Решение по дело №777/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 452
Дата: 3 ноември 2021 г.
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20212100100777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Бургас, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212100100777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на В. Р. Г., с ЕГН **********, с
адрес *****, представляван от адвокат Светослав Боянов Славов от ВАК, срещу
“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК200299615,
със седалище и адрес на управление:гр.София 1172, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.
Г.М.Димитров № 1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
следствие от смъртта на неговата майка К. С. Г., причинена при ПТП от 03.11.2018 г. от
водача А. Д. при управление на лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, рег. № ********* –
застрахован при ответното дружество по застраховка “гражданска отговорност”, ведно с
лихва за забава от датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 03.11.2018 г. е
настъпило ПТП в гр. Карнобат, по улица „Петър Берон”, при което водачът А.Д. при
управление на лек автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, рег. № *********, поради скоростта на
движение от около 90 км/ч в градски условия изгубил контрола върху превозното средство,
в резултат на което настъпили два последователни удара. Първият удар бил в намиращите се
на левия тротоар пешеходци - К.С.Г. и Г.П.Н., от което двете били отхвърлени напред към
двора на дом № 33а. Вторият удар бил в метален стълб и бетонната ограда, като след него
задната част на автомобила се повдигнала и той се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и спрял. Пострадалата К.Г. била откарана и настанена за лечение в
ОАИЛ на „УМБАД- Бургас“ АД гр. Бургас, където починала в същия ден в 14:55 ч., а Г.П.Н.
починала на място. За инцидента е било образувано НОХД №1032/19г. по описа на БОС,
приключило окончателно на 16.03.21г. с влязла в сила осъдителна присъда за водача. Излага
се, че ищецът е син на К.Г. и в резултат от произшествието е претърпял значителни
неимуществени вреди - болки и страдания, негативни психически изживявания и тежък
емоционален стрес. В исковата молба се сочи още, че към датата на ПТП е била сключена
валидна застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, към което е
1
отправено надлежно искане за заплащане на обезщетение, но към момента не е сключено
споразумение с ответника. Акцентира се на това, че в следствие на инцидента е прекъснат
живота на една жена в активна възраст, като за ищеца е настъпила внезапно огромна
празнота, която не може да се запълни и преодолее за цял живот. Връзката между двамата е
била изключително силна и двамата са разчитали изключително много един на друг. Твърди
се, че продължителен период от време ищецът сънувал кошмари свързани с катастрофата
при която починала майка му, ползвал успокоителни медикаменти, плакал и неможел да
приеме случилото се. Всички тези негативни психични изживявания довели до тежък
емоционален стрес за него. Затова се иска изплащане на обезщетение от застрахователя, в
посочения размер. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва механизма на
настъпване на ПТП, като предвид влязлата в сила присъда срещу водача, се сочат като
безспорни фактите относно противоправността на действията на водача на лекия автомобил
и неговата вина. Не се оспорва също така съществуването на застрахователно
правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за управлявания от А.Д. лек автомобил. С отговора на исковата молба се
твърди и се представя документ за изплатено по сметка на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., като се сочи, че платената сума обезщетява
понесените неимуществени вреди от смъртта на К.Г.. Затова претенцията се счита за
неоснователна и се излагат доводи за прекомерност на търсеното обезщетение с исковата
молба. Твърди се, че към момента на смъртта си К.Г. е била на 84г., респ. извън т.нар.
активна възраст - не е била в разцвета на силите и младостта си, поради което с оглед
възрастта й претендираното обезщетение се счита за прекомерно. Посочва се, че починалата
не е издържала или давала материална подкрепа за сина си. Оспорват се доводите за
извънредно силна емоционална връзка между пострадалата и ищеца, както и сочената силна
емоционална болка от загубата и психологически стрес, които да оправдават претендирания
размер обезщетение. Оспорва се твърдението, че ищецът е живял в едно общо домакинство
с майка си и е полагал грижи за нея. Затова се сочи, че искането не съответства на
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и на икономическата конюктура в
страната към момента на причиняването на вредата. Иска се отхвърляне на претенцията.
Ангажирани са доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва
за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за
управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № 30118002165260, със срок
на валидност до 30.07.2019 г., за лек автомобил „Мерцедес”, модел “Е270 ЦДИ”, рег. №
2
********, сключен със “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД.
С влязла в сила присъда от 12.02.2020 г. по НОХД 1032/2019 г. на БОС, водачът на
лек автомобил „Мерцедес”, модел “Е270 ЦДИ”, рег. № ******** – А.Д. Д. - е признат за
виновен в това, че на 03.11.2018 г. нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал
настъпването на пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта
на повече от едно лица, сред които и К.С.Г..
На основание чл. чл. 300 ГПК и с оглед изявленията на страните по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване настъпването на ПТП на 03.11.2018 г. причинено
от А.Д., при управление на МПС марка Мерцедес, модел Е 270 ЦДИ, рег. № ********* -
застрахован при ищцовото дружество по застраховка “гражданска отговорност”, в следствие
на което е починала К.С.Г. – майка на ищеца, както и противоправността на деянието и
виновността на дееца.
До застрахователното дружество е било отправено искане за изплащане на
обезщетение от ищеца В.Г. на 03.12.2018 г. и 30.03.2021 г.
С представеното по делото платежно нареждане от 14.04.2021 г. в хода на процеса е
изплатено от страна на ответника обезщетение в размер на 35 000 лв. в полза на ищеца В.Г..
Предвид установените и приети за безспорни факти по делото основният спорен
въпрос е относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат от внезапната загуба на неговата майка. За
определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е
необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера,
интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически
условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За
установяване на свързаните с преживяването обстоятелства по делото са разпитани като
свидетели Н.И.Г. – съпруга на ищеца и И.П.И. – приятел на семейството. Свидетелят Г.а
посочва, че с починалата К. са живели на един адрес, в една къща от 37 години и тя е била
опора на семейството. Майката на ищеца била в добро здраве, много активна и жизнена,
участвала е във всички семейни празници и при пътувания се грижила за къщата и двора.
Връзката между двамата е била изключително силна и внезапната й смърт се отразила
изключително тежко на В.. Скоро след инцидента той е бил приет в болница със сърдечна
недостатъчност, която настъпила в следствие от преживения стрес. Отслабнал с около 20 кг.
На следващата година няколко дни след съдебния процес, на 09.08 получил инсулт,
кръвоизливи. Загубил съня и спокойствието си, предишното весело настроение на цялото
семейство и особено на ищеца е било помрачено. Свидетелят И. подчертава значителната
промяна у В. след смъртта на неговата майка. Отношенията между починалата и нейния син
били изключително топли, винаги с уважение. Инцидентът се отразил на В. както
физически, така и емоционално, той загубил присъщата си веселост и станал подтиснат и
затворен в себе си, спрял да общува активно, получил инсулт и отслабнал драстично. Вече
трудно общувал и загубил желанието си да пътува и да се занимава с риболов, което преди
правил често.
От представената Епикриза издадена от УМБАЛ Дева Мария, Отделение по
вътрешни болести и кардиология, се установява, че на 30.11.2018 г. ищецът Г. е приет за
болнично лечение с аритмична сърдечна дейност и при снета анамнеза за сърцебиене
3
датиращо от две седмици, съпроводено от гръден дискомфорт, прималяване на фона на
психическа атака. Изписан е след стабилизиране на хемодинамиката и нормализиране на
сърдечната честота, с препоръки и медикаментозна терапия за дома.
Видно от приложената Епикриза от МБАЛ Карнобат, Неврологично отделение,
ищецът Г. е приет за болнично лечение на 10.08.2020 г. до 14.08.2020 г. с окончателна
диагноза – мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Изписано е
медикаментозно лечение.
От представеното съдебно решение по ВНОХД 131/2020 г. на БАС се установява
датата на проведеното открито съдебно заседание – 03.08.2020 г.
При така установените факти може да бъде направен извод, че ищецът е имал
изключително дълбока житейска и емоционална връзка със своята майка, а привързаността
им един към друг е била толкова силна, че вследствие на нейната смърт той е претърпял
болки и страдания, съпоставими и дори надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за случая. Следва да бъде отчетен и механизма на настъпване на
деликта - рано сутринта, докато стои на тротоара и разговаря със свои съседи К.Г. е
блъсната от движещия се с несъобразена скорост автомобил, след което е откарана в
болнично заведение, където е починала в следствие от нараняванията. Касае се за внезапно
настъпила смърт от осъществено ПТП. Независимо от възрастта на К.Г. към момента на
смъртта - 84 години, по делото няма данни за влошено здравословно състояние. Напротив,
от показанията на свидетеля Г.а, които следва да бъдат преценени в съвкупност с всички
други доказателства и се кредитират от съда, се установява, че починалата е била в добро
здраве и семейството е правило планове за пътуване в чужбина. Тя е била активна,
обслужвала се сама и помагала на своя син и семейството му както в грижите за дома, така и
със своята морална подкрепа. Промяната в емоционалното състояние на ищеца след смъртта
на майка му е установена от свидетелските показания и се отнася за един дълъг период от
близо три години. Тази продължителност на болките и страданията и невъзможността да
превъзмогне загубата още веднъж подкрепят извода за изключителната близост между
ищеца и пострадалата. Влошеното му здравословно състояние няколко седмици след
инцидента, без данни за предходни сърдечни проблеми, както и претърпения инсулт в
рамките на няколко дни след провеждане на открито съдебно заседание по ВНОХД 131/2020
г. на БАС /установени с представените епикризи/, се отчитат от съда като доказателства за
емоционалните преживявания от лицето, даващи отражения както в душевния му свят, така
и върху неговото физическо здраве. При определяне на размера на вредите следва да бъде
отчетен и преживения стрес във времето от узнаване за инцидента до кончината на К.Г.,
свързани с посещения в болнично заведение и надеждата за нейното възстановяване, за
което сочи свидетелят Г.а.
По изложените съображения и отчитайки установените по делото продължителност и
интензитет на болките и страданията на ищеца от прекъснатата завинаги връзка майка–син,
получените физически и психически последици от негативните преживявания, включително
и обществено-икономическата обстановка в страната и лимитите на застрахователно
обезщетение, съдът приема, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди от смъртта на неговата майка, настъпила в резултат на процесното ПТП, следва да
бъде определено в размер 100 000 лв. Предвид заплатеното в хода на настоящото
производство обезщетение от 35000 лв., което следва да бъде приспаднато от дължимото
обезщетение, то ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцовата страна
обезщетение в размер на още 65 000 лв. За разликата до 200 000 лв. съдът приема иска за
неоснователен и недоказан, отчитайки и възрастта на ищеца от над 60 години и неговото
социално положение, както и обстоятелството, че не е икономически и материално зависим
4
от починалата.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/. В случая началната дата на забавата следва да бъде определена съобразно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като по делото са представени доказателства за
отправената писмена претенция на ищеца до застрахователя на 03.12.2018 г. и не се оспорва,
че със същата са били представени всички необходими доказателства. Следователно
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на предвидения срок, считано от 19.12.2018 г.
Върху изплатеното в хода на процеса обезщетение от 35 000 лв. се дължи лихва за забава до
датата на плащането - 14.04.2021 г., в размер на 8244.45 лева, определен от съда на
основание чл. 162 ГПК. Върху присъдения в настоящия процес размер на обезщетението от
65 000 лв. следва да бъде начислена лихва за забава от датата на падежа до датата на
подаване на исковата молба, която съдът определя в размер на 15816.66 лева.
Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на деликта, предвид
изрично предвидения срок за произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по чл. 496 КЗ.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на държавна такса в
размер на 3562.44 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2
от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения и съобразно представеното по
делото пълномощно за процесуално представителство на ищеца, в полза на адв. С.С. от ВАК
следва да бъдат присъдени 3202 лв. адвокатско възнаграждение, дължими от ответника
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
с ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление:гр.София 1172, р-н Изгрев,
ж.к.Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1, да заплати на В. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес
*****, сумата от 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие от смъртта на неговата
майка К.С.Г., причинена при ПТП от 03.11.2018 г. от водача А.Д. при управление на лек
автомобил Мерцедес Е 270 ЦДИ, рег. № ********* – застрахован при ответното дружество
по застраховка “гражданска отговорност”, както и сумата от общо 24061.11 лв. (двадесет и
четири хиляди шестдесет и един лева и единадесет стотинки) – лихва за забава начислена за
периода от 19.12.2018 г. до датата на плащането - 14.04.2021 г. върху платената сума от
35 000 лв. и до подаване на исковата молба, върху присъдената сума от 65000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 65 000 лв. от датата на подаване на исковата молба –
13.05.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
горницата над 65 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и за лихва за
забава за периода от датата на увреждането – 03.11.2018 г. до 18.12.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪДЖА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
5
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление:гр.София 1172, р-н Изгрев,
ж.к.Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1, да заплати на адвокат С.Б. С. от АК-Варна сумата от
3202 лв. (три хиляди двеста и два лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление:гр.София 1172, р-н Изгрев,
ж.к.Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 3562.44 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и
два лева и четиридесет и четири стотинки) – държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6