М
О Т И В И
към присъда № 53/02.11.2016 г. по НОХД № 1235
по описа на Добричкия районен съд за 2016 г.
На 14.09.2016 г. Районна прокуратура – Добрич е
внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство
№ 457/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу Г.С.В. ***, ЕГН **********,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343 в, ал. 2
от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г.С.В. на
06.05.2016 г. около 20:30 ч. в гр. Добрич, по ул. „Хан Тервел”, в близост до
бензиностанция „Шел”, в посока центъра, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с влязло в сила на 03.02.2016 г. Наказателно
постановление № 15-0851-002578/06.01.2014 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Добрич, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № ТХ 7331 СХ, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява
желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят
на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима и не възразява
производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът,
като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370,
ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на
подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на
Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на наказание
лишаване от свобода под средния размер и към минимума, предвиден в нормата на
чл. 343в, ал. 2 от НК.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода под средния, предвиден от
законодателя размер.
По
пренията подсъдимият Г.В. заявява, че няма какво да каже.
На
дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за грешката си.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 06.05.2016 г., около 20:30 часа в
гр. Добрич, подс. Г.В. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “Фиат
Типо” с рег. № ТХ 7331 СХ по ул. „Хан Тервел”, в близост до бензиностанция
„Шел” в посока центъра на града. Подсъдимият В. бил спрян за проверка от полицейски
автопатрул на Първо РУ на МВР – Добрич в състав – св.св. М.К. и Д.С.. При
проверката се установило, че подсъдимият не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Св. М.К. съставил на Г.В. акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 356079, за нарушение по
чл. 150 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
След извършена справка се установило, че с влязло в
сила на 03.02.2016 г. Наказателно постановление № 15-0851-002578/06.01.2014 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, В. е бил
наказан по административен ред за същото нарушение, а именно – управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, като
наказателното постановление е било връчено лично на В. на 26.01.2016 г.,
удостоверено с подписа му.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Справка от УИС на
Прокуратура на Република България; АУАН от 06.05.2016г.; Препис от НП
№15-0851-002578/06.01.2016г.; Справка за нарушител/водач; Протокол за разпит на
обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка за съдимост № 1129/14.06.2016г.; Характеристични данни; Протокол за
разпит на свидетеля М.К.; Протокол за
разпит на свидетеля С.; Справка от УИС на Прокуратура на Република България.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.С.В. от обективна и субективна страна
е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 06.05.2016 г. около 20:30 ч. в гр. Добрич, обл.
Добрич, по ул. „Хан Тервел”, в близост до бензиностанция „Шел”, в посока
центъра, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в
сила на 03.02.2016 г. Наказателно постановление № 15-0851-002578/06.01.2014 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние – управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № ТХ 7331 СХ, без съответно
свидетелство за управление.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Г.В. е автор на
инкриминираното деяние – управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фиат”, модел „Типо” с рег. № ТХ 7331 СХ. Обективираните в АУАН
с бланков № 356079/06.05.2016 г. данни, както и гласните доказателства сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Справката
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич сочи, че Г.В. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Наказателно
постановление № 15-0851-002578/06.01.2014 г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, влязло в сила на 03.02.2016 г. е
безспорно доказателство, че подсъдимият е бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 06.05.2016
г., т.е. в едногодишния срок от наказването на подсъдимия с Наказателно
постановление № 15-0851-002578/06.01.2014 г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, влязло в сила на 03.02.2016 г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието са
незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в
страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия
Г.В., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия:
Г.С.В. е роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Деянието е извършено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете проявеното критично отношение към извършеното, сравнително
добрите характеристични данни по местоживеене, както и липсата на образувани други
наказателни производства срещу подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че В. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да
се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете наличието на предходно осъждане, както и наличието на други нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил наказван по
административен ред.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени и факта, че е осъществено деяние, придобило
напоследък широко разпространение в обществото ни. Няма спор, че извършеното от
В. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира,
че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
“висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става
въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите
при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми
хора. Жертви на тези престъпление, макар и косвено, винаги са и близките на
пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно
негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство без да притежава
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият Г.В. е
извършил деяние с висока степен на обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия
размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес
следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на
целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност
и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Г.В.
деяние е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй
като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с
чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление при
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента
на извършване на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от
10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в
частност чл. 54 от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение,
т.е. наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно
правилата на чл. 55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност
на дееца, на първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно
като личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност, както и с невисоката степен на обществена опасност
на дееца.
Безспорно
е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя
не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или
други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното
по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството,
че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с
минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
В нормата на чл. 343в, ал. 2 от НК съобразно
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм. – ДВ,
бр. 74 от 2015 г. в сила от 30.09.2015 г./, законодателят е предвидил кумулативно
наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
Нормата на чл. 58а, ал. 5 от НК изрично изключва
посочената в ал. 1 техника на индивидуализиране на санкцията за наказанията по
чл. 37, ал. 1, т. 2 – т. 11, към които по силата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК
принадлежи наказанието глоба. С други думи – правилата по ал. 1 – 4 се прилагат
единствено и само за наказанията доживотен затвор, лишаване от свобода и
доживотен затвор без замяна.
В настоящия случай както вече бе посочено, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което
съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, като следва
да определи размера на наказанието глоба, съобразно чл. 54 от НК.
Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с налагане на наказание глоба в
минималния, предвиден от законодателя размер, а именно – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, който размер съдът намира за съобразен и с имотното състояние
на подсъдимия.
Наказанията лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи само ако
заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или
дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. За да бъде
лишен даден деец от правото да упражнява определена професия или дейност,
когато в закона съществува изискването то да се придобие по специален ред,
необходимо е към момента на лишаването му същият да е придобил това право /Решение
№ 9 от 1.11.1985 г. по н.д. № 2/1985 г., ОСНК/.
Видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Добрич, подс. В. е неправоспособен водач на моторно
превозно средство, поради което разпоредбата на чл. 343 г във вр. чл. 343 б,
ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не би могла да намери приложение.
Съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им, подсъдимият Г.В. ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и
да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 309 от НПК, след
постановяване на присъдата, съдът се произнесе и по мярката за неотклонение,
като потвърди наложeната
на досъдебното производство спрямо подсъдимия Г.С.В. мярка за неотклонение „Подписка”
до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си!
Районен съдия: .
/Данчо Димитров/