Решение по дело №6281/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260470
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20202120106281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

  260470                                            16.03.2021г.                                град Бургас

 

      В    ИМЕТО  Н А   НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                            ХVІ граждански състав     

На осми февруари                                                        две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав

Председател: Силвия Петрова

 

при секретаря Недялка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 6281 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д. против Д.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 23.98 лева - сборна главница съгласно 2 броя фактури, от която сумата от 11.99 лева - дължима по фактура № ********** от 08.07.2017г. с отчетен период от 07.07.2017г. до 07.08.2017г. и сумата от 11.99 лева - дължима по фактура № ********** от 08.08.2017г. с отчетен период от 08.08.2017г. до 07.09.2017г., дължима по договор за телекомукационни услуги от 02.05.2017г., сключен между Д.С.А. и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, като вземанията са прехвърлени на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД с договор за цесия от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 28.08.2020г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

           Твърди се съществуващо правоотношение по горния договор за предоставяне на телекомукационни услуги между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, съгласно уговорките по което са останали дължими търсените в настоящото производство суми, представляващи месечен абонамент за телевизия. Съгласно договор за цесия настоящият ищец се явява носител на търсените вземания.

           Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. След срока за отговор по чл. 131 от ГПК, но преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от ответника с изложено становище по същество на спора, в която оспорва иска. Сочи се, че по делото не са приложени нито общите условия, нито правилата за промоция, съгласно които е сключен процесния договор. Счита, че ищецът не е изправна страна по договора и не е доказано да е предоставена IPTV услугата.  Договорът не е влязъл в сила и задължения за ответника не са възникнали. Счита, че от представените доказателства не се установява „БТК“ ЕАД да е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД процесните вземания. Позовава се на изтекла давност.

           Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба и от ищеца със становище по съществото на спора и направени уточнения във връзка с разпределената доказателствена тежест в проекто-доклада. Счита, че наличието на облигационни отношения между „БТК“ ЕАД и ответника се доказват с представения договор, а вземането по процесните две фактури се състои единствено от абонаментна такса и в него не са включени суми за потребление.

           Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че възражението за давност не е направено в срока по чл. 131 от ГПК от ответника, поради което въведено за първи път с молбата от 01.02.2021 г. е вече преклудирано.

Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание договор за телекомукационни услуги от 02.05.2017г., сключен между ответника Д.С.А. и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, със срок на действие 24 месеца, считано от датата на сключването му. В изпълнение на процесния договор са издадени представените по делото фактура № ********** от 08.07.2017г. и фактура № ********** от 08.08.2017г., на обща стойност 23.98 лева.

Вземанията по договора за услуги са били предмет на цесионен договор от 16.10.2018 год., сключен между кредитора и „С. Г. Груп“ ООД, а впоследствие – на цесионен договор от 26.08.2019 год., сключен между първия цесионер и ищеца, с Приложение № 1 към него. Старият кредитор /цедент/ - „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ - „С. Г. Груп“ ООД да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Представени са и уведомления до ответника за двете цесии.

За заплащането на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2265/31.08.2020 год. по ч. гр. д. № 5082/2020 год. по описа на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че Д.С.А. и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД са били в договорни отношения, по силата на които дружеството се е задължило да предоставя на ответника телекомукационни услуги, при параметри и условия, уговорени в договора. Договорът е влязъл в сила на 02.05.2017г., като е уговорен месечен абонамент.   

Ответникът е възразил по иска, включително с мотив, че не е доказано свързването му към мрежата на „Виваком“, нито изпълнение на задължението за доставяне на IPTV услуга. Счита, че ищецът е неизправна по договора страна; липсват доказателства за предоставена медна свързаност или оптична свързаност, както и констативни или приемо-предавателни протоколи оборудване да му е предоставяно.

Действително на стр. 2 от процесния договор е отбелязана оптична свързаност и необходимото оборудване - приемник за цифрова телевизия. По делото обаче не е представен констативен протокол за извършената от екип на БТК ЕАД инсталация, а това обстоятелство се оспорва по делото. За пълнота следва да се отбележи, че няма данни и твърдения абонатът да не е осигурил достъп на екип на БТК ЕАД за извършване на инсталацията или да е отказал без основание да подпише констативен протокол за нея. От страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за реалното предоставяне на твърдените услуги за исковите периоди.     

При разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни, поради следното:    

По делото е представен процесния договор, който носи подпис на ответника, неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения. В хода на производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за реалното предоставяне на твърдените услуги за исковите периоди, а това обстоятелство изрично се оспорва от ответника. При това положение не се установяват основни елементи от фактическия състав на исковете, при което същите не могат да бъдат уважени. За присъждане на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени на ответника. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Такова доказване не е проведено. В случая доказване на всички елементи от фактическия състав на претенциите не беше извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.        

               При така установеното искът по чл.422, ал.1 ГПК за неплатени главници се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

               При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д. против Д.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено между страните, че Д.С.А. с ЕГН ********** дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД с ЕИК *********,  сумата от 23.98 лева - сборна главница съгласно 2 броя фактури, от която сумата от 11.99 лева - дължима по фактура № ********** от 08.07.2017г. с отчетен период от 07.07.2017г. до 07.08.2017г. и сумата от 11.99 лева - дължима по фактура № ********** от 08.08.2017г. с отчетен период от 08.08.2017г. до 07.09.2017г., дължима по договор за телекомукационни услуги от 02.05.2017г., сключен между Д.С.А. и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, като вземанията са прехвърлени на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД с договор за цесия от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 28.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2265/31.08.2020 год. по ч. гр. д. № 5082/2020 год. по описа на БсРС.

             Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД