Р Е
Ш Е Н
И Е № 260417
20.10.2021 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на двадесет и седми септември
през две
хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.д. № 3086 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от „Обединена Българска Банка“ АД с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
Ч.гр.д. № 2157/2020г. по описа на Районен съд-Хасково срещу солидарните
длъжници А.Ю.А. и З.З.А.,***.
В исковата молба се твърди, че с Договор
за инвестиционен банков кредит от 07.10.2013г. банката предоставила на
кредитополучателя „Фри Вей Интернейшънъл Транспорт“ ЕООД и съдлъжниците А.Ю.А.
и З.З.А. /ответниците по делото/ инвестиционен банков кредит в размер на
42 000 евро, като кредитът бил изцяло усвоен. Съгласно договора,
кредитополучателят се задължил да изплаща отпуснатия кредит, съгласно
погасителния план, в срокове и при условия, подробно описани в разпоредбите на
чл.6, ал.1 и ал.2 на Раздел I - Индивидуални условия. Съгласно чл.6 от Раздел II – Допълнителни условия във
връзка с чл.17 от Раздел III – Общи условия от договора, изрично била определена отговорността на
съдължниците. В качеството си на съдлъжници по договора ответниците в настоящия
процес А.Ю.А. и З.З.А. в качеството на физически лица се задължили да отговарят
солидарно по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД с кредитополучателя, като знанието
и съгласието си го дали и с нарочно положените върху договора за кредит и
Общите условия условия към него, подписи. По силата и при условията на
Допълнително споразумение № 1 от 12.09.2015г., подписано от кредитополучателя и
съдлъжниците, страните се съгласили и констатирали, че остатъчният дълг по
главницата е в размер на 27 760 евро и запазвали крайния срок на
издължаване на кредита – 07.10.2018г. Към 28.09.2020г. по кредита имало
неплатени 19 броя погасителни вноски по главницата в общ размер на 15 250
евро за периода от 25.04.2017г. до 07.10.2018г., както и 19 броя вноски по
договорните лихви, начислени върху непогасената главница по кредита в общ
размер на 980.72 евро за периода от 25.04.2017г. до 07.10.2018г. и неиздължени
в срок. Кредитът станал изцяло изискуем поради настъпване на крайния срок за
погасяване – 07.10.2018г., поради което солидарните длъжници не следвало да
бъдат уведомявани. Поради това, на 28.09.2020г. ищецът подал заявление с вх. №
262080/29.09.2020г. по чл.417 от ГПК в Районен съд-Хасково, с което поискал
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжниците „Фри Вей Интернейшънъл Транспорт“ ЕООД, А.Ю.А. и З.З.А.. В т.9,
буква „а“ от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение била
допусната техническа грешка, състояща се в искане от съда да издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за главница в размер на 16 230.72 евро,
вместо посочената в приложеното към заявлението Извлечение от счетоводни книги
от 28.09.2020г. главница в размер на 15 250 евро. Грешката била допусната
при пренасяне на данните от Извлечението от счетоводните книги на „ОББ“ АД в
заявлението. По така подаденото заявление РС-Хасково издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците по Ч.гр.д. № 2157/2020г.,
водейки се от заявлението, а не от Извлечението от счетоводни книги, като ги
осъдил солидарно да заплатят на банката следните суми: 16 230.72 евро –
главница; законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020г.; 980.72 евро
– договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 06.10.2018г.; 1 424.88
евро – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от
25.04.2017г. до 06.10.2018г.; 3 882.07 евро – обезщетение за забава на
изискуемата главница за периода от 07.10.2018г. до 12.03.2020г.; 104.38 евро –
просрочени такси; 146 лева – разноски за подновяване на обезпечение; 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 849.48 лева – държавна такса. След получаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 23.10.2020г. ищецът
образувал изпълнително дело № 20208740400996 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег.
№ 874, с район на действие – Окръжен съд-Хасково срещу посочените длъжници,
като съобразил допуснатата техническа грешка и образувал изпълнителното дело за
главница в размер на 15 250 евро, вместо за присъдената му главница от
16 230.72 евро. Препис от заповедта бил връчен на длъжниците „Фри Вей
Интернейшънъл Транспорт“ ЕООД, А.Ю.А. и З.З.А., като солидарните длъжници А.Ю.А.
и З.З.А. подали възражения в законоустановения срок, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск срещу тези двама
длъжници. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца
сумите: 15 250 евро – главница; законна лихва върху главницата, считано от
29.09.2020г.; 980.72 евро – договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до
06.10.2018г.; 1 424.88 евро – обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода от 25.04.2017г. до 06.10.2018г.; 3 882.07 евро –
обезщетение за забава на изискуемата главница за периода от 07.10.2018г. до
12.03.2020г.; 104.38 евро – просрочени такси; 146 лева – разноски за
подновяване на обезпечение по Договор за инвестиционен банков кредит от
07.10.2013г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от
12.09.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по Ч.гр.д. № 2157/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответниците подават отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на предявения иск.
Оспорват иска и като неоснователен, като заявяват, че в процесния договор, на
който се позовавал ищецът, било записано, че отговарят солидарно с длъжника.
Твърдят, че не са поемали задължението като солидарни длъжници, съобразно
чл.121 от ЗЗД. Нямали качеството на кредитоискател, поради което и не била
възникнала отговорността като солидарен длъжник по смисъла на чл.121 от ЗЗД.
Считат, че квалификацията на правоотношението, давана от ищеца, сама по себе си
не била определяща за неговата същност. Важни били съдържателните уговорки,
съгласието на страните и преследваната от тях цел. В своята практика ВКС
изрично сочел, че решаващият съд трябва да изясни конкретното договорно
основание за възникване на солидарността, за да установи какво е действителното
съдържание на общата воля и съгласие на страните и дали тези лица са съдлъжници
или е учредено поръчителско или друго солидарно правоотношение. Задължението
било уговорено като поръчителско в случаите, когато в титулната част на
договора за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е
съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума
и от когото трябва да се погаси кредита. Съществуването на дълга на
кредитополучателя било предпоставка за съществуването на задължението на
солидарния длъжник, с отпадането на задължението на кредитополучателя отпадало
и задължението на солидарния длъжник, който дължал на собствено правно
основание, а намерението на страните и преследваната от тях цел е солидарният
длъжник да обезпечи изпълнението на главния дълг, като ответниците цитират
съдебна практика. В случая, като поръчители по Договор за инвестиционен банков
кредит от 07.10.2013г. и Допълнително споразумение № 1 от 12.09.2015г., който
договор и анекс били с краен срок за погасяване на задълженията – 07.10.2018г.
и като се имало предвид, че вземането било заявено от ищеца с депозиране на
заявление, вх. № 262080/29.09.2020г., по което било образувано Ч.гр.д. №
2157/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, считат, че отговорността им е
погасена с изтичане на 6 месечния срок, визиран в чл.147 от ЗЗД, с оглед на
това, че от настъпване на изискуемостта на задължението поради настъпване на
крайния срок - 07.10.2018г. до 29.09.2020г. бил изтекъл срок, по-голям от 6
месеца. По отношение на обезщетението за забава на просрочените плащания считат
същите за частично погасени на основание чл.111 от ЗЗД, касаещи суми за периода
от 25.04.2017г. до 28.09.2017г., включени в заявения размер от
1 424.88 евро. Поради изложеното,
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. С постъпила Молба, вх. рег. № 268739/13.07.2021г. признават така предявения иск.
При така установеното по делото и като
взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на иска, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от
ответниците, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се
произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2
от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен
това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК
по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК,
а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма
пречки страната да се разпорежда с него. Ето защо, съдът достига до извода, че
следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 949.48 лева и
разноски, направени в настоящото производство в размер на 1086.08 лева, от
които 936.08 лева – платена държавна такса и 150 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, или общо 2035.56 лева разноски.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ю.А.,
ЕГН ********** и З.З.А., ЕГН **********,***, че дължат солидарно на «ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София 1463,
бул.»Витоша» № 89Б, сумите: 15 250 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 980.72 евро – договорна
лихва за периода от 25.04.2017г. до 06.10.2018г.; 1 424.88 евро –
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 25.04.2017г. до
06.10.2018г.; 3 882.07 евро – обезщетение за забава на изискуемата
главница за периода от 07.10.2018г. до 12.03.2020г.; 104.38 евро – просрочени
такси; 146 лева – разноски за подновяване на обезпечение по Договор за
инвестиционен банков кредит от 07.10.2013г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 12.09.2015г., за които суми е издадена Заповед №
260115/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по
чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 2157/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН ********** и З.З.А., ЕГН **********,***,
да заплатят на «ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София 1463, бул.»Витоша» № 89Б, сумата 949.48 лева, направени разноски в заповедното производство по
Ч.гр.д. № 2157/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН ********** и З.З.А., ЕГН **********,***, да заплатят на «ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София 1463,
бул.»Витоша» № 89Б, сумата 1086.08 лева, направени разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
не се чете
Вярно с оригинла!
Секретар: Г.А.!