№ 6481
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110113040 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от И. Р. Б. срещу ТП на Н. – С. град,
с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови
решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за следните
периоди:
01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. в „А. Б. С.“ ЕООД;
01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. в „К.“ ЕООД;
01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. в „А. Б. С.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 01.09.1994 г. е постъпил на работа във фирма „А.
Б. С.“ ЕООД на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно
трудово възнаграждение в размер на 10 000 лева. Сочи, че на 01.05.1995 г.
брутното му трудово възнаграждение е изменено на 20 000 лева. Излага, че
при тези условия е работил до 31.12.1995 г., когато напуснал по собствено
желание. Респ. за периода 01.09.1994 г. – 31.12.1995 г. сочи, че трудовият му
стаж е 1 година и 4 месеца.
На 01.01.1996 г. твърди, че е постъпил на работа във фирма „К.“ ЕООД
на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно трудово
възнаграждение в размер на 20 000 лева, където работил до 31.01.1996 г. Респ.
за периода 01.01.1996 г. – 31.01.1996 г. сочи, че трудовият му стаж е 1 месец.
На 01.02.1996 г. твърди, че се е върнал във фирма „А. Б. С.“ ЕООД,
където заемал отново длъжността „търговец“ при пълен 8-часов работен ден.
Излага, че брутното му трудово възнаграждение е било договорено в щатски
долари, като поради постоянно растящия обменен курс щатски долар към
български лев, всеки месец бил преназначаван с брутно трудово
възнаграждение, както следва:
м. Февруари 1996 г. – 35 500,00 лева;
1
м. Март 1996 г. – 37 574,24 лева;
м. Април 1996 г. – 42 233,76 лева;
м. Май 1996 г. – 73 089,60 лева;
м. Юни 1996 г. – 74 376,00 лева;
м. Юли 1996 г. – 89 601,60 лева;
м. Август 1996 г. – 93 580,80 лева;
м. Септември 1996 г. – 112 737,60 лева;
м. Октомври 1996 г. – 114 945,60 лева;
м. Ноември 1996 г. – 168 100,80 лева;
Излага, че трудовото му правоотношение с „А. Б. С.“ ЕООД е
прекратено на 28.11.1996 г. Респ. за периода 01.02.1996 г. – 28.11.1996 г. сочи,
че трудовият му стаж е 9 месеца и 28 дни.
Обръща внимание, че „А. Б. С.“ ЕООД в различните документи фигурира
под различни наименования, като „А. Б. С. Б.“, „А. Б. С. Б.“ и „А. Б. С.“, като
се касаело за различни вариации при изписване на името, но това било едно и
също юридическо лице.
Твърди, че и двамата работодатели - „А. Б. С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, са
прекратили дейността си без да оставят правоприемник, като и двете фирми
не били подавали ведомости за заплати и трудово-правни документи в Н..
Сочи, че претендираният трудов стаж е отразен в трудовата му книжка,
издадена от „А. Б. С.“ ЕООД, като отделно от това сочи, че представя и
трудови договори, сключени с двете дружества. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Относно представените от страна на ищеца копия от трудовата книжка,
излага, че същата не съдържа императивно предвидените реквизити. Освен
това твърди, че дружеството „А. Б. С.“ ЕООД е с правоприемник „А.-т.“ ЕАД,
поради което отново развива съображения за недопустимост на иска. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов стаж по съдебен ред за установяване на за
установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се
предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил
дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт.
Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил
2
дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на Н., че в архивното стопанство
липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.
В настоящия случай по делото е представено и прието удостоверение по
чл. 5, ал. 2 от Закона, издадено от ответника ТП на Н. – С. град, на посоченото
от ответника правно основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в което е
удостоверено, че в осигурителния архив на Н. не са предадени за съхранение
ведомости за заплати на осигурителя „К.“ ЕООД.
Представено е и е прието и удостоверение по чл. 5, ал. 2 от Закона,
издадено от ответника ТП на Н. – С. град, на посоченото от ответника правно
основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в което е удостоверено, че в
осигурителния архив на Н. не са предадени за съхранение ведомости за
заплати на осигурителя „А. Б. С. Б.“ ЕООД с последно наименование „К. К.“
ЕООД.
Удостоверенията са издадени от ТП на Н., в качеството му на орган,
който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход
на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник, поради което искът
е допустим.
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд
при сочените работодатели и на заявените в исковата молба длъжности.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От ищеца е представен и е приет препис от трудова книжка. На страница
6-7 от представената книжка е вписано, че ищецът е заемал длъжността
„търговец“ в „А. Б. С.“ в периода 01.09.1994 г. – 31.12.1995 г. На страница 8-9 е
вписано, че ищецът е заемал длъжност „търговец“ в „К.“ ЕООД в периода
01.01.1996 г. – 31.01.1996 . На страница 10-11 е вписано, че ищецът е заемал
длъжността „търговец“ в „А. Б. С.“ в периода 01.02.1996 г. – 28.11.1996 г.
Представен е и е приет трудов договор от 05.09.1994 г., сключен между
ищеца като служител и „А. Б. С.“ ЕООД като работодател. В договора не е
посочена длъжността, за която е сключен. Посочено е, че влиза в сила на
01.09.1994 г., както и че уговореното възнаграждение е 10000 лева.
Представен е и е приет и трудов договор без дата, сключен между
ищеца като служител и „К.“ ЕООД като работодател. В договора не е посочена
длъжността, за която е сключен. Посочено е, че влиза в сила на 01.01.1996 г.,
както и че уговореното възнаграждение е 20000 лева.
Представен е и е приет трудов договор от 01.02.1996 г., сключен между
ищеца като служител и „А. Б. С.“ ЕООД като работодател. В договора е
посочена длъжността „Datacom продукт мениджър“, за която е сключен.
Посочено е, че влиза в сила на 01.02.1996 г., както и че уговореното
възнаграждение е 35500 лева. Към този договор е представен и анекс от
28.02.1996 г. във връзка с размера на дължимото възнаграждение.
Представена е и декларация по чл. 8 ЗУТОССР от ищеца.
По делото е приета справка от ТРРЮЛНЦ от 09.10.2024 г. за актуално
3
състояние на „К. К.“ ЕООД, от която е видно, че дружеството е в ликвидация.
Прието е решение от 19.11.1992 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г.
по описа на СГС, с което е регистрирано „А. Б. С. Б.“ ЕООД, със седалище: гр.
С., бул. „Р." № **.
Прието е решение от 01.03.1994 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г.
по описа на СГС, с което е вписано увеличаване на капитала на „А. Б. С. Б.“
ЕООД.
Прието е решение № 3/11.01.1994 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписан в регистъра за търговските дружества нов
управител на „А. Б. С. Б.“ ЕООД.
Прието е решение № 4/25.02.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписано преместване на седалището на „А. Б. С.
Б.“ ЕООД.
Прието е решение № 5/17.04.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписана промяна на фирмата на „А. Б. С. Б.“
ЕООД, както следва: “А.“ ЕООД.
Прието е решение № 6/04.07.1997 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписано прекратяване на „А.“ ЕООД и
дружеството е обявено в ликвидация, като е определен едногодишен срок за
завършване на ликвидацията.
Прието е решение № 7/12.11.1998 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписан срок за ликвидация на „А.“ ЕООД до
31.12.1998 г.
Прието е решение № 8/28.03.2006 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписано продължаване дейността на дружеството
на основание чл. 274 ТЗ, вписана е промяна на адреса на управление, вписано
е увеличаване на капитала, вписана е промяна на наименованието на
дружеството от „А.“ ЕООД на „К. К.“ ЕООД, вписан е управител на
дружеството.
Прието е решение № 9/08.01.2007г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992 г.
по описа на СГС.
Прието е решение № 10/26.04.2007 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 30411/1992
г. по описа на СГС, с което е вписано прекратяване на „К. К.“ ЕООД.
Представен е от СГС препис от фирмено дело на „К.“ ЕООД. Видно от
решение от 26.05.1994 г. на СГС, ФО, по ф.д. № 9363/1994 г. по описа на СГС,
е регистрирано „К.“ ЕООД. Видно от решение № 2/07.05.1995 г. на СГС, ФО,
по ф.д. № 9363/1994 г. по описа на СГС, е вписано прекратяване на „К.“ ЕООД
и дружеството е обявено в ликвидация, като е определен срок за ликвидация
от 6 месеца.
Прието е удостоверение с изх. № **************/21.01.2025 г.,
издадено от АВ, с което се удостоверява, че „К. К.“ е в ликвидация. Видно от
удостоверението ликвидаторите са освободени от длъжност, считано от
25.06.2019 г.
4
Видно от удостоверение, издадено от ТП на Н. – С. град от 06.08.2024 г.,
едноличният собственик на капитала на „К. К.“ ЕООД – дружеството „О. Л.“ е
заличено на 21.12.2007 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г., пред СРС е
разпитан като свидетел на ищеца Б. Р. М.. Свидетелят излага, че в периода
01.09.1994 г.-28.11.1996 г. познавал ищеца, който работел във фирма „А. Б. С.“
ООД. Когато свидетелят постъпил на работа в това дружество през февруари
1995 г. ищецът вече работел там. Свидетелят бил назначен на 13.02. Ищецът
започнал работа в дружеството по-рано – няколко месеца, половин година. И
двамата работели в Търговски отдел, били търговци, т.е. специалисти
продажби. Работили в една стая – един срещу друг. Ищецът имал клиенти, за
които отговарял. До края на 1995-та година и двамата работили в „А. Б. С.“
ООД заедно. След това станали промени и всички служители постъпили в
друга фирма - „К.“, от 01.01.1996 г., включително свидетелят и ищецът. След 1
месец се видяло, че там нещата нямало да се развият добре за тях и се върнали
обратно в „А.“ от 01.02.1996 г. Свидетелят работил в това дружество до края
на 1996 г. – 31.12., а ищецът напуснал един месец по-рано – 01.12. или 30.11.
Свидетелят и ищецът били колеги в търговския отдел. Работили на пълен
работен ден от 08:30ч. до 17:30ч. и при двамата работодателя. Свидетелят М.
излага, че едни и същи били наименованията на фирма „А.“, които фигурират
– „Б. с.“; „Б. с.и“; „Б. с.и Б.“; „Б. с.с Б.“. „С.“ и „системи“, едното е на
английски, а другото на български. Фирмата била собственост на „А.“ А. и
чужденците използвали „С.“. На една бланка и на едни документи се виждало
написано „Б. с.и Б.“ и отдолу печата е „Б. с.с“ или обратното.
От приетите по делото удостоверения от ТП на Н. – С. град, се
установява, че в осигурителния архив на Н. липсват данни за положен от И. Р.
Б. през исковия период трудов/осигурителен стаж при работодател „А. Б. С.
Б.” ЕООД, с последно наименование „К. К.“ ЕООД, и при работодател „К.“
ООД.
Видно от представения препис от трудовата книжка на ищеца в частта
относно периода на положения от ищеца труд в „А. Б. С. Б.” ЕООД и „К.“ ООД
същата е надлежно оформена и заверена в съответствие с изискванията на чл.
349, ал. 1, т. 9 КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж, съответно се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК в тази й част.
Трудовият стаж в „А. Б. С. Б.” ЕООД е две години, един месец и
двадесет и осем дни общо, а в „К.“ ООД – един месец, като посоченият стаж е
надлежно записан, съответно подпечатан с подписи от главния счетоводител и
от работодателя.
Заеманата от ищцата по трудов договор длъжност „търговец“ в двете
дружества през исковия период се потвърждава от представените по делото
трудови договори и от показанията на разпитания по делото свидетел Б. Р. М..
Видно от препис от трудова книжка, свидетелят М. е работил при същите
работодатели/осигурители през периода, през който е положен
претендираният стаж, като е изпълнявал длъжността „търговец”.
5
При правилно разпределена доказателствена тежест по реда на чл. 154,
ал. 1 ГПК по делото се установяват при пълно и главно доказване, чрез годни
доказателствени средства по чл. 6 ЗУТОССР, твърденията на ищеца, че е
полагал стаж по трудово правоотношение за периодите:
01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. в „А. Б. С.“ ЕООД;
01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. в „К.“ ЕООД;
01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. в „А. Б. С.“ ЕООД.
Ищецът е полагал труд на пълен работен ден.
Предприятията са прекратени и ведомостите за периода не се
съхраняват от ответника. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР, по отношение на ответника Н. о. и., Териториално поделение - С.
град, с адрес: гр. С., бул. „А. С.” № **-**, че ищецът И. Р. Б., ЕГН **********,
с адрес в гр. С., ж.к. „М. л.“, бл. ***, вх. *, ап. **, е полагал стаж по трудово
правоотношение за периодите:
01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. в „А. Б. С. Б.” ЕООД, с последно
наименование „К. К.“ ЕООД, на длъжност „търговец“, при пълно работно
време от осем часа;
01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. в „К.“ ЕООД на длъжност „търговец“, при
пълно работно време от осем часа;
01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. в „А. Б. С. Б.” ЕООД, с последно
наименование „К. К.“ ЕООД, на длъжност „търговец“, при пълно работно
време от осем часа;
което време се признава за трудов стаж.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6