РЕШЕНИЕ
N. 216
гр.Перник, 28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд – гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 14.06.2018 г. в състав:
Председател: Людмила Пейчева
Членове:
Капка Павлова
Димитър Ковачев
При участие на
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр.
дело N. 329 по описа за 2018г. година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 във
връзка с чл. 310 и чл. 317 ГПК и чл. 344, ал. 1, т. 1,2,3 КТ. Образувано е по
въззивна жалба „Стомана индъстри“АД срещу Решение № 235/06.03.2018
г., постановено по гр.д. №5871/16 г. по описа на Пернишкия районен съд в
частта, с която е признато за незаконно уволнението на К.К.К., ЕГН **********,
извършено със Заповед N. *** на представляващите
„Стомана индъстри“АД и е отменена посочената заповед като е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – „***“ и е осъдено „Стомана индъстри“АД да
заплати на К. обезщетение за времето през което е останал без работа поради
уволнението в размер 698,82 и законна лихва от дата на исковата молба до
окончателното плащане и обезщетение от 115,97 лева –разликата между
получаваното трудово възнаграждение преди уволнението и по-ниското трудово възнаграждение,
което е получавал на друга работа от 08.11.2016г. до 01.12.2016г. и законна
лихва от дата на исковата молба до окончателното плащане както и за разноски по
делото. С жалбата се иска отмяна на решението в посочените части като
неправилно и отхвърляне на исковете. Излагат се оплаквания за неправилност на
решението поради необоснованост на изводите на ПРС, необсъждане на
доказателства (показанията на св. Ч.Д. и В. К. и СТЕ на в.л. К. и СТЕ на в.л. Т.),
превратно тълкуване на доказателства, довело до неправилни изводи относно чия е
била отговорността да се вземат проби от постъпващите суровини и да се дават за
изследване. Постъпил е отговор от въззиваемият – ищец, с който се оспорва
жалбата и се иска потвърждаване на решението.
В съдебно заседание страните
поддържат жалбата съответно отговора и претендират разноски.
При
проверка по чл. 269 от ГПК Пернишки окръжен съд намира решението за валидно и
допустимо
като постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на
съда, съдържащо всички изискуеми по чл. 236 ГПК реквизити и постановено в рамките
на заявените искания.
По отношение на правилността на
решението проверката на ПОС е ограничена до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните и се установява от
приетото като доказателство пред ПРС лично трудово досие на ищеца и трудова
книжка, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е
работил на длъжността „***” съгласно Допълнително споразумение от 15.06.2011 г.
със седемчасов работен ден. Със Заповед № ***, издадена от Н.Е. и К.Д.С.,
упълномощени за това от членовете на Съвета на директорите на ответното
дружество с пълномощно, с нотариална заверка на подписите, извършена на
21.04.2016 г. от нотариус Л.Л., с район на действие СРС трудовото
правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Предмет
на предявения иск е законосъобразността на посочената заповед. Дисциплинарното
наказание е наложено за нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, и т. 10 от КТ.
Дисциплинарните нарушения, за които е наказан работникът, съгласно заповедта се
състоят в това, че: „…в периода 01.01.2016 г. – 15.09.2016 г. …….не е взимал
проби от всички доставки и от всеки камион, извършващ доставки на прахообразен
навъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ,
както и че предоставяните за анализ проби от тези материали, за което работника
е пряко отговорен, не отговарят на качеството на доставения материал..“. В
заповедта е посочено, че с тези си действия работникът е нарушил трудовите си
задължения, не е изпълнил законните нареждания на работодателя и не е спазил
вътрешните правила за работа, установени в дружеството за вземане на проби от
доставяни материали за производствени нужди, като по този начин е злоупотребил
с доверието на работодателя и е нанесъл вреди на производствения процес.
Установява
се от сертификатите на л. 122-125 и документите на л. 126; 127; 139, от делото
на ПРС, че на 13.09.2016г. служители на ответника от отдел „Качество“ са взели
проби от доставените материали и от такива вече въведени в производствената
система като от резултатите на пробите е установено голямо отклонение от
изискуемите качества на суровините.
Установено
е от СТЕ на в.л. А. К., че при констатираните (включително от външна
лаборатория) отклонения в качеството на суровината се стига и до нарушена
ефективност на производствения процес в цеха.
От
СТЕ и приложенията към нея на вещо лице Т. Т. се установява кога през процесния
период ищецът е влизал и излизал от предприятието и кога са влизали и излизали
от него товарните коли на доставчика на суровината.
От
СЧЕ по делото са установени размерите на претендираните обезщетения.
Трите
експертизи не са оспорвани от страните.
От
показанията на св. Е. се установя начина по който са разтоварвани камионите и
са вземани проби. Свидетелят посочва, че вземане на проби не е било от всеки
камион, защото са влизали камиони след работното време на ищеца, което било до
15,40 часа. Когато влизали камиони след работно време водача на камиона оставял
пробата отстрани като свидетелят не знае кой е вземал пробата след това и какво
става с нея. Свидетеля не е работил на територията на ответника през целия
период. Когато е работил там работното му време било от 8,00 до 16,20 часа. Свидетеля
установява, че е имало и друг работник който вземал проби - В.. Ищеца и другият
работник работели на смени –два дни единия два дни другия, а понякога и
едновременно.
Св.
Ч.Д. установява, че на длъжността на ищеца има още един работник и двамата с
ищеца отговарят за приемането на материалите, които идват от складовете и
вземането на пробите. Установява и начина по който са вземани проби.
Установява, че пробите от 13.09.2016г са взети от самата система през която
минава суровината след разтоварване, както и от друга пещ, която не била
ползвана дълго време. Установява, че резултатите от пробите които получавал
били нормални. Не си спомнял до колко часа е работил ищеца, случвало се е да идват
камиони и след работното време на ищеца. Полагали се усилия да присъства поне
единия от двамата на тази длъжност когато са доставяни суровините.
Свидетеля
К. установява, че в дружеството имало система за проверка на входящите
материали, имало кампания за проверка. На 13.09.2016г той взел пробите и ги дал
за изследване като предвид констатираните отклонения била ангажирана външна
проверка от друга лаборатория. От 22.06.2016г. до 13.09.2016г. бил директор на
собствената на ответника лаборатория и резултатите от пробите били нормални. Не
може да каже суровините от които вземал проби на коя дата са постъпили в дружеството.
Не е виждал пробите, които са изследвани от лабораторията преди контролната
проверка.
ПРС
е приел, че твърденията на ищеца относно липсата на мотиви в заповедта, липсата
на конкретизация на нарушението са неоснователни. Тези изводи се споделят от
ПОС и на основание чл. 272 ГПК ПОС препраща към мотивите на ПРС в тази им част.
Правилно
ПОС е приел и че заповедта е издадена от компетентен субект-надлежно
упълномощено лице.
Според ПОС Оплакването в жалбата срещу извода
на ПРС,
че не влизало в задълженията на ищеца да взима проби от доставените суровини за
анализ е основателно по следните
съображения:
За
да приеме, че такова задължение липсва за ищеца ПРС е съобразявал съдържанието
на трудовия му договор; длъжностната му характеристика приета по делото, както
и съдържанието на приетата от работодателя система за интегрирано управление
като е приел, че липсва такова задължение в тяхното съдържание и няма
доказателства да му е вменявано по нареждане на пряк ръководител.
Не е обсъдил съдържанието на дадените от работника ищец
обяснения пред работодателя. Необсъждането на това доказателство, изходящо от
ищеца е процесуално нарушение, което е довело до неправилен извод за липсата на
задължение за ищеца да взема проби от доставяните суровини.
От
съдържанието на обясненията на работника от 11.10.2016г. се установява, че:
„…когато камиона е влизал в работното ми време съм взимал проба в ….“.
Това
е признание на неизгоден за ищеца факт, че е имал задължение да взема проби от
камионите доставящи суровината. Това се потвърждава и от показанията на св. Ч.Д.
– началник на цеха, който е заявил, че е инструктирал ищеца и другия работник
на тази длъжност да вземат проби. В тази насока са и показанията на свидетеля
на ищеца Е., който заявява, че ищеца е взимал проби. В докладната от свидетеля Д.
до работодателя (въз основа на която е започнало и дисциплинарното
производство) също е посочено, че това е задължение на ищеца, а тази докладна не
е оспорена по делото от ищеца. Тези доказателства също в нарушение на
процесуалните правила не са обсъдени от ПРС. Освен това самият ищец не е твърдял,
че за него не е съществувало такова задължение. Твърдението е, че не е нарушил
задълженията си, а това е нещо различно и означава, че ищецът твърди, че е
спазвал това си задължение, което е видно и от обясненията му.
Въпреки преждеизложеното ПОС намира, че като
краен резултат решението е правилно по съображения, че не е доказано
извършването на нарушенията.
Въведените
в заповедта нарушения според работодателя са две: ищецът не е взел проби от
всеки камион, извършващ доставка на суровина - първото нарушение, а второто:
тези които е взел и дал за анализ не отговаряли на действителното качество на
суровината-тоест подменени са.
Нито
едно от тях не е доказано по несъмнен начин, за да може да се ангажира
дисциплинарната отговорност на работника.
Съображенията на ПОС за горния извод са
следните:
От
допълнителното споразумение към трудовия договор се установява, че работното
време на ищеца е седем часа на ден. В споразумението е договорено, че
разпределението на работното време става с правилника за вътрешния трудов ред.
Според
представения такъв правилник (чл. 36 от него) на л. 168 от делото на ПРС за
работещите на обща смяна работници с намалено работно време (а ищеца е с
такова) работният ден е от 08,00-15,40 часа. Това се потвърждава и от
представения по делото „график за работа
ЕСДЦ“ (л.64 до 116 от делото на ПРС).
СТЕ
на вещо лице Т. Т. установява през процесния период кога ищецът е влизал и
излизал от предприятието и кога са влизали и излизали от него товарните коли на
доставчика на суровината.
При
сравнителен анализ между записите в графика за работа, записите от системата за
влизане и излизане на ищеца и на камионите се установява на първо място, че
графика изобщо не е бил спазван, защото от сравнението между него и записите за
влизане и излизане на ищеца от ответното предприятие се установява, че на дати,
на които според графика е трябвало да е на работа, ищецът изобщо не е влизал в
предприятието и обратно на дати, на които според графика не следва да е на
работа той е бил там през целия работен ден. Така например в графика за месец
август (л.106-110) ищецът изобщо не фигурира, но според записите от ел. система
за отчитане на посещенията (дадени като приложение от вещото лице) е бил на
работа през почти целия месец; на 01.03.2016, 02.03.2016 и 04.03.2016г. по
график трябва да е бил на работа, но според отчетната система не е влизал в
предприятието от 29.02.2016г. до 07.03.2016г.; през м. 07.2017г. по график е на
работа всеки работен ден от месеца, а по системата за отчет не е влизал на
територията на предприятието от 30.06.2016г. до 15.07.2016г. Поради тези и
други констатирани идентични разминавания между графика за работа за всеки
месец и записаното в ел. отчетната система на предприятието ПОС не кредитира
графика по отношение въпроса кога е бил действително на работа ищеца и за
изводите си се опира на заключението на вещото лице Т. и приложенията към него.
Вещото
лице Т. е посочило 40 доставки на
суровини, извършени без изобщо ищецът да е бил на работа (не е влизал на
територията на предприятието през съответния ден), а обвинението в заповедта за
уволнение е, че не бил вземал проби от всички камиони извършили доставки.
ПОС
самостоятелно констатира при сравнение между данните кога е влизал и излизал
ищецът (според приложението към експертизата на в.л. Т.) с данните кога е имало
доставки (второ приложение към експертизата), че са налице множество случаи, в
които доставките са извършвани след края на работното време на ищеца - след
15,40 ч.. Касае се за 45 /четиридесет и пет/ броя доставки от общо 142 /сто
четиридесет и две/ според данните за влизане на камионите за доставка или 31,6
% от всички доставки. Такива доставки след 15,40 часа са били извършени на
следните дати:14.01.2016г. в 16,04 ч.; на 16.01.2016г. в 16,04ч.; на
19.01.2016г. в 17,29 ч.; на 22.01.2016г. в 15,45 ч.; на 17.02.2016г. в 16,04ч.;
на 19.02.2016г. в 16, 26ч.; на 24.03.2016г. в 15,45ч.; на 28.03.2016г. в 16,30
ч.; на 04.04.2016г. в 16,03 ч.; на 06.04.2016г. в 16,42 ч.; на 07.04.2016г. в
16,01 ч.; на 08.04.2016г. в 16,14ч.; на 11.04.2016г. в 16,01 ч.; на
14.04.2016г. в 15,49 ч.; на 15.04.2016г. в 16,17ч.; на 21.04.2016г. в 15,50 ч.;
на 22.04.2016г. в 15,40 ч.; на 22.04.2016г. 16,09 ч.; на 26.04.2016г. в 16,48
ч.; на 27.04.2016г. в 15,58 ч.; на 03.05.2016г. в 15,48 ч.; на 09.05.2016г. в
15,48ч.; на 11.05.2016г. в 16,14 ч.; на 14.05.2016г. в 15,42ч.; 15.05.2016г. в
16,04 ч.; на 20.05.2016г. в 16,08 ч.; на 25.05.2016г. в 16,20 ч.; на
26.05.2016г. в 15,52 ч.; на 30.05.2016г. в 15,51 ч.; на 03.06.2016г. в 15,42ч.;
пак на 03.06.2016г. в 17,10 ч.; на 06.06.2016г. в 16,06 ч.; на 07.06.2016г. в
15,46 ч.; на 13.06.2016г. в 15,48 ч.; на 16.06.2016г. в 15,40 ч.; на
20.06.2016г. в 16,21 ч.; на 15.07.2016г. в 15,59 ч.; на 17.07.2016г. в 16,03
ч.; на 18.07.2016г. в 16,09 ч.; на 19.07.2016г. в 15,50 ч.; на 04.08.2016г. в
15,50 ч.; на 29.08.2016г. в 16,02 ч.; на 01.09.2016г. в 16,01 ч.; на 02.09.2016г.
в 16,12 ч.; на 05.09.2016г. в 15,49 ч.
След приключване на работния ден работника не
е длъжен да чака
камионите, за да вземе проби и изобщо след края на работния ден за него няма
такова задължение.
При
положение, че в общо 85 дни са извършени доставки в отсъствие на работника, но
това отсъствие е правомерно, няма как да се приеме, че той виновно не е взимал
проби от всеки камион.
Работодателя
е трябвало така да си организира процеса на доставки, че те да се извършват в
работното време на работника и не може допускането на некачествени суровини да
се вменява като неизпълнение на трудовите задължения след като няма данни да е
имало нареждания за всеки отделен случай камиона да се изчака, да се обработи и
едва тогава работника да си тръгне.
Да
не говорим, че преди да достигне до работното място на ищеца всеки камион видно
от текстовата част на електронните записи влиза през друг портал (Gate-3) и минава по вътрешен за предприятието път (road after Gate-3: път след портал 3). Изразите на английски език
са прости и съставът на съда може да си ги преведе на български. Тоест не ищеца
е допуснал навлизането и разтоварването на доставките извън работното си време,
а други лица на посочения портал.
Горното
обосновава извод, че описаното в заповедта нарушение не е извършено, защото
няма задължение ищецът да взима проби след работното си време, а немалка част
от доставките са направени именно тогава или когато изобщо в съответния ден не
е бил на работа.
Абсолютно
никакви доказателства няма и за второто описано нарушение, че взетите от ищеца
проби не отговарят на действителното качество на доставените суровини.
Само
на базата на СТЕ на в.л. К. такива изводи не може да се правят, защото тази
експертиза е работила само по данните за контролната проба от 13.09.2016г. и не
може да се отнесе за осем месеца назад (с оглед посочения в заповедта период на
извършване на твърдяното нарушение от 01.01.2016г.) Вещото лице дава принципно
становище всъщност, че при такива отклонения в суровините се влошава
производствения процес.
Но
от друга страна не може при установените доставки в отсъствие на ищеца да се
приеме, че некачествената суровина е навлязла в предприятието когато той е бил
на работа, което води и до необоснованост на изводите на работодателя за
тежестта на нарушението дори да се приеме, че има такова, а такова според ПОС
не е доказано.
Предвид
гореизложеното решението по исковете по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ следва да се
потвърди като правилно по краен резултат.
За
пълнота следва да се добави, че според ПОС е налице и нарушение на чл. 193, ал.
1 от КТ-работодателя не е събрал данни за времето на доставките при положение,
че в обясненията си работника е посочил, че когато са идвали камионите в
работното време е взимал проба, което предполага, че такива са идвали и в извънработното
му време, което е подкрепено по делото освен от експертизата на в.л. Т. и от
показанията на св. Ч.Д.-началника на цеха и подал докладната въз основа на
която е образувано дисциплинарното производство.
По отношение исковете по чл. 225
ал. 1 и ал. 2 от КТ конкретни оплаквания няма - въззивника не сочи кой според
него елемент от възнаграждението няма сигурен и траен характер на изплащане и
не следвало да се включва в базата за изчисляване на обезщетението.
ПРС е присъдил размера според
Вариант I на СЧЕ, която не е била оспорена от въззивника, а в
съдебно заседание вещото лице П. във връзка с вторият вариант е посочила, че
бонуса по КТД (колективен тр.дог.) е трайно възнаграждение и се плаща според
отработените дни.
ПРС
обаче е възприел първи вариант на заключението (л. 193 от
делото) – без този бонус видно от
сумите, които е присъдил при което това е в полза на жалбоподателя.
Предвид липсата на конкретни
оплаквания в тези части решението също следва да се потвърди.
С оглед на изхода на въззивното
дело на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство.
На въззиваемия - ищец се дължат
сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 510,00 лева - реално
платени видно от договора за правна помощ с адв. Б..
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/06.03.2018
г., постановено по гр.д. №5871/2016 г. по описа на Пернишкия районен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Стомана
индъстри“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско
възстание“1 ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К. с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 510,00
лева – разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който
тече от 28.06.2018г.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.