Присъда по дело №3777/2012 на Софийски градски съд

П    Р    И    С    Ъ    Д    А 

 

№

 

гр. С., 07.03.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1 състав, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                             

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.М.

                                                                              В.Д.

                                                                             

при секретаря Л.Ч. и в присъствието на прокурора А. Попколев, като разгледа НОХД № 3777/2012 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 П Р И С Ъ Д И:

       

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Л.В., 27 г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, нежен, със средно образование, безработен, студент в „Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг” – С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 22.01.2012г., около 18,00 часа в гр.С.,*** на асансьорна площадка направил опит умишлено да умъртви Н.Т.К., като й нанесъл с неустановен по делото нож две прободни наранявания в областта на гърдите дорзално, непроникващи в гръдната кухина и прободно-порезно нараняване на лявата ръка с установена морфологична находка на прерязан голям клон на лявата подмишична артерия, която е магистрален артериален съд, довело до тежък кръвозагубен шок с недолавящо се артериално кръвно налягане, без пулс на крайните артерии и лабораторно доказана тежка животозастрашаваща кръвозагубна анемия – разгънат хеморагичен шок, причинил на пострадалата животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е недовършено, поради независещи от дееца причини – на пострадалата К. била оказана своевременна и високоспециализирана медицинска помощ в пълен обем, без която би настъпил летален изход - престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г.Л.В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД УВАЖАВА предявения граждански иск от Н.Т.К. срещу подсъдимият Г.Л.В. за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева представляващи претърпени от деянието неимуществени вреди, като отхвърля същия за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, като неоснователен, ведно със законната лихва върху същите от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.Л.В. с проверена по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, както и сумата от 800,00 лева представляваща 4% държавна такса върху уважената част на гражданския иск и адвокатско възнаграждение за направени разходи от страна на гражданския ищец и частен обвинител К. в размер на 1000,00 лева или общо разноски в размер на 2240,00 /две хиляди двеста и четиридесет/ лева.

На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.Л.В. с проверена по делото самоличност да заплати и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15 – ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.С..

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

                                                  

                                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.  

 

                           

                          2.

 

 

 

 

 

 

 

 

                 М    О    Т    И    В    И

 

 към присъда по НОХД №3777/2012 г. по описа на СГС, НО, 1 състав 

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Г.Л.В. за извършено от него престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 22.01.2012г., около 18,00 часа в гр.С.,*** на асансьорна площадка направил опит умишлено да умъртви Н.Т.К., като й нанесъл с неустановен по делото нож две прободни наранявания в областта на гърдите дорзално, непроникващи в гръдната кухина и прободно-порезно нараняване на лявата ръка с установена морфологична находка на прерязан голям клон на лявата подмишична артерия, която е магистрален артериален съд, довело до тежък кръвозагубен шок с недолавящо се артериално кръвно налягане, без пулс на крайните артерии и лабораторно доказана тежка животозастрашаваща кръвозагубна анемия – разгънат хеморагичен шок, причинил на пострадалата животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е недовършено, поради независещи от дееца причини – на пострадалата К. била оказана своевременна и високоспециализирана медицинска помощ в пълен обем, без която би настъпил летален изход.

         В хода на съдебното производство на основание чл.76 от НПК е конституирана в качеството на частен обвинител Н.Т.К. срещу подсъдимия Г.Л.В..

         В хода на съдебното производство на основание чл.84 от НПК е конституирана в качеството на граждански ищец Н.Т.К. срещу подсъдимия Г.Л.В..

         Приет е за съвместно разглеждане предявения граждански иск от Н.Т.К. срещу подсъдимия Г.Л.В. за сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 22.01.2012г. – датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа обвинението. Твърди, че фактическата обстановка по делото е категорично и безспорно установена, както и е установено авторството на деянието. Посочва, че подсъдимият на 22.01.2012г. е нанесъл два удара с нож на пострадалата, в която насока са обясненията на подсъдимия и изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, т.к. от заключението на същата е видно, че при отсъствието на спешна и висококвалифицирана медицинска помощ е щял да настъпи летален изход за пострадалата. Според прокурора спорна се явява причината, поради която подсъдимият е решил да нанесе тези удари на пострадалата. Твърди, че макар в своите обяснения подсъдимият да се сочи като скромна личност, която не обича насилието, то също така взема яке, в което има нож и решава да го ползва, в резултат на което е нанесъл ударите на пострадалото лице. Спорен момент по делото според прокурора се явяват и отношенията между подсъдимия и пострадалата, но заявява, че каквито и да са в случая техните отношения, едва ли те биха оправдали поведението на подсъдимия, за което държавният обвинител не намира никакво оправдание. Моли подсъдимият В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, като се вземат в предвид неговото съдебно минало и характеристични данни и му се определи наказание под средния предвиден в закона размер за същото. Относно предявения граждански иск прокурорът намира, че същият следва да бъде уважен в размер, преценен от съда по справедливост.

Процесуалният представител на частния тъжител Н.К., адвокат М., счита повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В. за доказано по несъмнен начин, както според дадената му правна квалификацията, така и според фактите по делото. Повереникът, на следващо място, изцяло се присъединява към изложеното от прокурора. В своята пледоария посочва, че подсъдимият и свидетелката К. са били приятели, живеели са заедно, до момента, до който тя е осъзнала, че това не е човекът, с когото желае да сподели остатъка от живота си, което е неин личен избор. Отношенията между извършителя В. и пострадалата К. са били нетърпими, антагонистични и враждебни. Повереникът излага становище, че подсъдимият не може да се примири с това поради чувството на притежание, заради бушуващата в него ревност, поради нараненото му его, чувството за мъжко достойнство, отхвърлянето без коментар, загубата на контрол над К. и според повереника това положение измъчва подсъдимия, поради което при него процесът се превръща в хронически. Твърди също, че в резултат на това положение подсъдимият става опасен, защото няма да забрави и прости, че е отхвърлен, при него има и ревност, която се превръща в агресия, защото нещо се е изчерпало между тях двамата. Посочва, че след изслушване на свидетеля психолог се е установило явно, че към онзи момент подсъдимият не може да контролира живота си, не знае кога да спре, т.к. когато човек загуби нещо, гневът взема връх над разума, а чувствата ескалират и когато Н. К. го гони от „рая”, то той се въоръжава с нож и става агресивен. В тази връзка сочи, че подсъдимият, обладан от ревност или някакво друго чувство, а също изпълнен и с решимост, отива въоръжен до дома на свидетелката К., като сам предизвиква, сам провокира събитията, поставя се в условия на извършител, съзнавайки цялата им подреденост до там, че да запази хладнокръвие, качвайки се в колата си, впоследствие да изхвърли ножа и да се крие хладнокръвно. По този начин адвокат М. твърди, че подсъдимият В. е унищожил уликата – ножа, а след това си е осигурил и състрадателност, твърдейки, че е ухапан от свидетелката К., като негово алиби, представяйки се за жертва. Посочва, че свидетелката К. го е ухапала в момента, в който се е защитавала от посегателството срещу нея. Излага се и становище, че подсъдимият В. е подал жалба в районното полицейско управление срещу свидетелката К. по повод на лютивия спрей, но не е подал жалба срещу наркоманите, които са му причинили наранявания, ползвайки този инцидент като повод да се въоръжи. Твърди, че дори след убийството, подсъдимият се крие в хотел, не се връща в дома си, където може да бъде открит и изключва мобилния си телефон, защото му е необходимо време да осъзнае случилото се или някой да му осигури алиби. Според адвокат М., от една страна, извършеното от подсъдимия е предварително обмислено и планирано – осигурява нож, крие се, унищожава улики, пробожда и бяга, но от друга страна – ако подсъдимият не е искал това да се случи, то същият не е оказал помощ в случая на пострадалата, защото след като тя крещи от болка, той се качва в колата си и бяга. Според повереника важно е и друго обстоятелство, а именно, че адвокатът на подсъдимия В. го склонява въпреки волята му да се предаде. Твърди още, че подсъдимият не се е защитавал в ситуацията, защото е считал, че свидетелката К. го е заслужавала и е искал да я накаже, а не да разговаря с нея.

Повереникът твърди, че за да се отвори едно джобно ножче, то подсъдимият В. следва да го е отворил или с ухапаната, или със здравата си ръка, поради което намира, че в случая вариантите за нападение са два: или ножът да е бил отворен преди ухапването и тогава подсъдимият да е нападнал К. без предизвикателство, или след като е бил ухапан от нея, да е отворил ножа с две ръце и да я е пробол три пъти, при което дори и да е ухапан, той е бил отблъснат. Също така повереникът посочва, че подсъдимият не се е извинил до момента на свидетелката К., а единствено е изпратил родителите си да й занесат плодове, докато тя се е била в състезание със смъртта. Адвокат М. пледира, че изложените до момента факти са връзка на причина и следствие, защото психиката на дееца също може да бъде мотив за това деяние, а мотивите определят умисъла и последният задоволява потребност. Повереникът намира обясненията на подсъдимия В. за твърде нелепи, свързани с проява на емоционална неустойчивост, който търси съчувствие и се опитва да се представи като пострадал. Посочва, че на 22.01.2012 г. подсъдимият се обажда на свидетелката Н. К. с цел да се видят и разговарят, но взема нож, въпреки че отива на разговор. При срещата със свидетелката Н. К. я подминава, защото тя е с непознат, поради което повереникът пита „Защо ги подминава, нали отива на среща, нали целта е да се срещнат с Н. и да разговарят?”. Противоречията според адвокат М. винаги са повод за съмнение. С оглед на изложеното моли съда да реши виновността и определи наказанието, както и да бъде уважен гражданският иск в цялост.

Процесуалният представител на подсъдимия В., адвокат В., изразява несъгласие с част от изложеното от държавното и частно обвинение макар фактическата обстановка за конкретния ден, конкретния инцидент и авторството да са безспорни поради процесуалното поведение на подзащитния й. Според защитата за да бъде решен най-важния въпрос, свързан с определяне на наказанието на нейния подзащитен, следва да бъдат обсъдени мотивите и причините, поради които подзащитният й е извършил това престъпление, за което трябва да отговаря пред съда и които са свързани с развилите се отношения между него и свидетелката К.. Така и двамата разказват, че са имали една дълга връзка, дълго са живели на семейни начала, имали са периодични раздели, също така защитата посочва, че и двамата разказват за едни и същи случки, разбира се, пречупени през погледа на единия и на другия. Според защитата обясненията на подсъдимия относно начина, по който са се развили отношенията между него и свидетелката К., са били обективни, защото разказаните случки от него са оставили впечатление не само в свидетеля М., но и в други свидетели, както и в психолога. Твърди, че разказаното от свидетелката К. не намира никаква подкрепа в други доказателства, които да са събрани по съответния ред. Посочва, че подсъдимият в различни ситуации по време на техния съвместен живот е оказвал подкрепа и помощ на свидетелката К., каквато подкрепа той не е получавал от нея. Защитата посочва обстоятелства, за които свидетелката К. свидетелства и за които твърди, че са извършени от подсъдимия, но не е сигурна, т.к. лично не го е видяла, а именно: прерязан кабел за телевизия, спукани гуми на колата й и изпращани електронни съобщения. По отношение на изпратените писма от подсъдимия след окончателната раздяла, защитата сочи, че в тях съгласно показанията на свидетелката, същата не е схващала да има заплаха, т.к. те били по-скоро с емоционално съдържание и в тях той е изразявал претенциите си да му бъдат възстановени от нея някакви суми, които според него не ги е възстановила от ремонта на този апартамент. Не намира за вярно заявеното от свидетелката К. в нейните показания, че един ден тя била осъзнала, че подсъдимият не е човекът, с когото тя иска да сподели живота си. Това е така според защитата, защото по време на обясненията си подсъдимият е посочил имената на лицата станали свидетели на различни ситуации между двамата, при които свидетелката К. е гонила подсъдимия, а след това отново го е приемала. В подкрепа на обясненията на подсъдимия посочва и показанията на разпитания по делото свидетел А., който е психолог и който свидетелства за огромната обида и унижение, на което се е поставил подсъдимият в отношенията си със свидетелката К.. Твърди, че поведението на свидетелката К., което е свързано с изгонването на подсъдимия, снизходителното му прибиране след това, нанасянето на обиди на подсъдимия, изпадането в истерии, счупването на вратата не се опровергават от никакви доказателства по делото. Моли да бъдат приети от съда обясненията на подсъдимия, а не показанията на свидетелката К., защото както и психологът – свидетелят А., е заявил в своя разпит, тази негативна емоция се е трупала в подсъдимия и до определен момент той не е осъзнал на какво се дължи и е избухнал в случката, която е предмет на делото. Твърди, че поведението на свидетелката К. е по-укоримо от това на подсъдимия във връзката му с нея, изключая поведението му в деня на инцидента. Моли съда да приеме нещата, за които и психологът – свидетелят А., свидетелства, свързани с това, че подсъдимият до такава степен се е обезличил във връзката си със свидетелката К., че неговата емоционална затвореност поради това, че не е разговарял с никого за проблемите си с нея, е довела до нуждата да общува единствено с пострадалата и че в даден момент се е изчерпала тази енергия, с която той е подтискал неосъзнато, т.е. всички тези отрицателни емоции, които е трупал в тази връзка. Твърди, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е проявявал ревност към пострадалата и не е вярно, че той е извършил това агресивно действие по отношение на нея, защото е изпитвал ревност, защото е бил ядосан, защото е излязъл от нерви или защото е загубил контрол върху нея, тъй като тя се е разделила с него, вследствие на което е загубила контрол върху подсъдимия. Посочва, че причината и мотивът за извършеното от подсъдимия се дължи на ескалацията на тези отношения, но според защитата в една връзка никога не е виновен само единият.

Защитата моли съда да приеме за достоверни обясненията на подсъдимия В., свързани с това по каква причина и от кой момент той има нож в себе си, която причина от своя страна се твърди, че не е свързана с отношенията между двамата, така че подсъдимият не се е въоръжил специално, за да отиде на процесната среща с пострадалата, а и доказателства в обратна насока липсват. Твърди се, че по делото няма никакви доказателства за извършени действия от страна на подсъдимия свързани с опрян в гърлото нож. Според защитата няма никакъв спор за това, че по същността си процесния инцидент се е развивал само между тях двамата, защото момчето, с което К. по това време е била и са излизали, се е качило с асансьора на по-горния етаж и е отишло да вика помощ. Твърди се, че по делото няма никакви други доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимия относно това в кой момент и защо той изважда ножа, така и за начина на отварянето на този нож. Няма спор според защитника по това, че подсъдимият е хванал момичето за дрехата, тя го е ухапала по ръката, той извадил ножа и й е нанесъл тези удари.

При така изложеното от страна на адвокат В., същата не се съгласява с дадената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното деяние от страна на подсъдимия В. като опит за убийство. Според адвокат В. за да е налице „опит за убийство”, трябва да са нанесени такива удари в жизнено важни органи и силата на ударите да е такава, че да е годна да причини смърт, както и това да се обхваща от съзнанието на дееца. Процесуалният представител на подсъдимия посочва, че двата удара нанесени в гърба и един удар нанесен в ръката на пострадалата, представляват леки телесни повреди, а не удари, които да са били насочени в области от тялото на пострадалата, така че да може да се приеме, че обективират намерение за „опит за убийство”. Тези свои доводи защитата излага и поради обстоятелството, че в изготвената по делото съдебно медицинска експертиза липсват данни за дълбочината и направлението на раневите канали. Намира, че от същата не може да се определи дали раните са порезни или са прободни, но във всички случай посочва, че са ненавлизащи в гръдната кухина, а от друга страна и раните са разширени в резултат на хирургическата обработка според вещото лице. Твърди, че нито силата на ударите, нито тяхната насоченост може да обективира намерение за умъртвяване от страна на подсъдимия. Заявява, че ръката не е жизнено важен орган и случайно е засегнат голям кръвоносен съд, който е причинил безспорна кръвозагуба, а не се касае за никакви многобройни удари и действия, които да бъдат в такива важни органи, нито подсъдимият е могъл да предполага, че като нанася удар в ръката може да причини такова нараняване и такова увреждане, че това поражение в крайна сметка да е годно да доведе до смъртен резултат. По изложените съображения моли съда да постанови по отношение на подзащитния й В. оправдателна присъда досежно обвинението за „опит за убийство”.

На следващо място защитата в своята пледоария се позовава на постановление № 3 от 1979 г. на Пленума на ВС, касаещо решаване на въпроси свързани с изясняване на понятието „постоянно общо разстройство на здравето, което е опасно за живота”, обхващащо болестни процеси и представляващо състояние с голяма продължителност. Посочва, че в конкретния случай с оглед даденото тълкуване на понятието не е налице нито продължителност на състоянието, нито липсва възстановяване. Моли съда да направи разлика между медицинските понятия, с които се характеризират телесните повреди, и правното понятие на съответната телесна повреда, която в случая е посочена от вещото лице като тежка телесна повреда. С оглед приетото от вещото лице, че в случая се касае за постоянно общо разстройство на здравето, което е опасно за живота, моли съда да съобрази следните няколко довода, а именно, че опасността за живота в този случай не може да има временен характер, защото не е възможно нещо да е постоянно, ако в даден момент и при някакви причини то е престанало да съществува и се е превърнало в нещо временно. Това е така според защитата, защото в съдебно заседание вещото лице е заявило пред съда, че към настоящия момент от нараняването на ръката няма никакви отражения както на функциите й, така и на кръвоносната система и така по никакъв начин не се застрашава живота на пострадалата, в който смисъл се цитира Решение №557 от 1996 г. на ІІ-ро наказателно отделение на ВС. Тази невъзможност за възстановяване на пострадалата според защитата, която е един от белезите на опасното за живота постоянно общо разстройство на здравето по смисъла на чл. 128 от НК и която задължително трябва да е налице според дадените в т. 7 от постановление № 3 от 1979 г. указания в случая не съществува. Това следвало от посоченото заключение на вещото лице, съобразно което нараняването предизвикало острия кръвоизлив е било лечимо и именно в резултат на проведеното лечението, съпроводено с извършена по спешност оперативна интервенция се е стигнало до спиране на опасното кръвотечение или до овладяване на критичното състояние без по–нататък да се очакват някакви застрашаващи живота усложнения, а щом причиненото увреждане в областта на корема е било отстранимо и е отстранено, то дължащото се на това увреждане разстройство на здравето, не е постоянно. Защитата се позовава и на решение № 22 от 1985 г. на Общото събрание на Наказателните колегии на ВС, според което дори при спасяване на живота на пострадалия той ще остане в състояние с всички белези на тежката телесна повреда, а в настоящия случай се сочи, че няма никакви белези след спасяването на живота на пострадалата, няма никакви белези на никаква телесна повреда, камо ли на тежка телесна повреда. Моли съда да приеме, че на пострадалата е причинена средна телесна повреда и да преквалифицира престъплението, при което да бъде определено наказание по тази квалификация, като се вземат предвид доводите за субективната страна на деянието, в смисъл какво е целял и какво е искал да постигне с нанесените удари подсъдимият. Моли съда при разглеждане на субективната страна на деянието да има предвид заключението по изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза, според което подсъдимият е действал под влияние на доминираща емоция, в импулсивно състояние, без да се замисли и без да прецени какво може да се случи и до какво ще доведе това, което е улеснило значително действията му. Заявява, че действията на подсъдимия в конкретния случай по отношение на пострадалата са продиктувани от това, че е бил отхвърлен, чувствал се е силно наранен и му е било необходимо много повече време да преживява негативните емоции, каквито и да са те, в следствие развитието на отношенията между него и свидетелката К.. Тези обстоятелства според защитата имат значение за квалификацията на деянието особено що се отнася до квалификацията, която прокуратурата и частното обвинение поддържат.

При определяне на наказанието на подсъдимия, адвокат В. моли съда да вземе предвид следните изложени от нея съображения, а именно, че деянието е извършено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които се изразяват в процесуалното поведение на подсъдимия, а също и че не е напуснал местопроизшествието. Защитникът посочва, че липсата на оказана от подсъдимият помощ на пострадалата е в негова вреда, но това по никакъв начин не би следвало да се тълкува като нещо, което е обмислено и е направено с цел да се укрива. Твърди, че подсъдимият не се е укривал, стоял е в колата си на едно поле в М., в близост до блока, в който е извършил деянието, въпреки че е изхвърлил ножа и впоследствие се е регистрирал в хотел със собствената си лична карта. Не може според защитата да се тълкува като укоримо и във вреда на подсъдимия и обстоятелството, че се е предал веднага на следващия ден, след като са тръгнали родителите и брат му да го издирват и го намират, а после се предава в полицията в присъствието на адвокат. Твърди, че подсъдимият дава обяснения от първият момент, признава деянието от първия момент, осъзнава какво е извършил, съжалява за това, което е извършил, за което има изобилни доказателства по делото, които се съдържат както в неговите обяснения, така и в това, което психологът – свидетелят А. подробно разказва в съдебно заседание пред съда. Посочва, че поради взетата мярка за неотклонение не е могъл да се извини на пострадалата така, както иска частният обвинител, включително и в съдебно заседание, защото тази мярка му е наложена, защото е бил заплашвал пострадалата, поради което всеки негов досег до нея се тълкува в негова вреда, както в негова вреда се тълкуват и някакви електронни съобщения, за които въобще не е установено той да е изпращал. Подсъдимият в своите обяснения, според защитата, достатъчно ясно изразява съжалението си и многократно поднесе извиненията си на пострадалото момиче, с което много дълго време е живял. Посочва подсъдимия като съвсем млад човек, студент, който завършва сега образованието си, макар и задочно, същият е отличник и не е нарушавал взетата мярката за неотклонение, която му е наложена, не е осъждан и има прекрасни характеристики.

Моли съда да приеме, че е достатъчно подсъдимият да бъде наказан с наказание „Лишаване от свобода”, което наказание да не бъде търпяно ефективно, предвид ситуацията в която се е намирал, при отношенията, които са се развивали, по начина, по който те са приключили, при отношението, което пострадалата е имала към него. Изразява становище, че по отношение на подсъдимия процесът на поправяне и превъзпитание вече е започнал и в значителна степен е напреднал, макар и да не е приключил. По изложените съображения моли моли съда да постанови своя съдебен акт.

Подсъдимият Г.В. желае и дава обяснения в хода на съдебното следствие. В своите обяснения подсъдимият В. разказва за съвместния си живот с пострадалата Н.К., за тяхното запознанство в началото на месец септември 2004г., в гр. Кайзерслаутерн, Г., където двамата били студенти, както и за времето докато са живели там заедно с нея от края на месец октомври 2004 г., в който период той подкрепял свидетелката К. както в учението, така и в отношенията й с нейните родители, с които тя имала много скандали. Посочва, че в резултат на отделяното от него много внимание към свидетелката К.,  не успял да си вземе един изпит за трети път на третата година, което наложило да прекрати образованието си в Г. и да се върне в България през месец юли 2007г., а тя успяла да завърши бакалавърска степен. След като се завърнал в България, отишъл да живее в гр.Б. при своите родители, а след два месеца там дошла да живее и свидетелката К.. Посочва, че през шестте месеца, през които са живели заедно със свидетелката К. при неговите родители, тя не е плащала нито наем, нито ток, нито нищо, защото е била приета като част от семейството. Посочва, че през месец април 2008 г. заедно с К. се преместили да живеят в гр.С.,*** за около една година, а също  започнали и работа. Подсъдимият разказва за случки от съвместния им живот, до които според него се е стигало след изненадващи решения от страна на свидетелката К.. Така например сочи, че през месец април 2009 г. без да имат някакви пререкания свидетелката К. изненадващо се изнесла от квартирата, като след около две седмици се събрали отново, но този път заживели в квартира, намираща се в кв.”Б.”. Твърди, че след този момент двамата със свидетелката К. започнали да кроят планове да си купят обща къща с помощта на родителите, но след това пострадалата се отметнала и решила, че ще купят общо апартамент. Впоследствие свидетелката решила пак изненадващо, според него, че ще си купи апартамент за нея, финансиран от нейните родители, но въпреки това го избрали заедно и това е апартамента, в който тя живее на адреса в ж.к. „М. - 4”, бл. ***, ет. 11, ап. 62. Двамата работели във фирма „Х.-П.”,  намираща се в Бизнес парка на ж.к. „М. - 4”. Тук подсъдимият посочва, че отново двамата със свидетелката К. са се разделили отново през месец декември 2009г. за което и двамата плакали много, защото им било тежко. Впоследствие около един месец не се били виждали и в края на месец януари 2010г. отново се срещнали случайно, свидетелката К. го поканила да живеят отново заедно и така за трети път се събрали. От месец януари същата година двамата заживяли в апартамента на свидетелката К., който бил за тотален ремонт. Според подсъдимия през месец март 2010 г. той, баща му, майка му, брат му и негов братовчед от Б. извършили ремонт на спалнята в жилището на К., като той дал свои лични средства от 1500 лева, баща му дал 500 лева и пострадалата дала свои лични средства, като труда бил изцяло безплатен. Твърди, че в жилището е живял 18 месеца, като всеки месец е плащал по 210,00 лева на свидетелката К., с цел да й помага за погасяването на неин потребителски кредит, т.к. тя трябвало да внася по 420 лева месечно за неговото погасяване, а също така е плащал за вода, ток и храна. Разказва за случай, при който през месец април 2010г. свидетелката К. в един неин изблик, който не може да си обясни и до днес, счупила новата врата на спалнята. Подсъдимият разказва за случай, при който през една нощ в началото на месец май 2011г. получил задух, вследствие на заболяването което имал от 14-годишен – бронхиална астма и алергия, и помолил свидетелката К. да го придружи спешно до лекар, но тя му отказала и го нагрубила. В своите обяснения посочва, че на следващия ден пострадалата била сменила ключа на входната врата за жилището, поради което той не можел да влезе в него и след като й се молил 30 минути, се наложило да повика полиция, а после си изнесъл и багажа от апартамента. Твърди, че след два дни и след проведен разговор със свидетелката К., тя отново си променила мнението към него и го приела обратно в апартамента си. През месец юни двамата си взели отпуск, за да довършат ремонта и на друга стая в апартамента, правели също планове да имат деца след лятото, тя го увещавала, че той е мъжът на живота й. Въпреки това в края на месец юни със свидетелката К. се скарали по повод на това, че е не е прострял една пералня с дрехи, тя избухнала и му дала срок от две седмици да се изнесе от жилището.

В своите обяснения подсъдимият твърди, че в три часа следообяд на 15.07.2011г. се е изнесъл доброволно от апартамента на свидетелката К. със събрания багаж и женското куче, след което отишъл в гр.Б., т.к. бил две седмици в отпуск. Разказва, че в конкретната ситуация се почувствал за пореден път адски наранен и излъган след всичко, което му била обещала и казала свидетелката К., но пак не осъзнавал, че е толкова използван, защото се бил превърнал в един мъж под чехъл, въпреки че бил споделял за тези неща и със своите родители, с брат си и със свой колега от колежа, които му давали съвети, че трябва да се осъзнае и да погледне на себе си малко и да не обръща внимание на пострадалата.

Подсъдимият В. разказва в своите обяснения, че със свидетелката К. имали две кучета – мъжко и женско, порода Ротвайлер, които били отгледали заедно от бебета и за които съвместно полагали грижи. Посочва, че при поредна тяхна раздяла през месец май 2011г. той си взел само багажа от апартамента на пострадалата, но двете кучета останали при нея. Сочи, че при окончателната им раздяла на 15.07.2011г., той взел със себе си в гр.Б. женското куче. Това негово действие според подсъдимия предизвикало появата на подсъдимата в гр.Б. около 01,45 часа през нощта на 15 срещу 16.07.2011г., при което около 02,00 часа тя звъняла на мобилните телефони на неговите родители и ги събудила, крещяла около 5 минути къде е кучето, тропала по колата, която той бил купил заради нея и за да имат място за многочленното му семейство, както и събудила съседи, между които неговият приятел от детинство А. Г., живеещ в съседна кооперация, след което си тръгнала. Твърди, че пострадалата го била събудила, но той не отговорил нищо в момента, но на следващият ден получил обаждане от 07 РУ ”П” СДВР, с което бил уведомен, че срещу него има жалба за това, че е откраднал кучето на свидетелката К., което отново адски много го изненадало, защото кучетата им били общи, а не само нейно. В резултат на това решил да не се занимава повече с пострадалата, провел разговор с нея и се разбрали тя да си вземе кучето, а след това провел разговор със служител на 07 РУ”П” СДВР и жалбата била скъсана. Подсъдимият твърди, че направил компромис, като неговият баща на 16 вечерта предал кучето на свидетелката К. в гр.Б..

След разказаната случка и след като отпуската му била свършила, подсъдимият посочва, че се е върнал в гр.С.,*** и на 10.08. за първи път след случилото се срещнали с пострадалата, но след като той й се е обадил с молба да се видят, за да му даде тя мъжкото куче, което по-голяма част от времето било на негови разноски и му било мъчно за него. Твърди, че се видели със свидетелката К. пред нейния блок, като при поискване на кучето, тя му разбила устата с юмрук, след което съсед извикал полицаи от 07 РУ”П”. Твърди, че от пристигналите полицаи получил съвет да отиде при кварталния полицай, но след един час получил обаждане от Н.К., че ще му предаде кучето, а впоследствие пред нейни познати тя му предала кучето, но пискала подсъдимият да й се обажда и да й изпраща снимки на кучето, каквито той твърди, че й пращал, но тя не отговаряла на обажданията му.

Подсъдимият в своите обяснения посочва, че в периода от месец септември 2011г. до месец януари 2012г. или до злополучния инцидент двамата със свидетелката К. са се виждали пет или шест пъти. Разказва за случки, които са се случили между двамата при тези срещи, като при една от тях докато и двамата разхождали кучетата, се засекли пред блока на свидетелката К.. Тогава, според подсъдимия, тя го замерила с пликче пълно с фекалии от женското куче, след което отправила към него и думите „Говедо, идиот, махай се оттук. Ако не престанеш да ми се обаждаш, ще изпратя хора да ти счупят краката и главата”, вследствие на което подсъдимият твърди, че си е тръгнал.

Подсъдимият разказва и за случка през месец октомври 2011г., около 22,45 часа, когато прибирайки се от работа, вървял по ул. „А. М.” в „М. - 4” и бил пресрещнат точно под бензиностанция „Лукойл” от две непознати за него лица, от които получил два удара в носа и в областта на веждата, изненадващо и без обяснение. За тази случка подсъдимият твърди, че не е подавал жалба в полицията, а се обадил на свой приятел А. Г., който бил студент по медицина в С. и отишъл за няколко дни при него. Подсъдимият заявява, че след тази случка започнал да носи за самозащита в десния джоб на черното си кожено яке малък, сгъваем нож с едно острие.

В своите обяснения подсъдимият разказва и за друг случай, при който на 15.11.2011г. заедно със своя брат и кучето отишли на гости на тяхна братовчедка, която живеела в блок, който бил срещуположен на блока на свидетелката К.. Към 18,00 ч. – 18,15 ч. разхождал кучето на поляната зад блока на братовчедка си, където срещнал пострадалата К. заедно с непознат за него мъж. Подсъдимият твърди, че поздравил пострадалата, тя се спряла и погалила кучето, като непознатият за него мъж в това време се отдалечил от тях и поел в друга посока. При тази среща подсъдимият заявява, че помолил пострадалата да поговорят, като единствената му, според него, презумпция била, че се чувствал адски излъган и искал тя да му възстанови някакви пари, след като вложил всичко, което имал за онзи момент в апартамента й и след като тя го изгонила. Твърди, че по негови изчисления тя му била върнала 1000 лева, но трябвало да му върне минимум поне още толкова, при което тя му отговорила: „Разкарай се оттук” и тръгнала да го подминава, но той я помоли отново с думите: „Н. спри”. Подсъдимият твърди, че изненадващо за него, тя се обърнала, извадила лютив спрей, на който пишело с червени букви „Антидок” и го напръскала в очите и устата, поради което изпаднал в шок, паднал на земята със затворени за около 15 минути очи без да може да ги отвори, защото му парели и горели. Твърди също, че помолил пострадалата да викне линейка, защото бил в тотален шок, но тя му казала „Оправяй се” и си тръгнала. Успял да се обади на тел. 112 откъдето след 15 минути дошлия полицейски патрул го посъветвал да подаде жалба, а след 40 минути дошлата линейка го закарала в „Исул”, като за случката уведомил брат си и своя приятел К.С.. Подсъдимият твърди, че е подал жалба за случилото се, като в края на месец 11.2011г. обадилият му се квартален полицай Д. го уведомил, че е разговарял с пострадалата К., която според него не е добре и е по-добре да не се занимава с нея. Твърди също, че при срещата си с полицай Д., последният му дал един лист, чието съдържание не прочел и подписал, за което съжалявал, въпреки това обаче не депозирал граждански иск срещу пострадалата, макар че му било обидно. Подсъдимият твърди, че не предприел действия, защото не му се занимавало с това, т.к. му било просто супершоково, супер изненадващо, бил адски обиден и се чувствал наранен от случилото се, защото не го е очаквал от нея. Подсъдимият твърди, че и втори път бил викан от полицай Д. при което го предупредил да не търси повече К..

В периода от месец декември 2011г. до началото на месец януари 2012г. подсъдимият твърди, че не са се виждали с пострадалата, но той й се е обаждал по телефона, за да я моли за разговор. 

Разказва в своите обяснения, че в неделя на 22.01.2012г., около 18,00 часа се обадил по телефона на свидетелката К., но т.к. никой не му отговорил на обаждането, решил да отиде лично при нея, за да се опита да говорят най-човешки. Твърди, че си бил облякъл черното яке, в което от средата на месец октомври в десния джоб си седял ножа, който изобщо не бил изваждан оттам. Посочва, че отишъл на адреса, на който се намирал апартамента на пострадалата – 62, в блок ***, ет.11, качил се с асансьора до него, позвънил на вратата, но никой не му отговорил, след което решил да си тръгне. Твърди, че при отваряне на вратата на асансьора, намираща се на партера за излизане извън блока видял пред себе си пострадалата и непознат за него мъж, за който по-късно разбрал, че се казва П. и които в първия момент подминал, вляво. Посочва, че на входа на асансьора се срещнал с тях, като П. бил пред него и влизал в асансьора, а пострадалата била зад него, след което тя му казала „Какво правиш тук, не си желан тук, махай се оттук”. В резултат на думите й подсъдимият сочи, че се почувствал обиден за пореден път, спрял се, погледнал П. и го попитал кой е и двамата се сбутали с ръце, при което П. влязъл в асансьора и същия в момента тръгнал нагоре. Обяснява, че с пострадалата К. останали сами, той се приближил до нея, стояли лице в лице, при което хванал нейното дясно рамо с лявата си ръка, стоейки срещу нея фронтално, а тя го ухапала по безименния пръст на лявата ръка. При тази ситуация подсъдимият твърди, че е излязъл извън равновесие, почувствал се е тотално наранен за пореден път, причерняло му много лошо пред очите, треперели му крайниците, ръцете, краката, т.к. много му се било насъбрало вътре в него, особено при случката със спрея, че в един момент всичко рухнало в него и тогава прибягнал до ножа, извадил го от десния си джоб и точно на стълбите по някакъв начин, неосъзнат за него я е пробол в гърба и в ръката, като през цялото време не й казвал никакви думи. Подсъдимият В. описва ножа, който носел със себе си като сгъваем, със синя дръжка, дълъг около 10-12 см, разгънат заедно с дръжката и сиво острие от около 6 - 7 см, едностранно остър. Твърди, че след като пробол пострадалата в ръката, тя започнала да крещи адски много, а той прибрал ножа в джоба си и напуснал блока. След като напуснал блока, се качил в колата си, която била паркирана пред същия блок и отишъл на едно поле, в края на ж.к.„М. - 4”, където разхождали кучетата си с Н., като по пътя изхвърлил ножа и GSM-а си през прозореца на автомобила. Твърди, че без да може да си обясни своята реакция седял в колата си около 3 часа на полето, треперейки и опитвайки се да осъзнае какво се е случило.

Подсъдимият твърди, че около 22,30 часа се опитал да се прибере в квартирата си в ж.к.”М.-3”, но според него хазяинът му бил заключил и двете врати на апартамента, поради което се върнал обратно на полето. Седял няколко часа на полето, чудейки се какво да прави, защото се страхувал да отиде в полицията да не го пребият и отишъл в един хотел. Според подсъдимия полицаите добре знаели, че е в хотел. На сутринта заедно с майка си и баща си отишли да потърсят адвокат и заедно с адвоката си отишъл в 07 РУ ”П” СДВР, където се предал доброволно.

В своите обяснения подсъдимият В. твърди, че от началото на месец февруари 2012г., когато му била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, потърсил психолог и психиатър, като до ден днешен се среща веднъж седмично в гр.Б. с Р.А., който е психолог. Твърди, че се е срещал и с психиатър – д-р А.Д., която му предписала медикамента „сероксат” на хапчета, като му казала, че има тревожно разстройство след инцидента.

Подсъдимият В. твърди, че е изпратил около десетина имейла на свидетелката К. в периода от месец август 2011 г. до инцидента от неговите имейл адреси - ************.com и ************hp.com със следното съдържание „Моля ти се да говорим, липсваш ми”, а също й е оставял в пощенската кутия бележки, а може би и писмо от две страници, но не и такива съдържащи саморазправа и заплахи. Твърди, че не е употребявал физическа и вербална агресия, а единствено е питал една приятелка на свидетелката К. за причините, поради които тя така се държи с него, защо е решила по този начин да го изостави и да го прецака, както и дали тя си има приятел.

Подсъдимият заявява, че в нито един момент не си е помислял да убива свидетелката Н.К., защото никога не й е посягал и не я е удрял, обичал я е прекалено много и е бил само един сляпо влюбен младеж. Съжалява за случилото се и се разкайва, съжалява, че не е помогнал на свидетелката К. да я закарат до болницата, защото в момента бил в тотален, пълен шок, но е съдействал на разследването с каквото може. Заявява, че не е търсил пострадалата след инцидента и се радва, че е добре. Поддържа думите на адв. В. и нямам какво да добави.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, подсъдимият В. моли съда за справедлива и честна присъда, нищо повече.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното.

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Г.Л.В., 27 г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, нежен, със средно образование, безработен, студент в „Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг” – С., с постоянен адрес гр.Б., ул.”В.” № **, ет.1, ап.2, ЕГН ********** С добри характеристични данни по местоживеене. Студент ІV курс, в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг.

 

                   Подсъдимият В. и свидетелката Н.К. се запознали през 2004 г. в гр.К., Г. докато и двамата били студенти там, а впоследствие заживяли заедно на семейни начала първо в Г., а след това продължили да живеят заедно и в Република България след завръщането си. В Република България първи се завърнал подсъдимия В. и се установил в дома на своите родите в гр.Б., а след това се завърнала и свидетелката К., която също се установила на адреса на родителите на подсъдимия В. ***.

                   От месец април 2008г. двамата заживели в гр.С. под наем в апартамент, находящ се в ж.к.”М.-4” и започнали работа във фирма „Х.-П.”, находяща се в „Бизнес парк” гр.С.. В периода до месец януари 2010г. двамата се разделяли няколко пъти, а след това отново заживели заедно в апартамент, закупен със средства собственост на родителите на свидетелката К.,***. През месец март 2010г. двамата извършили заедно ремонт на една от стаите в апартамента, а именно на спалнята с финансовата и физическа помощ на семейството на подсъдимия В., както и на тяхното лично участие при осигуряване на финансови средства за ремонта. Докато живеели заедно в апартамента между двамата имало уговорка, според която подсъдимият В. следвало да заплаща по 200,00 лева месечно на свидетелката К. затова, че живеел в апартамента, защото тя изплащала частично кредита за закупуване на жилището.

                   През месец април между подсъдимия В. и свидетелката К. отново възникнали пререкания и неразбиране, поради което тя изнесла багажа му от апартамента с помощта на полиция, но след няколко дни той отново се върнал в жилището.

На 15.07.2011г. подсъдимият В. и свидетелката К. се разбрали, подсъдимият да се изнесе доброволно от жилището, поради влошените им и обтегнати отношения, поради което същият си изнесъл багажа и отишъл в гр.Б.. Отношенията между двамата започнали да се влошават вследствие на неразбирателството им, което се изразявало в липсата на подкрепа един към друг и несходство в характерите им. Тези техни влошени взаимоотношения довели както до раздялата им, така и до множество инциденти и случки между тях на различни дати и места в гр.С.,***, където и двамата живеели – свидетелката К., в жилище, закупено със средства на нейните родители, а подсъдимият В. *** след раздялата им през месец юли 2011г. до датата на инцидента на 22.01.2011г.

Подсъдимият В. и свидетелката К. отглеждали заедно и две кучета – женско и мъжко, порода „Ротвайлер”. При напускане на жилището на 15.07.2011г. подсъдимият В. *** и женското куче. По повод на двете кучета, а именно при кого да живеят или да живее всяко едно от тях, въпреки че като техен собственик била вписана свидетелката К. между двамата също имало множество пререкания и инциденти за кучетата.

След раздялата им през месец юли 2011г. свидетелката К. получавала множество телефонни обаждания, писма в пощенската си кутия и на своя имейл от подсъдимия В., в които същият описвал своите емоционални чувства към свидетелката, молил я да се видят, поговорят, отново да заживеят заедно, но тя отказвала. Подсъдимият причаквал пострадалата пред нейния блок с цел да разговарят и да изяснят отношенията си, както и изисквал от нея възстановяване на средствата, вложени в ремонта на спалнята на жилището от него и неговите родители. Това наложило пострадалата да си смени номера на мобилния телефон, както и да помоли свой колега – свидетелят А.Д., да я изпраща до дома й след приключване на работното й време, т.к. подсъдимият пресрещал пострадалата, а тя се страхувала и притеснявала от него. Свидетелят Д. един единствен път изпратил свидетелката К. до дома й през 2011г. и тогава т.к. било тъмно, видял силует на човек с куче на поляната пред блока, в който тя живее, от разстояние от около 100-200 метра, който се приближил до тях. Пострадалата К. се отдръпнала рязко от свидетеля Д. на разстояние от около 20 метра, но човекът с кучето я настигнал и започнали да разговарят. След срещата подсъдимият В. изпратил съобщения в интернет страницата на Фейсбук до свидетеля Д. под името „Н.И.”, с които питал дали свидетеля Д. е новото гадже на свидетелката К. и какво ще свидетелства в полицията за този инцидент, след като не е видял нищо.

В резултат на многобройните обаждания от страна на подсъдимия В. до свидетелката К., както и пресрещанията й пред блока, в който живее под претекст, че желае да разговаря с нея за кучетата, за имуществените претенции по повод на извършения ремонт, както и за да изяснява с нея своите емоционални чувства, пострадалата К. била депозирала множество жалби в полицията срещу подсъдимия, а също така закупила и спрей с цел да се предпазва от него при нужда. Така в резултат на пуснатите жалби, подсъдимият В. бил повикан от районния инспектор Д., който разговарял не само с подсъдимия, но и със свидетелката, като предупредил подсъдимият да не извършва посегателства върху нея, а да си уреждат отношенията по законен път. На 15.11.2011. подсъдимият В. заедно с кучето, което той отглеждал, се намирал в ж.к.”М.-4” на поляна до блока на свидетелката К.. Тогава подсъдимият видял свидетелката заедно със свидетеля А.Д., но който се отдалечил от тях, след като двамата започнали да разговарят.

На 22.01.2012г. около 17,00-18,00 часа свидетелите К. и М. се намирали в апартамента на свидетелката К.,***. Двамата решили да излязат навън за да вечерят някъде. Когато двамата слезли на партерния етаж на входа на блока, свидетелката К. помолила свидетеля М. да се върнат до апартамента й, защото не била сигурна дали е заключила входната му врата, поради което двамата тръгнали да се връщат.

На 22.01.2012г., неделя, по същото време подсъдимият В. се обадил по телефона на свидетелката К., но т.к. тя не отговорила на обаждането му, то той решил да отиде лично до нейното жилище, находящо се в ж.к.”М.-4’, бл.***, ет.11. Около 17,00-18,00 часа подсъдимият се качил с асансьора на 11 етаж, където се намирал апартамент 62. При позвъняване на входната врата на апартамента никой не му отворил, поради което той решил да слезе с асансьора към първия етаж на входа.

В момента, в който асансьорът спрял на партерния етаж и свидетелите К. и М. тръгнали да влизат в него, К. в последният момент разпознала подсъдимия В., който излизал от него. Мястото на тяхното разминаване на площадката пред асансьора било слабо осветено, но светлината идвала от площадката пред асансьора. Подсъдимият В. ги подминал от лявата страна, а свидетелите К. и М. влезли в асансьора. Свидетелката К., разпознавайки подсъдимият В., се отдръпнала леко настрани и го попитала „Какво правиш тук? Защо си тук?”, в следствие на което между двамата започнал разговор във връзка с питане от страна на пострадалата към подсъдимия дали не е той човекът, който е прерязал кабелите й за интернет. След това подсъдимият се обърнал към свидетелят М. и го попитал с думите: „Ти кой си?”, на който въпрос свидетелят се представил и казал „П.”. В следващия момент свидетелката К. се уплашила, дръпнала се леко настрани и излязла от асансьора, докато свидетеля М. останал в него. При излизането на свидетелката К. от асансьора подсъдимият В. започнал да натиска с ръце и крака вратата му, за да се затвори и за да не може свидетелят М. да излезе от него. Свидетелят М. се опитвал от своя страна да отвори вратата на асансьора, но не успял да я отвори и той потеглил към втория етаж, защото вратата му била затисната от подсъдимия В.. В момента, в който асансьора тръгнал да се качва към втория етаж и свидетелката К. останала насаме с подсъдимия В., видяла, че той е извадил нож и го държи в лявата си ръка, поради което извикала към свидетеля М., предупреждавайки го за ножа, държан от подсъдимия. Ножът бил сгъваем, около 10-15 см в разгънато състояние, острието било около 6-7 см, с тъмна дръжка и сиво едностранно острие. Подсъдимият хванал свидетелката К. за едната й ръка и със сила, дърпайки същата, я завлякъл към стълбите, водещи към избените помещения на входа. Пострадалата К. се опитвала да се захване за нещо и да се освободи от него, но не успяла. На входа на избените помещения било тъмно, подсъдимият В. спрял там и я пробол два пъти с ножа в гърба, при което свидетелката К. го ухапала за пръста, докато се отбранявала и защитавала. В същия този момент подсъдимият В. се опитвал да оголи врата на пострадалата, за да го пререже, казвайки й „Дай врата тук”. Свидетелката К., опитвайки се да отблъсне подсъдимият В., била наранена от него с ножа и по лицето. Противопоставяйки се на намерението на подсъдимия да оголи врата й и с цел да го защити, т.к. подсъдимият се намирал от лявата й страна, частично отзад, отпред пред нея имало врата, а отдясно и зад тях имало стена, то свидетелката К. вдигнала лявата си ръка пред него на височината между шията и лицето и тогава усетила, че нещо я проболо в нея, след което изпаднала в шок. Докато подсъдимият В. нанасял ударите с ножа, говорил на подсъдимата, но казаното не било разбрано от нея, поради шока, в който се намирала, т.к. единствената й мисъл била как да остане жива. След нанесените й наранявания свидетелката К. успяла да се изкачи по стълбите и да стигне до асансьора, където седнала, защото й се виело много свят.

По време на инцидента на стълбите, водещи към входа на избените помещения били само пострадалата и подсъдимият. Свидетелят М. слизайки от асансьора чул свидетелката К. да вика. Свидетелят почукал силно и позвънил на звънеца на първата врата, която била на апартамент, находящ се на втория етаж, откъдето се показал свидетелят С.. Свидетелят С. бил помолен от свидетеля М. да повика линейка на тел. 112, защото имало наръгано момиче от техния блок. Свидетелят М., а след него и свидетелят С. слезли при пострадалата К., която в същия момент се изкачвала по стълбите и опирайки се на стената до асансьора, се свлякла на земята и седнала. Свидетелят С. забелязал, че от единия ръкав на дрехата, с която била облечена пострадалата К., излизала кръв на импулси, палтото й било прогизнало цялото в кръв и около нея на пода имало много кръв, като в следващия момент пострадалата припаднала, загубила съзнание за около пет минути, била в несвяст и главата й паднала надолу. Преди да изпадне в безсъзнание, пострадалата К. споделила на свидетеля С., че докато се е отбранявала срещу мъжа, който я е наранил, защото същият искал да й пререже гърлото й, е забил нож в лявата страна отзад, в областта на плешката и в ръката. Свидетелят С. от момента на слизането си при пострадалата до момента, в който пристигнала линейката след около 30 минути, останал до нея, като през цялото време държал ръката й и мястото на гърба без да помръдне. Преди да изпадне в безсъзнание пострадалата К. казала също на свидетеля С., че мъжът, който я е наранил, е нейният бивш приятел, срещу когото е пускала жалби, а на свидетеля М., че това е бил подсъдимият Г.В., който я е блъскал надолу по стълбите, опитал се е да й намери сънната артерия и след това я е наръгал много пъти в гърба.

След като пострадалата К. дошла в съзнание за около 30 минути на мястото на инцидента имало събрали се хора, между които били свидетелят М. и пристигналите полицаи, пред които пострадалата казала, че е била наранена от нейния приятел. Впоследствие пристигнал и екип на „Бърза помощ”, като при изправянето на пострадалата с цел да бъде качена на носилката от свидетелите С. и М., а впоследствие и в линейката, то тя припаднала отново и изпаднала в безсъзнание, което било потвърдено и от сестрата от медицинския екип на „Бърза помощ”.

Около 19,00-20,00 часа пострадалата К. била откарана в спешното отделение на УМБАЛ „Света Анна”, където била приета от свидетеля И.М., който в качеството си на дежурен лекар приемал нощното дежурство в болницата. По нареждане на свидетеля М., пострадалата К. била в съзнание, когато я качили в операционната на болницата, т.к. била в тежко общо състояние на травматичен и хеморагичен шок, поради прободното нараняване в ръката, което било дълбоко и настъпилата в следствие на това кръвозагуба. Свидетелят М. спешно оперирал прободната рана в лявата мишница с помощта на ортопед, защото операцията била животоспасяваща за пострадалата и ако не се оперира, в следствие на нараняването с нож настъпва летален изход от кръвозагубата. Свидетелят М. извършил и втора операция на пострадалата с помощта на сърдечно-съдов хирур, т.к. след първата операция кървенето не било спряло. В следствие на втората операция кървенето спряло.

След като подсъдимият В. нанесъл трите прободни рани на пострадалата К., прибрал ножа в джоба си и напуснал блока. Подсъдимият се качил в личния си автомобил, който бил паркиран пред блока на пострадалата, и се отправил към поле, намиращо се в ж.к.”М.-4”, където с пострадалата разхождали кучетата. По пътя към полето, подсъдимият изхвърлил ножа и мобилния си телефон. На полето останал около три часа, след което отишъл в хотел „Х.И.”, където се регистрирал и останал да пренощува от 22.01. до 23.01.2012г. Подсъдимият В. бил обявен за общодържавно издирване на 23.01.2012г., в 00,38 часа. На 23.01.2012г., около 16,15 часа подсъдимият В. заедно с адв.Г.В. се явил доброволно в сградата на 07 РУ”П” СДВР, където бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.   

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза от вещото лице Д.Н., която не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективно дадена и безпристрастна се установява, че вещото лице е извършило личен преглед на свидетелката К. в УМБАЛ „Света Анна”, както и се е запознало с материалите по делото, за да отговори на поставените му въпроси. Така вещото лице е установило, че пострадалата К. е била приета в спешно отделение на болницата без доловим пулс на периферните артериални съдове, без измеримо артериално налягане, с наличие на две слабо кървящи рани на гърба и една силно кървяща рана на лявата ръка и в хеморагичен /кръвозагубен/ шок. Поставена й била клинична диагноза – „прободни рани” на гърба и на лявата ръка, хеморагичен шок. Вещото лице е посочило, че пострадалата е била оперирана по спешност по витални индикации, като по време на оперативната намеса раната на ръката е била разширена и е намерено увреждане на задната дъговидна раменна артерия, наложило нейното окончателно прекъсване с шев. Вещото лице е констатирало, че шоковото състояние е овладяно след овладяване на външното кръвотечение и проведеното кръвно заместване, т.к. вследствие на проведената активна реанимация са поставени централен венозен път, два периферни венозни пътища, вливане на водно-солеви и колоидни разтвори, четири сака еритроцитен концентрат в общо количество от 1052 мл и два сака плазма. При това положение и след извършения личен преглед на пострадалата К. вещото лице в своето заключение прави следните заключения, намирайки, че установените увреждания по лявата половина на гърба и лявата мишница, преценени в своята морфологична цялост, и с оглед на оперативната диагноза са резултат от действието на остър връх и режещ/и ръбове, какъвто е ножа. Вещото лице заключава, че прободно-порезната рана на лявата ръка е причинила на пострадалата животозастрашаващо състояние, което без своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ в пълен обем, би завършило със сигурност с летален изход, което реализира според него медико-биологичната характеристика постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. До това свое заключение вещото лице е стигнало, позовавайки се на цялостната клинична картина относима към пострадалата К., свързана с тежък кръвозагубен шок с недолавящо се артериално кръвно налягане, без пулс на крайните артерии и лабораторно доказана тежка животозастрашаваща кръвозагубна анемия – разгърнат хеморагичен шок, съпоставен с установената морфологична находка на прерязан голям клон на лявата подмишична артерия, която е магистрален артериален съд, изключваща възможността за тромбозиране на съда и спонтанно спиране на кръвотечението.

По отношение на раните на гърба нанесени на пострадалата К. вещото лице е заключило, че същите са непроникващи в гръдната кухина, поради което са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. До този извод вещото лице е достигнало въз основа на проведените параклинични образни изследвания, след като е констатирало, че в медицинската документация от проведеното оперативно лечение на пострадалата К. липсват точни морфологични данни за дълбочината и направлението на раневите канали. Липсата на подробно описание в медицинската документация относно направлението и дължината на раневите канали е посочено от вещото лице, като причина, поради която не може със сигурност да се определи точната посока на нанасяне на ударите с прободно-порезното оръжие, както и дълбочината им. Заключило е, че от съдебно медицинска гледна точка може да се определи общата посока на нараняванията, която е с основно направление отзад-напред, преценено при изправено анатомично положение на тялото за раните по гърба, и отзад напред и отляво надясно за раната на ръката.

По отношение на охлузването на лявата буза вещото лице е посочило, че същото добре отговаря да е получено от действието на предмет с остър връх, какъвто е и ножа. Това увреждане намира, че на пострадалата е причинило болка. В своето заключение вещото лице Н. е посочил, че всички увреждания добре отговарят да са получени по време и начин, както съобщава пострадалата К..

Вещото лице поддържа своето заключение и дава подробни разяснения пред съда във връзка с възприетото от него при изготвяне на съдебно медицинската експертиза.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства от вещите лица М.В. и М.Д., която не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективно дадена и безпристрастна, се установява, че при изследване на черно шушляково яке с черна качулка; на дънков панталон тъмно син на цвят с метален цип и на пуловер от плетена текстилна материя с основен тъмно лилав цвят и допълнителен си и светло лилав на хоризонтални ивици не се е доказала кръв. Вещите лица поддържат своето заключение в хода на съдебното следствие.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимият Г.В., изготвена от вещите лица Т.К. и Г.Г., която не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективно дадена и безпристрастна, се установява, че подсъдимият е психично здрав. При него липсва наследствена обремененост с психични заболявания, не е хоспитализиран по повод психично разстройство. Интелигентността му е в рамките на нормата. Вещите лица са посочили, че по време на инкриминираното деяние при подсъдимия липсва състояние, което може да бъде приравнено към краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното съзнание, поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вследствие на изследването вещите лица са заключили, че няма данни, на чиято база да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект – уплаха или гняв, защото подсъдимият е действал импулсивно под влиянието на доминиращата емоция, като контролът върху поведението му не е бил нарушен. Считат, че по време на инкриминираното деяние при подсъдимия В. не е било налице афектно отреагиране. Също така посочват, че подсъдимият отрича алкохолна консумация във времето около деянието. Ето защо заключават, че психичното състояние на подсъдимия към момента на проведеното изследване не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателния процес, може правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения, ако желае.

В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и заявяват, че няма какво да допълнят или изменят по него, въпреки изслушаните от тях обяснения на подсъдимия дадени пред съда.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Тези факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Г.В. и показанията на свидетелите - Н.К.; П.М. и тези от досъдебното производство приобщени в прочетените им части по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 от НПК на л.77; А.Д. и тези от досъдебното производство приобщени в прочетените им части по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК на л.65; И.М. и тези от досъдебното производство приобщени в прочетените им части по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; И.М.; И.М.; С.С. и тези от досъдебното производство, приобщени в прочетените им части по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК на л.73; Р.А., както и писмените доказателствени средства и писмени доказателства от досъдебното производство, а именно: съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства №54-Б – л.109-111; съдебно медицинска експертиза и изготвен към нея фотоалбум - л.97-107; комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза – л.86-93; телеграма за обявяване за ОДИ на подсъдимия В. – л.8; заповед за задържане на подсъдимия В. – л.9; протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него – л.23-25; медицинска документация за пострадалата К. – л.113-146; съдебно медицинско удостоверение за подсъдимия В. – л.147; протоколи за доброволно предаване – л.148-151; преписка рег. № 22158/2011г. по описа на 07 РУ”П” СДВР; протокол за предупреждение, изготвен на основание чл.56 от ЗМВР спрямо подсъдимия В.; справка за съдимост за подсъдимия В., както и всички представени, приложени и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства.

 

При разглеждане на всички приобщени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства по настоящото наказателно производство както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а също така и след извършената на същите преценката с оглед на тяхната достоверност и на логичната обвързаност помежду им, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани само някои от тях.

При обсъждане и проверка на обясненията на подсъдимия В. съдът отчита тяхната двойствена природа, т.к. същите служат както за изграждане на защитната му версия относно случилото се, така те представляват и гласно доказателствено средство относно възприетите лично и непосредствено от него факти и обстоятелства, значими за изясняване на делото от обективна страна. На следващо място при преценка на обясненията на подсъдимия В. настоящият съдебен състав отчита и обстоятелството, че подсъдимият е наказателно отговорно лице, което е психично здраво, с нормално развит интелект, не е бил алкохолно повлиян и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние. Ето защо, съдът подложи обясненията на подсъдимия на внимателен анализ както поотделно, така и съпоставяйки ги с останалите събрани и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства в тяхната съвкупност.

При това положение според съда важен момент при установяване достоверността на обясненията на подсъдимия В., в които се излагат твърдения във връзка с причините, поради които е настъпила окончателната раздяла между него и пострадалата, както и твърденията му относно отношенията които са се развили между тях след тази раздяла и които от своя страна са довели до осъществяване на инкриминираното деяние, то следва да бъдат анализирани същите, защото е видимо, че в основата на извършеното от подсъдимия стоят именно тези взаимоотношения.

Съдът, намира обясненията на подсъдимия В. в частта в която заявява, че не е искал да нарани свидетелката К. за целенасочени и изцяло преднамерени, поради което не им дава вяра, т.к. с тях той цели да изгради своя защитна теза по отношение на случилото се, заявявайки пред съда, че не е агресивен и не би наранил никога пострадалата, защото много я обича. Съдът не даде вяра на тези му обяснения по следните съображения: На първо място, действително подсъдимият В. и свидетелката К. са живели заедно в последните 7 години преди инкриминираното деяние както в Г., където се запознали докато били студенти, така и след това в България. По отношение на това обстоятелство не е налице спор, т.к. и свидетелката К. в своите показания не отрича тяхното съвместно съжителство в период от 7 години. Това тяхно съжителство в случая е било особено важно за подсъдимия, който видно от разказаното не е успял да се примири с окончателната вече раздяла за него, т.к. той е изградил явна емоционална зависимост към свидетелката К.. Това е така, защото двамата са извършили съвместен ремонт на спалнята в жилището на пострадалата, съвместно са заплащали разходите по поддръжка на жилището, давал е всеки месец на пострадалата сумата от 220 лева за покриване на кредит за закупуване на жилището и двамата съвместно са отглеждали двете кучета порода „Ротвайлер”. Това тяхно фактическо съжителство е приключило окончателно на 15.07.2012. след многобройни раздели и събирания между двамата и което както се установява от обясненията на подсъдимия, е било трудно преодолимо. Тази трудна преодолимост на раздялата ясно личи от обясненията на подсъдимия, който след раздялата им е наел жилище в район съседен на района, в който се е намирал апартамента на пострадалата, разхождал е кучето, което е останало при него на поляни, на които е знаел, че и пострадалата разхожда другото куче, също така разхождал е кучето във време, в което е знаел, че и пострадалата разхожда кучето си, оставял е в нейната пощенска кутия писма, написани лично от него, изпращал й е писма на нейната електронна поща, звънял е многократно на нейния мобилен телефон, което е наложило пострадалата да смени телефонния си номер, предизвиквал е случайни срещи с нея, ползвайки разходката на кучето и е пресрещал същата по пътя от работното й място към дома й, което е наложило тя да си промени и работното време и същото да не съответства с това на подсъдимия. В подкрепа на изложеното са гласните доказателствени средства на свидетелите К. и Д., както и образуваната в 07 РУ”П” СДВР преписка с рег.№22158/2011г. и не на последно място и обясненията на подсъдимия, които обяснения макар и да са изложени пред съда за изграждане на защитната му теза, както бе посочено, то те изцяло разкриват не само същността на отношението му към подсъдимата, но и личните му намерения към нея, предхождащи датата на инцидента. Съдът в подкрепа на изведеното намира, че следва да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че той е желае да изясни своите лични, емоционални и имуществени отношения с пострадалата, но по начин, който не съответства обаче на представата на пострадалата за тяхното изясняване, т.к. тя е отхвърляла предложенията му за срещи, а на предизвиканите от него срещи е реагирала с нежелание да разговаря, което в обясненията си подсъдимия посочва, че го наранявало адски много и се е чувствал при всеки неин отказ за пореден път обиден. Особено ясно, категорично и несъмнено личи това в момента на инкриминираното деяние, когато е установил със сигурност, че свидетелят М. е новият интимен приятел на пострадалата, въпреки че е знаел за това и преди тяхната среща, което от своя страна е довело и до неприятно за него изживяване за което се е почувствал отново адски емоционално подтиснат и обиден.

На второ място чрез разказаните пред съда случки от страна на подсъдимия в неговите обяснения може да бъде направено категоричното заключение, че той е дълбоко привързан към пострадалата К. и вероятно изпитва чувство на любов към нея, което предвид дългото им съжителство е нормално и житейски правдоподобно. Това, на следващо място, е така и защото в своите обяснения подсъдимият заявява, че с пострадалата са имали намерения да имат деца, да създадат семейство, като той дори е купил и кола, която да бъде ползвана като семейна, но впоследствие не са се реализирали предвид тяхната окончателна раздяла. Действително в тази част обясненията му остават изолирани, т.к. свидетелката К. не желае да свидетелства в тази насока и относно тези обстоятелства, изложени в обясненията на подсъдимия, но независимо от това съдът намира, същите за достоверни и житейски оправдани, т.к. е съвсем логично след толкова дълъг съвместен живот две лица да имат и такива общи намерения. От показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия, които са противоположни в частта, в която двамата посочват причините за техните раздели и събирания, е видно, че те многократно са се събирали и разделяли, поради твърдяно от страна на пострадалата несходство в характерите, липсата на подкрепа и неразбиране към нея от страна на подсъдимия, както и че тя е разбрала, че не това е мъжът на нейния живот и, от друга страна, твърдяното от подсъдимия В., че всеки път се е изумявал на настроенията и внезапните решения на пострадалата, водещи до промяна в нейните намерения относно възможността за тяхно общо съжителство. Така противопоставени двете тези на пострадалата и подсъдимия биха могли да намерят успешно решение в един граждански процес предвид фактическото им съжителство до момента на раздялата, както и предвид наличните от страна на подсъдимия имуществени претенции към пострадалата за извършения съвместен ремонт и вложени средства от него и неговите родители в този ремонт, но в конкретния случай, настоящият съд е длъжен да обсъди тези техни противоположни твърдения в контекста на процесния инцидент и в насока относима към предмета на доказване по делото с оглед на настъпилите в резултат на техните отношения общественоопасни последици, които са довели и до настъпване на резултатните съставомерни последици за пострадалата. Не буди съмнение в съда обстоятелството, че подсъдимият В. е желаел и е инициирал множество срещи с пострадалата К. както до датата на деянието, така и на самия ден на инцидента, защото той първо е позвънил на нейния телефон и след като тя не му е отговорила, е решил да отиде до нейното жилище лично, за да говори с нея за техните отношения за пореден път след около шест месеца. Не следва да бъде подминато едно много важно в случая обстоятелство, а именно, че подсъдимият В. отива до жилището на свидетелката К. с нож в джоба на своето яке, а не както обикновено до този момент с едно от кучетата, които след раздялата им той е отглеждал и които обикновено е разхождал във време и в райони, в които и пострадалата е разхождала своето куче. В този смисъл следва да се посочи, че множеството случки за които разказва в своите показания свидетелката К. и в обясненията си подсъдимият В. са свързани именно с притежаваните от тях две кучета порода „Ротвайлер”. Така например подсъдимият В. посочва, че винаги при срещите си с пострадалата К. е бил с едното куче. Нито веднъж в своите обяснения подсъдимият не посочва да е отишъл на среща или да е изчакал пострадалата, за да я срещне с носен от него в джоба на якето си нож. Напротив, дори при описаната от подсъдимия случка, при която пострадалата според него му е разбила устата с юмрук или е бил замерян с пликче пълно с фекалии и то от женското куче, което според него отново е направено от пострадала, то той не само, че не е подал жалба в полицията, но и не се е защитил чрез използване на каквото и да е средство за самозащита, включително и нож срещу тези нейни постъпки. На следващо място, подсъдимият в своите обяснения посочва, че е бил с отглежданото от него куче както и когато е бил напръскан със спрей от пострадалата пред нейния блок и за който инцидент той е подал жалба в 07 РУ”П” СДВР, по която е образувана преписка с рег.№22158/2011г., така и когато се е разхождал с кучето на поляна около блока на пострадалата и при която среща същата е била придружавана от свидетеля Д.. При тези срещи особено в случая, когато е бил напръскан със спрея, за което подсъдимият твърди в своите обяснения и вследствие на което напръскване е бил във влошено състояние, той отново не е използвал никакво средство за защита, включая и нож, за да се саморазправи с нея, както в момента на този инцидент, така и в един по-късен момент. Не звучи убедително обяснението на подсъдимия В. и относно причината, поради която е намерил за необходимо да носи нож в своето яке. Съдът не дава вяра на обясненията му в частта, в която сочи, че причина да носи в себе си за самозащита нож е извършено върху него нападение от двама наркомани през месец октомври 2011г., които му нанесли два удара в носа и в областта на веждата, защото всички случки за които разказва, от една страна са се случили в периода месец септември 2011 – месец януари 2012г. и в който период, особен след твърдяното от него нападение на двамата наркомани, е следвало да носи ножа в себе си, то чрез неговите обяснения се установи, че не го е носил в себе си. От друга страна, в своите обяснения подсъдимият посочва, че не е подал жалба в полицията срещу това нападение на тези двама наркомани, при което е получил наранявания, но е подал жалба срещу пострадалата за това, че тя го е напръскала със спрей. Тези именно обстоятелства, изложени в обясненията на подсъдимия, не съответстват според съда на мотивите и на намеренията, с които подсъдимият е целял да посети пострадалата К. в деня на процесното деяние, а именно да изяснят за пореден път техните отношения, от една страна, и реално извършените от него действия свързани с нанесените й телесни повреди. Това е така, от друга страна, защото той в деня на деянието – 22.01.2012г., не е посетил пострадалата както обикновено с кучето, което е отглеждал, а с нож, за който той е знаел, че се намира, както твърди в десния джоб на якето му. Тези изложени съображения мотивират съда да не се довери на обясненията му в частта, в която посочва, че е прибягнал до ножа в момент, в който се е почувствал тотално наранен при срещата му със свидетелите М. и К., защото за него този момент, както и той самият заявява, е съзнавал, че е за пореден път.

Друг важен момент, за който обяснява подсъдимият, е и обстоятелството, че този неустановен по делото нож, той е носил само два пъти в себе си, единия път, след като е бил нападнат от двамата наркомани, и втория път – в деня на инцидента. Ето защо, съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимия в тази им част, а именно, че в момента на деянието е прибягнал до носения от него нож, т.к. за този нож твърди, че е носил в себе си само два пъти, в който смисъл са налице вътрешни противоречия в неговите обяснения, свързани с причината, поради която се е снабдил с ножа и го е носил в себе си. Не може да бъде споделено и още едно обстоятелство, изнесено в обясненията на подсъдимия, а именно, че е прибягнал до използването на ножа в момента на процесното деяние, т.к. бил принуден и защото се почувствал тотално наранен. Съдът не споделя същото и го намира отново за свързано с целта му да бъде оневинен и за целящо изграждане на неговата защитна позиция, защото още преди да нанесе прободно-порезните рани на пострадалата К., подсъдимият вече е бил извадил средството за извършване на престъплението от своя джоб и го е държал в ръката си в момента, в който е препятствал възможността на свидетеля М. да излезе от асансьора, бутайки врата му, за да окаже този свидетел помощ на пострадалата. Обстоятелството, че подсъдимият В. е държал ножа в себе си по време на бутането със свидетеля М. на вратата на асансьора, както и че преди да хване с лявата си ръка пострадалата К., за да я завлече до стълбите на избените помещения, се установява категорично от показанията на свидетелката К., т.к. същата е възприела ножа още в момента преди да бъде затворена вратата на асансьора, а свидетелят М. е чул предупреждението й, че подсъдимият има нож в ръката си. Съдът се довери на показанията на свидетелката К. не само защото се подкрепят от показанията на свидетеля М., който е чул как тя го предупреждава за това, че подсъдимият В. държи нож в ръката си, но и поради обстоятелството, че именно в тази част от своите обяснения подсъдимият не дава подробни обяснения, каквито дава за други значими за него факти и обстоятелства, които намира за относими към предмета на доказване по делото. Действително подсъдимият не е длъжен да дава обяснения, които го сочат за виновен, но е видна и избирателната му способност съзнателно и целенасочено да се ползва само от факти и обстоятелства, които биха го ползвали. Вярно е, че в една подобна ситуация е напълно обяснимо участниците в нея да не помнят с подробности случилото се между тях, но подсъдимият В. има добра памет за други случки, които не по-малко са го наранили и при които се е почувствал адски обиден от отношението на пострадалата, но не е използвал нож, за който твърди, че от месец октомври е сложил в якето си, но пък, от друга страна, само два пъти е носил. Ако подсъдимият е целял да се ползлва от този нож, както твърди за своя лична защита срещу нападения от наркомани, то той би го носил в себе си непрекъснато, а не само два пъти, както посочва. С оглед на изложеното настоящият съд приема, че подсъдимият е поставил целенасочено ножа в джоба на якето си и е потърсил среща с пострадалата с цел да използва този нож при тяхната среща по начина, по който е осъществил своите действия към нея, за да причини нейната смърт. Реализираните от подсъдимия действия по отношение на пострадалата в момента на извършеното от него посегателство изцяло противоречат на обясненията му, че не е способен на тях, защото от същите е видна упоритостта на подсъдимия при тяхното извършване. От показанията на пострадалата е видно, че подсъдимият първо й е нанесъл двата удара с ножа в лявата част на гърба, но въпреки причинените от него наранявания той не се е отказал от своите намерения, а напротив продължил е да й нанася удари, срещу които тя се е защитавала и отбранявала. При това положение не може да се приеме довода на подсъдимия в неговите обяснения, че не е искал да причини смъртта на пострадалата, защото животозастрашаващата прободно-порезна рана е нанесена в момент, в който пострадалата се е опитвала да защити своя живот чрез оказана съпротива на желанието на подсъдимия да оголи нейния врат, търсейки сънната й артерия, за да я пререже. Доколкото единствени участници в инкриминираното деяние са пострадалата и подсъдимия, съдът се довери изцяло на нейните показания, защото същите не само са пълни, логични и последователни, но и кореспондират на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза. Напълно логично звучат нейните показания, свързани с начина, по който са й били нанесени прободно-порезните рани от подсъдимия, а именно първо двете прободни рани в гърба, в лявата плешка и една вече прободно-прорезна животозастрашаваща рана в ръката. Начинът, по който пострадалата се е съпротивлявала срещу действията на подсъдимия досежно съпротивата, която е оказала, вдигайки лявата си ръка, за да предпази врата си от неговото желание да го оголи и да го пререже не се опровергават от нито едно доказателство събрано по делото, дори и от обясненията на подсъдимия. Предвид положението, в което се е намирал подсъдимият спрямо пострадалата в момента на деянието, а именно от лявата й страна и частично отзад, както и предвид тяхното положение на мястото на деянието, защото пред нея е имало врата, а отдясно и отзад стена, то е напълно обяснимо и в съответствие с медицинското заключение, полученото от нея нараняване, защото свидетелката, борейки се срещу подсъдимия с цел да запази живота си, се е защитавала именно от страната, от която той се е намирал и от която не е могла да се защити и не е била защитена от обективните в случая дадености на местоизвършване на деянието. Тази незащитена страна за свидетелката К. е била нейната лява страна, от която се е намирал и подсъдимият. Именно поради тази причина нейната дясна страна е била защитена от стената, докато лявата й страна е била подложена на интервенцията му, поради което и всичките нанесени й телесни увреждания са именно от лявата страна. Това обстоятелство се изяснява по безспорен и категоричен начин не само от нейните показания, но и от показанията на свидетеля С., който през цялото време докато пристигне линейката на „Бърза помощ” е държал лявата ръка на пострадалата, която е кървяла изобилно. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства категорично и несъмнено се установява, че всички наранявания на пострадалата са от лявата й страна. В подкрепа на казаното досежно начина на причиняване на нараняванията се намира логично обяснение и в обясненията на подсъдимия, който с неговата лява ръка е хванал дясното рамо на пострадалата и по този начин тя е била завлечена към стълбите към избените помещения. В тази ситуация подсъдимият е възпрепятствал възможността от извършване на движение от страна на пострадалата с нейната дясна ръка и по този начин си е осигурил свобода на действие по отношение на нейната лява страна. Тези наранявания две прободни рани и една прободно-порезна животозастрашаваща в ръката й са описани детайлно в заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза, както и че същите включително и нанесеното охлузване на лявата буза са фиксирани чрез направени от експерта фотоснимки в приложения към експертизата фотоалбум.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и М. и при установяването на още едно обстоятелство, значимо и относимо към предмета на доказване по делото, което е свързано с възникналите непосредствено преди инкриминираното деяния отношения между пострадалата и подсъдимия. Допълнително въздействие върху поведението на подсъдимия В. към момента на деянието е оказало и присъствието на свидетеля М. на мястото, който не е бил желан от подсъдимия. От обясненията на подсъдимия се установява несъмнено, че същият многократно е желаел да се доближи до пострадалата, ползвайки различни поводи, като един от тях е отглежданото от него куче. Това е така, защото в разказаните от подсъдимия случки в неговите обяснения, той винаги се позовава на отдадеността си към отглежданото от него кучето, което се е намирало при него, но винаги тази негова отдаденост е била свързана с желанието му да ангажира вниманието на пострадалата към себе си под най-различни предлози. Такъв предлог при всичките им срещи е било състоянието на кучето, което е било при него, защото от момента на тяхната раздяла до датата на деянието при многократните му обаждания по телефона и случайните според него срещи при разходката на кучетата, пострадалата всеки път му е отказвала да говорят, заявявайки му, че ако има някакви претенции към нея да си ги предяви по съдебен ред. Обстоятелството, че подсъдимият е изпитвал нестихващ интерес към личния живот на пострадалата след тяхната раздяла се установява по категоричен начин и чрез изпратените до нея писма както на нейния интернет адрес, така и лично написаните от него, които са намерени от пострадалата в нейната пощенска кутия. От всички тях ясно личи неговата емоционална обвързаност към пострадалата, която той е изградил в годините, а впоследствие се е превърнала в болестно-маниакална пристрастеност, от което предвид тяхната раздяла и липсата на личен живот не е могъл да превъзмогне, защото нито веднъж в своите обяснения подсъдимият не заяви, че има интимни или други отношения с друга жена. Неговото внимание през цялото време е съсредоточено върху действията и постъпките на пострадалата не само до момента на тяхната раздяла, но и след това. Именно това негово явно изявено в случая желание да притежава пострадалата и невъзможността да приеме наличието на друг мъж в нейното близко обкръжение са в основата на неговото отношение към двамата свидетели Д. и М.. Това ясно личи в показанията и на двамата свидетели, които лично и непосредствено са възприели поведението на подсъдимия при срещите им с него докато са придружавали пострадалата. От показанията на свидетеля Д., които съдът намира за логични, последователни и незаинтересовани, поради което ги кредитира изцяло предвид липсата му на каквато и да е емоционална или интимна обвързаност с пострадалата К., се установява, че подсъдимият е пресрещнал пострадалата докато той я е изпращал до дома й, защото тя се е страхувала да не я срещне. Установи се от показанията на свидетеля Д., че срещата за пострадалата не е била желана, защото подсъдимият след като е пресрещнал пострадалата, то тя се е дръпнала на една страна, но той е бил упорит в действията си и отново я е пресрещнал и тя се е спряла да разговаря с него. При тази среща подсъдимият въпреки че не е знаел кой е свидетеля Д. и в какви отношения се намира с пострадалата К., е видно, че не е използвал нож, а впоследствие е изпратил съобщения на страницата на свидетеля Д. във Фейсбук с цел да изясни дали той е новото гадже на пострадалата. В конкретния случай съдът намира за недостоверни обясненията на подсъдимия, от една страна, че не е изпращал тези съобщения до свидетеля Д., а от друга страна, че няма свой профил под името „Н.И.” във Фейсбук, т.к. във виртуалното интернет пространство на интернет провайдър като Фейсбук, всяко лице би могло да създаде множество свои профили, от които да се ползва пред други лица. Важното в случая е, че към момента на изпратените на свидетеля Д. съобщения, същите съдържат относима информация към показанията на този свидетел, както и към показанията на свидетеля М., който също е получавал съобщения във връзка с питания, изясняващи отношенията им със свидетелката К. от изпращача на тези съобщения. Тези данни изнесени чрез показанията на свидетелите изцяло кореспондират и на показанията на свидетелката К. в частта в която същата посочва, че е получавала писма на своята електронна поща, а също така и такива в пощенската си кутия, с които подсъдимият е целял да си изясни дали в живота й вече е намерил място друг мъж. Действително по делото не се съдържат и не са приложени преки доказателства, сочещи, че тези съобщения изхождат от подсъдимия В., но това обстоятелство се установява чрез косвените доказателства изразяващи се в получените от свидетелката К. писма със същата насоченост.

Съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите М. и К. в частта, в която посочват, че непосредствено преди настъпване на инкриминираното деяние и при срещата им с подсъдимия В. на вратата на асансьора, последният не е бил предизвикан от свидетелката К.. Разменените реплики и въпроси между подсъдимия и свидетелката в момента на тяхната среща съдът не приема за предизвикателни или обидни, защото както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите не личи същите да са засягали личното достойнство и честта на подсъдимия, нито са уронвали неговия престиж. Тези разменени реплики под формата на въпроси, изказани от страна на свидетелката К., са били в насока да установят защо и по какъв повод подсъдимият се намира във входа, в който тя живее, след като вече са разделени от около шест месеца, поради което съдът не ги намира за обидни. Съдът не намира за обидни и питанията на свидетелката, свързани с нейните съмнения относно обстоятелствата дали не е той лицето, което й е прерязало кабелите на интернета и гумите на автомобила й. Досежно изясняването на обстоятелството дали подсъдимият не е бил предизвикан от свидетелите К. и М. данни в тази насока се съдържат и в обясненията на подсъдимия, в която част съдът намира същите за обективни и непротиворечащи на показанията на тези двама свидетели, защото в своите обяснения подсъдимият посочва, че свидетелката го е попитала „какво правиш тук, не си желан тук, махай се оттук”. Анализирайки думите на свидетелката, съпоставени на поведението на подсъдимия и причината, поради която той се е намирал във входа й без да има уговорена среща с нея, то тези думи не могат да бъдат приети като обидни, а единствено като израз на нейното нежелание да е в близкото обкръжение на подсъдимия.

При така изложените до момента съображения, съдът намира, че в настоящия случай от събраните по делото гласни доказателствени източници, изразяващи се в показанията на свидетелите К. и М., а също така и в обясненията на подсъдимия В. се установява по несъмнен и категоричен начин датата и часа на инкриминираното деяние, поради което съдът им дава изцяло вяра. Така в своите показания посочените двама свидетели, а също и подсъдимият в своите обяснения в тази им част, са категорични, че процесният инцидент се е развил на 22.01.2012г., около 18,00 часа. По отношение на мястото на процесния инцидент отново не се установяват противоречия, както в показанията на разпитаните по делото свидетели К., М., Д., М. и С., така и в обясненията на подсъдимия, а и помежду им, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и достоверни. От всички тях по един безспорен и категоричен начин се установява, че инкриминираното деяние е извършено в ж.к.”М.-4”, бл.***, вх.1, ет.1. Чрез показанията на свидетелката К. се установява, че процесният инцидент е започнал на вратата на асансьора, намираща се на партерната площадка на входа и впоследствие се е развил на стълбите, водещи към избените помещения на входа. Това обстоятелство се изяснява по ясен, категоричен и несъмнен начин и чрез показанията на свидетеля М. и обясненията на подсъдимия, поради което същите в тази им част са логични и последователно пресъздават ситуацията, в която тримата са се намирали, за което съдът ги намира за обективни и им дава вяра.

По отношение на средството за извършване на престъплението съдът намира, че макар същото да не е установено по делото, т.к. е било изхвърлено от подсъдимия В. *** и не е приобщено като веществено доказателство по делото, то в тази насока относно неговото идентифициране като такова не се установяват някакви съществени противоречия. Обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено с нож не се оспорва от страните по делото, напротив – данни за неговата идентификация се съдържат както в показанията на свидетелката К., така и в обясненията на подсъдимия В.. В своите обяснения подсъдимият В. сочи, че е използвал нож, който е сгъваем, но в отворено положение същия е с дължина около 10-12 см заедно с дръжката, каквато дължина на същия от около 10-15 см посочва и свидетелката К. в своите показания. По отношение на цвета на острието на процесния нож отново не се установяват противоречия, т.к. както подсъдимият, така и свидетелката посочват, че острието е било сиво. Що се отнася до цвета на дръжката, действително подсъдимият посочва, че е бил син, а свидетелката К. я е възприела тъмна, но това несъответствие според съда не е същество по своята същност, изхождайки от ситуацията, в която се е намирала свидетелката К., както и поради обстоятелството, че подсъдимият е имал възможност да разполага с ножа преди инцидента, а свидетелката го е възприела за много малък период от време от около няколко минути, колкото е била продължителността на осъщественото по отношение на нея телесно посегателство. Не на последно място, мястото, на което се е осъществено деянието, е било недостатъчно осветено, което допълнително е довело до невъзможността за свидетелката да възприеме по един достатъчно ясен начин ножа. Данни, че деянието е извършено с нож се съдържат и в показанията на свидетелите М. и С., които макар и да не са преки очевидци на същото, са възприели това обстоятелство чрез дадените им от свидетелката данни в тази насока. От друга страна, данни за средството на престъплението по косвен път се извличат и от показанията на свидетеля М., който в качеството си на лекар е възприел трите прободно-порезни рани непосредствено след като пострадалата е била транспортираната в болничното заведение, в което той упражнява своята професия. Така посочените гласни доказателствени средства в тази насока кореспондират и с приетото по делото заключение по изготвената съдебно медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че всички увреждания добре отговарят да са получени от действието на прободно-порезно оръжие, какъвто е ножа.

Поведението на подсъдимият, след като К. вече е била прободена с носения от него нож, е особено показателно – то не е адекватно за човек, който е причинил неволно нараняване на свой близък, предвид твърдението му, че много обича К. и не е способен на подобни действия или е станал свидетел на такова. Подсъдимият В. не е телефонирал нито в полицията, нито в Бърза помощ. По делото е установено чрез неговите обяснения, че е разполагал с мобилен телефон в себе си, който е изхвърлил на полето и то заедно с ножа. На практика, той не е предприел нищо за оказване помощ на пострадалата, а единствено е изхвърлил средството, послужило за извършване на престъплението, както и мобилния си телефон. Това, че е изхвърлил ножа на полето е достатъчно показателно за неговата адекватна, подредена и добре преценена позиция в момента, свързана с желанието му да унищожи средството, с което е извършил посегателството, за да не може да се свърже настъпилия вредоносен резултат за пострадалата с неговата личност. Това, от друга страна, е така, защото подсъдимият, чувайки виковете на К., не е оказал помощ на същата въпреки изпитваните от него към нея чувства, а напротив напуснал е мястото на извършване на деянието с цел да се укрие и да заличи следите от извършеното. Обстоятелството, че подсъдимият се е укрил след извършване на деянието се установява и от приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че той след извършване на деянието се е регистрирал в хотел, където е останал цяла нощ. Не се е свързал със своите близки /родители и брат/, за които твърди, че цяла нощ го били търсили, а от друга страна, е бил обявен и за общодържавно издирване. Поведението на подсъдимия след инцидента е достатъчно показателно за неговите намерения по време на извършване на деянието, а именно да причини смъртта на пострадалата К., защото той изхвърля и мобилния си телефон, с което очевадно е целял да не бъде открит и установен от никого.

Страните по делото не спорят и относно механизма на осъществяване на престъпното посегателство от страна на подсъдимия В., насочено и застрашаващо живота на свидетелката К.. По един категоричен, несъмнен и логичен за нуждите на настоящото производство начин се установява чрез показанията на свидетелката К., че е била завлечена до стълби, водещи към избените помещения в бл.***, вх.1, където подсъдимият В. й е нанесъл три прободно-порезни рани и едно одраскване на лицето с нож. Обстоятелството, че именно подсъдимият В. е причинил тези наранявания се установява както от неговите обяснения, така и чрез показанията на свидетелите К. и М.. В подкрепа на тях са и показанията на свидетелите С. и М., които лично и непосредствено са възприели от свидетелката К. данни за извършителя на деянието, т.к. тя е посочила подсъдимия В. като автор на същото в моментите, в които е била в съзнание. В показанията на свидетелят Д. също се съдържат данни относно извършителя на престъпното посегателство, който в следствие на разказаното му от свидетеля М. е възприел като извършител на престъплението бившия приятел на пострадалата К.. Ето защо съдът намира, че в тази насока не са налице противоречия в гласните доказателствени средства, а от друга страна, дори и да се наблюдават леки такива, то те са несъществени и не се отразяват на възприетата от съда фактическа обстановка относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. и С., както и заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, като намира същите за последователни, логични, взаимно допълващи се и изцяло кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което между тях не се наблюдават някакви противоречия. Така чрез показанията на свидетелите М. и С. се установява, че вследствие на нанесената прободно-порезна рана в лявата ръка на пострадалата е изтекло голямо количество кръв, защото свидетелят С. сочи, че кръвта е излизала от ръкава й на импулси, а наличието на такава по пода в спешното отделение на болничното заведение в което е била транспортирана пострадалата от екип на „Бърза помощ” е мотивирало свидетеля М. в качеството на лекар да предприеме спешни оперативни действия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., който съвсем добросъвестно и категорично посочва, че състоянието на пострадалата към нейното приемане в спешното отделение е било тежко, т.к. тя е била в шок. Това негово възприятие, на следващо място, се подкрепя от показанията на свидетеля С., който посочва, че пострадалата е изпаднала в безсъзнание до идването на линейката за около пет минути, като при качването й в нея отново е изпаднала в безсъзнание, което състояние е било констатирано и от медицинската сестра от екипа на Бърза помощ. На следващо място, от показанията на свидетеля М. е видно, че той е предприел оперативната намеса поради обстоятелството, че пострадалата е била загубила много кръв и за нея може да настъпи летален изход, защото раната в ръката е била прободна и дълбока, поради което се е наложило и нейното разширяване предвид трудно достъпността й. В своите показания свидетеля М. е категоричен, че раната на ръката, която е се е намирала в лявата мишница, е причинена чрез пробождане с нож и е била животозастрашаваща за пострадалата, т.к. е имала голяма кръвозагуба и ако не е била оперирана при тази кръвозагуба, то за нея е щял да настъпи летален изход. Показанията на свидетеля М. изцяло се подкрепят от заключението на вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза, поради което съдът ги намира не само достоверни, но и за обективно дадени, като следва да се има предвид и качеството на свидетеля, който е лекар и то в спешно отделение на болнично заведение. В съответствие с показанията на свидетеля М. са и разясненията на вещото лице Н. направени в хода на съдебното следствие, който посочва, че в случая при нараняването на ръката е засегнат вторият по ранг и големина кръвоносен съд в човешкото тяло – артерия циркумфлекса хумери постериор, който представлява задна раменна артерия или подключична артерия и е с голям диаметър. Вещото лице посочва, че тази артерия дава важно кръвоснабдяване на крайника и прекъсването й в случая е довело до масивно кръвотечение с външен характер, т.е. кръвта на пострадалата е изтичала извън тялото. Обстоятелството, че кръвта на пострадалата е изтичала извън тялото по несъмнен и категоричен начин се установява от показанията на свидетеля С., който от момента, в който е възприел състоянието на пострадалата до момента, в който е пристигнала линейката на Бърза помощ или от около 30 минути, се е опитвал да преустанови изтичането на кръвта на пострадалата извън тялото й чрез притискане на нейната лява ръка към тялото й чрез дрехите. Данни за това, че кръвта е изтичала извън тялото на пострадалата са й данните в показанията на свидетеля М., който се е опитал да спре обилната кръвозагуба в болничното заведение чрез извършените две оперативни намеси, т.к. при първата операция не е успял да преустанови изтичането на кръвта поради дълбочината на раната на ръката, а поради тежкото увреждане на артерията е предприел и втора операция за спиране на кръвотечението с помощта на специалист ортопед. Вещото лице посочва също, че към настоящия момент въпреки предприетите две оперативни намеси функцията на засегнатия орган – подключичната артерия, не функционира. На следващо място, чрез разясненията на вещото лице, които съдът намира за напълно обективни, се установява, че в случая е засегнат целият организъм на пострадалата чрез прободно-порезното нараняване в лявата ръка, т.к. кръвозагубата е протекла за изключително кратък период от време, а не е засегната само функцията на ръката, защото по този начин колкото повече кръв изтича, толкова повече започват да страдат и то в един доста бърз темп при липса на кислород всички онези раними и бързо умиращи тъкани, каквато е централната нервна система, което от своя страна е свързано с намаляването на еритроцитите и хемоглобина, които са приносителите на кислорода за всички тъкани в организма. При това положение вещото лице посочва, че пострадалата се е намирала в тежка кръвозагубна анемия поради драстичната кръвозагуба за краткия период от време от момента на деянието до оперативната намеса, при която тежка анемия организма няма време да реагира и да даде съпротивителните си сили в посока на запазване на живота й. Вещото лице в случая се позовава на направени на пострадалата лабораторни изследвания в болницата, от които според него категорично може да се заключи, че в конкретния случай към момента на приемането й в спешното отделение хемоглобинът при нея е установен до 52 грама на литър /който при нормален здрав човек на нейната възраст и от женски пол варира от около 130 до 150 грама на литър/ и при това положение ако се съди по цифров показател, то в конкретния случай в организма на пострадалата е останала 1/3 от кръвта й. При установяване на този факт вещото лице се позовава на изготвената медицинска документация за пострадалата К. в болничното заведение, която съдът прие по делото и на която с оглед специалните си знания и умения вещото лице се е позовавало в своето заключение, поради което съдът й дава вяра изцяло. В заключение вещото лице посочва, а и съдът кредитира същото, т.к. кореспондира с показанията на свидетелите К., М. и М., че нараняванията на пострадалата са нанесени с предмет с остър връх и режещ ръб или ръбове, какъвто е ножа, но т.к. раната е била разширена при оперативната намеса, то е трудно се каже и каква е нейната морфология, още повече, че по делото липсва и средството, с което са причинени нараняванията. Според вещото лице двете прободни рани на гърба не са животозастрашаващи за разлика от прободно-порезното нараняване в лявата ръка и при тях няма проникване в гръдната кухина. Съдът на последно място кредитира заключението на вещото лице и в останалата му част, касаещо двете прободни наранявания в гърба и нанесеното охлузване на лявата буза с остър предмет, какъвто е ножа. Тези наранявания не са животозастрашаващи за свидетелката К., а по своите медикобиологични характеристики двете прободни рани са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а охлузването е причинило на същата болка.

Ето защо съставомерният резултат – причинените наранявания на пострадалата К. и тяхната медико - биологична характеристика, както и причините за настъпването им са установени по несъмнен начин от заключението на съдебно медицинската експертиза и дадените в хода на съдебното следствие разяснения от вещото лице, които кореспондират с останалия събран в тази насока доказателствен материал. Животозастрашаващата прободно-порезна рана на лявата ръка, свързана с прекъсване на функцията на подключичната артерия, която както сама по себе си, така и от усложненията, които биха настъпили от прерязването й, защото е вторият по големина магистрален артериален съд, чрез изтичане на голямо количество кръв от тялото, при което остатъкът е 52 грама в случая за пострадалата; фактът, че пострадалата е изпадала два пъти в безсъзнание вследствие на тежката кръвозагубна анемия и травматичния и хеморагичен шок, в който се е намирала поради голямата кръвозагуба означава, че животът на свидетелката К. е бил в реална опасност. Експертът е направил извод, че поради локализацията на нараняването в лявата ръка без тампониране на раната, каквото е извършено от свидетеля С. и без високоспециализирана хирургична помощ /касаеща не само тампониране на раната, но и достигане до съда и неговия шев/, чрез която е била предотвратена по нататъшната кръвозагуба, защото няма как да се спаси пациент с такова нараняване, свързано с прерязване на подключичната артерия и ако не му се окаже навременна, бърза и в пълен обем медицинска хирургична помощ, при свидетелката К. е можело да настъпи смъртен изход. Тази именно помощ, според вещото лице, позовавайки се на медицинската документация, е спасило пострадалата от настъпване на летален за нея изход, поради което това нараняване е реализирало медико биологичната характеристика на постоянно разстройство на здравето, опасно за живота.

          Съдът кредитира заключението на вещите лица, изготвили съдебно психиатричната и психологична експертиза по отношение на подсъдимия В., като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Заключението изцяло кореспондира на споделеното от подсъдимия в неговите обяснения и се допълва от показанията на свидетелката К. относно поведението на подсъдимия при техните „случайни” срещи. С оглед желанието на защитата вещите лица изготвили тази експертиза присъстваха в съдебната зала при даване на обяснения от подсъдимия. Въпреки дадените обяснения от подсъдимия вещите лица са категорични, че не са налице нови данни, които да обосноват промяна във вече даденото от тях заключение по делото. Посочват, че в обясненията си сега пред съда, за разлика от тези, които подсъдимият е дал в досъдебното производство, същият описва и обстоятелства като това, че му е притъмняло пред очите и тремор на крайниците, които вещите лица свързват с елементи на някакво емоционално напрежение, но в никакъв случай не са такива, които се вписват в симптокомплекса на преживян физиологичен и патологичен афект. Вещите лица са категорични, че към момента на проведеното изследване на подсъдимия от тях, същият не е споделял необходимост или желание за консултация с психиатър. Вещите лица са категорични, че при подсъдимия не е налице дезорганизация на неговото поведение, защото, от една страна, при него е наранена неговата емоция, неговите чувства на човек, който е обичал силно и е наранен след отхвърлянето му, което му е попречило в ситуацията да отреагира адаптивно или да направи избор за някакво рационално поведение. От друга страна, действията са му подредени, защото той извършва деянието, после се качва на колата си и отива и наема хотел. Експертите са категорични, че в конкретния случай тази емоция при подсъдимия В. е подействала улесняващо и той е реагирал импулсивно без да се замисля изобщо, без да направи преценка за това какво ще се случи след неговата постъпка и че трябва да носи отговорност за нея. Съдът кредитира заключението на експертите и по отношение на становището им, че при подсъдимия не се наблюдава този сипмтомокомплекс на физиологичен или патологичен афект.   

          Съдът намери, че показанията на свидетеля А. следва да бъдат кредитирани частично и то само в частите, в които същите кореспондират и не противоречат на заключението на вещите лица изготвили съдебно психиатричната и психологична експертиза относно емоционалното състояние, в което се е намирал подсъдимият към момента на извършване на инкриминираното деяние. Това е така, защото и този свидетел както експертите посочва, че като психотерапевт се е опитал да помогне на подсъдимия да излезе от тежката душевна дупка в която се е намирал, вследствие на извършеното от него /наранил с нож бившата си приятелка/, което е било породено от раздялата му с бившата му приятелка. Показанията на свидетеля А. в тази част съдът намира за достоверни, защото и той във времето на провеждане на срещите с подсъдимия, както и вещите лица по време на изследването му, са стигнали до извода, че предвид дългия период на съвместно съжителство между подсъдимия и пострадалата, то в случая подсъдимият е започнал да трупа в подсъзнанието си огромно емоционално, невидимо за него неудовлетворение, което е било провокирано от неправилното му разбиране на процесите от развитие на техните взаимоотношения и тяхното изкривяване в подсъзнанието му. Съдът намира, че следва да се довери на показанията на свидетеля А. в тази част, т.к. той е бил психотерапевт на подсъдимия В. след датата на деянието и предвид честите му контакти с него, при които опитвайки се да открие мотива за извършеното от подсъдимия, е стигнал до заключение, съответстващо на това възприето от вещите лица, които заключават, че до фаталния инцидент се е стигнало вследствие на натрупана емоционална неудовлетвореност за подсъдимия от връзката му с пострадалата. В останалата част съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля А., защото чрез същите, от една страна, този свидетел, който макар и да е специалист психотерапевт, неговите показания целят да подкрепят защитната версия на подсъдимия, изложена в обясненията му и най-вече в частите, които съдът не кредитира и бяха обсъдени вече по-горе, а именно касаещи поведението на пострадалата до момента на тяхната раздяла на 15.07.2012г., от момента на радялата до момента на инцидента и след самия инцидент. От друга страна, неговите показания имат по-скоро експертен характер, но не съдържат данни и обстоятелства, които свидетелят да е възприел лично и непосредствено и които да са свързани с предмета на доказване по делото. 

          По изложените съображения съдът намира, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие по делото писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които бяха обсъдени заедно в тяхната съвкупност и поотделно, се установява по категоричен и несъмнен начин участието на подсъдимия в извършването на деянието, средството за осъществяването му и настъпилите общественоопасни последици. Кредитираните от съда части от доказателствената съвкупност са непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда фактическа обстановка досежно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и които са свързани с основния факт на доказването по делото. Ето защо съдът намира, че действията на подсъдимия В. както до датата на инкриминираното деяние, така и в деня на самото деяние са били подредени, премислени, същият е действал съвсем целенасочено, решен да осъществи контакт с пострадалата К. с цел да причини нейната смърт. Поведението му непосредствено преди деянието и по време на деянието е било подчинено и улеснено от неговата емоция към пострадалата К., поради което е реагирал импулсивно, без да се замисля изобщо, без да направи преценка за това какво ще се случи след неговата постъпка и че трябва да носи отговорност за нея. Намеренията на подсъдимия В. не са успели поради своевременната намеса и помощ на свидетеля С., а впоследствие и поради оказаната й висококвалифицирана медицинска помощ от свидетеля М. в болничното заведение.

Съдът намира, че следва да бъдат оставени в тази връзка и по-горните съображения възраженията и доводите на защитата на подсъдимия, чрез които се излага становище, че причиненото телесно увреждане – прободно-порезната рана на ръката, не представлява по своя медико биологичен характер постоянно разстройство на здравето, опасно за живота на К., а временно такова, а доколкото тя е излекувана, то към момента на разглеждане на делото такава травма й липсвала. Вярно е, че в резултат на проведената високоспециализирана медицинска помощ е бил спасен живота на пострадалата К., а в противен случай за нея е щял да настъпи летален изход още на мястото на извършване на деянието. В противовес със становището на защитата са основаните задачи, установени от законодателя в НК и НПК, чрез които /чл.1, ал.1 от НПК/ се цели да се разкрие престъплението, да се разобличи виновния и правилно да се приложи закона и да защити от престъпни посегателства личността и правата на гражданите /чл.1, ал.1 от НК/. В този смисъл деецът, чиято отговорност се търси чрез повдигнатото му обвинение от държавния обвинител, чрез внесения в съда обвинителен акт, следва да отговаря за онези свои противоправни действия, които той е извършил на определена дата, определено място, както и за последиците които са настъпили вследствие на неговото противоправно поведение. Именно поради тази причина за държавния обвинител е налице изключителното задължение да повдигне едно ясно, точно и прецизно обвинение, което да не буди съмнение относно мотивите и причините, поради които е извършено деянието. В тази връзка е и Тълкувателно решение 2/2002г. на ОСНК на ВКС, където е посочено, че датата, мястото и времето на извършване на деянието, както настъпилите съставомерни последици са част от изпълнителното деяние на престъплението. Затова подсъдимият В. следва да отговаря само за тези свои действия, които е осъществил на 22.01.2012г., около 18,00 часа в гр.С. по отношение на пострадалата и настъпилите съставомерни обществено опасни за нея последици. Той няма задължение, а и от повдигнатото обвинение не е видно да е ангажирана отговорността на подсъдимия да отговаря за онези последици, които са настъпили в последствие и то след намесата на висококвалифицираната медицинска помощ на лекарските екипи, извършили двете операции. Това е така, защото ако на мястото не е присъствал свидетеля С., който е оказал действително първата помощ на пострадалата, а впоследствие на место извършване на престъплението не е пристигнал екипът на Бърза помощ, то неминуемо е щял да настъпи летален изход за пострадалата К., което обстоятелство по несъмнен и категоричен начин се изясни чрез разпита на свидетеля М. и вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза. В случая смъртта на пострадалата К. не е настъпила по независещи от волята и поведението на подсъдимия причини, а именно поради оперативната намеса на лекарите, които са спасили макар и трудно живота на пострадалата предвид двете извършени й операции, защото прободно-порезната рана в лявата ръка е смъртоносна, животозастрашаваща. Съдът не се съгласява със становището на защитата, защото същото не почива и на здравата житейска логика, иначе всеки един подсъдим, на когото е повдигнато обвинение за убийство или опит за убийство, би избегнал наказателната отговорност само защото някой, независимо лекар или не, е оказал помощ на пострадалия и е спасил неговия живот, поради което и подсъдимият следва да отговаря за по-леко наказуемо престъпление или въобще да не отговаря, защото на пострадалия е спасен живота или се е излекувал впоследствие.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При установените факти от правна страна съдът приема, че подсъдимият Г.Л.В. е осъществил състава на престъплението по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК се изразява в умъртвяване на другиго чрез извършване на такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. Прекият резултат от въздействието върху организма на друг човек е да предизвика неговата смърт. В настоящия случай от обективна страна се установява, че на 22.01.2012г., около 18,00 часа в гр.С.,*** на асансьорна площадка подсъдимият В. е направил опит умишлено да умъртви Н.Т.К., като й нанесъл с неустановен по делото нож две прободни наранявания в областта на гърдите дорзално, непроникващи в гръдната кухина и прободно-порезно нараняване на лявата ръка с установена морфологична находка на прерязан голям клон на лявата подмишична артерия, която е магистрален артериален съд, довело до тежък кръвозагубен шок с недолавящо се артериално кръвно налягане, без пулс на крайните артерии и лабораторно доказана тежка животозастрашаваща кръвозагубна анемия – разгънат хеморагичен шок, причинил на пострадалата животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е недовършено поради независещи от дееца причини – на пострадалата К. била оказана своевременна и високоспециализирана медицинска помощ в пълен обем, без която би настъпил летален изход.

В конкретния случай подсъдимият В. е въздействал физически върху организма на пострадалата К., използвайки прободно-порезно оръжие, каквото е ножа, който е неустановен по делото. При това физическо въздействие той е причинил на пострадалата К. чрез своите действия, нанесените с ножа удари, като един от ударите и е причинил прободно-порезна рана в жизнено важен орган от организма й, а именно нараняване на лявата ръка с установена морфологична находка на прерязан голям клон на лявата подмишична артерия, която е магистрален артериален съд, довело до тежък кръвозагубен шок с недолавящо се артериално кръвно налягане, без пулс на крайните артерии и лабораторно доказана тежка животозастрашаваща кръвозагубна анемия – разгънат хеморагичен шок. Другите две прободни наранявания са причинени в областта на гърдите дорзално, непроникващи в гръдната кухина. В конкретния случай предвид фактите по делото прави впечатление обстоятелството, че всички наранявания на пострадалата са нанесени в нейната лява горна половина на тялото, където се намират най-важните жизнени органи на човека. Обстоятелството, че се е стигнало до обективно нанесените удари в различните области от тялото на пострадалата и това, че не се е стигнало до прерязване на нейната сънна артерия, защото подсъдимият се е опитвал да оголи врата й, след което смъртта би настъпила почти мигновено, се дължи единствено на оказаната самоотбрана и самозащита от нейна страна. Това е така, както съда вече посочи, защото единствено незащитена нейна част от тялото е била лявата й част, а тя се е отбранявала срещу физическото посегателство на подсъдимия с лявата си ръка, като по този начин се опитвала да предпази своя врат от носения от него нож. В случая съвсем логични се явяват и нанесените й два удара в областта на гърдите дорзално, от лявата страна, непроникващи в гръдната кухина, защото подсъдимият се е намирал отзад и в ляво от нея и именно тази нейна страна се е оказала незащитена срещу неговите посегателства и причинявайки двете прободни рани, подсъдимият е желаел да сломи нейната съпротива, за да нанесе целения от него удар, изразяващ се в прерязване на сънната й артерия. Тези наранявания, на следващо място, са причинени от близко разстояние, което се установи чрез показанията на свидетелката К., че подсъдимият я е дърпал към мястото, на което й е нанесъл ударите, а след това е избягал. За действията на подсъдимия към момента на нанасяне на ударите може да се съди и по посоката на нараняванията, която е описана в заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза, която отново е с основно направление отзад-напред, преценено при изправено анатомично положение на тялото за раните по гърба и отзад, напред и отляво на дясно за раната на ръката, която е животозастрашаваща. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалата. Действията на подсъдимия от самото начало са твърде последователни и целенасочени, като същият е проявил изключителна упоритост в своето поведение и в реализиране на набелязаната цел.

Причинените от действията на подсъдимия В. травматични увреждания на пострадалата, са довели до състояние, при което неоказването на спешна медицинска помощ би довело до смъртта на свидетелката К., поради което и от обективна страна подсъдимият В. е осъществил необходимото за умъртвяването на пострадалата. Описаните увреждания са били причинени от действията на подсъдимия.

От изложеното следва извода, че действията на подсъдимия В. са били от естество до доведат до летален изход за пострадалата К.. Налице е пряка причинно - следствена връзка между поведението на подсъдимия и причиненото тежко увреждане, поставило в реална опасност живота на пострадалата, който е спасен единствено поради навременно оказаната висококвалифицирана медицинска помощ.

Съдът прецени, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия В. причини, като той е сторил всичко за постигане на общественоопасния резултат, но същият не е настъпил. В случая съдът намира, че опитът да се причини смъртта на пострадалата е довършен, защото нанасяйки удари с годно оръдие – ножа, с каквото неминуемо би се причинила смъртта на пострадалата и то в горната лява страна на тялото й, подсъдимият е, считал, че е постигнал целта си, че смъртта на пострадалата ще настъпи. Това е така, защото след като е нанесъл ударите от близко разстояние и с бърз интензитет, т.к. според свидетелите К. и М. инцидентът се е развил изключително бързо, а е видно, че прободно-порезното нараняване е било и дълбоко, защото се е наложило да бъде и два пъти оперирано, с цел да се спре изтичането на кръвта, макар и същото да е с неустановена дълбочина, подсъдимият е считал, че е постигнал целта си, след което е избягал, защото се е уплашил. В случая не може да се приеме, че подсъдимият В. сам се е отказал да довърши изпълнението на престъплението, защото той е избягал, след като вече е бил осъществил изпълнителното деяние, причинил е уврежданията и изхождайки от реакцията на пострадалата, която е започнала да вика, е счел, че е постигнал умъртвяването й и е избягал. 

От субективна страна подсъдимият В. е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му последици и е допускал настъпването им, а деянието е останало във фазата на опита по независещи от подсъдимия причини. За умисъла на дееца следва да се съди по действията, които го обективират. Важен момент при определяне на формата на умисъла е поведението на подсъдимия, предшестващо и съпътстващо инкриминираната му деятелност, а именно какви са били отношенията между подсъдимия и пострадалата преди и по време на извършване на деянието, какви са били действията, извършени от подсъдимия и какви от пострадалата, какви изявления са отправени от единия и другия. В настоящия случай се установи, че подсъдимият и пострадалата са били разделени от около шест месеца, инициатор за случайните им срещи е бил подсъдимият, който воден от своите емоционални чувства към пострадалата, знаейки нейното работно време и навици, е организирал така своето поведение, че да инициира случайни с нея срещи под най-различни предлози, свързани с гледаното от него куче, към което и тя била привързана, за да си осигурява възможност да изяснява своите намерения и емоции към нея. От доказателствата по делото и по точно от показанията на свидетелката К., а и от показанията на свидетеля Д. се установи, че пострадалата се е страхувала от подсъдимия, избягвала е да се прибира сама от работното си място до своя дом, разказвала е на този свидетел, че подсъдимият е неин бивш приятел, който я притеснява непрекъснато. Видно е и още едно обстоятелство, използвано от подсъдимия, за да може да осъществява контакт с пострадалата и то е било свързано с имуществените му претенции във връзка с извършен в нейния апартамент ремонт съвместно от двамата. Цялостното поведение на подсъдимия в крайна сметка е било мотивирано от желанието му да заживее отново с пострадалата, но т.к. тя му е отказала категорично той е решил да причини нейната смърт, за което е извършил и инкриминираното деяние. Ето защо в конкретния случай подсъдимият чрез нанесените от него удари с ножа от близко разстояние и с голяма сила, преодолявайки дрехите, с които подсъдимата е била облечена, защото е било зима, времето е било студено и тя е била облечена с пуловер и яке, ударите са нанесени в лявата страна, и по начин целящ да предизвика животозастрашаващо за нея нараняване е целял и е съзнавал, че неизбежно ще настъпи нейната смърт.

Въпреки всичко изложено в конкретния случай подсъдимият В. е нанесъл поредица от удари с нож спрямо пострадалата К., а ножът е хладно оръжие несъмнено годно да причини смърт. Ударите са били насочени към сънната й артерия, но поради съпротивата оказана от пострадалата е засегнат друг голям магистрален жизнено важен орган – подключичната артерия, която е силно уязвима част на тялото предвид нейните функции. Пострадалата се е намирала притисната на стълбището пространство, водещо към избените помещения на входа, където възможността й за съпротива е била изключително ограничена и което допълнително е ограничавало възможностите й за бягство и самозащита. Действително ударите са попаднали в ръката и гърба на К., но единствена причина затова е обстоятелството, че тя ги е използвала, за да се защити. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е  продължавал нападението си с неотслабваща интензивност и то е било прекратено единствено поради виковете на пострадалата, от които същият е изходил, че е причинил смъртоносен за нея резултат. Така от чертаното поведение на подсъдимия показва несъмнено намерението му да причини смъртта на пострадалата. Ето защо е неоснователно и не бе възприето от съда искането на защитата за преквалификация на деянието.

Предвид заключението на съдебно-психиатричното обсъждане на подсъдимия, съдът по категоричен начин изключи възможността подсъдимият да е действал в състояние на физиологичен или патологичен афект.

В настоящия случай подсъдимият макар и да е бил улеснен от емоцията си към пострадалата К. е бил психично здрав, не е бил употребил алкохол или наркотични вещества, като е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е бил способен да контролира действията си. Това е видно и от последващите му действия, свързани с качването в колата си, изхвърляне на ножа и мобилния си телефон на поле, а впоследствие, отивайки на хотел, където се регистрира и остава да пренощува до следващия ден, като едва в следобедно време се предава в 07 РУ”П” СДВР, придружен от адвокат, за което също се изисква време и начин да се свърже с такъв адвокат, който да го придружи.

В настоящия случай съдът намира, че от обективна и субективна страна, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, извършената престъпна деятелност от подсъдимия В. е извършена предумишлено. Според настоящия състав това е така, защото подсъдимият е взел решението за убийство на пострадалата предварително. До този извод съдът достигна, изхождайки от обясненията на подсъдимия, който заявява, че първо е позвънил на телефона на пострадалата, но т.к. тя не му е отговорила, е взел якето, в което според него в десния джоб е имало нож и без да вземе кучето, както обикновено е правил, е тръгнал към нейния апартамент. След като е стигнал до апартамента, той е позвънил, но никой не е отворил, поради което слизайки по асансьора, е срещнал пострадалата и новия й приятел, от което много го е заболяло. В подкрепа на становището на съда е обстоятелството, че подсъдимият и пострадалата са работили на едно и също място и той много добре е бил запознат с нейното работно време, което е наложило и тя да си го промени, знаел е кога тя разхожда своето куче и кога се прибира от работното си място към дома си, както и е знаел маршрута, по който тя се е прибирала, т.к. я е причаквал на тунел, водещ към нейния блок в ж.к.”М.-4”. Всички тези действия на подсъдимия говорят, че той предварително и в доста спокойна обстановка, имайки предвид, че е живял сам и не е имал други контакти е успял да планира своите действия, за да пристъпи към реализиране на намеренията си, свързани с целта му да умъртви пострадалата, воден от непреодолимата си емоция към нея. В конкретния случай обаче, доколкото няма повдигнато валидно обвинение в изложената от съда посока, както и липсва изменение на обвинението от държавния обвинител, то и съдът е лишен от възможност да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия В. по квалифицирания състав за убийство извършено предумишлено съгласно чл.116, ал.1, т.9 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:

 

 

На основание чл.45 от ЗЗД е предявен граждански иск от Н.Т.К. за сумата от 100 000 лева срещу подсъдимия Г. Л. В., представляващи причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 22.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед на изложеното за наличие на извършено престъпление от подсъдимия В. са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на гражданския ищец Н.Т.К.. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. За да бъде уважен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да са налице следните две предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В настоящия случай тези предпоставки са налице. По безспорен начин се доказа в хода на съдебното следствие причинно-следствената връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за пострадалата. Същата след извършените й две оперативни интервенции, с които се е постигнало спасяването на нейния живот и с които е избегнат леталния за нея изход предвид причиненото й прободно-порезно нараняване в лявата ръка, е продължила да търпи неблагоприятните последици на увреждането. Възстановяването й е продължило и след престоя в болничното заведение и е бил с продължителност около два месеца, но въпреки това както и пострадалата заявява, ръката все още я боли и й създава проблеми, за което ходи на лекар и на рехабилитация. Не може да бъде подминато и друго съобщено обстоятелство от пострадалата, а именно, че вследствие на нараняването в лявата й ръка й създава естетични неудобства, което е напълно естествено предвид дълбочината на нараняването и причиненото увреждане, за което съдът се убеди от приложения по делото фотоалбум, изготвен от вещото лице. Според пострадалата болката в лявата ръка, която изпитва и продължава и до ден днешен, на моменти й причинява физически дискомфорт, с което й пречи на работата, която е свързана с работа на компютър. Така възприетите от съда стрес, болки и страдания, изживявани от пострадалата по време на деянието, изцяло кореспондират с компетентното становище на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза и направените от него разяснения в тази насока в хода на съдебното следствие. Вещото лице посочва, че подключичната артерията, която е била засегната при инкриминираното деяние, в момента не функционира. Хирурзите при оперативната намеса са я прекъснали, т.к. в противен случай би се стигнало до отпадане на крайника, поради което посочва, че няма да може да се приложи и необходимото лечение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания от пострадалата по принцип са неизмерими в пари, независимо дали са излекувани, възстановени или не, защото тя би могла да изпитва неудобството на останалия белег, както и да изживява случилото се. Това е така, защото понятието „справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характер и начин на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Въз основа на изложеното съдът счита, че твърденията, предмет на настоящата претенция, за моралните болки и страдания, подлежат на установяване от самия пострадал и по начина, по който същият твърди, че ги е изпитвал като затруднения, неудобства, интензитет, характер и проявна форма. В тази връзка по делото действително не са ангажирани доказателства, касаещи последващи оперативното лечение дейности, извършени от страна на пострадалата, като същата посочва, че след инцидента се е намирала при родителите си в гр.А., където се е възстановявала, а грижи за нея е полагал нейния баща, който е хирург. От друга страна, са достатъчни и обстоятелствата, изнесени от вещото лице в хода на съдебното следствие в тази насока, както и събраните доказателства по делото, за да може да се прецени и то справедливо на тази база, че пострадалата е преживяла две операции за запазване на живота, без които запазването на живота му не е било възможно и неминуемо е щяло да доведе до летален край, след които неминуемо същата е имала последващи контролни прегледи. Така предизвиканата реална опасност за живота на Н.К., както и претърпените от нея значителни стрес, болки и страдания, изпитваните силни болки, търпени от нея в един продължителен период от време, обуславят основателността на предявения от пострадалата граждански иск срещу причинителя на претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди. В конкретния случай на пострадалата К. са причинени различни по вид телесни повреди, но е налице едно престъпно деяние, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат в съответствие с изискванията на т.17 и т.18 от Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС и затова макар К. да е получила три телесни повреди, то техния брой не следва да бъде обезщетяван отделно, а той се отразява на размера на присъденото обезщетение. Доколкото противоправните деяние, осъществено от подсъдимия В., не е било провокирано от поведението на гражданския ищец, този съдебен състав счита, че са налице основанията за осъждане на подсъдимия по предявения срещу него от пострадалата граждански иск за обезщетяване на така причинените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, който размер представлява справедливо обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, а за разликата до претендираната сума от 100 000 лева гражданския иск следва бъде отхвърлен.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимия Г.Л.В. престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от десет години до двадесет години. От друга страна, СГС съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, съгласно която при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление.

При определяне на размера на наказанието на подсъдимия В. съдът взе предвид разпоредбите на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, липсата на други криминални прояви, младата му възраст и обстоятелството, че същият е студент, който по време на съдебното производство по делото продължава да полага изпити. От възможността да се учи и да полага изпити подсъдимият В. се ползва с оглед дадената от съда възможност да напуска домашния си адрес във време изрично посочено в нарочни за това определения, предвид взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест”. По делото не са налице данни и съдебният състав не е бил сигнализиран за нарушение на взетата по отношение на подсъдимия В. мярка за неотклонение „Домашен арест”, което го определя и с добро процесуално поведение. На следващо място, същият с оглед правото си да даде или не обяснения в хода на съдебното следствие дава такива и желае изцяло да съдейства за изясняване на делото от фактическа страна. От друга страна, поведението на подсъдимия В. показва искреното му съжаление за случилото се, както и факта, че съзнава последствията от действията си. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът отчете като отегчаващо обстоятелство за подсъдимия и създалите се в конкретния случай отношения между него и пострадалата, които са предизвикали от страна на подсъдимия на създала се вербална и физическа агресия към нея в един сравнително продължителен период от време. Настойчивостта на агресията на подсъдимия В. към пострадалата се е изразила както в периода, в който се е проявила, така и в незачитането на нейната лична свобода и пространство. Тези именно обстоятелства мотивират съда да възприеме подсъдимият като личност с висока степен на обществена опасност. Това е видно и от приложените по делото многобройни електронни писма както до пострадалата, така и до свидетели по делото, а също и от написаните лично до пострадалата писма от подсъдимия В., също така се извежда и от многобройните срещи между двамата, които той е инициирал и предварително и целенасочено планирал, съобразявайки нейното работно време и навици да се разхожда с отглежданото от нея куче, а не на последно място и наетото от него жилище е в район близък до жилището на пострадалата, защото подсъдимият твърди в обясненията си, че дори и след раздялата им през месец юли са разхождали кучетата си на едни и същи места в близост до местата, където живеят. В настоящия случай не се установява да е била налице пречка подсъдимият да разсъждава спокойно, да ръководи постъпките си и да взема правилни решения. Единствено при изпълнение на намерението си да умъртви пострадалата е бил улеснен от емоцията си към нея, защото я е обичал, но това, че обичаш някого, не значи да го убиеш. Пострадалата, на следващо място, се установи, че не е обиждала или предизвикала подсъдимия и с него макар да са си разменили реплики, то те не са били обидни, нито е имало физически контакт, докато подсъдимият под влияние на емоцията си към нея и улеснен от това си именно емоционално състояние, което обстоятелство е било водещо за него и което го е довело до липсата на критичност към извършените от него действия, не може да обоснове оправдаването му, защото каква ще бъде преценката на самия подсъдим в конкретната ситуация зависи от неговата лична гледна точка. При това положение изхождайки от тежестта на престъплението, съпроводено от целения тежък вредоносен резултат – причиняване смърт на пострадалата К., макар и същата да не е настъпила поради намесата на свидетеля С. и оказаната висококвалифицираната медицинска помощ, то съдът намери, че справедливо би било наказанието „Лишаване от свобода”, с което ще се постигне генералната превенция. Гореизложените съображения също така дават основание на настоящия съдебен състав да приеме превес на смекчаващите над отегчаващи отговорността обстоятелства и да определи размера на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът намира, че при така изложеното и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказанието „Лишаване от свобода” се явява подходящо в размера от осем години, а именно определено под предвидения за това минимум изхождайки от данните за личността на дееца. Съдът намира, че неговото ефективно изтърпяване в най-пълна степен би способствало за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия в насока зачитане личната и телесната неприкосновеност на личността.

Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор. Съдът прие, че наложеното на подсъдимия В. наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като предвид неговия размер не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото подсъдимият Г.Л.В. следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски в размер на 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, както и сумата от 800,00 лева представляваща 4% държавна такса върху уважената част на гражданския иск и адвокатско възнаграждение за направени разходи от страна на гражданския ищец и частен обвинител К. в размер на 1000,00 лева или общо разноски в размер на 2240,00 /две хиляди двеста и четиридесет/ лева.

Подсъдимият Г.Л.В. следва да заплати и държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което съда го осъжда да заплати и 5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: