РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100500983 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№274133/10.05.2021г., подадена от Н. Б. Б., ЕГН ********** и С. Б. АЛ., ЕГН
**********, против Решение №260590 от 14.04.2021 г. по гр.д. №4574/2019 г. по описа на
РС-Бургас.
С посоченото решение е разпределено ползването на незастроената част от дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.823.296 (нула, седем, нула,
седем, девет, точка, осем, две, три, точка, две, девет, шест) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се на адрес: ***, с площ от 1192 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), при съседи: 07079.823.291, 07079.823.297, 07089.823.307,
07079.823.306, 07079.823.295, 07089.823.294, 07089.823.293, между М. Б. К., ЕГН
**********, от ***, Н. Б. Б., ЕГН **********, от *** и С. Б. АЛ., ЕГН ********** от ***
съобразно варианта по Приложение 1 към допълнителното заключение на вещото лице
Димитрина Стоянова от 08.02.2021 г., като на М. Б. К. е предоставено ползването на частта
от дворното място, която е защрихована в жълто и в която е изписано нейното име, на Н. Б.
Б. е предоставено ползването на частта от дворното място, която е защрихована в лилаво и
на която също е изписано името й, а на С. Б. АЛ. е предоставена частта от дворното място,
която е защрихова в зелено, също върху която е изписано името на последната. Изготвената
от вещото лице скица – Приложение 1 към допълнителното заключение от 08.02.2021 г. е
обявена за неразделна част от решението.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателите
намират първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован.
На първо място се твърди, че съдът не е съобразил вида на поземления имот.
1
Поземленият имот се намира в урбанизирана територия и като такъв е градски имот, а не
земеделски. Площта на имота била достатъчна, за да може в свободната незастроена и
необлагородена част от него да бъдат обособени места, в които и трите ползващи имота
семейства да отглеждат зеленчуци, но последното не следвало да е за сметка на
съществуващата инфраструктура на имота.
Считат, че избраният от първоинстанционния съд вариант 1 от допълнителното
заключение на СТЕ за разпределение ползването на двора не е целесъобразен, нито отговаря
на предвижданията на закона за имота. Само южната половина от имота следвало да бъде
разпределена за ползване между трите страни с две отклонения. Първото за обособяване на
две нови паркоместа на югозапад, а второто – мястото до вътрешната източна граница на
имота. Върху последното посочено място има многогодишни дървета, които не следва да се
унищожават, за да се превърне мястото в зеленчукова градина. Твърдят, че част от имота и
неговата инфраструктура, намиращо се под пътеката към къща №2 в поземления имот е
незаконосъобразно да се приобщава към мястото за обработване в имота.
Възразяват по приетия за разпределение на ползването на свободната част от
поземления имот и при решаване на делото вариант 1, в който общите и съсобствени,
изградени от наследодателя и за общо ползване навеси и пристройки, включително и земята
под тях да се разпределят на някоя от страните, като същите следвало да останат общи и
тяхната площ да не влияе на тази, която ще се разпределя за ползване.
По тези съображения молят за отмяна на решението, като съдът постанови ново, с
което да определи разпределение на ползването по приложение 4 от допълнителното
заключение на вещо лице Д.С. от 08.02.2021 г.
Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата М.
Б. К. с ЕГН **********, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че съдебно
– техническите експертизи не са оспорени, а за наличието на аритметически грешки се
излагат съображения едва пред въззивна инстанция. Оспорва представянето на писмени
доказателства с въззивната жалба. Изложени са съображения по съществото на спора. Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивницата Н.Б., чрез процесуалния си представител адв.
Атанасов, заявява, че иска да бъде извършено разпределение на ползването на процесния
имот съгласно изслушаната и приета в настоящото производство съдебно – техническа
експертиза.
Въззивницата С.А., чрез процесуалния си представител адв. Ирина Лъвчиева моли да
бъде одобрен варианта за разпределение на ползването на незастроените площи от двора по
последния изготвен от вещото лице Димитрина Стоянова вариант, приет в съдебното
заседание.
В съдебно заседание се явява въззивницата М.К. лично и с процесуалния си
представител адв. Денка Пенева. Моли за постановяване на решение, с което да бъде
потвърдено първоинстанционното.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод на искова молба,
предявена от М. Б. К., ЕГН **********, против С. Б. АЛ., ЕГН ********** и Н. Б. Б. с ЕГН
**********, за разпределяне ползването на съсобственото им дворно място с площ от 1192
кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.823.296 по КККР на гр.
Бургас, находящ се в гр. Бургас.
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. В
исковата молба се твърди, че страните притежават по 1/3 ид.ч. от процесния имот, като в
него има изградени две жилищни сгради и една селскостопанска постройка. Твърди се също
2
така, че ответниците ползват по-голямата част от дворното място и са ограничили достъпа
на ищцата до задната част от него, като между тях не може да се постигне съгласие за
доброволно разпределяне на ползването съобразно квотите им в съсобствеността.
Ответниците са подали отговор, в който оспорват иска. Поддържат, че всяка от
страните притежава по 1/3 ид.ч. от процесното дворно място, но твърдят, че не са пречили
на ищцата да ползва нейната идеална част, като дворът се ползва от трите разделно – по
устна договорка между тях, поради което ответниците считат, че не са дали повод за
завеждане на делото. Твърдят също така, че не са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 от
ЗС за разпределяне на ползването от съда, тъй като е налице мнозинство по отношение
решението как да се ползва общия имот, формирано от волята на двете ответници.
Изложени са твърдения относно начина на ползване на свободната част от дворното място,
като са оспорени твърденията на ищцата в тази насока.
По делото са представени следните доказателства:
Копия на протоколно определение от 13.12.1972 г. по гр.д. № 2982/1972 г. на БРС за
одобряване на съдебна спогодба, както и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
12.12.1974 г., от които е видно, че е бил собственик на дворно място с площ от 1 225 кв.м.,
представляващо п-л XV в кв. 19 по плана на с. Лозово след като последният е получил чрез
договор за замяна и идеални части от другия съсобственик Н.К.Н..
Видно от приложената скица на поземлен имот №15-866111-21.11.2018 г. за поземлен
имот с идентификатор 07079.823.296, последният е с площ от 1192 кв.м., като в него са
построени три сгради: двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор
07079.823.296.1 и застроена площ от 108 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 07079.823.296.2 и застроена площ от 29 кв.м., и двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 07079.823.296.3 и застроена площ от 91 кв.м.
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че
наследници на Б.Н., собственик на описания поземлен имот, са дъщерите му М.К., Н.Б. и
С.А.. Видно от това след неговата смърт по силата на наследствено правоприемство това
дворно място е станало собственост на неговите наследници при равни квоти. С оглед на
това и предвид липсата на спор между страните по същество относно този факт,
първионстаниционният съд правилно е приел за установено, че ищцата и всяка от
ответниците притежават по 1/3 ид.ч. от процесния имот.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76 от
19.12.2014 г., с който на Н.Б. са дарени 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор на обекта 07079.823.296.1.2, представляващ жилище, апартамент с площ от
90,70 кв.м., с адрес ***, като правилно районният съд е установил, че това жилище
представлява първия етаж от построената в процесното дворно място двуетажна
многофамилна жилищна сграда, както и че в него живее семейството на ответницата Б..
Установено е и, че на втория етаж на тази жилищна сграда живее семейството на ищцата К..
Представен е и нотариален акт № 77 от 19.12.2014 г.,, от който е видно, че Б. Н. Н. е
дарил на дъщеря си С.А. следния свой собствен недвижим имот: сграда с идентификатор
07079.823.296.3, която е изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.296, с адрес
на имота: ***, със застроена площ от 91 кв.м.
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №92 от 28.04.2016
г., Б.Н. Н. е продал на Н. Б. изградената в имота селскостопанска сграда с идентификатор
07079.823.296.2.
По делото е изготвена първоначална съдебно-техническа експертиза от в.л. Илка
Бакалова, в която е посочено, че освен сградите, в имота има допълнително изградени три
навеса - един между сграда 1 и сграда 2 от дървена конструкция, в който има камина и кът за
отдих, изграден от Н.Б., който е с площ от 16,50 кв.м., както и два навеса по границата на
процесния имот с имоти 294 и 295, които навеси са с площи от 6,67 кв.м. и 6,37 кв.м, които е
установено, че са изгреди от ответницата С.А.. Вещото лице е описало и наличното на място
благоустрояване, а именно обособени зелени площи, оградени храсти от чемшир, над които
на метална конструкция има два броя асмалъци, настилки от щампован бетон и плочки,
парково осветление, затревени площи между пътеките. Вещото лице е посочило и наличните
3
в имота и общи за страните шахти (за водопровод, канализация, ревизионна) и сонда. В това
заключение са предложени два варианта за разпределяне на незастроената част от дворното
място.
По искане на ответниците в първоинстанционното производство е била назначена
повторна експертиза, вещото лице по която е изготвило основно и две допълнителни
заключения.
В основното си заключение в.л. Стоянова е посочила, че има разминаване между
действащата кадастрална карта, ПУП-ПРЗ и оградите на място, което от към уличната
регулация е значително, но тъй като няма пречка оградата да се премести на мястото на
уличната регулация, в експертизата е прието, че площта на имота е 1 200 кв.м. Вещото лице
също така е приело, че навесите са общи, тъй като липсват документи да са собственост на
някоя от страните по делото. В това заключение вещото лице е предложило три варианта за
разпределяне ползването на дворното място, но никой от тях не е предпочетен от страните
по делото.
По искане на страните са изготвени и две допълнителни заключения от в.л. Стоянова,
които са били представени по делото на 14.01.2021 г. и на 08.02.2021 г., като в последното
съдебно заседание ищцата е заявила, че желае ползването да бъде разпределено съгласно
предложения от вещото лице вариант 1 от заключението от 08.02.2021 г., а ответниците са
предпочели вариант 4 от същото заключение.
Вещото лице Стоянова е изслушано пред настоящата въззивна инстанция. Посочва, че
в приложени № 4 от допълнителното й заключение от 08.02.2021 г., прието в
първоинстанционното производство, площта изписана като 16, 93 е тази само на навеса и в
нея не е включено разстоянието между навеса и северната регулационна линия, както и не е
включен проходът за преминаване, който е бил отбелязан в Приложение № 1 и се намирал в
западната част на навеса. Посочва, че цялата площ на имота е 1200 кв.м., като са отписани
изключените общи части – алеи, плочници, строената част, останалата част я е разпределила
по равно между трите дяла. Вещото лице описва местонахождението на плодни насаждения,
като посочва, че във вариант 1 площта, заета от плодните насаждения е разпределена, а в
останалите предложени варианти е за общо ползване.
От изявленията на страните в проведеното съдебно заседание на 07.03.2022 г. се
изяснява, че в имота са били налице фактически изменения в постройките, включително в
навесите, които се намират в последния, поради което въззивният съд допусна извършването
на допълнителна съдебно – техническа експертиза.
По посочената експертиза е изготвен един вариант, който е визуализиран в
Приложение № 1 към експертизата, приета в съдебно заседание на 16.05.2022 г.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Съдът споделя изводите на Районен съд – Бургас досежно допустимостта на иска.
Съдът не намира за основателни доводите в тази насока, изложени и в отговора на исковата
молба от ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС ако не може да се
образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ,
районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Видно от тази
разпоредба са две предпоставките за допустимост на такъв иск. На първо място в случай, че
не може да се образува мнозинство от съсобствениците, съобразно притежаваните от всеки
идеални части от общата вещ. Другата предпоставка е в в случай, че така взетото решение
на мнозинството е вредно за общата вещ. В това производство съдът замества мнозинството
от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно
участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот.
Аргумент за допустимостта на иска се съдържа и в мотивите на т.1 от Тълкувателно
решение №13/2012 по т.д.13/2012 на ОСГК на ВКС. Действително там въпросът касае
случая, при който един съсобствинек притежава сам повече от половината от идеалните
части от общата вещ, но същата аргументация е приложима и тогава когато е налице
4
формирано мнозинство от двама или повече съсобственици. Така прието е, че
съсобствениците нямат юридическо задължение да използват правомощията, дадени от
закона на мнозинството и съответно съсобственикът, притежаващ сам повече от половината
от общата вещ, не е длъжен да взема решения как да се ползва, съответно и да разпределя
ползването, същият може и да няма правни и/или технически познания, които често са
необходими за законосъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броят на
съсобствениците и други особености; не са налице и установени от закона ред и форма за
вземане на такова решение, поради което самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
прави допустимо искането за разпределение ползването.Още повече, че в настоящия случай
е видно, че е налице спор между съсобственици относно упражняване на правото им на
собственост върху процесния имот, като се твърди, че се създават пречки от мнозинството
от съсобствениците по отношение на ползването на имота от третия съсобственик – ищцата
в настоящото производстово.
По тези съображения, съдът намира искът за допустим и следва да се произнесе по
същество на спора между страните.
Между страните по делото е налице спор относно това кой от вариантите, изготвени от
вещото лице Стоянова, следва да бъде приложен по отношение на разпределението
ползването на поземления имот. Така ответниците поддържат, че разпределението на имота
следва да се осъществи съобразно предложения в настоящата инстанция вариант,
обективиран в заключение по допълнителната съдебно – техническа експертиза, приета в с.з.
на 16.05.2022 г., както и приложение №1 към същата. Ищцата от друта страна счита, че
одобрения от първоинстанционния съд вариант е най – целесъобразен и законосъобразен и
поради това следва да бъде потвърдено първоинстанционното решенеи.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че целта и смисъла
на производството по чл.32, ал.2 от ЗС е да остане възможно най – малка част от дворното
място за общо ползване, поради което следва да бъдат предпочетени тези варианти, в които
следва да бъде минимилизирана площта, която е оставена за общо ползване.
Следва обаче да се отчитат и други обстоятелства и факти. Според утвърдената
съдебна практика по прилагането на чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне реалното ползване на
съсобствен имот, като акт за обикновено управление следва да се съобразява
съществуващото на място фактическо положение без да се разпорежда извършването на
каквито и да било преустройства. /Така Решение № 878 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
745/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г.
о., ГК/. Също така при неразбирателство относно ползването на имота, съдът следва да
предпочете този вариант, който съответства на правата на страните в съсобствеността и
осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него
сгради с цел обслужването им и поддръжката им. /Решение № 1134 от 20.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 3208/2007 г., IV о., ГК/. Също така трябва да се отчитат и други обстоятелства,
като отношенията между отделни съсобственици, както и направените подобрения и
постройки от всеки един от съсъобствениците. Извършеното от съсобственика застрояване
следва да бъде отчетено, като при възможност в определения дял от имота за ползване на
този съсобственик се включи и застроената от него част от имота, ако това не пречи на
другия съсобственик и не нарушава неговите права, и не води до намаляване на частта за
ползване на другия съсобственик с оглед правата в съсобствеността. /В този смисъл
Решение № 99 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 509/2012 г., II г. о./. Изградените в
дворното място подобрения нследва да се имат предвид при разпределението на
ползуването, като се държат сметка и за правата на останалите съсобственици /Решение №
1098 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2007 г., I г. о., ГК; Решение № 2413 от
17.06.2005 г. на ВКС по д. № 2072/2003 г., IV г. о.; Решение № 1542 от 4.09.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 1297/2003 г., I г. о.; Решение № 348 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5651/2007
г., III г. о., ГК и др./.
Съобразявайки всички посочени обстоятелства, релевантни и към настоящия случай,
съдът намира за най – целесъобразно възприемането на предложения от вещото лице С.
вариант по Приложение № 1 към заключението на вещото лице Стоянова от 09.05.2022 г.,
5
прието в съдебно заседание на 16.05.2022 по настоящото в.гр.д.983/2021 г. по описа на БОС.
Това заключение отчита съществуващото фактическо положение, като в последното са
съобразени правата на съсобстевниците при ползването на общата вещ. Съдът намира за
целесъобразно отреждането за общо ползване на мястото в имота, което се намира под
пътеката към къщата, в която живеят ищцата и ответницата Н.Б., тъй като се установява, че
в този участък се намират плодови насаждения, които са обща собственост на ищцата и
ответниците. В този смисъл отделяните от последните плодове също представлява обща
собственост и на трите. Следва да се отчете, че в близост до това място се намират и сонда и
беседка, които също са предоставени за общо ползване на страните. Поради изложеното е
най – целесъобразно тази част от имота да остане за общо ползване между страните, поради
липсата на възможност от предоставянето й на някоя от съсобственичките без да бъдат
ощетени правата на останалите. Следва да се отбележи, че в пракитаката съществува и
виждане, че ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се
осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и
заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик, докато трае така
разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено /Така
Решение № 291/29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г., ВКС, II г.о./. Във всеки случай
обезщетяване на съсобственика вместо реално ползване на част от съсобствения имот се
допуска само при липса на възможност за определяне начина на реално ползване за всеки от
съсобствениците, както и при изрично изявено от последния желание за това, а не
принудително.
На следващо място с така предложения вариант се отчита и съобразява извършеното
от съсобствениците застояване в имота и изградените от последните подобрения. Така
например е установено, че изградената в имота камина и беседка от Н.Б. се отреждат за
ползване на последната. Установено е, че в горната част на имота са изградени два навеса,
изградени от С.А., като с възприемания вариант, последните се предоставят именно на нея.
По този начин не се засягат по никакъв начин правата на останалите съсобственици, а дори
напротив, в този смисъл е и тяхното желание. Подобно разбиране е възприето и от
първоинсатницонния съд, но по отношение на единия навес в одобрената от него
експертиза, единият от навесите е предоставен за ползване на Н.Б., което според настоящия
състав не е най – целесъобразното възможно разпределение.
На следващо място с този вариант, се запазва компактното разпределение на площите,
разпределени за общо и индивидуално ползване, така както е направено и с варинта,
одобрен за окончателен от първоинстанционния съд.
Не на последно място, следва да се отчете и това, че мнозинството от съсобствениците
изрично подддържат възприемането на този вариант. В такъв случай съдът е длъжен да
отчете това обстоятелство, като провери дали с него не се накърнява правата на другия
съсобственик /ищцата/, както и дали това е най – целесъобразното възможно ползване. В
случая от всичко изложено до тук се установява именно това.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд решението на Районен съд - Бургас следва да се отмени и вместо
него да се постанови решение, с което разпределението на реалното ползване на имота се
извърши съобразно скицата на ВЛ, приложена към заключението по съдебнотехническата
експертиза от 09.05.2022 г. (л.182 от в.гр.д.№ 983/2021 по описа на БОС).
По разноските:
Страните са претендирали присъждане на разноски. Практиката на ВКС приема, че в
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени. При обжалване отговорността за разноски се
разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу
която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за
6
обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските
се разпределят както в първоинстанционното производство. /Така Решение № 275 от
30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/. Поради изложеното следва на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззивницата С.А. да се присъдят разноски в общ размер от
455 лв. /заплатена от последната държавна такса в размер на 25 лв., депозит за изслушване
на вещо лице в размер на 30 лв. и 400 лв., представляваща изплатено на вещо лице
Димитрина Стоянова. възнаграждение за вещо лице, платена от внесения от С.А. депозит/.
На въззивницата Н.Б. следва да се присъди сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар. Следва
да се посочи, че в представения пред съда списък на разноските са описани и сумите от 50
лв. за държавна такса и 30 лв. за депозит за вещо лице, но от доказателствата по делото се
установява, че тези суми са понесени от въззивницата С.А..
По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнагражение. Предпоставка за уважаването му е заплатеното адвокатско възнаграждение
да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
случая по делото са проведени многобройни съдебни заседания, правени са множество
възражения, приети са заключения на вещо лице, поради което съдът намира, че не се касае
до прекомерност от гледна точка на правна и фактическа сложност. Също така видно от
чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
неоценяеми искове /какъвто е настоящият/ минималното възнаграждение е 600 лв., а в
случая се претендира такова в размер от 400 лв. Поради изложеното, съдът намира
направеното възражение за неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260590 от 14.04.2021 г. по гр.д. №4574/2019 г. по описа на РС-
Бургас като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроената част от дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 07079.823.296 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, осем,
две, три, точка, две, девет, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, находящ се на адрес ***, с площ от 1192 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при
съседи: 07079.823.291, 07079.823.297, 07079.823.307, 07079.823.306, 07079.823.295,
07079.823.294 и 07079.823.293, между М. Б. К., ЕГН **********, Н. Б. Б. ЕГН **********, и
С. Б. АЛ., ЕГН **********, съобразно Приложение 1 към СТЕ по в.гр.д.№ 983/2021 по описа
на БОС, находяща се на л.182 от в.гр.д.№ 983/2021 г. по описа на БОС, както следва:
М. Б. К. ще ползва частта от ПИ с идентификатор 07079.823.296 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се на адрес ***, с площ от 1192 кв.м.,
защрихована с жълти линии в скицата - приложение № 1 към заключението на вещото лице
Димитрина СТ. Стоянова, депозирано в съда на 09.05.2022 г.
Н. Б. Б. ще ползва частта от ПИ с идентификатор 07079.823.296 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се на адрес ***, с площ от 1192 кв.м.,
защрихована с лилави линии в скицата - приложение № 1 към заключението на вещото лице
Димитрина СТ. Стоянова, депозирано в съда на 09.05.2022 г.
С. Б. АЛ. ще ползва частта от ПИ с идентификатор 07079.823.296 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се на адрес ***, с площ от 1192 кв.м.,
защрихована със зелени линии в скицата - приложение № 1 към заключението на вещото
лице Димитрина СТ. Стоянова, депозирано в съда на 09.05.2022 г.
ОБЯВАВА скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице Д. СТ. СТ.,
находящо се на л.182 от в.гр.д.№ 983/2021 по описа на БОС за неразделна част от
7
настоящето решение.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. АЛ. с ЕГН **********,
разноски общо в размер на 455 лв., направени по в.гр.д.№ 983/2021 г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Б. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. Б. с ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., направени по в.гр.д.№ 983/2021
г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението на основание чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8