Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д. N 5147/15 г., установи следното:
Производството е по реда на чл.694 ал.2, т.1 ТЗ, вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД. СГС е сезиран с искова молба от Р.Л., с която са предявени положителни установителни искове по чл.694 ТЗ срещу длъжника „В.Р.2.“ООД-в несъстоятелност. Твърди се от ищеца, че по реда на чл.685 и чл.688 ТЗ е предявил в производството по несъстоятелност вземания в общ размер на 13 727 853,95 лв. – главница и лихви, които са включени от синдика в списъците с неприети вземания, а подаденото по чл.690 ТЗ възражение е оставено без уважение. Сочи се от ищеца, че по сключен с длъжника договор за заем от 07.04.2011 г. е предоставил в заем сумата от 3 500 000 ЕВРО и има вземане от общо 4 269 207,51 ЕВРО. По договор за заем от 06.08.2012 г. ищецът е предоставил заем от 300 000 ЕВРО и има вземане от общо 339 257,97 ЕВРО. По договор от 14.08.2012 г. ищецът е предоставил на длъжника заем от 300 000 ЕВРО и има вземане от общо 337 408,28 ЕВРО. По договор от 19.02.2013 г. ищецът е предоставил на длъжника заем от 165 000 ЕВРО и има вземане от общо 175 188,02 ЕВРО. По договор за заем от 15.05.2006 г. ищецът е предоставил на длъжника заем от 88 955 ЕВРО и има вземане от общо 161 624,39 ЕВРО. По договор за заем от 06.06.2006 г. ищецът е предоставил на длъжника заем в размер на 439 954,42 ш.д. и има вземане от общо 835 313,55 ш.д. По договор за заем от 19.11.2007 г. ищецът е предоставил заем в размер на 149 975 ЕВРО и има вземане от общо 254 874,61 ЕВРО. По договор за заем от 01.02.2008 г. ищецът е предоставил заем от 819 989 ЕВРО и има вземане от общо 1 207 266,50 ЕВРО. По договор за заем от 07.07.2010 г. на длъжника е предоставена сумата от 1 462 982 ЕВРО. Изложени са от ищеца съображения, че по някои от договорите лично той е предоставил сумите, а по други трети лица са извършили банкови преводи, но по негово нареждане, защото той има качеството на заемодател на длъжника. Освен това за обезпечение на вземанията са учредени в негова полза ипотеки върху недв.имущество на длъжника, а към вземанията за главница по предоставените заеми следва да се включи и уговорената възнаградителна лихва. Иска се от ищеца да се установят вземанията му в размер на общо 13 727 853,95 лв., предявени по реда на чл.685 и чл.688 ТЗ с молба вх.N 94677/04.08.2014 г. и с молба вх.N 113557/03.10.2014 г., които са включени в списъците с неприети вземания.
Ответникът е представил писмен отговор, с който признава предявените искове.
На 01.06.2016 г. е подадена от ответника молба, с която оттегля признанието на исковете.
Третото лице „У.“ ЕООД е представил молба, с която оспорва предявените искове.
Третото лице „Б.Т. ЕООД е представило молба, с която оспорва исковете.
Синдикът на длъжника, конституиран на основание чл.694 ал.4 ТЗ, е представил становище, с което оспорва предявените искове с възражението, че от представените с исковата молба писмени доказателства не се установява ищецът да е предоставил реално пари по договорите за заем. Поддържа се, че от представените платежни нареждания и банкови извлечения не се установява основанието за превеждане на сумите от ищеца. Освен това ищецът е свързано лице по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, защото е съдружник в дружеството длъжник. Прави възражение за симулативност на заемните сделки, както и че при извършения одит се установява липса на данни за предоставени от ищеца в заем парични средства.
Представен е договор от 15.05.2006 г., от който се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да отпусне на „В.Р.2.“ ООД заем в размер до 100 000 ЕВРО, а превеждането ще бъде извършено чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“.
Представен е договор от 06.06.2006 г., от който се установява, че между Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие всички плащания от Х.Н.П.ООД до размер от 500 000 ЕВРО в полза на „В.Р.2.“ ООД да се считат за предоставен от Р.Л. заем на „В.Р.2.“ ООД.
Представен е договор от 19.11.2007 г., от който се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да отпусне на дружеството заем в размер до 150 000 ЕВРО, а превеждането ще бъде извършено чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“.
Представен е договор от 01.02.2008 г., от който се установява, че между М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да преведе и плати на дружеството финансови средства до размер от 1 100 000 ЕВРО, а превеждането ще бъде извършено чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“.
Представен е договор за банков кредит от 04.03.2008 г., от който се установява, че между „Е.Б.Б.“ ЕАД и „В.Р.2.“ ООД е възникнало правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави кредит в размер на 6 900 000 ЕВРО, срещу което „В.Р.2.“ ООД е поел задължението да върне кредита чрез плащане на погасителни вноски.
Представено е споразумение от 07.07.2010 г., от което се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, М.Р.и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. с цел погасяване на заем на „В.Р.2.“ ООД към „Е.Б.Б.“ ЕАД чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ ще плати сумата от 1 462 982 ЕВРО, от които 316 867 ЕВРО представляват заем на Р.Л. към „В.Р.2.“ ООД , а сумата от 1 146 115 ЕВРО е задължение на Р.Л. към М.Р. за заплащане на цена за дружествени дялове от капитала на „В.Р.2.“ ООД, която ще се плати по сметка на дружеството и представлява предоставен от М.Р. заем на дружеството.
Представен е договор от 07.04.2011 г., от който се установява, че между М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да предостави на „В.Р.2.“ ООД в заем сумата от 3 500 000 ЕВРО, а превеждането ще бъде извършвано по искане на М.Р.. Уговорено е всяка превеждана по сметка на дружеството сума ще се счита за заем.
Представено е споразумение от 12.04.2011 г., от което се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, „Р.И.“ ООД и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да предостави на „В.Р.2.“ ООД заем в размер на 3 500 000 ЕВРО, а превеждането ще бъде извършвано чрез дружеството „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ по сметка на „Р.И.“ ООД. Уговорено е всяка превеждана от „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ по сметка на дружеството сума ще се счита за предоставен от Р.Л. заем.
Представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 161, том I, дело N 118/2011 г. от 11.05.2011 г., от който се установява, че за обезпечение на вземането на Р.Л. по договор от 07.04.2011 г. за сумата от 3 500 000 ЕВРО „В.Р.2.“ ООД учредява в негова полза ипотека върху поземлени имоти с идентификатор 68134.2044.754 и с идентифакатор 68134.2044.502, ведно със сградите, които ще се построят.
Представен е договор от 06.08.2012 г., от който се установява, че между М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да предостави заем в размер на 300 000 ЕВРО при условията на договора от 07.04.2011 г.
Представено е споразумение от 14.08.2012 г., от което се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, „Р.И.“ ООД и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие получената от „Р.И.“ ООД сума в размер на 300 000 ЕВРО да се счита получена от „В.Р.2.“ ООД като заем, предоставен от ищеца.
Представен е договор от 19.02.2013 г., от който се установява, че между М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да предостави заем в размер на 165 000 ЕВРО при условията на договора от 07.04.2011 г.
Представено е споразумение от 19.02.2013 г., от което се установява, че между Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, „Р.И.“ ООД и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие вторият заем да се предостави от Р.Л. чрез дружеството „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ по сметка на „Р.И.“ ООД.
Представено е банково извлечение от 09.06.2006 г., в което се сочи, че Р.Ш.е превел по сметка на „В.Р.2.“ ООД сума от 230 000 щ.д.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че „А.К.Е.Т.Д.“ е превел на 13.06.2006 г. по сметка на „В.Р.2.“ ООД сума от 118 995 щ.д.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че „А.К.Е.Т.Д.“ е превел на 13.06.2006 г. по сметка на „В.Р.2.“ ООД сума от 60 000 щ.д.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че „Д.К.И.П.Е.С.“ е превел на 13.06.2006 г. по сметка на „В.Р.2.“ ООД сума от 31 040 щ.д.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че по сметка на „В.Р.2.“ ООД е постъпила сума в размер на 260 000 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 29.10.2010 г. от „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ по сметка на „В.Р.2.“ ООД е преведена сума в размер на 712 982 ЕВРО.
Представено е банково извлечение от 12.04.2011 г., в което се сочи, че „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 412 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 16.05.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 517 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 24.05.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 524 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 02.06.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 602 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 05.07.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 705 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 11.07.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 711 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 25.07.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 725 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 11.08.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 811 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 22.08.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 822 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 29.08.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 829 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 07.09.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 907 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 14.09.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 914 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 21.09.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 921 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 03.10.2011 г. е преведена по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 230 000 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 12.10.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 212 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 26.10.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 026 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 15.11.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 111 115 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 22.11.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 111 122 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 05.12.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 111 205 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 19.12.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 111 219 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 30.12.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 111 227 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 04.08.2011 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 110 804 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 17.01.2012 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 120 117 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 30.05.2012 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 120 530 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 05.06.2012 г. от „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 120 605 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 11.07.2012 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 120 711 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 06.08.2012 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 120 806 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 19.02.2013 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 130 219 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 27.06.2013 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 130 627 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 22.03.2010 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 50 000 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 21.04.2010 г., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 150 000 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 16.09.2010 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 5500 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 08.12.2010 г., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 8 500 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 10.03.2011 г., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 20 000 ЕВРО.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че на 08.07.2010 г. „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел по сметка на „В.Р.“ сума в размер на 750 000 ЕВРО.
Представени са платежни нареждания от 19.10.2011 г., 04.11.2011 г., 24.11.2011 г., 14.12.2011 г., в които се сочи, че „Р.И.“ ООД е наредил да се плати на ЕТ “ С.Г.-Л.Т.“ сумата от 29 871,97 лв. по договор; сумата от 29 337,92 лв. по договор; сумата от 17 140,24 лв. по договор; сумата от 46 686,40 лв. по договор.
Представено е платежно нареждане от 29.04.2011 г., от 05.05.2011 г., от 24.05.2011 г., от 02.06.2011 г., в които се сочи, че „Р.И.“ ООД е наредил да се плати на „У.С.“ ЕООД сумата от 15 173,44 лв. по проформа фактура N 9/29.04.2011 г.; сумата от 3034,69 лв. по проформа фактура N 468/02.05.2011 г.; сумата от 10572,54 лв. по проформа фактура N 471/18.05.2011 г. ; сумата от 26334,34 лв. по проформа фактура N 475/01.06.2011 г.
Представени са платежни нареждания от 15.06.2011 г., 15.06.2011 г., 05.07.2011 г., 14.07.2011 г., 14.07.2011 г., 25.07.2011 г., 25.07.2011 г., в които се сочи, че „Р.И.“ ООД е наредил да се плати на „О.Г.“ ООД сумата от 20181,12 лв. по фактура N 39/09.06.2011 г.; сумата от 34003,87 лв. по фактура N 43/09.06 ; сумата от 9791,54 лв. по фактура N 44/28.06.2011 г.; сумата от 27027,40 лв. по фактура N 46/12.07.2011 г.; сумата от 7440 лв. по фактура N 14/14.07.2011 г.; сумата от 14 880,35 лв. по фактура N 49; сумата от 8718,37 лв. по фактура N 50/25.07.2011 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че по сключен договор за заем от 07.04.2011 г., изменен със споразумение от 12.04.2011 г., за предоставяне на заем от ищеца на ответника чрез извършвани от „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ плащания в полза на „Р.И.“ ООД са извършени безкасови плащания в общ размер от 3 500 000 ЕВРО. на 12.04.2011 г., 04.05.2011 г., 16.05.2011 г., 24.05.2011 г., 02.06.2011 г., 16.06.2011 г., 05.07.2011 г., 11.07.2011 г. 25.07.2011 г., 04.08.2011 г., 11.08.2011 г., 22.08.2011 г., 29.08.2011 г., 07.09.2011 г., 14.09.2011 г., 21.09.2011 г., 03.10.2011 г., 12.10.2011 г., 26.10.2011 г., 15.11.2011 г., 22.11.2011 г., 05.12.2011 г.,19.12.2011 г., 30.12.2011 г., 17.01.2012 г., 22.03.2012 г. По договор за заем от 06.08.2012 г., изменен със споразумение от 06.08.2012 г., по който е констатирано, че „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ е превел на „Р.И.“ ООД сума от 300 000 ЕВРО и са се съгласили сумата да се счита предоставен от ищеца чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ на ответника заем, е постъпила по сметката на „Р.И.“ ООД сума от общо 300 000 ЕВРО по платежни нареждания от 30.05.2012 г., 05.06.2012 г., 11.07.2012 г., 06.08.2012 г. По договор за заем от 19.02.2013 г, изменен със споразумение от 19.02.2013 г. за предоставяне от ищеца чрез „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ на ответника заем от 165 000 ЕВРО, платима по сметка на „Р.И.“ ООД, е платена по сметка на „Р.И.“ ООД сума в размер на 165 000 ЕВРО по платежни нареждания от 19.02.2013 г., 27.06.2013 г. и 19.11.2013 г. Вещите лица са констатирали, че в търговските книги на ответника са направени записвания за получаване на заем от 3 965 000 ЕВРО, както и че по сметката на ответника са постъпили суми в размер на 145 000 ЕВРО на 19.04.2011 г. и в размер на 6692479 лв., наредени от „Р.И.“ ООД. Освен това „Р.И.“ ООД е превел по сметка на ЕТ“С.-Л.Т.“ суми в размер на 114 036,53 лв. във връзка със сключен договор за строителство от 18.10.2011 г., както и сума в размер на 55 115,01 лв. в полза на „У.“ ЕООД във връзка с договор от 29.07.2008 г., сключен между „М.И.“ ООД и „У.“ ЕООД. По сключен договор между ответника и „О.Г.“ ООД на 02.06.2011 г. „Р.И.“ ООД е превел на „О.Г.“ ООД сума в размер на 374 135,91 лв. По сключен между „Р.И.“ ООД и „Д.С.“ ЕООД договор от 19.10.2011 г. „Р.И.“ ООД е превел на „Д.С.“ ЕООД сума в размер на 119 288,24 лв. По договор от 15.05.2006 г., сключен между ищеца, „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ и ответника е преведена на ответника сума от 88 955 ЕВРО по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“. По сключен между ищеца и ответника договор за заем от 06.06.2006 г. за сумата от 500 000 щ.д. е преведена сума в общ размер на 439 954 щ.д по нареждания на Р.Ш., А.К., „Д.К.И.П.Е.. По сключен между ищеца, „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ и ответника договор за заем от 19.11.2007 г. за сумата от 150 000 щ.д. е преведена по сметка на ответника сума в размер на 149 975 щ.д. по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“. По сключен между ищеца, „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ и ответника договор за заем от 01.02.2008 г. за сумата от 1 100 000 ЕВРО е преведена по сметка на ответника сума от 494 000 ЕВРО по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“. По споразумение от 07.07.2010 г. е постъпила по сметка на ответника сума в размер на 819 989 ЕВРО в „Е.Б.Б.“ сума от 819 989,18 ЕВРО по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“. Вещите лица са констатирали, че общата преведена сума възлиза на 10 445 830,79 лв., която сума е записана в търговските книги през 2014 г. на ответника като получена в заем от ищеца, но за периода 2007 г. – 2013 г. липсват счетоводни документи, поради което не може да се даде категоричен отговор дали счетоводството на ответника е водено редовно. По платежно нареждане от 08.07.2010 г. е постъпила по сметка на ответника в „Е.Б.Б.“ ЕАД сума от 750 000 ЕВРО по нареждане от „Р.Л. Ш.Х.Ш.“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. 694 ал.2, т.1 ТЗ, вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване на предявени от ищеца вземания, които са включени в списъците с неприети вземания, и двата обявени в ТР по партидата на длъжника на 10.11.2014 г.
По вземанията, основани на договор за заем от 07.04.2011 г. По делото е представен договор за заем от 07.04.2011 г., от който се установява, че между М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД е постигнато съгласие Р.Л. да предостави на „В.Р.2.“ ООД финансови средства в размер на 3 500 000 ЕВРО, а превеждането на парите ще бъде извършвано по искане на М.Р.. Със споразумение от 12.04.2011 г. Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, „Р.И.“ ООД и „В.Р.2.“ ООД са се съгласили Р.Л. да предостави заем в размер на 3 500 000 ЕВРО на „В.Р.2.“ ООД чрез извършвани преводи от дружеството „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, което следва да плати сумите по сметка на „Р.И.“ ООД.
Според съда между страните е сключен „косвен
договор“ за заем, при който договорената между заемодателя и заемополучателя
парична сума следва да се предостави в собственост не на заемополучателя – длъжник,
а в полза на посочено от него трето лице – „Р.И.“ ООД. За възникването на облигационното отношение по договор за заем, който е реален, реалното предаване на паричната сума има конститутивно значение, защото с осъществяването именно
на този факт се поражда задължението
на заемополучателя за връщане. Предаването на парите може да бъде извършено и „косвено“ - когато
по нареждане на длъжника заемополучател
договорената сума се предоставя не
на него, а на трето лице. И
при „косвен заем“ задължението на заемополучателя да върне получената сума възниква от момента на получаването
на сумата от посоченото от него трето лице /решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр.д. № 3020/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Както се спомена по-горе, „Р.И.“ ООД е посоченото от длъжника заемополучател трето лице, по чиято сметка следва да се предоставят/преведат от заемодателя паричните суми. Това трето лице при косвения заем се явява по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД „овластено” да получи изпълнение на задължението на заемодателя да предаде паричните суми. Следователно получаването на паричната сума от „Р.И.“ ООД е равнозначно на получаване на парите от заемополучателя „В.Р.2.“ ООД и има правопораждащо действие за заемното правоотношение.
Предаването на паричните средства в заем е уговорено да се извърши чрез плащания по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“. Договорът за заем не е с оглед личността, което означава, че предаването на паричната сума може да се осъществи и чрез представител, респ. от довереник по чл.280 и чл.283 ЗЗД, действащ за сметка на заемодателя /ищеца/.
От заключението на ССЕ се установи, че по сметката на „Р.И.“ ООД е постъпила сума от общо 3 500 000 ЕВРО по безкасови плащания от 12.04.2011 г., 04.05.2011 г., 16.05.2011 г., 24.05.2011 г., 02.06.2011 г., 16.06.2011 г., 05.07.2011 г., 11.07.2011 г. 25.07.2011 г., 04.08.2011 г., 11.08.2011 г., 22.08.2011 г., 29.08.2011 г., 07.09.2011 г., 14.09.2011 г., 21.09.2011 г., 03.10.2011 г., 12.10.2011 г., 26.10.2011 г., 15.11.2011 г., 22.11.2011 г., 05.12.2011 г.,19.12.2011 г., 30.12.2011 г., 17.01.2012 г., 22.03.2012 г. По тези безкасови плащания наредител е „Р.л. Ш.“, който в представените банкови извлечения е изписан с наименованието „Р.л. Ш.Х.“ Лтд. Според съда фактическата констатация за постъпване на сумата от общо 3 500 000 ЕВРО по сметката на Р.И.“ ООД не може да бъде опора на доказателствен извод, че Р.Л. в качеството на заемодател реално е предоставил на ответника заем чрез превеждане на сумите по сметката на „Р.И.“ ООД.
На първо място – в нито едно от банковите извлечение не е посочено основанието за превеждане на сумата по сметката на „Р.И.“ ООД по нареждане на „Р.л. Ш.Х.“ Лтд. Когато е установено предаването на парична сума, но няма никакви данни на какво основание е извършено безкасовото плащане, както е в случая, не може да се презюмира, че парите са предоставени по договор за заем /решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32/1969 г., ОСГК на ВС, решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 52/22.05.2009 г. по т.дело № 695/2008 г. на ВКС. Това е така, защото съществува възможност сумите да са предоставени в изпълнение на задължения, породени от друг източник на облигационни отношения.
При положение, че в нито едно от банковите извлечения не е посочено като основание на безкасовото плащане от наредителя, че се плаща по договор за заем, няма основание за извод, че „Р.л. Ш.Х.“ Лтд е имал намерение да извърши плащане, което да представлява реално получаване на заем от ответника чрез посоченото от него лице „Р.И.“ ООД.
На следващо място – със споразумението „Р.л. Ш.Х.“ Лтд се овластява от ищеца да предаде паричните средства в собственост на посоченото от заемополучателя лице. В този случай е налице представителна власт, респ. мандат по чл.280 ЗЗД, правните действия на „Р.л. Ш.Х.“ Лтд по превеждане на паричните суми да се считат за извършени от ищеца. В представените банкови извлечения обаче не се сочи наредителят на паричните средства „Р.л. Ш.Х.“ Лтд да е действал от името и за сметка на ищеца. Ето защо не може да се приеме, че постъпилите по сметка на „Р.И.“ ООД парични средства са предоставени от ищеца като заем на ответника.
След като в банковите извлечения не се сочи „Р.л. Ш.Х.“ Лтд да е действал като пълномощник на ищеца, респ. не се сочи като основание за плащането договорът за заем, съдът на основание чл.292 ал.1 ЗЗД приема, че наредителят „Р.л. Ш.Х.“ Лтд е действал от свое име и за своя сметка, а не за сметка на ищеца. Спрямо кредиторите от масата на несъстоятелността, които не са кредитори нито на ищеца /доверител/, нито на платеца /довереник/, следва да се счита, че правата, произтичащи от превеждането на сумите по сметката на „Р.И.“ ООД, не представляват придобити от ищеца права срещу ответника – длъжник в несъстоятелността и заемополучател по договора за заем, които да произтичат от договор за заем.
По вземанията, основани на договор за заем от 06.08.2012 г. С договор за заем от 06.08.2012 г. М.Р., Р.Л. и „В.Р.2.“ ООД са постигнали съгласие Р.Л. да предостави заем в размер на 300 000 ЕВРО при условията на договора от 07.04.2011 г. Със споразумение от 14.08.2012 г. Р.Л., „Р.Л. Ш.Х.Ш.“, „Р.И.“ ООД и „В.Р.2.“ ООД са постигнали съгласие получената сума от „Р.И.“ ООД по нареждане на „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ да се счита за предоставен от ищеца заем на ответника.
От заключението на ССЕ се установява, че по сметката на „Р.И.“ ООД е постъпила сума от общо 300 000 ЕВРО по платежни нареждания от 30.05.2012 г., 05.06.2012 г., 11.07.2012 г., 06.08.2012 г. Паричните суми са постъпили преди сключване на договора за заем от 06.08.2012 г. Фактът на получаване на сумите преди сключването на договора за заем от 06.08.2012 г. изключва тези суми да са предоставени от ищеца по този договор. Следва да се спомене, че за тези плащания следва да важат изложените по-горе съображения на съда, защото в банковите извлечения не се сочи като основание за плащане договорът за заем.
Договорът за заем е реален и права и задължения по него възникват с факта на предаване на сумите, поради което сключеният на 06.08.2012 г. договор не е в състояние да породи права и задължения по договор за заем на пари, които са били предадени преди неговото сключване. Споразумението от 14.08.2012 г. има доказателствено значение за получаване на сумите, но не може да бъде правопораждащ факт на заемно облигационно правоотношение и да придаде обратно правно действие на платени суми преди сключване на договора за заем от 06.08.2012 г. По отношение на сумата от 100 000 ЕВРО, която е платена на 06.08.2012 г. – в деня на сключване на договора за заем, следва да се спомене, че няма никакви данни основанието за плащането на сумата да е договор за заем от 06.08.2012 г.
В противоречие с правилото на чл.240 ал.1 ЗЗД, от което се извежда, че договорът за заем е реален, е страните да се съгласяват със споразумението от 14.08.2012 г., че получени суми без посочено основание в нарежданията от 30.05.2012 г., 05.06.2012 г., 11.07.2012 г. и 06.08.2012 г. са получени по сключен на 06.08.2012 г. договор за заем.
Изложените по-горе правни изводи следва да се отнасят и за останалите договори за заем, за които фактите са идентични, респ. сходни. В нито едно от банковите извлечения, удостоверяващи извършени плащания от трети за твърдяното заемното правоотношение лица, не се сочи като основание на плащането сключен между ищеца и ответника договор за заем.
В банковите извлечения за плащания на 09.02.2007 г., 16.04.2007 г., и 19.09.2007 г. – /1-ва таблица на стр.12-та от заключението на ССЕ/, както и плащането на 08.02.2008 г. /таблица 2-ра на стр.13-та/ като наредител се сочи ищецът / във всички други платежни документи наредител не е ищецът/, но не е посочено като основание за плащането „договор за заем“, а „захранване на сметка“ и „вноска по сметка“. Това означава, че и тези платежни документи за извършени от ищеца безкасови плащания не могат да служат за доказване на сключен между него и ответника договор за заем.
От заключението на ССЕ и представените платежни нареждания се установи, че „Р.И.“ ООД е платил на ЕТ “С.Л.Т.“, „У.“ ЕООД, „Д.С.“ ЕООД, „Г.У.“ ООД и на „О.Г.“ ООД възнаграждения, които са дължими по сключени договори за изграждане на строителния комплекс, на който инвеститор е ищецът, както и цена за доставени стоки. Основанията за извършените от „Р.И.“ ООД плащания са за погасяване на задължения по чл.266 ал.1 ЗЗД – за възнаграждение на изпълнителя, респ. за погасяване на задължение по чл.327 ТЗ – за цена на продавача, по конкретно сключени договори. При тези факти съдът намира, че плащането на тези суми от „Р.И.“ ООД не представлява предоставяне на заем от ищеца на ответника, а представлява изпълнение на възложен мандат по чл.280 ЗЗД, респ. водене на чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД.
От заключението на ССЕ и от обясненията на в.лица в съд.заседание на 14.06.2018 г. се установява, че в търговските книги на ответника са направени през 2013 г. и през 2014 г. записвания за получени в заем от ищеца парични средства в размер на 10 445 830,79 лв., но в.лица са посочили, че не може да се приеме за редовно водено счетоводството на ответника. След като не е доказано търговските книги на ответника да са водени редовно, направените в тях през 2014 г. записвания за получени през предходните години заеми от ищеца нямат доказателствена стойност по чл.182 ГПК, вр. с чл.55 ал.1 ТЗ.
Тъй като не се установи наличие на вземания за главница, произтичащи от договори за заем, следва да се приеме, че в полза на ищеца не съществуват и вземания за договорените лихви.
Като краен извод – от страна на ищеца не се проведе при условията на пълно и главно доказване установяване на релевантните факти по реално предоставяне на парични средства в заем /като заем/. Повечето от плащанията са извършени от трети за твърдяното заемно правоотношение лица и по сметка също на трети лица, но в нито един от банковите документи не се сочи като основание на плащането договор за заем, сключен между ищеца и ответника. Дори и в извършените директно по сметката на ответника плащания, наредени от ищеца и от Р.Ш., „А.К.“, „Д.К.И.П.Е.“, „Р.Л. Ш.Х.Ш.“ / таблици на стр.12, 13 и 14 от заключението/ не се сочи като основание договор за заем, сключен между ищеца и ответника. Платените от „Р.И.“ ООД пари на ЕТ“С.Л.Т.“, „У.“ ЕООД, „Д.С.“ ЕООД, „Г.У.“ ООД и на „О.Г.“ ООД са за погасяване на задължения за възнаграждение и за цена, произтичащи от договори за изработка и за продажба, и не представляват заем, предоставен от ищеца на ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Л. /Р.А.Л./, роден на *** г. в И., I.D. N *******, с паспорт N *******, издаден на *******г. от Паспортна служба в гр.Й. с валидност до *******г., срещу „В.Р.2.“ООД-в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.*********, искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземания, предявени по реда на чл.685 ал.1 ТЗ с молба от 04.08.2014 г. и предявени по реда на чл.688 ал.1 ТЗ с молба от 03.10.2014 г. - в размер на 6 845 405 лв. – главница по договор за заем от 07.04.2011 г., 1 449 023,60 лв. – възнаградителна лихва до 30.06.2014 г., 55 415,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. – 04.08.2014 г.; 586 749 лв. – главница по договор за заем от 06.08.2012 г., 73 164,24 лв. – възнаградителна лихва до 30.06.2014 г., 3 617,68 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. - 04.08.2014 г.; 322 711,95 лв. – главница по договор за заем от 19.02.2013 г., 18 150,77 лв. – възнаградителна лихва до 30.06.2014 г., 1775,27 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. – 04.08.2014 г.; 173 980,86 лв. – главница по договор за заем от 15.05.2006 г., 135 681,21 лв. – възнаградителна лихва за периода до 30.06.2014 г., 6 447,77 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. – 03.10.2014 г.; 1 603 759, 44 лв. – главница по договор за заем от 01.02.2008 г., 709 286,89 лв. – възнаградителна лихва за периода до 30.06.2014 г., 48 162,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. – 03.10.2014 г.; 630 014,73 лв. – главница по договор за заем от 06.06.2006 г., 541 755,77 лв. – възнаградителна лихва до 30.06.2014 г., 24 398,51 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2014 г. – 03.10.2014 г.; 214 764,20 лв. – главница по договор за заем от 19.11.2007 г., 142 771,66 лв. възнаградителна лихва до 30.06.2014 г., 7444,58 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2014 г. до предявяване на вземането.
Решението е постановено при участието на синдика на „В.Р.2.“ООД-в несъстоятелност, конституиран на основание чл.694 ал.4 ТЗ като участник в производството, както и при участието на „У.“ ЕООД и „Б.Т.“ ЕООД, конституирани на основание чл.218 ГПК, вр. с чл.694 ал.4 ТЗ като помагачи на длъжника „В.Р.2.“ООД-в несъстоятелност.
ОСЪЖДА Р.Л. /Р.А.Л./, роден на *** г. в И., I.D. N 0-**********, с паспорт N *******, издаден на *******г. от Паспортна служба в гр.Й. с валидност до *******г., да заплати по сметка на СГС на основание чл.694 ал.7 ТЗ държавна такса от 135944,80 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: