РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. ***
06.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №751 по описа за 2020 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.405 от КЗ.
Пред ПлРС е постъпила ИМ от Е.Й.П. против „Застрахователна компания Лев
инс“АД – София, в която се твърди, че
ищецът е собственик на лек автомобил марка „***”, с рег.№ ***, който е придобил на
18.11.2019г.Твърди се, че на
22.01.2019г., предходният
собственик на автомобила ,е
сключил застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” на МПС с
ответното застрахователно дружество, по който договор е бил застрахован
посочения по-горе лек автомобил „***”, с рег.№ ***, като застрахователният
договор е обективиран в застрахователна полица №***/22.01.2019г., със срок на
действие на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., правата по който
застрахователен договор ищецът е придобил на основание Анекс №1/18.11.2019г.
към издадената полица. Застрахователната сума за автомобила по сключения
застрахователен договор е определена на 20 000.00 лева.Твърди се, че на 02.12.2019г., в град *** на
кръстовището между ***, ищецът, като водач на застрахования автомобил, е бил
ударен от автомобил „***” с ******, управляван от П. ***, вследствие на което
на застрахования автомобил са били нанесени множество материални щети.посачва се, че на подадено на 02.12.2019г. от ищеца
уведомление за настъпилото застрахователно събитие ответникът е образувал
застрахователна преписка (щета) № ***, по която на 21.01.2020г., ответникът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1747.73лева.
Посочва се, че съгласно чл.386, ал.2 от Кодекса
за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят, е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност.Счита, че в случая
ответникът е платил обезщетение, което е
прекалено занижено и не съответства на действително претърпените вреди съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ, определени към деня на настъпването на застрахователното
събитие, като действителната стойност на уврежданията към 02.12.2019г. е
по-висока.Заявява, че по-ниската стойност на вредите, определена от ответника, се дължи на
обстоятелството, че същият на първо място е остойностил вредите по цени за
алтернативни части (т.нар. „афтър маркет” части). Това е недопустимо, тъй като
по- голяма част от детайлите, предвидени за смяна, могат да бъдат намерени на
пазара единствено като оригинални части, но не и като алтернативни. Това са
следните детайли - фар ляв, който е адаптивен с допълнително оборудване за
осветяване в завой; решетка декоративна лява халоген; фар за мъгла - ляв; тръба
интеркулер алуминиева; стойка дехидратор; държан предна броня ляв - 2 броя
(преден и страничен); въздуховод. На второ място, там където застрахователят е
предвидил смяна с оригинален или алтернативен детайл, то е определил по-ниски
цени от пазарните такива - напр. ляв калник алуминиев (предвиден оригинален, но
с по-ниска стойност); интеркулер ляв (предвиден алтернативен, но с по-ниска
стойност); датчик парктроник (предвиден алтернативен с по-ниска стойност).Счита,
че ответникът дължи допълнително застрахователно обезщетение в размер на 1
700лева.Посочва, че е налице правен
интерес да предяви настоящия иск, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, с който да
претендира заплащането на допълнително застрахователно обезщетение от ответника
по сключената застраховка “Каско” на МПС, по повод настъпило застрахователно събитие на
02.12.2019.,
при което е увреден застрахования лек автомобил „***”, с рег.№ ***.
Моли съда да постанови решение, с което на
осн. чл.405 , ал.1 от КТ да осъди ответника да заплати сумата 1700лв. ЗК „Лев Инс” АД да заплати допълнително застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1700лева, както и направените по делото разноски.
С
определение от 01.07.2020г. на осн. чл.214 от ГПК, е допуснато изменение на
предявения иск от 1700лв. на 1536,34лв.
В срока по чл.133 от ГПК, за ответника,
процесуалния представител е оспорил предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че ищецът е собственик на лек
автомобил марка „***”, с рег.№ ***, който е придобил на 18.11.2019г.
Безспорно е, че на 22.01.2019г., предходният собственик на
автомобила е сключил застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско”
на МПС, с ответното застрахователно
дружество, по който договор е бил застрахован посочения по-горе лек автомобил „***”,
с рег.№ ***, като застрахователният договор е обективиран в застрахователна
полица № ***/22.01.2019г., със срок на действие на застраховката от
23.01.2019г. до 22.01.2020г., правата по който застрахователен договор ищецът е
придобил на основание Анекс №1/18.11.2019г. към издадената полица.
Несъмнено е, че застрахователната
сума за автомобила по сключения застрахователен договор е определена на 20
000.00 лева.
Не е спорно между страните, че на
02.12.2019г., в град *** на кръстовището между ***, ищецът, като водач на
застрахования автомобил, е бил ударен от автомобил „***” с ******, управляван
от П. ***, вследствие на което на застрахования автомобил са били нанесени
множество материални щети.
Безспорно е, че на основание
подадено на 02.12.2019г. от ищеца уведомление за настъпилото застрахователно
събитие ответникът е образувал застрахователна преписка (щета) № ***, по която
на 21.01.2020г. ответникът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1747.73лева.
Не е спорно също, с оглед направеното изявление на процесуалния
представител на ответника в о.с.з. на 01.07.2020г., че увредения ляв фар на
автомобила е с допълнително адаптиращо осветление, вкл. светлини за завиване.
Спорни са следните въпроси: платеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 1747.73лева, равно ли е на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, дължи ли ответното
застрахователно дружество допълнително обезщетение на ищеца по сключения
застрахователен договор за претърпените имуществени вреди и в какъв размер.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За ангажиране отговорността на
застрахователя по този ред е необходимо установяване наличие на следните
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: 1. съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2.
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се
явява покрит от застраховката риск, 3. както и липсата на отрицателните
предпоставки по чл.408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение.
В конкретния случай са налице и
трите кумулативно предвидени предпоставки по чл.405, ал.1 от КЗ, поради и което
ответникът е платил определено от него по размер застрахователно обезщетение,
като размерът е определен съгласно Наредба №49 /съгласно релевираното твърдение
в писмения отговор на исковата молба/.
Съобразно разпоредбата на чл.386,
ал.2 от Кодекс за застраховането (КЗ), обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна
стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на увреждането.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ /съответно
чл.208, ал.1 от КЗ отм./, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ, а не според
методика на застрахователя.Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество чл.400, ал.2 КЗ (съответно
чл.203, ал.2 КЗ отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид съгласно чл.400, ал.З КЗ (чл.203, ал.З КЗ отм), по
който въпрос е постановена и съдебна практика на Върховния Касационен Съд (
Решение № 115 от 9.07.2009 г. по търг.дело № 627/2008 г.Съгласно разпоредбата
на чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. При изчисляване на обезщетението не следва да се
прилага и коефициента на овехтяване. В този смисъл са постановените по реда на
чл.290 ГПК съдебни решения: Решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о. - "Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
293/2010 г., I т. о. „Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането”.
Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по
пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда
на чл. 290 ТПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС. Според Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което важи и за новия КЗ,
при настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ/отм./, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./, което предвижда,
че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като при частична увреда не може да
надвишава стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без
прилагане на обезценка. Ако застрахованият по застраховка "Каско на
МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ/отм./. В такъв случай
Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г.
на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на вредата,
релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на
определяне на база представените от застрахования разходни документи за
извършен ремонт. Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание
относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка.
Съдебната практика
по реда на чл.290 от ТПК /вж. решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., ТК, решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., ТК, решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
896/2010 г., I т. о., ТК и др./, в която се приема, че застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” следва да
обхваща действителната стойност на причинената вреда -чл.273, ал.2, изр.първо
от КЗ /отм./, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора —
чл.267, ал.З от КЗ /отм./. Приема се, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът не е обвързан от Методиката за
уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени на МПС, действаща и
при Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН на осн. чл.20, ал.2 и § 3, ал.З от ПЗ
на Наредба № 49 от 16.10.2014 г., а следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие — чл.208, ал.З от КЗ /отм./ като ползва заключението
на вещо лице. По тази причина и с оглед цитираната задължителна съдебна
практика липсва основание размерът на застрахователното обезщетение да бъде
определян по реда на Методиката.
По делото е прието заключение на
автотехническа експертиза и доклада на вещото лице в о.с.з. на 01.07.2020., от които се установява, че реалната стойност на
нанесената щета на застрахования автомобил при възстановяване с оригинални
части е 3 284, 07 лева /т.1 от заключението/, като тази стойност кореспондира с представинет
доказателства.ВЛ посочва, че е изчислило и труда ,
стойността на боята, които не са включен в документа -Проформа-фактура от 10.12.2019г. на „***” ООД. Вещото лице посочва, че в стойността за
възстановяване на щетата с т.нар. алтернативни части е включена стойността на
фар ляв, който обаче не е с допълнително адаптиращо осветление, вкл. светлини
за завиване, какъвто е бил оригиналния увреден ляв фар.
По делото липсват данни, че увредените при ПТП
части не са били оригинални. Според дефиницията на чл.400, ал.З КЗ (чл.203,
ал.З от КЗ отм), възстановителната стойност, която се прилага при частична
увреда на имущество, както е в случая, включва цената за възстановяване на
имущество от същия вид и качество, както и всички присъщи разходи за доставка и
монтаж, без прилагане на обезценка. От тълкуването на тази разпоредба следва
извода, че при увреждане на оригинални части, следва да бъдат заменени също с оригинални части и то с нови такива,
т.е. без прилагане на обезценка,
поради овехтяване, което гарантира в най-пълна степен възстановяването на увредения
автомобил в състоянието му преди инцидента.
При възстановяване с алтернативни
части ще е налице нарушаване на нормата на чл. 400, ал.2 от КЗ, съгласно която
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, тоест при
възстановяване с алтернативни части не е налице възстановяване в същия вид и
най-вече качество. На второ място, при сключване на застрахователния договор
застрахования автомобил е бил оценен от застрахователя и застрахователната сума
по договора е определена именно въз основа на техническата характеристика на
автомобила, включваща оригиналните части, с които е оборудван.
Съгласно т.1 от заключението на ВЛ реалната стойност при възстановяване
с оригинални части е 3284.07 лева, като след приспадане на заплатената от
ответника част от обезщетението в размер на 1747.73 лева, разликата възлиза на
1536.34 лева.
С оглед на горното, съдът
приема, че искат е основателен и доказан и следва да се уважи.
Съдът счита, че следва да се
осъди ответника, при този изход на делото, да заплати на ищеца направените
разноски в размер общо 735,70лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.405,
ал.1 от КЗ “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.П.,
ЕГН**********, сумата 1536,34лв., представляваща допълнително застрахователно
обезщетение по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, обективирана в застрахователна полица№***/22.01.2019г. за настъпило
застрахователно събитие на 02.12.2019г.-ПТП с материални вреди на л.а.“***“,
рег***, по щета № ***,
по която на 21.01.2020г., ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от датата на ИМ-12.02.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.П.,
ЕГН**********, сумата 735,70лв., направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: