Решение по дело №126/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер				година	01.12.2020			град	Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският				административен  съд					състав
На	04.11.2020			година
В   публично   заседание   и   следния   състав:
Председател:								ВИКТОР  АТАНАСОВ
Членове:								АЙГЮЛ  ШЕФКИ МАРИЯ  БОЖКОВА
								и  при  участието  на
Секретар			Павлина Петрова
Прокурор			Димитрина  Делчева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
като  разгледа   докладваното  от					съдията  Виктор  Атанасов
Кас.  Адм.  Нак.  Дело				номер		126	по описа за		2020	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., главен юрисконсулт при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, като процесуален представител на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, против Решение №224 от 17.07.2020 год., постановено по АНД №710/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №416947-F444719 от 11.03.2020 год., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП.

Касаторът възпроизвежда в жалбата мотивите на районния съд, като заявява, че счита решението за незаконосъобразно. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че нормата на чл.278б от ДОПК е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед на значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели законодателя и че нарушената норма от ДОПК охранява обществените отношения, свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, поради което законодателят предвидил стриктно спазване на заявените дата, час и място на получаване/разтоварване на такива стоки а това, че законодателят определя като значими, обществените отношения, чието регулиране гарантира с разпоредбата на цитираната правна норма се извеждало и от високия размер на санкцията, предвидена за нарушаването й - глоба в размер от 1000 до 3000 лева, респ. имуществена санкция от 3000 до 20000 лева. Касаторът счита, че закъснението за изпълнение на задължението не може да се интерпретира като неизпълнение, както било посочено в мотивите на решението, като сочи, че първоначално заявеното време и място на разтоварване е било на 23.08.2018 год., в 15:30 часа, а поради неизпълнение на обявеното, до реален фискален контрол се е стигнало на 23.08.2018 год,. в 17:02 часа и следователно, имало реално изпълнение от страна на органа по приходите, независимо от закъснението. Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК, задължение на водача на МПС било да уведоми лицето, посочено като получател на стоката, за поставените от органите по приходите технически средства за извършване на фискален контрол върху движението на стоката и за задължението на лицето – получател, да бъде на мястото на получаване, като излага довод, че липсата на такива доказателства относно изпълнението на това задължение от страна на водача на МПС, превозващо стоки с висок фискален риск, не могат да бъдат основания за отмяна на НП от страна на съда, нещо повече – касаторът твърди, че от страна на получателя на стоката не са изпълнени разпоредбите на чл.13, ал.3, т.1-4, които му вменявали в задължение да присъства лично или негов представител, както и изрично упълномощено лице. Касаторът счита, че в случая, мотивът на съда за отмяна на НП, а именно - че на посоченото място и време не е имало орган по приходите, пред който жалбодателят да се яви и обстоятелството, че жалбодателят не е знаел мястото, датата и часа на доставката, са несъстоятелни и не кореспондират с доказателствата по делото. На следващо място, касаторът сочи, че съдът констатирал, че АУАН действително е съставен в отсъствие на нарушителя, но следвало да се отбележи, че нарушенията в процедурата по съставяне и съобщаване на АУАН са основание за отмяна на НП само тогава, когато са съществени и то такива, че да са ограничили правото на защита на наказаното лице и че такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации относно нарушението, нарушителя и неговата вина, както че такива нарушения са налице и когато създават пречка, да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Касаторът твърди, че в случая, констатираното нарушение от съда при съставяне на АУАН, не променя крайния извод относно нарушителя и извършеното от него нарушение, като сочи, че съставеният АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено и както било видно от доказателствата по делото, жалбодателят осъществил правото си на защита в пълен обем и следователно не може в случая да се приеме, че това му право е било нарушено. На следващо място касаторът сочи, че извършването на нарушението за първи път е обстоятелство, което е от значение за тежестта на извършеното нарушение и за определяне на размера на санкцията и че в наказателното постановление изрично било отбелязано, че нарушението е извършено за първи път, което било отчетено при определяне на санкцията в минималния размер, която съгласно чл.278б от ДОПК е от до 3 000 лева до 20000 лева, като имуществената санкция била наложена в минимално предвидения в закона размер, поради което моли да се приеме, че са съобразени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност, съобразно нарушенията от този вид. Излага и довод, че по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение от 17.07.2020 год., постановено по АНД №710/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №416947-F444719 от 11.03.2019 год., издадено от началник сектор/всъщност е отдел/ „Оперативни дейности”, Дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на НАП и тъй като счита нарушението за доказано, да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Моли, също така, да бъде присъдено в полза на НАП и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Д., който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди процесното наказателно постановление по съображенията, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касация – „Селин 09” ЕООД *** редовно призован, се представлява от адв.С.К.С. от АК-***, редовно упълномощен, който счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът, предвид събраните доказателства, правилно е приел, че по несъмнен начин не е установено жалбодателят да е осъществил вмененото му нарушение, а именно - не се установявало на посочената дата и час - 23.08.2018 год., в 15:30 часа, да е имало орган по приходите, пред който жалбодателят или негов представител да не се е явил, а напротив, от свидетелските показания и от писмените доказателства, документиращи проверката, а именно - от приложените протоколи по делото, ставало ясно, че инспекторите по приходите са пристигнали и са започнали проверка в град Кърджали в 17:02 часа, на 23.08.2018 год. Предвид това счита, че деянието не е съставомерно по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, тъй като посоченото време би могло да бъде единствено време на установяване на нарушението, но не и време на неговото извършване. На следващо място, твърди, както и пред първата инстанция, че жалбодателят не е знаел за мястото, датата и часа на доставката, за да може да осигури присъствието на управителя или на упълномощено лице,а също така, счита, че съдът правилно е констатирал, че са допуснати съществени процесуални нарушения, при съставяне и връчване на АУАН, тъй като жалбодателят не е бил поканен да се яви за съставянето му и неговото предявяване, като било видно, че същият е връчен и предявен на лице, за което няма никакви данни да е упълномощено от жалбодателя да получава каквито и да е книжа. Предвид изхода на делото, моли съда да присъди направените разноски, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в размер на 350 лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита касационната жалба за неоснователна, като намира за правилни изводите на Районен съд – Кърджали, че липсват каквито и да е доказателства ответникът по касация да е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Споделя изложените съображения в обжалвания съдебен акт, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага настоящата инстанзиая да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №224 от 17.07.2020 год., постановено по АНД №710/2020 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление №416947-F444719 от 11.03.2020 год., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП, с което, на „Селин-09” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му И. Р. А., на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Национална агенция за приходите, със седалище ***, да заплати на „Селин 09” ЕООД ***, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 350 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 23.08.2018 год., в 17:02 часа, свидетелите М. С. и Г. Ф. – инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в град Кърджали, на *** - магазин за риба. Посоченият адрес и обект бил място, обявено за получаване/разтоварване на стока с висок фискален риск, а именно: калмари от вида *** (***) (***), c код от комбинирана номенклатура ***, с нетно количество 10.00 кг.; риби, пресни или охладени, риби от вида *** (***), с код от комбинирана номенклатура ***, с нетно тегло 24.00 кг.; риби, пресни или охладени, *** (***), с код от комбинирана номенклатура ***, с нетно тегло 78.00 кг.; скариди от рода ***, с код от комбинирана номенклатура ***, с нетно тегло 6.00 кг.; риби, пресни или охладени, *** (***) и *** (***), с код от комбинирана номенклатура ***, с нетно тегло 12.2 кг. и риби, пресни или охладени, *** (***), с код от комбинирана номенклатура ***, с нетно тегло 24.00 кг. Получател на тази стока с висок фискален риск бил ответникът по касация в настоящото производство - „Селин 09” ЕООД ***. В съставен по-рано през същия ден Протокол №***/*** год. било посочено мястото на получаване на стоката – *** - магазин за риба и дата и час на получаване – 23.08.2018 год., 15:30 часа. При пристигането на органите по приходите, което се случило в 17:02 часа на 23.08.2018 год., на посоченото място, обявено от водача В. Р. Д. за разтоварване/получаване, обективирано с Протокол №***/*** год., било установено, че лицето получател/купувач не се намирало там, като към часа на проверката – 17:02 часа, нямало и  упълномощен представител на получателя „Селин 09” ЕООД ***. На декларираното място се намирал само В. Р. Д. – водач на МПС с рег.№***, превозващо стоките с висок фискален риск. Проверката била документирана в Протокол №***/*** год. По този повод, на 18.11.2018 год. св.М. С. съставила срещу „Селин 09” ЕООД *** акт за установяване на административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. АУАН бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, като съдът е посочил, че липсват данни той да е поканен за съставяне на акта. На 26.01.2019 год. АУАН бил предявен и връчен на лицето С. Р. А., а на 11.03.2019 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева, на „Селин 09” ЕООД *** за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена от показанията на свидетелите М. С. и Г. Ф., Акт за установяване на административно нарушение от 18.11.2018 год., както и другите приети по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Районният съд е посочил, че административнонаказателната отговорност на жалбодателя „Селин 09” ЕООД *** е ангажирана за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, който текст гласи, че при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск, лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Съдът е приел, предвид събраните по делото доказателства, че не се установява по несъмнен начин жалбодателят да е осъществил състава на така вмененото му нарушение, като е посочил, че на инкриминираната дата е бил осъществен фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск, с получател „Селин 09” ЕООД *** и че по време на този контрол, водачът на МПС, превозващо стоката, декларирал място, дата и час на получаване/разтоварване на същата – ***, *** - магазин за риба, на датата 23.08.2018 год., в 15:30 часа. Съдът е приел също, че не е установено, на посочените място и време да е имало орган по приходите, пред който жалбодателят или негов представител да не се е явил, а напротив, от свидетелските показания и от писмените доказателства, документиращи проверката, ставало ясно, че инспекторите по приходите са пристигнали и започнали проверката в *** - магазин за риба, едва в 17:02 часа на 23.08.2018 год. районният съд е посочил, че съставомерно по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК би било неявяването на получателя или негов представител само на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката, т.е. в 15:30 часа на 23.08.2018 год., а такова деяние на санкционираното дружество не се установило, нито пък било описано в акта и в наказателното постановление. На следващо място, съдът е приел, че не е доказано жалбодателят да е знаел за мястото, датата и часа на доставката, за да може да осигури присъствието на управителя или упълномощено лице, а според чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК, задължение на водача на превозното средство било да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/ разтоварване на стоката. Според районния съд, в случая липсвали каквито и да било данни това задължение на водача на превозното средство да е било изпълнено и жалбодателят да е бил информиран по някакъв начин за предстоящата проверка, на която следва да се яви или да осигури представител. Районният съд, освен това, е констатирал и допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН, довели до опорочаване на административнонаказателното производство, като е приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на АУАН се извършва в присъствието на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице и че като изключение от този принцип, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, е допустимо и неприсъствено съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки - нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, или когато нарушителят след покана не се е явил за съставяне на акта, но ако посочените условия не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН задължавал актосъставителят да състави АУАН в присъствието на нарушителя. Съдът е посочил, че в случая липсват доказателства последният да е бил надлежно поканен, но да не се е явил за съставяне на акта и след като жалбодателят не е бил надлежно поканен да се яви за съставяне на акт, а същият е бил съставен в негово отсъствие, при липсата на която и да е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, то е налице процесуално нарушение. Според районния съд, пропускът не би бил толкова съществен, ако все пак АУАН е бил връчен на жалбодателя, но това също не било сторено, като е посочил, че видно от разписката от 26.01.2019 год., актът е връчен на С. Р. А., в качеството й на упълномощено лице, а видно от Търговския регистър към АВ, който е публичен, представител на дружеството „Селин 09” ЕООД *** бил И. Р. А. Съдът е посочил също, че по делото липсват каквито и да било данни на лицето С. Р. А. да са били делегирани правомощия за подписване и получаване на съставени срещу жалбодателя актове за установяване на административни нарушения, а тъй като административно-наказателната отговорност била лична, в ЗАНН били уредени правила за лично участие - лично при физическите лица или чрез представляващия при юридическите лица. Съдът е посочил, че в съдебната практика се приема, че отклонение от това правило може да се допусне само при изрично упълномощаване от наказаното лице за тези процесуални действия, тъй като така, чрез изричното упълномощаване, лицето се е съгласило съответното процесуално действие да бъде извършено в негово отсъствие и че друго отклонение от правилото за лично участие е недопустимо, тъй като то води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е изложил и довод, че изискването на чл.43 от ЗАНН е нарушителят да се запознае лично със съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, нарушението, в чието извършване е обвинен и да му се даде възможност да изложи веднага своите обяснения и възражения, а видно от материалите по делото било, че АУАН не е бил надлежно предявен и връчен на законния представител на нарушителя или на изрично упълномощено за това лице. По тези съображения районния съд е извел и окончателния си извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

Предвид отмяната на наказателното постановление, районният съд е приел, че в полза на жалбодателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 350 лева и тъй като не било направено възражение за прекомерност, съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 350.00 лева и че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите, със седалище град София, именно същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите, следва да понесе разноските по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен състав, както и намира за правилен крайния извод на съда и респективно крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства, оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.

В тази връзка, съдът в настоящия състав намира следното:

Съдът намира за правилен извода на районния съд, че в случая АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен в отсътвие на нарушителя, но без да е спазена разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, регламентираща изискванията, при които актът може да се състави в отсъствие на нарушителя. Съгласно тази норма, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая безспорно твърдяното като нарушител лице е известно и това е „Селин 09” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му И. Р. А. По представената в районния съд административнонаказателна преписка липсват данни нарушителят да не е могъл да бъде намерен, като дори няма такива твърдения, като същевременно, обаче, липсват каквито и да е доказателства, същият да е бил поканен за съставянето на акта и след поканата да не се е явил. Районният съд, между впрочем, с Разпореждането си с №1467 от 15.06.2020 год. изрично е задължил административнонаказващия орган да представи доказателства, че дружеството „Селин 09” ЕООД *** е било поканено за съставянето на акта, на датата 18.11.2018 год., но такива доказателства не са били представени, като единствено актоставителят М. С. в показанията си твърди, че е била изпратена и връчена покана, с обратна разписка, но представител на дружеството не се явил и затова актът бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя. Тези твърдения, обаче, сами по себе не могат да удостоверят и да докажат изпращането и получаването на такава покана, при липсата на каквито и да е писмени доказателства за това. На следващо място, видно от оформената разписка към този АУАН, екземпляр от този АУАН №F444719 от 18.11.2018 год. е бил връчен повече от два месеца след съставянето му – на датата 26.01.2019 год., на лице, вписано с имената С. Р. А. и с вписано ЕГН, като в разписката е отразено, че е „упълномощено лице” на „Селин 09” ЕООД, но никъде не е посочен нито номер и дата на пълномощно, нито от кого е упълномощено това лице, нито пък за какво е упълномощено, като освен това, нито към акта, нито въобще в представената по делото административнонаказателна преписка, не е налично каквото и да е пълномощно, за упълномощаването на което и да е лице, да получава АУАН, съставени срещу дружеството „Селин 09” ЕООД ***. Така, всъщност, остава абсолютно недоказано, дали екземпляр от така съставеният АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, като тук задължително следва да се посочи, че това лице – С. Р. А., се е подписала в разписката от 26.01.2019 год. единствено за „получил” екземпляр от този акт и нищо повече, като в акта, в графата „нарушител”, липсва какъвто и да е подпис. Така, липсата на какъвто и да е подпис в графата „нарушител” в съставения на 18.11.2018 год. АУАН сочи на допуснато нарушение и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, съгласно която, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като следва да се отбележи, че няма отбелязване или дори твърдения, „упълномощеното лице”, което е получило екземпляр от така съставения АУАН, да е отказало да го подпише като пълномощник на соченото за нарушител търговско дружество. Предвид горното настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето, предявяването и връчването на АУН, които могат да бъдеат плрецени като съществени такива, обуславяващи незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление.

Дори, обаче, и горните изводи да не бъдат споделени, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, санкционираното търговско дружество да е нарушило посочената разпоредба на ДОПК – чл.13, ал.3, т.2 от с.к., т.е. че с бездействието си е нарушило императивното задължение, като лице, получател/купувач на стока с висок фискален риск, да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, като до този извод е истигнал и районния съд. В тази връзка, следва да се посочи и следното:

Съгласно чл.13, ал.2, т.3 и т.4 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни, да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Освен това в ал.3, т.1 и т.2 на чл.13 от ДОПК е предвидено задължение за получателя/купувача на стоката да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път; да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Следователно, за да възникне за получателя на стоката задължение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, преди това водачът на транспортното средство следва да изпълни задължението си по чл.13, ал.2, т.4 ДОПК за уведомяване на лицето, посочено като получател (за задължението на последното да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката).

Поради изложеното по-горе, съществен въпрос, от който несъмнено зависи крайният извод за наличието на осъществено нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, е този, дали водачът на транспортно средство, с което се извършва превоза на стоки с висок фискален риск, е уведомил своевременно ЮЛ (получател на стоката) за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол, както и за задължението му да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката и определеното за това време. Отговорът на този въпрос, според настоящия съдебен състав, е категорично отрицателен, а до този извод е стигнал и районния съд. В разпоредбата на чл.13, ал.2 от ДОПК са записани задълженията при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, на водача на транспортното средство, като систематичното място на чл.13, ал.2, където са разписани задълженията на водача на транспортното средство, сочи, че тези задължения предхождат и предпоставят задължението на получателя/купувача на стоката по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, която разпоредба изисква същият да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Пределно ясно е, че без водачът на транспортното средство, с което се извършва превоза на стоки с висок фискален риск/в случая лицето В. Р. Д./ да е изпълнил своите задължения, за дружеството е налице фактическа невъзможност да изпълни това задължение, а и за същото не би могло и да възникне задължение по посочената за нарушена в процесното наказателно постановление разпоредба на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Правилен и в съответствие със събраните по делото доказателства е и изводът на районния съд, че не е установено, на посочените място и време да е имало орган по приходите, пред който жалбодателят или негов представител да не се е явил. Няма спор, че при осъществения фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск, с получател „Селин 09” ЕООД *** и по време на този контрол, водачът на МПС, превозващо стоката, е декларирал, видно от приложената по делото декларация от 23.08.2018 год., попълнена в 14:00 часа, като място, дата и час на получаване/ разтоварване на същата – ***, *** - магазин за риба, на датата 23.08.2018 год., в 15:30 часа. Тези данни, касаещи мястото, датата и часа на получаване на стоките с висок фискален риск, са изрично описани и в съставения на същата дата - 23.08.2018 год., в 14:14 часа, от двамата инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол”, Протокол №*** за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, като за всяка една от шесте такива стоки, описани в този протокол/калмари, скариди и риби от посочените по-горе видове/, в протокола е посочено място на получачаве - ***, *** - магазин за риба и час на получаване - 15:30 часа на 23.08.2018 год. От свидетелските показания на актосъставителя М. С. и на свидетеля посочен акта – Г.Ф., както и от писмените доказателства, документиращи проверката, става безспорно ясно, че инспекторите по приходите, неясно защо, са пристигнали и започнали проверката в *** - магазин за риба, едва в 17:02 часа на 23.08.2018 год., а не в 15:30 часа, т.е. същите са пристигнали на посоченото място на получаване на стоките с висок фискален повече риск, повече от един час и половина след декларираното и вписано в посочения по-горе Протокол №*** от 23.08.2018 год. време на получаване на тези стоки. Никой от двамата свидетели в показанията си не е дал обяснения, защо са пристигнали на мястото на получаване на стоките с такова закъснение, при положение че и двамата би следвало да са напълно наясно с декларирания час на получаване, вписан и в посочения протокол, като свидетелката С., която е и актосъставител, е заявила единствено, че не си спомня какъв час на получаване е декларирал водачът на транспортното средство. Същевременно, в показанията си актосъставителят С. е заявила, че в рамките на четири часа органите по приходите трябва да бъдат на мястото на получаване или разтоварване на стоката с висок фискален риск, но във връзка това нейно твърдение следва да се посочи, че съгласно чл.18, ал.5, във вр. с ал.4 от Наредба №Н-2 от 30.01.2014 год. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове, действително е вменено задължение на органа по приходите с времетраене в рамките на 4 часа, с начало - заявения от водача/лицето, придружаващо стоката, час, но същото се отнася не до пристигането на контролните органи на декларираното пред органа по приходите място на получаване на стоката, а до отстраняването на техническите средства за контрол, още повече, че според съда, след като нарушението е квалифицирано по посочената норма на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, то е свързано с неявяване на упълномощено лице на получателя/купувача на стоката в конкретния час. При това положение би била абсолютно абсурдна хипотезата, в която е осигурено присъствието на такова лице – представител на получателя на посоченото място и в конкретния час, но би се констатирало нарушение, само защото контролните органи са се явили доста по-късно – в случая с повече от един час и половина закъснение, в рамките на тези 4 часа. Предвид това касационната инстанция в настоящия състав споделя и извода на  районния съд, че съставомерно по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК би било неявяването на получателя или негов представител само на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката, т.е. в 15:30 часа на 23.08.2018 год., но че такова деяние на санкционираното дружество не се установява, нито пък е описано в акта и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление.

Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящият касационен състав счита, че районният съд правилно и точно е издирил приложимите правни норми и правилно е констатирал, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че непрпавилно е приложен материалния закон. За пълнота следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение, респ. в хода на производството по делото пред въззивния съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от Д. Г. Д., главен юрисконсулт при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, като пълномощник и процесуален представител на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, с изложените в нея оплаквания, за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, тъй като същото е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва, при това положение, с решението по настоящото дело, това решение, като обосновано, законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на направените в настоящото касационно производство деловодни разноски, съдът намира, че такива следва да му бъдат присъдени. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 на същия текст страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая е представен и приложен по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие сер.** бл.№*** от *** год./л.11/, в който е отразено, че е заплатено, в брой, договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 350 лева, а тъй като не е направено възражение за прекомерност, съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, то в полза на ответника по касация - „Селин 09” ЕООД *** следва да бъде присъдено цялото заплатено и съответно поискано възнаграждение, в размер на 350 лева. За дължимите на ответника по касация разноски следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите, със седалище и адрес ***, която, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, е юридическото лице на бюджетна издръжка и в структурата на която се намира административнонаказващият орган, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четврърто/, във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

                                                                                                             

                                                                 

Р      Е      Ш      И :

                  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №224 от 17.07.2020 год., постановено по АНД №710/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите/НАП/, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Селин 09” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му И. Р. А., направените деловодни разноски в настоящото производство, в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

             

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

     

 

                                           

                                                                                                                        2.