№ 4221
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100508475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 9052 от 16.05.2024 г., постановено по гр. дело № 46131/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* срещу К. А. В., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 511,66
лв., представляваща цена на топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. ********* с аб. № ********* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023
г. до окончателното плащане; 90,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г.; 38,14 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 31.05.2023 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 29404/2023 г.
по описа на СРС, 72 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.06.2023
г., като са отхвърлени искът за главница за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 511,66 лв. до пълния предявен размер от 2 268,36 лв., или за размера от 1
756,70 лв., искът за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 90,44 лв. до пълния предявен размер от 194,20 лв., или за
размера от 103,76 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за цена на
1
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 7,83 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
23.05.2023 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 511,66 лв. до пълния
предявен размер от 2 268,36 лв., или за размера от 1 756,70 лв., с изложени доводи за
неговата неправилност в обжалваната част. Поддържа се, че въз основа на допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза по делото са установени всички
елементи от фактическия състав на процесното вземане за цена на служебно начислена
топлинна енергия и битово гореща вода. В тази връзка оспорва да не е доказано основанието
за служебно начисляване на топлинна енергия в хипотезата на неосигурен достъп при
проверка на индивидуалните разпределители в имота. Позовава се на чл. 69 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който се урежда начинът на начисляване на
количеството топлинна енергия в хипотезата на неосигурен достъп. Счита, че изначалното
отхвърляне на иска в хипотезата на неосигурен достъп означава ответникът да черпи права
от собственото си недобросъвестно поведение. По изложените съображения моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения срещу К.
А. В. иск в частта относно претенцията за цена на служебно начислена топлинна енергия и
битово гореща вода. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият К. А. В. не е подал отговор на въззивната
жалба. В открито съдебно заседание на 04.06.2025 г. заявява, че в жилището му няма
радиатори и от няколко години не ползва парно, поради което счита първоинстанционното
решение за правилно в обжалваната част и моли да се потвърди.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото – арг. т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
2
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения за цена на топлинна енергия; мораторна лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия; цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и мораторна
лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които по ч.
гр. дело № 29404/2023 г. по описа на СРС, 72 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 15.06.2023 г.
Основателността на същите предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена; че през исковия период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена; поставяне на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, предвид наведените с въззивната жалба доводи, спорен между страните в
настоящото производство се явява въпросът налице ли са изискуемите законови
предпоставки за служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп от
абоната до процесния имот в рамките на отчетен период м.05.2021 г. - м.04.2022 г.
За изясняване на посочените обстоятелства в рамките на първоинстанционното
производство е изслушано и прието заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, която настоящата съдебна инстанция кредитира като обективно и компетентно
изготвена от специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, а освен
това е останало неоспорено от страните. Съгласно заключението количеството постъпила
топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост е измервана чрез определено от
ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през
процесния период в имота на ответника, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*********, с
аб. № ********* не е имало отоплителни тела, имало е 1 брой водомер и щранг лира, като
през първия отчетен период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. абонатът е осигурил достъп, поради
което фирмата за дялово разпределение е извършила реален отчет, за което е съставен
документ за главен отчет, който е подписан от него. Според експертизата през втория
отчетен период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет и проверка,
3
поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на 3 отоплителни тела
(като подобно жилище) съгласно т. 6.5 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, поради наличието на 1 брой щранг лира за нея също
е начислена служебна топлинна енергия, каквато е начислена и по отношение на битово
горещата вода – при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 литра на
потребител за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба. Установено е
още, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредбата – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота и този на етажната собственост.
В случая, при съобразяване на фактическите изводи на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, следва да се приеме, че наведените във въззивната жалба доводи
относно наличието на основание за служебно начисляване на топлинна енергия се отнасят
само за втория отчетен период м.05.2021 г. - м.04.2022 г., в какъвто смисъл е и очертаният от
въззивника предмет на обжалване, който изрично заявява, че първоинстанционното решение
се обжалва единствено в частта, в която е отхвърлен искът му за цена на топлинна енергия
по отношение на служебно начислените суми за отопление и битово гореща вода поради
липсата на осигурен достъп от страна на абоната.
Възможността за служебно начисляване на сумите за топлинна енергия представлява
изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за
заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз основа на
отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището, както и на реално изразходваните количества гореща вода, определени по
данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от разпоредбите на чл. 70, ал. 4 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, приложима към релевантния
период, според която на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2, т. е. при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. Следователно, при неосигурен достъп до
имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално
потребление и който е приложен при наличието на законовите предпоставките за това.
Задължение на купувача да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово
разпределение в имота си произтича от клаузата на чл. 12, т. 3 от приложимите общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД.
Същото задължение се вменява на потребителя и с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горната
Наредба, според която той следва да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово
разпределение в имота си, като редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите. Съгласно чл.
41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на
достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от
4
двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или
продавача. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и
доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп,
подписан от представител на топлопреносното предприятие, респ. на съответната ФДР и
един или повече представители на етажната собственост. В случая, от страна на третото
лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД (с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД) е
представен констативен протокол за извършен отчет, в който са отразени извършени от
представител на дружеството посещения в топлоснабдената сграда за отчет на
измервателните уреди съответно на 18.05.2022 г. и на 29.05.2022 г., като изрично е посочено,
че до процесния апартамент № 18 не е осигурен достъп. Видно е от неговото съдържание, че
констативният протокол не съдържа подпис на съставилото го лице, а само един подпис,
положен от неустановено такова, доколкото същото е индивидуализирано единствено чрез
посочване на фамилията му - Илиев. В проведеното открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд на 28.02.2024 г., в което за първи път е докладвано постъпването
по делото на представените от третото лице – помагач документи, ответникът В. е оспорил
да не е осигурил достъп за отчета през 2022 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че действително не е спазен установеният ред за съставяне на протокола,
поради което съдържащите се в него удостоверявания за извършени посещения и неосигурен
достъп до проверявания имот не следва да бъдат кредитирани. Следователно, за ищеца не е
било налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия за втория отчетен
период м.05.2021 г. - м.04.2022 г., до какъвто краен правен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Действително в чл. 70, ал. 5 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването се предвижда, че клиентите, които не са осигурили достъп, могат да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. В този
срок клиентът може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска
служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури
достъп за осъществяването му. В случая, ответникът В. не твърди и не доказва да се е
възползвал от посочените по-горе възможности, провеждайки предвиденото рекламационно
производство и да e оспорил изготвената от третото лице - помагач изравнителна сметка в
установените срокове, но само въз основа на този факт не може да се направи извод, че за
ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно количеството на
доставената топлинна енергия до имота му, съгласно методиката, установена в цитираната
по-горе Наредба. Нещо повече, по делото не са ангажирани доказателства относно датата на
връчване на изравнителните сметки на упълномощения представител на сградата – етажна
собственост, считано от когато започва да тече предвиденият тримесечен срок, за да се
приеме, че В. го е пропуснал.
Предвид изложеното, доколкото не се установява наличие на предпоставките за
служебно начисляване на топлинна енергия за отопление и битово гореща вода в рамките на
част от исковия период – за отчетен период м.05.2021 г. - м.04.2022 г., предявеният главен
иск неплатена цена на доставена и потребена такава е неоснователен и следва да се
5
отхвърли.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият – ответник К. А. В., който обаче не претендира и не доказва
извършването на такива пред въззивната инстанция, поради което не следва да му се
присъждат. С оглед изхода на спора, в полза на въззивника – ищец не се следват разноски за
въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9052 от 16.05.2024 г., постановено по гр. дело №
46131/2023 г. по описа на СРС, 72 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу К. А. В., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено съществуването на парично задължение за
цена на служебно начислена топлинна енергия, отнасяща се за отчетен период м.05.2021 г. -
м.04.2022 г., за разликата над уважения размер от 511,66 лв. до пълния предявен размер от 2
268,36 лв., или за размера от 1 756,70 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия Елвеко” ООД.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6