№ 602
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120102499 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Е.М. Т., ЕГН **********, Д. Д. Й.,
ЕГН **********, Л.. М. Й., ЕГН ********** и Д. М. Й., ЕГН ********** - чрез адвокат Д.
В. от адвокатска колегия-Бургас, адрес за призоваване: гр. Б., с която е предявен иск срещу
„К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., за
приемане за установено, че Е.М. Т. не дължи сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв.
договорна лихва по договор за кредит, 99,42 лв. законна лихва върху главницата от
02.11.2007 г. до 11.10.2010 г., законна лихва от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането и
37,73 лв. разноски, Д. Д. Й. не дължи сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна
лихва по договор за кредит, 99,42 лв. законна лихва върху главницата от 02.11.2007 г. до
11.10.2010 г., законна лихва от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането и 37,73 лв. разноски,
Л.. М. Й. не дължи сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за
кредит, 99,42 лв. законна лихва върху главницата от 02.11.2007 г. до 11.10.2010 г., законна
лихва от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането и 37,73 лв. разноски и Д. М. Й. не дължи
сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за кредит, 99,42 лв.
законна лихва върху главницата от 02.11.2007 г. до 11.10.2010 г., законна лихва от
01.11.2010 г. до изплащане на вземането и 37,73 лв. разноски, които суми са дължими по
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос в
общ размер от: 1062,85 лева - главница, 685,15 лева - договорна лихва по договор за кредит,
397,66 лева - законна лихва върху главницата от 02.11.2007г. до 11.10.2010г., законната
лихва от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането, 142,91 лева - разноски по делото, по
изпълнително дело № 20208030402227 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803, район на действие
- БОС, тъй като е погасена възможността за принудително изпълнение с изтичане на
предвидената в закона давност. Претендират разноски.
1
Твърди се, че ищците са наследници на М.Д. Й., починал на 09.04.2020г. По силата на
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос,
М.Д. Й. е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД описаните в
изпълнителния лист суми. С молба с вх. № 10415/23.06.2011г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД е образувало ИД № 1035/2011г. по описа на ЧСИ Т.М.. Поканата за
доброволно изпълнение е изпратена на 28.06.2011г. и получена на 01.07.2011г. По делото
има извършено имуществено проучване на длъжника, но няма извършени никакви
изпълнителни действия, като последното такова по смисъла на закона е извършено на
23.06.2011г. Налице е и присъединяване на взискател Община Руен - взискател по ИД
535/13г. по описа на ЧСИ Я.Б., което действие се твърди, че е незаконосъобразно, тъй като е
извършено през 2014г., т.е. след настъпване на перемпцията по делото. С молба с вх. №
38570 по същото изпълнително дело е подадено искане за конституиране на нов взискател
на основание извършено прехвърляне на вземането по изпълнителен лист от 25.11.2010г.,
издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос, от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД към „К.“ ЕАД. Едва през 2016г. от ЧСИ е поискано извършване на
изпълнителни действия - опис на движими вещи, като съобщение за насрочване е изпратено
до длъжника и получено от трето лице, представило се за снаха на длъжника на 02.11.2016г.
Впоследствие по производството не е извършено нищо и същото е прекратено от ЧСИ Т.М.
на 09.04.2020г. /в сила от 04.06.2020г./ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на задната
страна на изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ, че последното изпълнително действие е
извършено на 23.06.2011г.
С молба за образуване с вх. № 26639/02.11.2020г. „К.“ ЕАД е образувал за същото
вземане ново изпълнително производство - ИД 20208030402227 по описа на ЧСИ Т.М., рег.
№ 803, район на действие - ОС-Бургас. По делото е установено, че М.Д. Й. е починал на
09.04.2020г. и до наследниците е изпратена покана по чл.429, ал.2 ГПК вр. чл.51 ЗН, с което
им е даден тримесечен срок да изявят дали приемат наследството, съобразно наследствената
им квота, като същото е прието от ищците с нарочни писмени молби. С оглед
гореизложеното, ищците считат, че възможността за принудително изпълнение върху
вземането на кредитора се е погасила поради изтичане на предвидената в закона давност.
На първо място, с оглед датата на извършване на последното изпълнително действие
по ИД 1035/11, а именно 23.06.2011г., следва да се приеме, че същото е перемирано и
прекратено по силата на закона на 23.06.2013г. В този смисъл, ирелевантна е датата, на
която е влязло в сила постановлението за прекратяване на делото от ЧСИ.
На следващо място, от датата на последното изпълнително действие по ИД 1035/11 -
23.06.2011г. до образуването на ИД 2227/20 - 02.11.2020г., е изминал период от 9 години, 4
месеца и 10 дни, като в този период от време е изтекла предвидената в закона давност. Това
е така, независимо от датата, от която се счете, че е започнала да тече новата давност. В този
смисъл, неоснователно е постъпилото от взискателя становище, подадено след заявлението
на ищците за прекратяване на делото. Считано от 23.06.2013г. /датата на настъпване на
перемпцията/ вече не е било налице висящо изпълнително производство. В конкретния
2
случай приложение следва да намери т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. д. № 2/2013г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл, ИД 1035/11 по
описа на ЧСИ Т.М. е било прекратено по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК на 23.06.2013г. - с изтичане на двегодишен срок, считано от датата на последното
изпълнително действие. От същата дата е започнала да тече и петгодишната погасителна
давност, която е изтекла на 23.06.2018г.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Поддържа, че от образуване на изпълнително дело № 1035/2011г. по описа на ЧСИ Т.М. на
23.06.2011г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015г. -
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Следователно, датата, на която вземането се погасява
по давност би била 26.06.2020г. В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015г.
има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 1035/2011г. и
изп. дело № 2227/2020г., които прекъсват погасителния давностен срок. С тези мотиви,
счита че по процесното вземане срещу М.Д. Й., съответно срещу неговите наследници, не е
изтекла погасителната давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че въз основа на Заповед за изпълнение № 601/01.11.2010 г., издадена
по ч. гр. д. № 899/2010 г. по описа на Районен съд – Айтос, срещу длъжникът М.Д. Й.,
наследодател на ищците, е издаден изпълнителен лист от 25.11.2010 г. за заплащане на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на следните суми: сумата в размер от 1 062,85 лева –
главница по договор за потребителски заем; сумата от 685,15 лева – договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството за периода от 12.10.2007 г. – 27.06.2008 г.; сумата
от 397,66 лева – законна лихва за забава върху главницата от 02.11.2007 г. до 11.10.2010 г.,
законна лихва от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 142,91 лева
разноски по делото.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
3
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Първото изпълнително дело е образувано на 23.06.2011 г. и с това давността е била
прекъсната. В Постановление № 3 от 18.11.1980 г., Пленум на ВС, което е било в сила към
този момент, е прието, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно, с образуването на
изпълнителното дело през 2011 г. давността за погасяването на вземането е прекъсната /чл.
116, б. „в“ ЗЗД/ и след това веднага е спряна по силата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. С Решение №
170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр.д. 2382/2017 г., IV г.о., ГК е прието, че извършената с т. 10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това. Следователно, постановлението на Пленума на
ВС е действало до 26.06.2015 г., когато е било отменено с посоченото тълкувателно решение
и съответно се е считало, че давността е била спряна и не е текла, ако е имало образувано
изпълнително дело за събиране на дълга. След 26.06.2015 г. по силата на разрешението по т.
10 от ТР, давността е възобновила течението си. В случая, с образуването на първото
изпълнително дело на 23.06.2011г. давността е прекъсната и спряна, доколкото
изпълнителното дело е висящо. След образуването на делото са извършвани справки за
имуществото на длъжника, но не са последвали никакви изпълнителни действия, като на
гърба на изпълнителния лист е записано, че последното изпълнително действие е от
23.06.2011 г. Следователно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е
било прекратено по силата на закона на 23.06.2013 г., т.е. с изтичане на две години, през
които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Постановлението
на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело е без значение, тъй като то има само
декларативен характер. С прекратяване на изпълнителното дело на 23.06.2013г.
4
погасителната давност е започнала отново да тече, тъй като вече не е съществувала причина
тя да бъде прекъсната и спряна. Тя е пет годишна, по силата на чл. 110 от ЗЗД, по
отношение на главницата и три годишна по силата на чл. 111 ЗЗД по отношение на
мораторната лихва. Давността би изтекла, ако не бъде прекъсвана, на 25.06.2018г. за
главницата и разноските по заповедта. Преди изтичане на пет годишната давност по
изпълнителното дело е подадено искане за присъединяване към изпълнителното дело с
взискател Община Руен, за което е изпратено съобщение до длъжника и което е получено на
28.03.2014 г. от лице, което е следвало да го предаде на длъжника. На 12.12.2015г. е
подадена молба за конституиране на взискателя „К.“ ЕАД на основание сключения договор
за цесия със стария кредитор. Необразуването на искането в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността. Започнала е да тече нова пет годишна давност от този момент,
която би изтекла на 13.12.2020г., но на 02.11.2016г. е получено съобщение, изпратено до
длъжника за насрочен опис на движими вещи, което отново е прекъснало давността и е
започнала да тече нова, която би изтекла на 03.11.2021г. От взискателя обаче е подадена
молба за образуване на ново изпълнително дело с искане да бъдат извършени конкретни
изпълнителни действия на 02.11.2020 г., което е прекъснало давността. Налага се извод, че
вземането за главницата не е погасено по давност и се дължи. Искът за недължимостта на
това вземане е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Законната лихва върху главницата в размер на 397,66 лв. за периода от 02.11.2007г.
до 11.10.2010 г. е погасена по давност, тъй в периода от прекъсващото давността действие,
извършено на 02.11.2016 г. до следващото такова през 02.11.2020 г. са изминали повече от
три години. Вземането за законна лихва се е погасило с изтичането на три години, а именно
на 02.11.2019 г. Следователно са погасени по давност всички лихви за забава преди
03.11.2019 г. В тази част искът е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на
ищците разноски по 41,31 лева за всеки един от тях или общо 165,24 лева, съразмерно
уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника
разноски от 26,06 лева, съразмерно на отхвърления иск.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.М. Т., ЕГН **********, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., за приемане за
установено по отношение на ответника, че не дължи като погасени по давност сумите по
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос, а
именно: сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за кредит,
5
законна лихва от 03.11.2019 г. до изплащане на вземането и 37,73 лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Д. Й., ЕГН **********, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., за приемане за
установено по отношение на ответника, че не дължи като погасени по давност сумите по
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос, а
именно: сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за кредит,
законна лихва от 03.11.2019 г. до изплащане на вземането и 37,73 лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л.. М. Й., ЕГН **********, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., за приемане за
установено по отношение на ответника, че не дължи като погасени по давност сумите по
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос, а
именно: сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за кредит,
законна лихва от 03.11.2019 г. до изплащане на вземането и 37,73 лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. М. Й., ЕГН **********, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., за приемане за
установено по отношение на ответника, че не дължи като погасени по давност сумите по
изпълнителен лист от 25.11.2010г., издаден по ЧГД № 899/2010г. на Районен съд-Айтос, а
именно: сумата от 265,71 лева главница, 171,29 лв. договорна лихва по договор за кредит,
законна лихва от 03.11.2019 г. до изплащане на вземането и 37,73 лева разноски.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., представлявано от З.Д., че Е.М. Т., ЕГН **********, Д. Д. Й.,
ЕГН **********, Л.. М. Й., ЕГН ********** и Д. М. Й., ЕГН ********** не му дължат по
изпълнително дело № 20208030402227 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № 803, район на действие
- БОС, сумата от 397,66 лева законна лихва върху главницата за периода от 02.11.2007г. до
11.10.2010г., както и законна лихва от 01.11.2010г. до 02.11.2019г. върху главницата от
1062,85 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е.М. Т., ЕГН **********, Д. Д. Й., ЕГН **********, Л.. М. Й., ЕГН
********** и Д. М. Й., ЕГН **********, да заплатят на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, по 6,52 лева
всеки от тях, съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Е.М. Т., ЕГН **********, Д. Д. Й., ЕГН
**********, Л.. М. Й., ЕГН ********** и Д. М. Й., ЕГН **********, по 41,31 лева на всеки
от тях, съразмерно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6