Решение по дело №1907/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260034
Дата: 24 август 2022 г.
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20191810101907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No260034

гр. Б., 24.08.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

 

при участието на секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1907 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- „С.” ЕООД, гр. С., твърди, че на 13.07.2018 г. между „С.” ЕООД и „Б.В. Т.” ЕООД е сключен Договор за наем на строително оборудване */г., по силата на който „С.” ЕООД, като наемодател, е отдало строително оборудване на „Б.В. Т.” ЕООД , като наемател. На 16.07.2018 г. към договора е подписано Допълнително споразумение No 80047454, по силата на което наемодателят е отдал на наемателя  телескопичен челен товарач JLG3507 – 3.5Т, 7М, кофа за телескопичен товар JLG L 2.5М- 2куб., вила за бали за телескопичен челен товарач JLG, за период от 16.07.2018 г. до 15.08.2018 г. ( 30 дни). Оборудването е предадено на 16.07.2018 г. на наемателя с приемо-предавателен протокол. За наемния период „С.” ЕООД е издало фактура No *г. за сумата от 4443.60 лв. с ДДС, която е заплатена от наемателя по банкова сметка ***. Твърди, че ответникът е продължил да ползва нетото оборудване и след изтичане на наемния срок, като същото е върнато повредено на 19.08.2018 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол. „С.” ЕООД е издало фактура за наемната цена за наемния период от 15.08.2018 г. до 18.08.2018 г. на стойност 396.36 лв. с ДДС - фактура No * г. Сочи, че съгласно чл. 19, т. 4 от договора, при забава в плащането на наемната цена по договора наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0.2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията по договора, но не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума, поради което „Б.В. Т.” ЕООД дължи на „С.” ЕООД договорна неустойка в размер на 829.61 лв. за периода от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г. Плащане от страна на ответника не е постъпило, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 396.36 лв. – главница, представляваща неплатен наем за периода от 15.08.2018 г. до 18.08.2018 г., 829.61 лв. -  неустойка за забава за периода от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски, направени в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът- „Б.В. Т.” ЕООД , с. В., общ. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва да е ползвал  оборудването след 15.08.2018 г., както и същото да се е намирало у него след посочената дата. Твърди, че в представеният протокол от 19.08.2018 г. като наемател е посочено дружеството Д. *” ЕООД , а не „Б.В. Т.” ЕООД , a като лице, подписало протокола, е посочен С. Ф. Договорът е сключен с „Б.В. Т.” ЕООД като в същият изрично е посочено, че се сключва с управителя на дружеството Б. В.. Допълнителното споразумение е сключено с И. В.. Лицето С. Ф. и дружеството “Д. *” ЕООД не са посочени никъде. Оспорва дължимостта и на сумата в размер на 396.36 лв. по основание и размер. Прави и възражение за неравноправна клауза по отношение на разпоредбата на т. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение към договора, тъй като същата предвижда да бъде начисляван наем дори ако оборудването бъде върнато предсрочно, като размерът на този наем не е фиксиран, а ще бъде определен едностранно от наемодателят до посочените от него цени на уеб сайта му. Цитираната разпоредбата цели облагодетелстване на наемодателя за сметка на наемателя, като предвижда наемодателят да получава парични суми без от своя страна да престира какво и да е на наемателя, и по съществото си създава условия за неоснователното обогатяване на наемодателят за сметка на наемателя. Прави възражение за нищожност на договора за наем от 13.07.2018 г., тъй като в същия не е упомената наемната цена, а е посочено, тя ще бъде определена или в допълнително споразумение, или във фактура или в приемо-предавателен протокол. След като между страните не е постигнато съгласие по отношение на съществен елемент на договора за наем, а именно цената, то същият не е валидно сключен. Оспорва дължимостта и на сумата в размер на 829.61 лв. и поради недьлжимост на претендирания наем.

По делото няма права и обстоятелства, които се признават от страните, както и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1079/2019 г. по описа на РС- Б., по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 19.06.2019 г., съдът е издал заповед No 3384/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „С.” ЕООД, гр. С.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 1446.90 лв., представляваща парично задължение по фактура No **********/14.08.2018       г., фактура No * г., и фактура No **********/14.09.2018 г., както и сумата в размер на 829.61 лв., представляваща договорна неустойка за забава, считано от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото - сумата от 45.53 лв. за платена държавна такса, както да заплати и сумата от 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По делото не е спорно между страните, че между тях е бил сключен процесният договор за наем на строително оборудване, както и че по силата на допълнително споразумение от 16.07.2018 г. ищецът като наемодател е отдал под наем на ответника като наемател  телескопичен челен товарач JLG3507 – 3.5Т, 7М, кофа за телескопичен товар JLG L 2.5М- 2куб., вила за бали за телескопичен челен товарач JLG, за период от 16.07.2018 г. до 15.08.2018 г.

Видно и от заверено копие на Договор за наем на строително оборудване */г., на посочената дата между ищеца „С.” ЕООД, от една страна като наемодател, и ответника „Б.В. Т.” ЕООД от друга страна като наемател, е сключен договор, по силата на който наемодателят се е съгласил да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя строително оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване страните подписват Допълнително споразумение, неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са се съгласили за ползването на оборудването наемателят да заплаща наемна цена, посочена в съответното допълнително споразумение и/или в издадената фактура, а при липса на подписано такова споразумение за оборудване, което е предадено на наемателя, се счита, че договорът за наем на това оборудване е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в приемо-предавателен протокол или издадената от наемодателя фактура. В чл. 5, т. 1 е предвидено задължение на наемателя за заплащане на определената наемна цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а в чл. 5, т. 2 – да върне оборудването на наемодателя незабавно след прекратяване на договора. Съгласно чл. 6 от договора, срокът му на действие по отношение на всяко конкретно оборудване е посочен в съответното допълнително споразумение към договора и/или в издадена от наемателя фактура. В чл. 7, ал. 1, т. а от договора е предвидено, че ако след изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодател, договорът се счита продължен за неопределено време. По силата на чл. 9 от договора, предаването на оборудването се счита извършено с подписването на приемо-предавателен протокол, а съгласно чл. 11, връщането му също се удостоверява с подписването на такъв, в който се отбелязват датата на връщането и състоянието на оборудването. В чл. 19, т. 4 от договора страните са предвидили, че при забава в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 0,2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задължението, като размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума.

Видно от Допълнително споразумение No 80047454 към договора, на 16.07.2018 г.  наемодателят „С.” ЕООД е предал на наемателя „Б.В. Т.” ЕООД за временно и възмездно ползване, при условията на сключения между тях договор, следното оборудване: телескопичен челен товарач JLG3507 – 3.5Т, 7М, кофа за телескопичен товар JLG L 2.5М- 2куб., вила за бали за телескопичен челен товарач JLG, за период от 30 дни, с наемна цена за периода общо в за трите в размер на 3303.00 лв. без ДДС, което оборудване ще се ползва в с. В.. Към споразумението е съставен двустранно подписан Приемо-предавателен протокол No ********** от 16.07.2018 г. за предаване на оборудването от наемодателя на наемателя. Споразумението и протокола са подписани за наемателя от Ирена Чавдарова Василева, упълномощена от управителя на дружеството Б. Ч. В. с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 31.05.2018 г.

Видно от заверено копие на Приемо-предавателен протокол No **********, на 19.08.2018 г. оборудването е върнато на наемодателя от наемателя, като за наемател протоколът е подписан от лице, различно от законния представител и пълномощника на „Б.В. Т.” ЕООД . В графа “забележки” са описани констатирани повреди на върнатото оборудване.

Видно от заверено копие на Фактура No * г., същата е издадена от наемодателя като доставчик и наемателя като получател за наем на посоченото по-горе оборудване за 3 дни, на стойност общо от 33.300 лв., или 396.36 лв. с ДДС. Като крайна дата на плащане е посочена 05.09.2018 г.

По делото е прието и заверено копие на справка-извлечение от Глобалната система “Viasat” във връзка с местонахождението на мащината, включена в отдаденото под наем оборудване, което съдът на обсъжда, тъй като същото не съдържа данни, които съдът може да разчете.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Г. И. и И. И. И..

От показанията на свидетеля свидетелите И.Г. И. се установява, че заема длъжност “мениджър механизация” в ищцовото дружество, като комуникира с клиентите, които наемат механизация. Излага, че ответникът „Б.В. Т.” ЕООД бил техен клиент, като бил наел телескопичен товарач за техен обект в с. В.. Искал и допълнителна услуга транспорт, доставка и прибиране на оборудването, които си предплатил. От показанията на свид. И. се установява, че ищцовото дружество извършва транспорта в такива случаи с външни фирми, защото нямат собствени транспортни средства, като свид. И. И. от транспортната фирма доставило оборудването на ответника на заявената от него датата. Излага, че 3 дни след изтичане на месечния срок на наема се обадил в ответното дружество относно ползването на оборудването, откъдето му казали, че са приключили и да отидат да си го вземат. Свид. И. изпратил транспортната фирма за с. В.. По-късно шофьорът му съобщил по телефона, че оборудването не е на с. В., а било в някакво село около гр. Е. П.. Шофьорът отишъл на това място, където намерил  оборудването да работи, написал приемо-предавателен на човека, който го управлявал, след което го прибрал. Сочи, че оборудването било върнато в не добро техническо състояние, с доста щети по него. След връщането се опитвал няколко пъти да разговаря с представител на ответното дружество и си писали имейли, в които ги предупреждавали, че трябва да се плати допълнителен наем, който се е начислил и щетите, които са нанесли върху оборудването, но от страна на ответника отказвали.

От показанията на свид. И. И. И. се установява, че осъществява транспорт на техника, като от прекарва машини за “С.” от 6-7 години. Преди две години доставил на представителя на ответното дружество челен товарач в с. В.. След около 20 дни или месец свид. Илия И. му се обадил да отиде да прибере машината от с. В.. Когато отишъл там мен му казали, че машината не е там, а в с. Б.. Когато отишъл там, машината я карал един италианец. Там оформил протокола за връщане, който бил подписан от италианеца.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователи, непосредствени и непротиворечиви, включително кредитира показанията на свид. И.Г. И. при отчитане на обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на спора в полза на ищеца предвид това, че работи в дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договори за наем с ответника през периода, за който се претендира наемната цена, по силата на които ищецът е наемодател, а ответникът – наемател, размера на задължението, респ. размерът на договорения наем, както и че е изпълнил задължението си да предостави на ответника процесното оборудване за временно ползване. В тежест на ответника е да установи наличие на обстоятелства, които изключват дължимостта на вземанията, в случай, че твърди такива.

Претенцията на ищцата е за заплащане на сумата от 396.36 лв., представляваща неплатенa наемна цена на строително оборудване за времето от 15.08.2018 г. до 18.08.2018 г., при претендирана месечна наемна цена в размер на от 4443.60 лв. с ДДС. Съдът намира така предявения иск за основателен.

Между страните е налице валиден договор за наем на строително оборудване, сключен в писмена форма - договор No ДХД4262 от 13.07.2018 г., който по своето естество представлява рамков договор, и Допълнително споразумение No 80047454 16.07.2018 г. към договора, по силата на който договор ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване строително оборудване - телескопичен челен товарач JLG3507 – 3.5Т, 7М, кофа за телескопичен товар JLG L 2.5М- 2куб., вила за бали за телескопичен челен товарач JLG, за срок от 30 дни, срещу насрещно задължение на последния да заплаща месечна наемна цена в размер на 3303.00 лв. без ДДС. Отдаденото под наем оборудване е предадено на ответното дружество – наемател на 16.07.2018 г. , за което е съставен Приемо-предавателен протокол No ********** от същата дата. Следователно срокът на договора е изтекъл на 15.08.2018 г. (за период от 16.07.2018 г. до 15.08.2018 г., или 30 дни)

Наемодателят е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил задължението си като е предоставил строителното оборудване за ползване на наемателя. След изтичане на предвидения в договора срок наемодателят не е изпълнил задължението си да върне отдаденото под наем оборудване, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че вещите са предадени на наемодателя на 19.08.2018 г., за което е съставен Приемо-предавателен протокол No ********** от 19.08.2018 г.

По силата на чл. 7, ал. 1, т. а  от сключения между страните договор за наем (възпроизвеждащ разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД), то ако след изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодател, договорът се счита продължен за неопределено време, като съгласно чл. 9 и чл. 11 от договора, предаването на оборудването се счита извършено с подписването на приемо-предавателен протокол, с подписването на който се удостоверява и връщането му. В случая ползването на оборудването е продължило след изтичане на предвидения в допълнителното споразумение срок на 15.08.2018 г., и следователно договорът за наем е бил продължен за неограничено време съгласно предвиденото в договора между страните. Същият е  прекратен на 19.08.2018 г. с връщане на отдаденото под наем оборудване. Предвид обстоятелството, че наемателят не е заплащал наемната цена за периода от 15.08.2018 г. до прекратяването на договора на 19.08.2018 г., с което не е изпълнил насрещното си задължение да плати наемната цена за периода, през който е ползвал вещите, същият се явява неизправна страна по договора и като такава носи отговорност за неизпълнението му. Поради това ответникът дължи заплащане на претендираните в исковата молба наемна цена от 3303.00 лв. без ДДС на месец за посочения период (три дни) на действие на договора, а именно сумата от 330.30 лв. без ДДС, или 396.36 лв. с ДДС. При това претенцията на ищеца за незаплатен наем за периода от 16.07.2018 г. до 15.08.2018 г. следва да бъде изцяло уважен за пълния му предявен размер от 396.36 лв.

Следва да се посочи, че доколкото връщането на наетото оборудване е основание за недължимост на наемна цена след този момент, то доказването на посоченото обстоятелство е в интерес на ответника – наемател и следователно в негова доказателствена тежест. Поради това оспорването от негова страна на връзката на подписалото приемо-предавателния протокол лице, съответно дружество, с дружеството-ответник (лицето С. Ф. и дружеството Д. *” ЕООД ), единствено би било основание да се приеме, че оборудването не е върнато и продължава да се дължи наемна цена за същото.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за наем от 13.07.2018 г. поради неупоменаване в договора на наемната цена, а е посочено, че тя ще бъде определена или в допълнително споразумение, или във фактура или в приемо-предавателен протокол. Договорът за наем е неформален, консенсуален договор, поради което съгласието на страните относно съществените му елементи може да бъде постигнато във всякаква форма. Същевременно, както беше посочено по-горе, сключеният между страните договора за наем от 13.07.2018 г. по същество представлява т. нар. рамков договор, уреждащ общо правоотношенията между страните във връзка с множество договори за наем между тях, и въз основа на който се сключват отделните договори за конкретно отдавано под наем строително оборудване. В случая, такъв договор е сключен с Допълнително споразумение No 80047454 от 16.07.2018 г., в който са индивидуализирани отдаваните под наем вещи, срокът на договора и наемната цена.

Възражението на ответника за неравноправност на клаузата по т. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение към договора, поради това, че предвижда да бъде начисляван наем дори ако оборудването бъде върнато предсрочно, като размерът на този наем не е фиксиран, и поради това целяща облагодетелстване на наемодателя за сметка на наемателя, е неотносимо към правния спор, тъй като в производството не е предявена претенция за заплащане на наем при предсрочно върнато оборудване.

По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 829.61 лв., представляваща неустойка по чл. 19, т. 4 от договора за забава за периода от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г.

Съгласно чл. 19, т. 4 от договора при забава в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 0,2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задължението, като размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума. По силата на чл. 5, т. 1 от същия наемателят дължи заплащане на определената наемна цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура. За наемната цена за ползване на строителното оборудване в периода от 15.08.2018 г. до 18.08.2018 г. е издадена  от ищеца фактура No * г., на стойност 396.36 лв. с ДДС, в която като крайна дата на плащане е посочена 05.09.2018 г. Така посочената във фактурата дата е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора, определяща крайния срок за плащане на наемната цена, и следователно след изтичането на който наемателят изпада в забава. В случая ответникът е изпаднал в забава за плащане на задължението от 396.36 лв., считано от 06.09.2018 г. За периода от 06.09.2018 г. до 12.06.2019 г., изчислена по 2% от сумата 396.36 лв. за всеки ден забава неустойката надхвърля сумата от 2100 лв., а 150% от стойността на неплатената сума е 594.54 лв. При това, на основание чл. 19, т. 4 от договора  за наем от 13.07.2018 г., сключен между страните, то ответникът дължи неустойка за забава в размер на 594.54 лв., явяваща се 150% от стойността на неплатената наемна цена. Искът се явява основателен до посочения размер, като до пълния му предявен такъв от 829.61 лв., както и за периода от 19.08.2018 г. до 05.09.2018 г. вкл., следва да бъде отхвърлен.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от исковете, са за държавна такса в размер на 19.81 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 484.95 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 504.76 лв.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената част от исковете в размер на 456.26 лв., от които 85.83 лв. за държавна такса и 436.45 лв. за адвокатско възнаграждение.   

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 57.52 за адвокатско възнаграждение.

            Предвид гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на „С.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.ско шосе No *, представлявано от  управителя Н. К. К., към „Б.В. Т.” ЕООД , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. В., ТРК-М., представлявано от управителя Б. Ч. В., за които е издадена Заповед No 3384/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1079/2019 г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 396.36 лв. /триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължима наемна цена за периода 15.08.2018 г. до 18.08.2018 г. по Договор за наем на строително оборудване */г. и Допълнително споразумение No 80047454 от 16.07.2018 г., за което е издадена фактура No * г., и сумата от 594.54 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода от 06.09.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 18.06.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за неустойка за разликата над уважения размер от 594.54 лв. до пълния му предявен размер от 829.61 лв. и за периода от 19.08.2018 г. до 05.09.2018 г. включително.

 

ОСЪЖДА „Б.В. Т.” ЕООД , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. В., ТРК-М., представлявано от управителя Б. Ч. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „С.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.ско шосе No *, представлявано от  управителя Н. К. К., сумата от 456.26 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, шесткакто и сумата от 504.76 лв. /петстотин и четири лева и седемдесет и  стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1079/2019 г. по описа на РС-Б..

 

ОСЪЖДА „С.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.ско шосе No *, представлявано от  управителя Н. К. К., на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Б.В. Т.” ЕООД , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. В., ТРК-М., представлявано от управителя Б. Ч. В., сумата от 57.52 лв. /петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ за направените разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :