№ 216
гр. С., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110134828
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от . против . с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 403, 20
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на 12 метра предпазна мрежа, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
възникнало на 20.05.2019 г. на Р. път „А. Т.“ при км..+. в посока от гр. Б. към гр. С., в
резултат на противоправно поведение на водача на влекач „С. ., с рег. № ., с полуремарке
„Ш. М. СПА 3 Е“, с рег. № ., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.01.2021 г. до окончателно
погасяване на вземането, и сумата в размер на 62,50 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 12.07.2019 г. до
19.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
11.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2924/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното пътно-транспортно
произшествие е възникнало вследствие на противоправно поведение на водача на „С. . с
полуремарке „Ш. М. СПА 3 Е“ ., който управлявал моторното превозно средство със скорост
несъобразена с товара на полуремаркето – рула опаковъчно фолио, които размествайки
изпаднали извън пътното платно, увреждайки 12 метра предпазна мрежа. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че механизмът на пътния инцидент се установява от
съставен протокол за пътно-транспортно произшествие. В исковата молба са изложени
твърдения, че към момента на настъпване на инцидента, моторното превозно средство е
било собственост на . ЕООД, което е било в облигационно правоотношение с ответното
дружество, произтичащо от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № . със срок на действие от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г. Процесуалният представител на страната поддържа, че . отправила писмено
искане до ответника за заплащане на стойността на увреденото имущество, но претенцията
не била удовлетворена. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответното
1
дружество.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба са изложени
твърдения, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца обезщетение за
причинените от процесното пътно-транспортно произшествие вреди в размер на 336 лева.
Процесуалният представител на страната поддържа, че определеният и изплатен размер на
обезщетението съответства на действителната стойност на увреденото имущество. В
подадения отговор са изложени съображения, че размерът на исковата претенция е завишен,
не отговаря на пазарните цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и
не отчита степента на овехтяване на увреденото имущество. Направено е искане сторените
от дружеството разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника –
застраховател и 3) отправяне на писмена застрахователна претенция към застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ и липса на отговор от страна на застрахователя по предявената претенция
или определяне на размер на обезщетение, с което пострадалият не е съгласен.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Спорните по делото въпроси са претендираното от . обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие изплатено
ли е от страна на ответника и каква е действителната стойност на увреденото имущество.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
наведените от ответника твърдения за изплащане на обезщетение за претърпени вследствие
на пътния инцидент, възникнал на Р. път „А. Т.“ при км..+. в посока от гр. Б. към гр. С., в
резултат на противоправно поведение на водача на влекач „С. ., с рег. № ., с полуремарке
„Ш. М. СПА 3 Е“, с рег. № ., имуществени вреди. С проекта за доклад по делото съдът е
указал на страните, че в доказателствена тежест на ответното дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване своето правопогасяващо възражение. При обявяване
на проекта за доклад за окончателен на ответника изрично е указано, че не сочи и не
представя доказателства за извършено извънсъдебно плащане на сумата в размер на 336
лева.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
2
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която
съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че стойността на
нанесените вследствие на пътния инцидент имуществени вреди към датата на събитието
възлиза на сумата в размер на 825 лева, от която сумата в размер на 403, 20 лева,
представляваща стойността на 12 метра предпазна мрежа и 421, 80 лева стойност на
транспортни разходи във връзка с подменяне на съоръжението. Експертът разяснява, че
посочените стойности са определени на база средни пазарни цени.
С оглед изложеното съдът намира, че предявената претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е основателна. Основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
отправил писмено претенцията си до ответното дружество и е представил допълнително
изисканите от застрахователя документи, като ответникът не е погасил в законоустановения
тридесетдневен срок вземането.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от .
съдебни разноски в производството по реда на чл. 415 ГПК в размер общо на 375 лева,
от която сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
сумата в размер на 250 лева внесен депозит за изслушване за съдебно-автотехническа
експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ., БУЛСТАТ ., с адрес гр. С., пл. „.“
. против ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „. иск, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 403, 20 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на 12 метра предпазна мрежа,
3
вследствие на пътно-транспортно произшествие, възникнало на 20.05.2019 г. на Р. път „А.
Т.“ при км..+. в посока от гр. Б. към гр. С., в резултат на противоправно поведение на водача
на влекач „С. ., с рег. № ., с полуремарке „Ш. М. СПА 3 Е“, с рег. № ., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 20.01.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, и сумата в размер на
62,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 12.07.2019 г. до 19.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 11.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2924/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „. да заплати на
., БУЛСТАТ ., с адрес гр. С., пл. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „. да заплати на
., БУЛСТАТ ., с адрес гр. С., пл. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 375 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 2924/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4