за Н. У. З., тъй като е медицинско лице и ще бъде лишена от възможността да ползва автомобила си за придвижването й до работа, включително когато е нощна смяна и не е налице друга възможност за транспорт, а и за задоволяване на други нейни лични нужди. Сочи се също, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложена процесната ПАМ, както и че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ от АПК, а именно че на 23.05.2024 г. тя е направила кръвно изследване за наличието на наркотични вещества в лицензирана лаборатория – СМДЛ РАМУС ООД гр. София, резултатът от което е отрицателен.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е неоснователно.

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея ПАМ са постановени на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на ПАМ. В ЗДвП не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, за които не са представени доказателства – не е доказано, че работата на жалбоподателката работа налага управлението на автомобил. Представена е само диплома за висше образование по специалността гериатричен специалист, но не са приложени доказателства за сключен трудов договор, нито за мястото на изпълнение на задълженията й като медицинско лице, нито за наличие на нощни смени и т.н. Неотносимо към преценката за наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК е както твърдението, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложена процесната ПАМ (достоверността на същото има отношение към законосъобразността на оспорената ЗППАМ и подлежи на установяване в хода на производството по нейното обжалване), така и представеният негативен резултат от изследване на урина в СМДЛ РАМУС ООД – л. 12 от делото, тъй като това изследване не е извършено в изпълнение на издадения на жалбоподателката талон за медицинско изследване, а два дни след извършване на нарушението, за което й е била наложена процесната ПАМ, още повече, че самото нарушение не се изразява в управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а в това, че жалбоподателката в качеството й на водач на МПС е отказала да бъде тествана за употребата на такива. Следователно данните по делото не обосновават необходимост от спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалваната заповед, поради наличието на засегнат интерес на жалбоподателката, който е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Не са представени никакви, а изискването е да са убедителни, доказателства за настъпване на неблагоприятни последици за жалбоподателката, които да могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Налице е само твърдение за такава.

С оглед на изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. У. З., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 2, вх. А, ет. 1, ап. 3, за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000079 от 22.05.2024 г., издадена от П. И. К. на длъжност полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.