РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Първомай, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20235340200105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22/26.07.2023 г, издадено от
Началника на РУ – Първомай, с което на С. Г. Н. на основание чл. 38, ал. 1
ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. С., изразява становище, че
административнонаказващият орган е смесил възможните различни проявни форми на
забраната по чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, посочвайки, че жалбоподателят е ползвал
ЕЕН 112 не по предназначение, като същевременно описаното поведение било
квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, т. е. предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Счита, че това процесуално
нарушение е от категорията на съществените, тъй като ограничавало правото на
защита на жалбоподателя и го лишавало от възможността да разбере какво нарушение
му е вменено. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.06.2023 г. в 20:36:21 ч. от мобилен телефон с номер *** бил подаден на
ЕЕН 112 сигнал и след приемане на повикването от оператор било съобщено, че:
обаждащата се иска съдействието на полиция, тъй като имало събрани хора, правили
си един на друг напук, съседите й пускали музика и играели, а обаждащата се се
дразнила. Сигналът бил подаден от жалбоподателката С. Г. Н..
След подаване на сигнала операторът от РЦ 112 – Кърджали уведомил за
случая оперативния дежурен при РУ – Първомай. Въз основа на него била предприета
проверка от органите на РУ – Първомай. В тази връзка полицейските служители
свидетелят Г. Д. Г. и неговият колега А. М. посетили адреса на жалбоподателката С. Г.
Н. в ***. След снемане на писмени обяснения от нея и съседката й Г. И. Г. установили,
че двете били в конфликт от години. Те съобщили на служителите на РУ – Първомай,
че Г. И. Г. и нейни роднини се били събрали в дома й, пускали музика и играели кючек
на улицата. Всичко това подразнило жалбоподателката, тъй като счела, че се държали
демонстративно, и се обадила на ЕЕН 112. За случая полицейският служител А. М.
съставил докладна записка с рег. № 325р-5274/27.06.2023 г. до Началника на РУ –
Първомай. Със Заповед № 325з-74 от 28.06.2023 г. на Началника на РУ – Първомай
било разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за
извършено нарушение на ЗНССПЕЕН 112. След като се запознал с данните по
преписката свидетелят А. А. П. съставил срещу жалбоподателката Акт за установяване
на административно нарушение № 22/29.06.2023 г., бл. № 319859. В него е посочено,
че на 26.06.2023 г., около 21 ч. жалбоподателката подава сигнал до ЕЕН 112, който е
посетен от служители на РУ – Първомай, и е констатирано, че сигналът е
недействителен и ЕЕН 112 е използван не по предназначение, като е подаден
неоснователен сигнал за помощ. За посетения сигнал е изготвена докладна записка с №
325р-5274/27.06.2023 г. по описа на РУ – Първомай, както и е издадена Заповед №
325з-74/28.06.2023 г. на Началника на РУ – Първомай за извършване на проверка.
Посочено е още, че жалбоподателката нарушила виновно разпоредбата на чл. 28, ал. 1
ЗНССПЕЕН 112. Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление
№ 22/26.07.2023 г. от Началника на РУ – Първомай, като административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и на основание чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 наложил на
жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание пред въззивната инстанция
свидетели А. П. и Г. Г., както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства
и вещественото доказателство, съдържащо звукозапис на подадения до ЕЕН 112
сигнал. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите се явяват
обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и тъй като в случая
не се констатираха каквито и да е основания показанията на тези свидетели да бъдат
подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и са
2
предявени по надлежния ред на нарушителя. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от представената Заповед № З-
991/24.01.2014 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, а тази на актосъставителя –
от Заповед № 8121з-856 от 10.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН за съдържание, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство
по налагане на наказание на жалбоподателя и до ограничаване на правото му на
защита. В този смисъл се констатира т. нар. формална неизрядност на издадения
санкционен акт, която е самостоятелно основание за отмяната му от съда. Налице е
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 ЗАНН относно съставения АУАН,
както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно наказателното постановление, доколкото не
са посочени съставомерните факти и е налице неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка както в АУАН, така и в НП липсва
вписване на мястото на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит
както на АУАН, така и на НП. Непосочването му препятства защитата на наказаното
лице и съдебната проверка, защото не са ясни фактите, въз основа на които са
направени констатациите на АНО за наличие на нарушение. Отделно от това, мястото
на извършване на нарушението има съществено значение за определяне на
местнокомпетентните органи по съставяне на АУАН и по издаване на НП.
Същевременно описанието на твърдяното нарушение в АУАН и НП е непълно,
като липсва конкретизация на фактите, при които е извършено. В случая
актосъставителят се е задоволил да даде оценка на подадения сигнал като
недействителен и неоснователен, като едновременно с това е посочил, че ЕЕН 112 е
използван не по предназначение, което е законовото изискване за съставомерност, и е
формулирал юридическото обвинение по отношение на лицето, привлечено към
отговорност, но не е посочил в какво се изразява
недействителността/неоснователността на този сигнал и използването на ЕЕН 112 не
по предназначение, т. е. липсва фактическото обвинение. Касае се за допуснато
процесуално нарушение още при привличане, а след това и при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, изразяващо се в
това, че на същата изобщо не е приписано конкретно виновно поведение. За
законосъобразното издаване на процесното наказателно постановление въз основа на
така съставения АУАН съдът намира, че е било необходимо в тях да бъде отразено в
какво се изразява конкретното деяние (действие или бездействие), осъществено от
жалбоподателката, т. е. конкретното нарушение да бъде описано. Следователно, за да
се провери състоятелността на тезата, че подаденият сигнал е неверен, е необходимо да
се изложат твърдения в какво се изразява същият и да може да се прецени неговото
съответствие с обективната истина. В случая това не е изпълнено, поради което е
допуснато процесуално нарушение, което следва да се квалифицира като съществено,
тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателката, а също така
прави невъзможно осъществяването и на съдебен контрол. Жалбоподателят следва да
знае всички факти от състава на нарушението, за което се ангажира отговорността му,
и твърденията за тях следва да бъдат изложени, като е недопустимо минимално
изискуемото съдържание на АУАН и НП и фактическа информация да бъдат
извличани по тълкувателен път, включително и от доказателствените източници и
подробно установената фактическа обстановка.
3
Отделно от това, в конкретния случай както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са вписали твърдения за две от възможните форми
на изпълнително деяние на нарушението на забраната по чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112
– ползването на ЕЕН 112 не по предназначение и предаването на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Както беше посочено по-горе, в двата
процесуални документа липсва словесно описание на извършеното нарушение. За
използване на ЕЕН в нарушение на забраната по чл. 28, ал. 1, предл. 1 ЗНССПЕЕН 112
– не по предназначение, основанието за ангажиране на отговорността с налагане на
административно наказание е по чл. 37 ЗНССПЕЕН 112, а за предаването на неверни
сигнали (чл. 28, ал. 1, предл. 3 ЗНССПЕЕН 112) – основанието е по чл. 38, ал. 1
ЗНССПЕЕН 112. Въпреки че административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателката на основание чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, т. е. за
предаване на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, с оглед
вписването и на другата форма на изпълнителното деяние, за която е предвидено
различно по размер наказание, и липсата на фактическо описание на нарушението,
съдът приема, че е нарушено правото на защита на нарушителя, изразяваща се в
невъзможност да разбере за какво нарушение е санкциониран. Поради това се налага
извод, че е допуснато процесуално нарушение, което попада в категорията на
съществените, и съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 предвижда забрана за ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение
на „eCall“ повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В нормата на
чл. 37 от същия закон е посочено, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се
наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а в чл. 38, ал. 1 е предвидено, че който предава чрез
ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба
от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При предаването на
невярно съобщение или сигнал за помощ се съобщава за инцидент, който по
съдържание налага ангажиране на спешна помощ с оглед риск за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите, т. е. по съдържание предаденото
съобщение е в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 ЗССПЕЕН 112, но
същевременно не отговаря на обективната действителност, а при ползването не по
предназначение спешният телефон се ползва не в съответствие с визираното в чл. 3, ал.
1 от ЗНССПЕЕН 112, т. е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от
спешна помощ. В случая подаденият сигнал не може да бъде определен като неверен,
тъй като заявеното от жалбоподателката действително се е случило. Същият обаче
предполага ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, доколкото не касае
визираните в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗССПЕЕН 112 цели. Следователно в случая
отговорността на жалбоподателката е следвало да бъде ангажирана на основание чл.
37, а не чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112. В разглежданата хипотеза обаче съдът не би
могъл да измени наказателното постановление, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, тъй като ще е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, предвид липсата на фактическо обвинение – както
беше посочено по-горе, нито в АУАН, нито в НП са описани извършените от
жалбоподателката действия, въз основа на които осъщественото от нея да се
квалифицира юридически като ползване на спешния телефон не по предназначение.
4
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22/26.07.2023 г. на Началника на РУ
– Първомай, с което на С. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 38, ал.
1 ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
5