№ 194
гр. гр. Димитровград, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100256 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.225ал.1 от КТ- за признаване за незаконно
уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за
изплащане на обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа
поради уволнението.
В исковата молба ищцата твърди следното: Работих на длъжност
„метач" в отдел „Миене и метене" в ответното дружество в Димитровград от
20.01.2020 г.с безсрочен трудов договор.На 13.02.2023 г., отидох на работа ,
отговорничката ни ми каза, че съм съкратена и трябва да отида в
деловодството да подпuппа документ, бях без очила, в деловодството ми
посочиха къде да се подпиша и напиша имената.Нищо не ми бе обяснено,
малко преди това ме бяха задължили да ползвам 2 дин платен отпуск без да
подписвам молба за отпуска.В петьк 17.02.2023 г.отидохме с дъщерята, тогава
за първи път разбрахме, че договора е прекратен по взаимно съгласие.Казах,
че такова искане не съм подписвала, не съм съгласна.Тогава не ми дадоха
никаква заповед.На 20.02'.2023 отидох отново до работаrа заедно с дъщерн
ми, тогава искаха да ми връчат Заповед за прекратяване на трудовото
1
правоотношение по взаимно съгласие, аз отказах, защото не съм искала
това.Дадоха ми само трудовата книжка, на която имаше дата на прекратяване
на тр.договор, но не бе отбелязано основаинето.Самата Заповед получих по
куриер.Междувременно отидох в HAH да разбера дали там е подадена
справка за прекратяване на трудовия ми договор и какво основание е
посочено.От справката е видно, че трудовия ми договор е прекратен на
13.02.2023 г.,а те искаха да ми връчат Заповедта за първи път на 20.02.2023
г.Това е и датата посочена от свидетелите на отказа ми.В справката в НАП е
видно, че като основаине е записано чл.327 ал.2 от КТ.Това основание, както е
посочено в кодекса, е когато работника няма кьде да подаде искането си
прекратяване на тр.договор, поради обстоятелството, че не може да открие
работодателя си на адреса на управление. Аз ,пично не съм подавала такова
искане към НАП, пък и предприятието продължава да работи и
ръководството е на сьщия адрес.Подадох жалба в ИТ Хасково, но още нямам
оттовор. Аз самата не съм изразявала воля, нито искане за прекратяване на
трудовия ми договор по взаимно сьгласие, считам, че от ръководството са
злоупотребили, като ме накараха да се подпиша на документ, който без ~
очилата очевидно не можех да прочета, явно на това са разчитала.Считам, че
волята ми е опорочена, считам се измамена от ръководството. Предвид
излохсеното,считам посочената заповед за незаконосъобразна, и като такава
следва да бъде отменена. Във връзка с претенцията ми за отмяна на заповедта
за увопнеине, претендирам и обезщетеине по чл.225 ал.1 от КT за времето в
което съм осrанала без работа поради незакониото уволнение, а именно за
шест месеца в общ размер 4650 лева. Предвид изложеното, моля да ин
призовете на съд и след като докажа твърдяното постановите решеине с което
да: 1.Да признаете обжалваната заповед за прекратяване на трудово
правоотношеине №8/13.02.23 г. за незаконосъобразна и отмените същата;
2.Да ме възстановите на ддъхаroстга която съм заемала преди уволнеинето;
3.Да осъдите ответника да ми заплати обезщетеине в размер на брутната ми
заплата за времето през което съм останала без работа-за шест месеца поради
незакоиното уволнение в размер на 4650 лева, ведно със законовата ликва от
предявяване на исковаrа молба до окончателното плащане, както и да ми
присъдите направаните разноски по делото. Твърдения на ответника: Считам
исковете - за главници и зи лихви зи недопустими, тьй кито тук не е налице
уволнение, съответно неприложим е чл. 344 от КТ, кикто и чл. 225 ил. 1 от
2
КТ. Налице е прекратяване на трудовото привоотношекие по взиимно
съгласие на двете страни на основиние чл. 325 ил. 1 т. 1 от КТ и тови
безспорно се доказва от документите по делото, а и симият ищец го твърди.
7I. Относно кеоснователността на нсковвте: Ослорвам предявените искове по
основиние и ризмер кито считим същите зи неосновителни. В исковати молби
се твърди, че между ищцити и дружеството ими сключен трудов договор от
20.01.2020 г. Дори и ди е таки, същият не е процесен, тьй кито е прекратен на
21.02.2022 г. Считам, че трудовият договор, който е процесен е този от
24.01.2022 г. и го предстивям с нистоящия отговор. Не оспорвим твърдението
за прекритявине на трудовия договор на 13.02.2023. сьс зиповед №
5/13.02.2023 г. на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ. Неоснователни са
твърденияти в исковити молби свързини със заявлението зи прекритявине на
трудовото правооткошение. Такови е напице и то е подписино от ищцити и го
предстивям с нистоящия отговор. Релевантно зи спори е именно
устиновявинето на общити воля на двете стрини да бъде прекритен зинипред
сключеният между тях трудов договор, което е нилице с подаденото от
ищцити зиявление и издаденита от дружеството зиповед. Поради което
считим, че е осъществен 1 i п .s r фактическият състав на чл. 325 ал. 1 т. 1 от
kT. Едната страна - ищецът в качеството си на работник е направил
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, то е
достигнало до другата страна - работодателя и той е издал заповедта за
прекратяване на правоотношението. Така, налице е съгласие от ищцовата
страна чрез заявлението за прекратяване - израчено чрез подписа й.
Безспорно е налице валидно приемане на предложението за прекратяваке
изразено чрез заявлението, чрез постановяване на заповедта за прекратяване.
Видно от заявлението, същото е с дата 13.02.2023 г. изписана в долния ляв
край на документа саморъчно от ищцата, входирано е на същата дата и върху
заявлението има поставена резолюция на работодателя изразяввща съгласие,
като заповедта за прекратяване също е с дата 13.02.2023 г. Видно от самата
искОва молба, ищцата се е запознала със заповедта за прекратяване на
20.01.2023 г. когато е направен опит да й бъде връчена. Следователно спазен е
седемдневният срок по смисъла на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ. Неясно и
противоречиво е твърдението в HM, че ищцата била задължена да ползва
отпуск. Доказателства не се сочат. Не се установява и каква е връзката на това
твърдение с твърденията за прекратяване на трудовия договор. Относно
3
твърдението, че ищцата била без очила докато подписвала документ на
13.02.2023 г., същото е ирелевантно към предмета на делото, както и
недоказано (както, че носи очила, така и, че в деня била без тях). Освен това,
от ищцата зависи да се грижи за собствените си дела, вкл. и да носи очила,
ако има такава нужда, докато подписва докумекти. Освен това, видн0 от
заявлението за прекратяване, ищцата е изписала ръкописния текст саморъчно,
а не само подписа си. Считам, че трудовото правоотношение между ищцата и
доверителя ми е прекратено законосъобразно и в процедурата са спазени
всички изисквания на КТ. Относно искането за прхсъждане на обезщетение,
същото е неоснователно. А именко, релевантно е за делото дали ищцата към
момента на подаване на иска и към момента на протичане на делото рабОти
по друго правоотношение, а също така дали получава обезщетения във връзка
с безработица. Считам, че евентуално същите следва да се вземат в предвид и
прихванат в случай на осъдително решение срещу доверителя ми. Считам за
недопустхмо,евентуално за неоснователно исканет0 за обезщетение за шест
месеца, тьй като те не са изтекли към момента на предявяване на иска. Става
въпрос за бъдещ период. Този пери0д не е настъпил, и няма към момента на
подаване на иска яснота дали ще съществува обектът на твърдяното право.
Относно искп за зпплпщпне на лихвп: Доколкото искът за лихва е обусловен
от главния иск, главният иск се явява неоснователен,съответно и предявената
акцесорна претенция. С оглед на всичк0 гореизложено, моля да приемете, че
исковете са недопустими и да прекратите производството. Ако приемете, че
исковете са дОпустими, моля да ги отхвърлите като неоснОвателни и
нед0казани. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предвид приетите писмени доказателства-Заповед № 5/13.02.2023 г. за
прекратяване на трудов договор, копие от трудова книжка, копие от
Удостоверение на HAП, ведно със справка за актуалното състояние на
действащите трудови договори на името на Г. Н. С., копие от Допълнително
споразумение - 2 бр., справка актуално състояние на „Нео – Титан“ ООД,
както и представените с отговор на исковата молба копие от трудово досие на
Г. Н. С., ведно със заявление за прекратяване на трудовото правоотношение
от 13.02.2023 г., безспорно се установи че между страните е съществувало
4
трудово правоотношение, което е възникнало във връзка със сключен Трудов
договор на 24.1.2022г. Съгласно този договор ищцата е започнала работа в
ответното дружество като метач в отдел“Миене и метене“./Допълнително
споразумение №57/3.1.23г. за неопределено време, считано от 3.1.23г., при
пълно работно време и при трудово възнаграждение основна заплата 650
лева.Договорът, съответно Споразумението са подписани от работодателя и
работника.
Със Заповед №5/13.2.2023г. на работодателя - ответното дружество, с ищцата
е прекратен трудовия договор с посочено правно основание чл.325 ал.1 т.1,
вр.чл.128а, ал.3 от КТ, считано от 13.2.2023г.Заповедта не е подписана от
работника с отбелязване, че същата отказва да подпише заповедта,
установено с подписите на трима свидетели на 20.2.2023г.Горепосочените
обстоятелства не се оспорват от страните.Спорно е наличите или не на обща
воля на двете страни за прекратяване на сключения между тях трудов
договор, предвид и посочената разпоредба на чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца в
качеството на свидетел е разпитан свид. Ю.Г. Н. -дъщеря на ищцата по
делото. Тя установи пред съда, че на сутринта на посочената в заповедта дата
майка й се е подготвила да отиде на работа. Тя работела като метач към „Нео
Титан“. Отивайки на работа, всички ги разпределят по места и оставили
майка й и още една жена , като ги уведомили, че са съкратени.Тези данни й
съобщила ищцата, тъй като по-късно й се обадила и й казала, че я освободили
от работа, като я „накарали“ да подпише документ, който не знаела какъв е,
тъй като била без очила.В петък е трябвало да отиде да си вземе документите,
тогава разбрала и какво е подписала. Свидетелката присъствала.Последният й
работен ден е бил понеделник 13.02.2023 г. Отдалече й показали формуляр,
който тя също не успяла отдалече да го видя какъв е. Казали й, че няма друг
член, има един единствен член, а свидетелката заявила, че ако е по взаимно
съгласие те не са съгласни. На гишето била жена – Б.. Майка й, ищцата не е
знаела какво е разписала, не е поискала на по-късен етап да го разгледа и
тогава да го подпише. Тя е мислила, че е разписвала отпуската си, която
предната седмица е ползвала не по свое желание. Тя е мислила, че все още е
висящ документа и за отпуската и е мислила, че разписва него. Тя е
предполагала това, вечерта на 18-ти й го казала. На 17-ти разбрали двете, че
5
не е подписала отпуска, а е подписала заявление за освобождаване по взаимно
съгласие. Дали са й готов формуляр, в който да напише име, дата и подпис.
Майка й нямала никакво намерение да напуска, тя била пред пенсия, искала
да си поработи. Те оспорили и казали, че няма да подпишат заповедта и си
тръгнали.
Свидетел Б. Д.Д., без родство със страните по делото установи, че е
работила в „Нео Титан“ като експерт човешки ресурси до 15.03.2023 год. Към
13.02.2023 г. работила в „Нео Титан“. Работата й била свързана с назначаване
на работници и служители, прекратяване на договори, изготвяне на заплати,
ТРЗ. Относно лицето Г. Н. си спомня, че през февруари месец, датите не си ги
спомня, последната пристигнала в офиса и казала, че отговорничката я
изпраща при нея /те идват при нас, за да им оформим документите за
освобождаване, когато някой се назначава, преназначава/ и аз й дадох
молбата. Документите аз ги изготвям. Когато пристигнала сутринта и казала,
че отговорничката я изпраща, за да й оформя документите за напускане и тя й
предоставила молба за освобождаване. Казала й да дойде след няколко дни да
си вземе трудовата книжка и заповедта за прекратяване. При следващо си
идване тя била с дъщеря си, която казала, че ищцата искала да я съкратят, да
не е по взаимно съгласие и отказват да подпишат заповедта. След два дни
отново посетили офиса и отказали отновода я подпишат и казали, че искат да
я съкратят, но свидетелката отговорила, че няма как да я съкратят, тъй като тя
си е заявила нейното желание, че иска да „напуска“.Тогава се подписали
трима свидетели на заповедта за прекратяване, че ищцата отказва да подпише
и й предали заповедта. След като Г. Н. й съобщила, свидетелката се обадила
на отговорничката, за да попита с какво основание, тъй като винаги звъни на
преките ръководители, защото те говорят с тях, те им обясняват причините,
поради които искат да напуснат. Когато й предала документа, ищцата сама си
го попълнила, сама си го прочела, не я питала нищо, тя си попълнила трите
имена и датата. Това било заявление. След няколко дни пристигнала с дъщеря
си, когато казала, че иска да я съкратят, било ден петък от
седмицата.Съобщили, че няма да подпишат заповедта и в понеделник отново
пристигнали, за да вземат документите. Дъщеря й казала, че тя не е знаела
какво подписва. Аз й показах документа, тя я попитала защо е освободена по
този член, за отпуск не я е питала.Молбите за отпуск не се пускали при нея, а
при преките ръководители, подписват се, оформят се и след това се
6
представят при свидетелката. Представила им заявлението за освобождаване,
прочели го. Когато пристигнали първия път, свидетелката им предоставила
оформените документи, дневника за трудовите книжки, на който се
подписват, подала им го, но те казали, че няма да го подпишат, предоставила
им да се запознаят с цялата документация. На гишето били. Вече не работи в
дружеството, напуснала по собствено желание.
Аналогични са показанията на св.З.Б.Д. - оперативен счетоводител, без
родство със страните по делото, която установи пред съда, че работи в „Нео
Титан“ от месец 07.2022 г. като оперативен счетоводител, но трудовият й
договор е към „Адвайзер“ по програма, като извършва счетоводни услуги на
„Нео Титан“ всеки месец. Станала очевидец, когато Г. отказала да подпише
заповедта си за прекратяване на трудовия договор. Същата посетила офиса на
ответното дружество два пъти с дъщеря си на ул. „Простор“ № 21, за да си
получи трудовата книжка. Свидетелката видяла как колежката й Б. Д. отишла
със Заповедта, за да я подпише. Чула, че лицето отказва да подпише
заповедта и не желае да бъде освободена по този член, по който е изписано.
Заедно с дъщеря си казали, че няма да подпишат и ще си търсят правата по
съдебен ред. Втория път била очевидец, когато отново пристигнали, когато тя
директно отказала да подпише заповедта. Тя била очевидец на две идвания от
страна на Г.. Знаела, че е била с дъщеря си, защото тя конкретизира, че не
желае майка й да бъде освободена по този начин. Първият път, когато била в
офиса дъщерята на Г. твърдяла, че това не е молба попълнена от майка й, но
Г. си признала, че тя е попълнила молбата си и че почерка е неин, но отказала
да подпише заповедта.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца, е
назначена съдебно –счетоводна експертиза относно размера на дължимото му
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. В съдебно заседание вещото лице Е. В.
посочва ,че поддържа изцяло представеното заключение, като направи устно
допълнение към него, предвид датата на провеждане на съдебното заседание,
че доколкото задачата е била да изчисли обезщетението за 6 месеца, а в
заключението тя го е показала към 26.04.2023 г. датата на предходното
съдебно заседание, сега допълва, че за периода от 13.02.2023 г. датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до днешна дата 05.06.2023 г., ако
съдът реши да уважи претенцията на ищцата, ВЛ е изчислила какво трябва да
7
бъде обезщетението за 3/три/ месеца и 15/петнадесет/ дни от 13.02.2023 г. до
05.06.2023 г., от които в месец май са 12 дни в месец юни 3 дни и
обезщетението е 2368,08 лева. За 15 дни съответно в месец май 12 дни
обезщетението е 473,62 лева и за 3 дни 107,64 лева, общият размер на
обезщетението за три месеца и петнадесет дни за периода от 13.02.2023 г. до
днешна дата е 2899,34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е възникнало във връзка със сключен Трудов договор
на 24.1.2022г. Съгласно този договор ищцата е започнала работа в ответното
дружество като метач в отдел“Миене и метене“./Допълнително споразумение
№57/3.1.23г. за неопределено време, считано от 3.1.23г., при пълно работно
време и при трудово възнаграждение основна заплата 650 лева.Договорът,
съответно Споразумението са подписани от работодателя и работника.
Със Заповед №5/13.2.2023г. на работодателя - ответното дружество, с ищцата
е прекратен трудовия договор с посочено правно основание чл.325 ал.1 т.1,
вр.чл.128а, ал.3 от КТ, считано от 13.2.2023г.Заповедта не е подписана от
работника с отбелязване, че същата отказва да подпише заповедта,
установено с подписите на трима свидетели на 20.2.2023г.Горепосочените
обстоятелства не се оспорват от страните.Спорно е наличите или не на обща
воля на двете страни за прекратяване на сключения между тях трудов
договор, предвид и посочената разпоредба на чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и
да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието.Настоящата съдебна инстанция се позовава на обективираната съдебна
практика в решение №60/07.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5467/2014 г.
на ВКС, ГК, III Г.О.,решение № 400/13.05.2010 г., постановено по гр.д. №
1109/2009 г. на ВКС,ГК, IV Г.О., решение № 183/21.12.2011 г., постановено
по гр.д. № 565/2010 г.на ВКС, ГК, III Г.О., Решение № 4/21.02.2012 г.,
постановено по гр.д. №278/2011 г. на ВКС, ГК, ІVг.о., Решение №
8
69/20.04.2012 г., постановено по гр.д. № 898/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др. ,
съгласно която прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.
325, т. 1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят
сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано
от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си
ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо било волеизявленията
на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това
число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен/в
случая посочената в заявлението дата от ищцата е 13.2.2023г./.
Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да
бъде направено от всяка от страните – от работника или служителя и/или
отработодателя. В настоящото производство се касае за първата възможност-
работника/ищцата/ е депозирала заявление, че желае да бъде освободена от
работа по взаимно съгласие, считано от 13.2.2023г. Другата страна трябва да
вземе отношение по направеното
предложение и да уведоми предложителя в 7-дневен срок. Предложението
трябва да бъде направено в писмена форма. В момента на съвпадане на двете
волеизявления, което настъпва с получаване на отговора, договорът
се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия
договор има само констативно действие. Съгласието на работодателя може да
се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в
седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако
има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор
може да бъде издадена и по-късно.Тя има само констативен характер. Ако в
съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325, т. 1 КТ за прекратяване
на договора и във връзка с това оспорване се установи, че не е изразено
категорично и ясно желание за прекратяване на правоотношението по
смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и това не се установява от събраните по
делото доказателства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие
относно основанието за прекратяване и последиците от това и следователно,
че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие.С исковата молба
ищцата оспорва основанието, на което трудовия договор е бил прекратен като
твърди, че не е изразявала воля за
прекратяването му по взаимно съгласие. В настоящия случай, са налице
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.
9
325, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани, както в посочената разпоредбата, така и в
цитираната от съда практика на Върховния касационен съд: Налице е
отправено от работника до раработодателя предложение/заявление/за
прекратяване на възникналото между тях, по силата на процесния трудов
договор, трудово правоотношение по взаимно съгласие. Така попълненото
лично от ищцата и получено от работодателя заявление има характер на
отправено от работника до работодателя предложение/заявление/ за
прекратяване на трудовото правоотношение,съществуващо между тях, по
взаимно съгласие, считано от 13.2.2023 г. Същото е в писмена форма и
изразява ясно, категорично, безусловно и свободно волята на работника и
желанието й трудовото правоотношение с работодателя /ответник/ да бъде
прекратено по взаимно съгласие на страните,като е посочена и датата, от
която работникът предлага на работодателя да се прекрати съществуващото
между тях правоотношение. Няма спор, а това се установи и от свидетелските
показания, че ищцата е узнала и прочела заповедта за прекратяване на
трудовия договор с посоченото правно основание на 20.02.2023г., когато е
направен и опит да й бъде връчена, което обстоятелство не се оспорва от
страните, твърди се както в исковата молба от ищцата, така и в отговора на
исковата молба от ответника, потвърдено веднъж със свидетелски показания
и втори път с писмените доказателства по делото.Спазена е изискуемата от
закона писмена форма.Заповедта за прекратяване на трудовия договор е в
писмена форма и съдържа изявлението на работодателя и желанието му
трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено по взаимно
съгласие, считано от 13.2.2023г. Следователно налице е валидно отправено от
работника до работодателя предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, представляващо само по себе си такова писмено
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото
изразява ясното,категорично и безусловно желание на работника за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, спазена е
изискуемата от закона форма и е отправено конкретно предложение до
работодателя, включително и по отношение на датата, считано от която
правоотношението се прекратявало. Същевременно работодателят е взел
отношение по така отправеното от работника предложение, като на
20.2.2023г., т.е. в изискуемия от закона 7-дневен срок от получаване на
заявлението, изразил ясно, категорично и безусловно желанието си за
10
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно
съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Това негово съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните било извършено
в писмена форма, а именно обективирано било в Заповед за прекратяване на
трудов договор, издадена на 13.2.2023г., при отказ на 20.02.2023г. да бъде
подписана от работника, след като й е била предявена при опит за връчването
й, удостоверен отказ за получаването й с подписа на двама свидетели.
Отделно от горните изводи на съда, не е предвидена пречка в закона,
трудовото правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие между
страните в производството,считано от последващ постигането на съгласието
момент. Единственото условие е волеизявленията на двете страни за
прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по
отношение на датата, от която договорът се счита прекратен /в този смисъл
решение № 60/07.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5467/2014 г. на ВКС, ГК,
III Г.О./, доколкото по делото се установява, че страните са постигнали
съгласие и относно датата, считано от която правоотношението следва да се
счита за прекратено, а именно 13.2.2023 г. Предвид тези си мотиви, съдът
стига до извода, че съществуващото между страните по спора трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, е валидно
прекратено по взаимно съгласие на страните по правоотношението, считано
от 13.2.2023 г. Затова и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1
КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№5/13.2.2023г.и неговата отмяна, се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
По иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед неуважаването на иска по т.1 КТ,
ДРС следва да отхвърли иска ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
прекратяването на ТПО длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ – ДРС приема, че обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ не се следва. В конкретния случай в заповед № 5 от 13.2.2023
г., с която е прекратено ТПО между страните по спора, като основание е
посочено чл.325,ал.1,т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено в заявление от 13.2.2023г.Като последица от отхвърлянето на
главния иск е налице основание за отхвърляне поради неоснователност и на
акцесорните претенции с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските,
11
претендирани в производството от страните.Такива се дължат, предвид
крайния извод на съда за неоснователност на исковите претенции от ищеца на
ответника.Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски, произтекли от адвокатско
възнаграждение.Възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се уточни в съдебно
заседание, че се претендира за един адвокат в посочения размер, съдът
намира за основателно.Проведено е едно открито съдебно заседание,
производството не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани
са свидетели на двете страни и е изслушано едно вещо лице.Не са направени
допълнителни от ответника доказателствени искания, депозиран е един
отговор на исковата молба.Към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие с дата 30.5.2023г., размера на МРЗ за страната е 780
лева, а предвид разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.7.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп.ДВ бр.88
от 4.11.22г., по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.В този
смисъл, възнаграждението на процесуалния представител на ответното
дружество следва да се редуцира от съда в размер на 780 лева, вместо
претендираните 1000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. С., ЕГН-********** от
Димитровград, ул.Д. **-**-**, Съдебен адрес:Димитровград, Бул.Раковски
№1б-Б, ет.2, адв.Д. И. обективно съединени искове с правно основание чл.
344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕЗАКОННО на
извършеното със Заповед № 5/13.2.2023г. на прокурист Ат.Стефанов на „Нео
Титан“ ООД-Димитровград УВОЛНЕНИЕ Против "НЕО-ТИТАН"ООД със
седалище и адрес на Управление:Димитровград, ул.Простор №1, ЕИК
********* представлявано от Ат.С., за ОТМЯНА на Заповед № 5/13.2.2023г.
на прокурист Ат.Стефанов на „Нео Титан“ ООД-Димитровград , с която на
12
основание чл.325 ал.1 т.1`, вр.чл.128 ал.3 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Г. Н. С., ЕГН-********** от Димитровград, ул.Д. **-**-
** от длъжността “метач“ в отдел“Миене и метене“ на НЕО-ТИТАН"ООД със
седалище и адрес на Управлеине:Димичровград, ул.Простор 1, ЕИК
********* представлявано от Ат.С., за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на Г. Н. С. НА
ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ –“метач“ в
отдел“Миене и метене“ на НЕО-ТИТАН"ООД със седалище и адрес на
Управлеине:Димичровград, ул.Простор 1, ЕИК ********* представлявано от
Ат.С. и за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето, през което е останала без работа
поради уволнението в размер на 4650 лв. и заплащане на лихва върху това
обезщетение КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Н. С., ЕГН-********** от
Димитровград, ул.Д. **-**-**, Съдебен адрес:Димитровград,
Бул.Раковски №1б-Б, ет.2, адв.Д. И. да заплати на "НЕО-
ТИТАН"ООД със седалище и адрес на
Управлеине:Димичровград, ул.Простор N1, ЕИК *********
представлявано от Ат.С. сумата от 780/седемстотин и
осемдесет/ лева, произтекли от разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата за обявяването му,
посочена в съдебното заседание, а именно 19.6.2023г.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13