Р Е Ш Е Н И Е
№ 678 18.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На тридесети октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.А КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2279 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три кумулативно съединени иска в условие на евентуалност. Предявен е главен иск за сумата от 9732.50 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ , и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; и в условия на евентуалност, в случай, че първите два иска са отхвърлени – иск за същата сума, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът – „Фреш кредит“ ЕООД-Бургас твърди в исковата си молба, че ответницата е работила по трудово правоотношение с ищеца въз основа на трудов договор № 011/24.01.2017г., в периода от 24.01.2017г. до 19.11.2018г. на длъжност “т.с.” в офиса в гр. Търговище на работодателя „Фреш кредит“-ЕООД. Съгласно възложените и задачи и по длъжностна характеристика /раздел ІІ, т.6 и т.7/ ответницата отговаряла за отчитането и разходването на средства в офиса и съставяне на отчетни документи за същото. При вътрешна проверка, извършена на 19.11.2018г. /след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/, на движението на парични средства в брой е установено, че в периода от 22.03.2018г.-26.10.2018г. ответницата си е предоставила „Служебни аванси“ чрез 11 бр. РКО неотчетени средства в общ размер на 9732.50 лв. т.е. получила е тези средства без основание, без да е предоставила разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели и нужди на работодателя. Сумата ответницата е взела за себе си в качеството и на материално-отговорно лице , без да има основание, без да върне или да представи доказателства за изразходването им. Въпреки поканата от ищца, ответницата отказала да върне сумите. Същевременно на ответницата са били изплатени дължимите трудови възнаграждения , като за периода от м.01.2018г. до м.09.2018г. – по банков път с масов превод, а за м.10.2018г. е платено на 22.11.2018г. с индивидуален банков превод. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 9732.50 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, на посоченото по-горе прано основание ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от пълномощника – а.. Х.М. ***, който поддържа предявения иск и по изложените аргументи в писмена защита.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. Възразява, че сумите, отразени в РКО по дати и суми, както следва: 22.03.2018г.-за 1200 лв.; 24.04.2018г. – за 1200 лв.; 25.05.2018г. – за 1200 лв.; 21.06.2018г. – за 1200 лв.; 20.07.2018г. – за 1200 лв.; 21.08.2018г. – за 1200 лв.; 20.09.2018г. – 1200 лв. и 26.10.2018г. – за 620 лв. са изплатени заплати на лицето М.С.М.по прякор „К.“, който работил без трудов договор с фирмата, но вършел много важна за дейността на фирмата работа - намирал и водел клиенти в офиса, тъй като познавал района и хората, и отговарял за редовното събиране на вноските по кредитите. Последната заплата от 620 лв. е разликата между редовната му заплата от 1200 лв. и сумата от 580 лв.-натрупани от импулсни телефони на служебния му телефон № **********, от който звънял на клиентите. За посочените РКО винаги са я карали от фирмата да ги попълва навсякъде с нейното име-като съставител, броил сумата и получил сумата, тъй като трябвало всичко да е изрядно, но ответницата никога не е попълвала името си в третата графа „получил сумата“, тъй като не отговаря на истината – сумата я получавал К.. В тази връзка съществуват скрийн-шотове на комуникацията и по служебния скайп със С.Д.-счетоводител в централния офис по това време. Ответницата твърди, че от 01.02.2018г. има сключен договор между работодателя и нея за наем на личния и автомобил Ауди с рег.№ Т6294 ВТ, който тя ползвала за служебни цели- пътуване до офиса, пътувания и издирвания на длъжници, събиране на вноски по кредити. Докато събирали вноски по кредити в района на Върбишкия проход автомобила се повредил и през м.03.2018г. и казали от фирмата да го поправи, а те ще и платят. Ремонтът възлязъл на стойност 363 лв. и ответницата съставила ордер за тази сума на 16.04.2018г. – за 363 лв., но не се вписала за получил сумата, тъй като действително не я е получила в лично качество и предоставила фактура за ремонт на автомобила, нает от фирмата. Също така ответницата твърди, че на 24.07.2018г. е съставила РКО за сумата от 300 лв. и се подписала за „получил сумата“, тъй като на среща на 05.06.2018г. в централния офис е договорено увеличение на заплатата и от м. 07.2018г. Тогава - на 24.07.2018г. Е.П. – отговорник за офиса в Търговище и казал, че тъй като е вече седми месец и заплатата и е увеличена , тя да състави ордер за 300 лв. като впише „аванс работна заплата м.07“ и това фактически е увеличението на заплатата и, която получила по банков път. Вероятно е техническа грешка при отбелязването в ордера на м.“07“, тъй като заплатите им вървят с един месец назад –би следвало да е м.“06“. На 17.08.2018г. – за сумата от 300 лв. съставила РКО, тъй като при нея дошла клиентка, която спешно се нуждаела от пари и помолила ответницата да и услужи, като щяла да ги върне на другия ден. Ответницата се обадила на И. Н.-управител на ищцовото дружество и поискала разрешение да даде тези пари на клиентката, тогава той и разрешил да ги даде, като и казал, че отговорността за връщането им е нейна. Никога и при никакви обстоятелства не може своеволно да вземе пари от ищцовото дружество, тъй като всяка взета сума моментално се вижда в системата в централния офис и веднага следва запитване от там – защо се тегли сумата и следва обяснение. Редовно призована ответницата се яви лично в последното открито заседание и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и по съображенията, изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 11/24.01.2017г., считано от 25.01.2017г., по силата на който ищецът „Фреш кредит“ ЕООД-Бургас е работодател, а ответницата Р.М.С. е била назначена на осн. чл.67 ал.1 т. 1 от КТ на длъжност „т.с.“ с месторабота Попово, с основно месечно възнаграждение 637.84 лв. С допълнителни споразумения между страните е било изменяно основното и трудовото и възнаграждение, като от 01.07.2018г. то е в размер на 1100 лв. На ответницата е връчена на 25.01.2017г. длъжностна характеристика за длъжността „т.с.“ към териториално звено – Търговище, като съгласно раздел ІІ т.6 и т.7 от нея, едни от основните и длъжностно задължения са: Приема, отчита, раздава и съхранява парични средства и документи, като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им и Изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата. Със заповед № 112/19.11.2018г. на осн. чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовото правоотношение на ответницата е прекратено , считано от 19.11.2018г., по взаимно съгласие. Ищецът не представи писмени доказателства с оглед твърдението му в исковата молба, че на 19.11.2018г. след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е извършена вътрешна проверка на движението на парични средства в брой, при която е констатирано, че с 11 бр. РКО в периода от 22.03.2018г. до 26.10.2018г. ответницата е предоставила служебни аванси в общ размер 9732.50 лв., без да е представила разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели и нужди на работодателя. От представените от ищеца справки за масово плащане и платежно нареждане от 22.11.2018г. се установи, че месечното трудово възнаграждение на ответницата за периода от м.01. до м.09.2018г. е изплащано по банков път при масови преводи, а за м. 10.2018г. – с индивидуален банков превод.
От
представените 7 бр. разходни касови
ордери: № 64/23.03.2018г., №
91/24.04.2018г.; № 113/25.05.2018г.; №
131/21.06.2018г.; № 151/20.07.2018г.;
№14/21.08.2018г. и № 34/20.09.2018г. е видно, че всичките са за сумата в размер на
1200 лв. с основание „за служебен аванс“, като за съставител на документа и
броил сумата /изплатил/ се е подписвала ответницата, а за получил сумата - няма подпис. По същия начин и по РКО №
30000000467/26.10.2018г. за сумата от 620 лв. за „служебен аванс“ се е
подписана ответницата за изплатил сумата и липсва подпис на получател. От
показанията на разпитаните в първото
открито заседание на 08.05.2019г.
посочени от ответницата свидетели, които са незаинтересовани, не са
служители на ищцовото дружество и не са в зависимост от него : 1. М.С.М./по
прякор К./; 2. К.Д.Д.и 3. И.А.О. се установи, че „Фреш кредит“ ЕООД и св.
М. /“К.“/ са имали неформален, устен договор , като през 2017 и
2018г. последният е извършвал услуги за дружеството-заемодател, а именно ходил по
адреси - при клиентите, които закъснявали
с погасителните вноски да ги предупреждава, че закъсняват и да си дават парите.
Официално К. нямал, нито трудов договор,
нито граждански договор в писмена форма, но всеки месец получавал
възнаграждение в размер на 1200 лв. от офиса, на касата от Р.М. – ответницата, която работила там. Първо работил за 800 лв., но после шефовете
от Бургас казали да му дават по 1200 лв.
Св. Кр. Д. е работил от м.04. до м.09. 2018г. като шофьор и е карал Карчаката, който нямал шофьорска книжка, като
ходили по адреси да предупреждават
хората да не закъсняват с погасителните вноски. Вторият свидетел дори е
по-конкретен в показанията си като казва, че К. около 20-о число на месеца,
всеки месец получавал 1200 лв. заплата
от касата в офиса, изплащала му ги Р.. Св. И.О. работил също като шофьор в
периода от началото на м.03.2017г. до края на лятото 2018г. и той разкарвал с
кола Карчаката. Неговата заплата била 640 лв. и с удръжките ставала 540 лв., а К.
получавал повече от него. К. се отчитал за дейността си в офиса в Преслав и в
офиса в Търговище. Установеното от
посочените по-горе РКО за суми в размер на по 1200 лв. ежемесечно и от гласните
доказателства чрез показанията на
тримата свидетели – за изплащане на възнаграждение на К. кореспондира
напълно с представените от ответница скрийншотове от разговори по Скайп между нея и
отговорния счетоводител С.Д. в централния офис в Бургас. Ищецът не
оспори обстоятелството, че С.Д. е счетоводител
по това време в централния офис на
фирмата в Бургас и отговаря за
отчетността на офиса, в който работи ответницата. Така например в
приложение № 1 /л.156-158/ и в
приложение № 2 /л. 132-133/ към допълнителната съдебна компютърно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Х. П. –доц.д-р по информатика се чете от 21.052018г. от С.Д.: „ордерите за К.
ги оставяй неподписани“ и отговорът „ами
да ама аз няма да подписвам че вземам
1200 аванс като не ги вземам“, след което следва :“в системата не пиши името
си, само служебен аванс както досега“, след което на 28.05.2019г. „това е заплатата на К.“. От писменото
заключение по допълнителната съдебна компютърно-техническа експертиза,
потвърдено и в открито заседание на 30.10.2019г. от вещото лице Х.П. се
установи безспорно следното: Р.М.С.
работила в офиса на „Фреш Кредит“ ЕООД в гр. Велики Преслав и използва име на Skype профила си „FreshCredit
VelikiPreslav“, а С.Д. работи в централния офис в гр.
Бургас и използва име на Skype профила си „С.Д.“; 1.
Съществуват данни за извършена кореспонденция от профила на FreshCredit VelikiPreslav към профила С.Д., представени като
приложения към настоящата експертиза; 2. При извеждане на разговорите между двама
потребители, в програмата Skype,
екрана се разделя на две
части - лява и дясна. В лявата част се показват текстовите съобщения на
потребителя, с който се води разговор (в случая С.Д.), а в дясната съобщенията
на потребителя, който е ползвател на Skype
профила, който се е
регистрирал (в случая FreshCredit
VelikiPreslav). Прави
впечатление, че в показаните екранни снимки в Приложение № 1 всички съобщения
са от профила FreshCredit
VelikiPreslav и няма нито
едно съобщение от страна на профила „С.Д.“. В Приложение № 2 в снимковия
материал кореспонденцията е двустранна. Към датата на изготвяне на експертизата
се установи следното: Съдържанието на разговорите представено в двете
приложения към експертизата от страна на анализирания профил FreshCredit VelikiPreslav е автентично; 3. Програмата Skype съхранява текстовите съобщения между профилите на потребителите си с
помощта на облачни технологии. Заедно с това обаче информация за осъществени
комуникации се съхранява и локално на устройството с което те се извършвани или
на устройство, на което е бил регистриран и използван съответния Skype профил по времето на самата кореспонденция. Поради тази
причина в Приложение № 1 е предоставена информация за комуникацията, която е
достъпна от облачните бази от данни на Skype, а в Приложение № 2 от локалната база от данни в устройство, на което е бил
регистриран и използван съответния Skype
профил във времето на
самата кореспонденция. Потребителите на Skype имат право да редактират само написаните от тях съобщения, но не и на
съобщенията на потребителя, с който си кореспондират. Към датата на изготвяне
на експертизата се установи следното: Не може да се установят следи от
манипулация на разговорите, от страна на анализирания профил FreshCredit VelikiPreslav.; 4. Не могат да се установят опити за
заличаване на кореспонденция от страна на анализирания профил FreshCredit VelikiPreslav. Съдържанието на разговорите между двата скайп-профили на ответницата Р.С. и на отговорния счетоводител в
управлението в Бургас - С.Д. е автентично, не е манипулирано и не е заличено.
Видно от
представения от ответницата писмен договор за наем на ППС, сключен на
01.02.2018г. между Р.М.С., в качеството и на наемодател и „Фреш кредит“
ЕООД-Бургас, в качеството му на наемател, страните се споразумели за следното:
Наемодателят се задължава да предостави на
наемателя за временно възмездно ползване лек автомобил Audi 100 Куатро
с рег. № Т6294ВТ , срещу наем в размер на 50 лв. без ДДС на месец.
Съгласно чл.5 ал.1 от договора,
наемодателят има право, ако не са спазени етичните норми на ползване на ППС да
иска отстраняването на повредите и щетите за сметка на наемателя или
съразмерно увеличение на наемната цена.
Представена е фактура № 1127/02.04.2018г., издадена от ЕТ „Хера-Стефан Костадинов“-Търговище
за извършени ремонтни работи на части от
автомобила и смяна на течности на обща стойност 363.50 лв. с ДДС, като
получател е „Фреш кредит“ ЕООД-Бургас, представлявано от И. Н.. Към фактурата е
приложен и фискален бон на същата стойност 363.50 лв. от 02.04.2019г. От показанията на св. М., св. Кр. Д. и св. О.
се потвърди, че действително с автомобила , собствено на ответницата, са
обикаляли по адреси и са търсили длъжници, като се е случило във Върбишки
проход до едно заведение „Русалка“ до язовир Тича автомобилът да аварира и се е
наложил ремонт. Това се е случило някъде през м. март миналата 2018г. и се е наложило да се прави
ремонт на колата. От писмените доказателства се установи, че ремонта на колата
е на стойност 363.50 лв. В тази връзка ответницата твърди, че издала РКО №
84/16.04.2018г. за „служебен аванс“ на стойност 363 лв., като също не е
подписан за – получил сумата, а в горния десен ъгъл е записано, че ще се
представи фактура.
Във
връзка с представения по делото РКО №
154/24.07.2018г. за сумата от 300
лв., изплатена с основание „аванс раб.заплата м.07“, като ответницата се е
подписала, че е получила сумата, същата твърди, че това фактически е
увеличението на заплатата и, което е получила по банков път, но вероятно е
техническа грешка, тъй като заплатите им се изплащали с един месец назад ,
поради което и следва да е за м. 06. За издаването на РКО имала разрешението на Е.П.-отговорник за офис
Търговище. От представените по делото от
ищеца писмени доказателства се установи, че
в справките за масово плащане на заплати през м. 06.2018г. и през м. 07.
2018г. на ответницата е преведена по банков път заплата в нетен размер на 624.51
лв., като по силата на допълнителното споразумение от 27.09.2017г. считано от 01.10.2017г. към
трудовия и договор, основното и трудово възнаграждение е в размер на 800
лв. По справката за масово плащане на
заплати за м. 08.2018г. е видно, че на
ответницата е преведена заплата в нетен размер 858.70 лв., като съгласно допълнителното споразумение от 01.07.2018г.,
считано от 01.07.2018г. към трудовия и
договор , основното и трудово възнаграждение е в размер на 1100 лв. Увеличението на заплатата и е не от
01.06.2018г., а е от 01.07.2018г. и то е било изплатено по банков път на 20.08.2018г. Що се касае до показанията на св. М., че някъде към 5-6. Март 2018г. ходили в Бургас в
централния офис на фирмата и били им били казали, че ще им увеличат заплатите с
300 лв. на всички и показанията на св. О., че
година и нещо им казвали, че ще им увеличат заплатите и накрая - нищо и
той е напуснал през лятото на 2018г., съдът не обсъжда същите, доколкото ищецът
още в първото по делото заседание изрази
изрично несъгласие за допускането им по реда на чл.164 ал.2 във вр. ал.1
т.5 от ГПК.
По
отношение на РКО № 9/17.08.2018г. за
сумата от 300 лв., изплатена с основание „служебен аванс Р.М.С.“, не се спори, че ответницата се е
подписала за получаване на сумата. Същата твърди, че е дала тази сума по молба
на клиента, спешно нуждаеща се от пари, като е имала разрешението на управителя на “Фреш кредит“ ЕООД - И. Н., дадено по телефона със забележката
му, че отговорността за връщането на сумата е нейна. Няма спор, че по делото няма доказателства за
връщане на сумата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. чл.203 ал.2 предлож.1-во от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, за вреда, която е причинена умишлено
или в резултата на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя
от гражданския закон. Същата
препраща към деликтната отговорност. Съгласно
чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил
другиму. За да носи ответникът деликтна отговорност, следва да са налице пет
предпоставки: 1.деяние, извършено от него; 2.противоправност на същото; 3.вина на дееца; 4.вреди
за пострадалия /в случая ищеца/ и
5.причинна връзка между
противоправното виновно извършено деяние и вредите. Вината се
предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД /реш. №
147/19.06.12 по г. д. № 582/11, ІV ГО на ВКС/ . Ответницата е
бивш работник на ищцовото дружество, чието трудово правоотношение е прекратено
на 19.11.2018г., като вредите се претендират за извършени в периода от 22.03.2018г.
до 26.10.2018г. Претенциите за обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане са обосновани с предоставяне, раздаване на пари
от имуществото на работодателя под формата на „служебни аванси“ и един
„аванс заплата“, без да са отчетени, без
да са предоставени разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели
и за нужди на работодателя. Ищецът счита, че ответницата в качеството си на
материално-отговорно лице докато е работила на заемана длъжност е взела за себе
си сумите, без да има основание, без да ги върне или да представи доказателства
за изразходването им. Безспорно се
установи по делото, че действително
ответницата е съставяла визираните по –горе 11 бр. РКО и е изплащала, броила съответните посочени в тях суми. По дефиниция противоправността е
противоречие на деянието с императивна правна норма или принцип, независимо
дали са забраняващи или задължаващи. Общата
забранителна норма в областта на деликта е тази на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която определя като противоправно
всяко деяние, което нарушава предвидената в нея забрана да не се вреди другиму.
Императивно уредено задължение на
работника в чл.126 т.8 от КТ е да пази грижливо имуществото, което му е
поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и
да пести суровините, материалите, енергията, паричните и други средства, които
му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. В съответствие с това и с уреденото в чл.126 т.13 от КТ-да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия
договор и от характера на работата са задълженията на ответницата , записани в
раздел ІІ т.6 и 7 от длъжностната и характеристика. Раздаването на парични
средства от имуществото на работодателя без съответните отчетни документи за
изразходването им за цели и нужди на работодателя е в противоречие с визираните
по-горе разпоредби. Основен елемент от фактическия състав за търсената деликтна отговорност е вредата, която по
дефиниция е неблагоприятната последица от противоправното поведение на
деликвента. Вредата в конкретния случай
е претендираната сума от 9732.50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Поради това тежестта да докаже по делото
наличието на обстоятелства, които изключват презюмираната от тази законова
норма нейна вина за тези нейни процесни действия спрямо ищеца, се носи от ответницата. От
писмените и гласни доказателства –
показанията на св. М., св. Д. и св. О., както и от съдебната
компютърно-техническа експертиза и приложенията към нея се установи несъмнено,
че св. М. по прякор К. реално е получил
8400 лв. / 7 бр. РКО по 1200 лв. на
месец/, като възнаграждение за услуги, което ответницата му ги е изплащала със
знанието и съгласието на ръководството на фирмата и дори с изрични указания от
отговорния счетоводител С.Д. от
централното управление в Бургас за това:
„ордерите за К. ги оставяй неподписани“. Освен това по отношение
на сумата от 363 лв. изплатени с РКО № 84/16.04.2018г. несъмнено се установи от
приложените фактура и фискален бон от 02.04.2018г., че с тях е заплатен ремонт
на наетия автомобил, което по силата на чл.5 ал.1 от договора за наем на
МПС е задължение на наемателя т.е. на „Фреш кредит“ ЕООД. Съдът съобразявайки изложеното, счита,
че по отношение на тези суми, получени от св. М. за услуги и за
заплатения ремонт на наетия автомобил, ответницата доказа наличие на такива конкретни фактически обстоятелства, които изключват вината и, поради което и искът за
тях следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на останалите суми
обаче – 300 лв. по РКО № 9/17.08.2018г., 300 лв. по РКО № 154/24.07.2018г. и 620 лв. по РКО №30000000467/26.10.2018г. не
са доказани фактически обстоятелства, изключващи вината на ответницата. Безспорно
налице е и пряка причинна връзка между деянията на ответницата и вредите на
ищеца. Съобразявайки установеното, съдът
счита, че в частта за сумата от 1220 лв. искът по чл.45 от ЗЗД е доказан и
следва да бъде уважен.
Доколкото в условие на евентуалност в случай, че първият иск по чл.45 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, ищецът е предявил – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; и в условия на евентуалност, в случай, че първите два иска са отхвърлени – иск за същата сума, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, съдът съобрази следното по отношение на сумата 8400 лв. / 7 бр. РКО по 1200 лв. на месец/ и за сумата от 363 лв. изплатени с РКО № 84/16.04.2018г.: Съгласно чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД , който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Дължи връщане онзи, който е получил нещо без наличие на валидно правоотношение, като основание за разместване на имуществени блага. Но както и по-горе са спомена , безспорно доказано е, че сумата от 8400 лв. е получило друго лице – св. М., а не ответницата, и то въз основа на неформален устен договор за услуги между него и ищцовото дружество, а досежно сумата от 363 лв. безспорно доказано е, че не ответницата е получила сумата, а с нея е заплатен ремонт на собствения и автомобил, който тя е отдала под наем на ищцовото дружество и същото е имало договорно задължение да заплати ремонта по силата на сключения помежду им договор за наем. Тези обстоятелства обуславят неоснователност на иска за посочените суми с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД. По отношение на третия иск , предявен в условие на евентуалност – за сумата от 8400 лв. и съответно 363 лв., в случай, че първите два иска са неоснователни и са отхвърлени, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, съдът намира следното: съгласно чл.207 ал.1 т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя: за липса – в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи-от деня на открИ.ето на липсата. Страните по делото обаче не са в трудово правоотношение и ответницата не е работник или служител при ищеца. Няма никакви доказателства каква е била наличността в брой преди това, кога, как, от кого и в какъв размер са установени липси. Ищецът в исковата си молба твърди, че е била извършена вътрешна проверка на 19.11.2018г. /след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ на движението на парични средства в брой, но не представи никакъв документ, в който е обективирана тази проверка от 19.11.2018г. съответно какви обстоятелства са били констатирани и какви резултати са установени. В първото открито заседание на 08.05.2019г. а.. М., пълномощник на ищеца заяви, че проверката не е обективирана с протокол и не могат да представят такъв. Съдът счита, че така предявеният иск за пълна имуществена отговорност за липси, с правно основание по чл.207 ал.1 т.2 от КТ, не е доказан, поради което се явява неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
Ищецът е представил писмени доказателства за разноски в размер на общо 1369.25 лв., от които 389.30 лв. – за държавна такса и 979.95 лв. – за адвокатски хонорар 8л.28, 61-63/. Ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска, в размер на 167.33 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответницата е представила писмени доказателства за разноски в размер на общо 478.02 лв. – за възнаграждение по съдебна компютърно-техническа експертиза /л. 80, 117 и 258/. Ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 419.60 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Ищецът следва
да заплати на ответницата сумата в размер на 252.27 лв.-разноски по
делото, по компенсация и на осн. чл.78 ал.3
от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, чрез съдебен адрес ***, офис 1, а.. Х. И. М. ***, сумата от общо 1220 лв. , от която 300 лв. по РКО № 9/17.08.2018г., 300 лв. по РКО № 154/24.07.2018г. и 620 лв. по РКО №30000000467/26.10.2018г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумите от 8400 лв. - по 7 бр. разходни касови ордери: № 64/23.03.2018г., № 91/24.04.2018г.; № 113/25.05.2018г.; № 131/21.06.2018г.; № 151/20.07.2018г.; №14/21.08.2018г. и № 34/20.09.2018г. и за сумата от 363 лв. по РКО № 84/16.04.2018г., предявен с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ, както и предявен в условие на евентуалност, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; както и предявен в условие на евентуалност, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, чрез съдебен адрес ***, офис 1, а.. Х. И. М. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 252.27 лв. – по компенсация, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: