№ 139
гр. Плевен, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20244430202020 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.П.К., ЕГН: **********, представляващ „****“,
ЕООД, БУЛСТАТ:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, против
наказателно постановление № 793596-F787907/24.10.2024г. издадено от ****
на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ оправомощен със Заповед на **** на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г., с което на
„****“ ЕООД, представлявано от В.П.К. на основание чл.53, вр. чл..83 от
ЗАНН са наложени административни санкции, както следва:
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец май;
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец юни.
За нарушение на чл.4, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателя, който го обжалва в срок.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата си, моли да бъде отменено НП.
Административнонаказващият орган **** на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“– редовно призована, се представлява от юрисконсулт
М.Ж..
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното:
АУАН № F787907/12.09.2024г. е съставен от М. М. М. на длъжност ****
по приходите в НАП при Централно управление, в присъствието на
свидетелите М. П. Т. – *** и Л. С. Ж. - ***, срещу „****“ ЕООД,
представлявано от В.П.К., за това че на 20.08.2024г. в 13:14 часа е извършена
проверка по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС в търговски обект: магазин,
находящ се в гр. ****, стопанисван от „****“ ЕООД, с ЕИК:****, като е
установено, че В.П.К. като самоосигуряващо се лице не е подало декларация
обр.1 по чл.4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за месец 05 и
06.2024г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните. Задълженото лице се явило на 12.09.2024г. и
предоставило протокол с вх. №15000243146503/20.08.2024г. за подадени по
електронен път Декларация обр.1 за месеца 05 и 06.2024г. на 20.08.2024г.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0108099/20.08.2024г. и Протокол №1880343/12.09.2024г., в който подробно са
отразени установените факти и обстоятелства, с което е нарушил
разпоредбите на чл.4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
Срещу АУАН № F787907/12.09.2024г. не е направено възражение.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем
Наказателно постановление 793596-F787907/24.10.2024г. издадено от **** на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ оправомощен със Заповед на **** на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г., с което на
„****“ ЕООД, представлявано от В.П.К. на основание чл.53, вр. чл..83 от
ЗАНН са наложени административни санкции, както следва:
2
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец май;
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец юни,
за нарушение на чл.4, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г..
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни,
до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
Съгласно чл. 4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. - Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 355, ал.1 от КСО,
съгласно която (Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.,
3
бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,доп., бр. 98 от 2016 г. в сила от 1.01.2017
г.) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.
От изложеното следва, че подаването на декларация е обвързано с
конкретен срок и всяко закъснение представлява нарушение на посочения
законов текст. Конкретното задължение се изразява именно в подаването на
процесните декларации в предвидения срок. Нарушението е формално, не
изисква конкретен резултат и се осъществява с факта на неподаване на
декларацията в този срок. В случая задълженото лице е подало декларации
образец № 1 извън законоустановеният срок. Неизпълнението на това
задължение в срок е обявено за наказуемо по административен ред със
санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО.
Според показанията на свидетеля М. М. М. на длъжност **** по
приходите в НАП при Главна дирекция „Фискален контрол“, е извършил
проверка на „****” ЕООД на дата 20.08.2024г., като са поискани допълнително
доказателства на задълженото лице, като същото ги е представило на
12.09.2024г. и след справка в информационната система на НАП, където е
установено, че като самоосигуряващо се лице не е подал декларация обр. №1 в
законоустановения срок, за два месеца – май и юни на 2024г.
От показанията на свидетелите М. П. Т. и Л. С. Ж. се установява, че
същите са присъствали при съставяне на АУАН на дата 12.09.2024г.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели М. М., М. Т. и Л. Ж..
По делото са представени писмени доказателства, а именно – АУАН №
F787907/12.09.2024г.; Протокол №1880343/12.09.20249г.; протокол изх.
№15000243146503/20.08.2024г.; договор за отдаване под наем; Протокол за
извършена проверка № 0108099/20.08.2024г.; ведно с описаните в него
доказателства; служебен бон 001313/20.08.2024г.; Резолюция за извършване
на проверка № 0-04000424030502-0РП-001/07.08.2024г. заверено копие;
4
Работна карта за юридическо лице № ****; заверено копие от Заповед № ЗЦУ
384/27.02.2024г. на **** на НАП; писмо вх. №33963/06.12.2024г. от ТД на
НАП – Велико Търново, офис Плевен, от която е видно, че от 2012г. до
настоящия момент са установени нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство с наказателно отговорно лице „****“ ЕООД, както и че
юридическото лице не е санкционирано за същото нарушение, за което е
издадено обжалваното наказателно постановление; заверено копие на
Предупреждение №****; заверено копие на Предупреждение №****; заверено
копие на Предупреждение №****; Справка за общите задължения на „****“
ЕООД, актуални към 28.01.2025г. от НАП, офис Плевен.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2
от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в
НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно,
точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и
правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и
точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е
цитирана и санкционната норма в наказателното постановление - чл. 355, ал. 1
от КСО.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че действително е допуснал нарушение на
чл.4, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните
писмени доказателства.
От представените като писмени доказателства по делото, а и от
5
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят като самоосигуряващо се
лице не е подал декларация образец №1 за месец 05 и 06.2024г. до 25-о число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Независимо от това безспорно нарушение, обаче съдът намира, че в
настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен
контрол. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания
доказателствен материал, може да се направи единствено възможния правен
извод, че описаното нарушение попада в категорията на така наречените
„маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен
случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от
легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат
предвид особеностите на административно-наказателното производство. По
смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който
извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на
простото извършване, при които не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в
настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да
бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде
направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на
нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Видно от
приложеното по делото писмо вх. №33963/06.12.2024г. от ТД на НАП –
Велико Търново, офис Плевен, юридическото лице не е санкционирано за
същото нарушение, за което е издадено обжалваното наказателно
6
постановление.
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай
на административно нарушение, административно-наказващия орган следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че
както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на
обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-
наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените
доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на
процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не
носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на
социалното осигуряване. На следващо място, налице е формално
административно нарушение, касаещо неподаване на декларация, което не е
довело до загуби на държавата.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без
да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на
малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.
Съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради което и
следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.
С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Наказателното постановление № 793596-F787907/24.10.2024г. издадено от
**** на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция
7
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление №
793596-F787907/24.10.2024г. издадено от **** на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ оправомощен със Заповед на **** на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г., с което на „****“,
ЕООД, БУЛСТАТ:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от В.П.К. на основание чл.53, вр. чл..83 от ЗАНН са наложени
административни санкции, както следва:
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец май;
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.355, ал.1 от КСО, за неподадена в срок декларация образец 1 за месец юни,
за нарушение на чл.4, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8