РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Перник , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500771 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Л. А., чрез адв. А.А., срещу решение
№ 260419/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1767/2020 г. на Районен съд-Перник, с което
е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу “Топлофикация-
Перник” АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване по давност
сумата от общо 1401.68 лева – остатък от главницата, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент **, находящ се в ***, за
периода от 19.12.2009 г. до 30.04.2011 г., за която по ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа на
Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от *** г., по който е образувано изп.д.
№ 1898/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. С решението в тежест на ищцата са възложени
направените от ответника разноски по делото.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката не
споделя изводите на първоинстанционния съд, че погасителната давност за процесното
вземане е спряла да тече в периода от 16.01.2014 г., когато е образувано първото
изпълнително дело по издадения в полза на ответника срещу нея изпълнителен лист от ***
г., до 26.06.2015 г.- момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС тълкуване, че давност не тече по време на изпълнителното производство,
като от 26.06.2015 г. за вземанията е започнала да тече нова давност и едва от този момент
спрямо изпълнителното дело вече намират приложение разрешенията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Поддържа, че към датата на образуване на второто по ред изпълнително дело срещу
1
нея- 15.11.2019 г., 5-годишната погасителна давност за процесните вземания на ответника е
изтекла, тъй като последно е извършила доброволно плащане на *** г. Поради това,
жалбоподателката моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
да се постанови ново, с което предявеният от нея срещу “Топлофикация-Перник” АД
отрицателен установителен иск да бъде изцяло уважен поради погасяване по давност на
вземанията на ответника. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна- “Топлофикация-Перник” АД, не е представила писмен отговор
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 560/08.02.2021 г.
въззиваемата страна е поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорила е
жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като е поискала
присъждане на разноски и е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК. По изложените в
исковата молба съображения ищцата И. Л. А. е поискала да бъде прието за установено, че не
дължи на “Топлофикация-Перник” АД сумата от 1401.68 лева – остатък от главницата,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент **, находящ се в ***, за периода от 19.12.2009 г. до 30.04.2011 г., за която по
ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от
*** г., по който е образувано изп.д. № 1898/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Според ищцата
вземанията, предмет на изпълнителния лист, са погасени с изтичане на петгодишната
давност след влизане в сила на съдебното решение от 17.10.2013 г.
Ответникът "Топлофикация-Перник" АД не е подал писмен отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител
на ответника оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
Районният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че в случая е приложима
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД и че същата не е изтекла.
Установено е по делото, че по подадено от “Топлофикация-Перник” АД заявление по
чл. 410 ГПК е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д № 9423/2012 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение, в полза на заявителя срещу И. Л. А. за следните суми: сумата от
2149,88 лева, представляваща главница за неизплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2011 г. включ., сумата от 468,73
лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 01.02.2009
г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2149,88 лева, считано от
датата на подаване на заявлението- 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което и съобразно дадените
указания на заповедния срок, заявителят в заповедното производство е предявил иск по чл.
422 ГПК за сумите по заповедта. С влязло в сила на 17.10.2013 г. съгласно направеното
отбелязване върху него решение № 915/23.09.2013 год., постановено по гр. д. № 762/2013 г.
2
по описа на ПРС, е признато за установено по отношение на И. Л. А., че дължи на
“Топлофикация-Перник” АД сума в размер на 1777,63 лева, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за гореописания апартамент за периода от
19.12.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 270,28 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечни плащания за периода от 19.12.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 18.12.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени като погасени по
давност за разликата над присъдената сума от 1777,63 лева до целия претендиран размер от
2149,88 лева- главница за периода от 01.12.2008 г. до 18.12.2009 г. и за разликата над сумата
от 270,28 лева до целия предявен размер от 468,73 лева- обезщетение за забава за периода от
01.12.2008 г. до 18.12.2009 г.
Въз основа на така постановеното решение е издаден изпълнителен лист на *** г. по
ч.гр.д № 9423/2012 г. на ПРС, а въз основа на него и на 16.01.2014 г. е образувано изп. д. №
31/2014 г. по описа на ЧСИ А. В.. На 17.01.2014 г. на ищцата –длъжник по изпълнителното
дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, която тя е получила лично на 30.05.2014
г. на 07.08.2014 г. взискателят “Топлофикация-Перник” АД е подал молба, с която е поискал
дългът по изпълнителното дело да бъде намален със сумата от 1000 лева- заплатена
доброволно на касите на взискателя, както следва- на 10.01.2014 г.- сумата от 200 лева, на
10.03.2014 г.- сумата от 200 лева, на 24.04.2014 г.- сумата от 200 лева и на 20.06.2014 г.-
сумата от 400 лева.
Доколкото липсват данни по изп. д. № 31/2014 г. по описа на ЧСИ А. В. взискателят
да е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години от
образуването му, като не са предприети и каквито и да било действия от страна на съдебния
изпълнител, изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК след изтичане на този срок, а именно на 17.01.2016 г. Постановлението на ЧСИ А. В. за
прекратяване на изп. д. № 31/2014 г. е обективирано на гърба на процесния изпълнителен
лист, като в него е отбелязано, че последното валидно изпълнително действие по това изп.
дело е на 16.01.2014 г., а именно- неговото образуване.
На 15.11.2019 г. по молба на “Топлофикация-Перник” АД въз основа на същия
изпълнителен лист от *** г. против ищцата е образувано ново изп. дело № 1898/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Б.. По това изпълнително дело въз основа на исканията, направени с
молбата на взискателя за образуване на производството, за налагане на запор върху банкови
сметки и трудов доход/ приравнен на него доход или пенсия на длъжницата, както и върху
регистрирани на нейно име моторни превозни средства, са извършени справки за
имуществото на ищцата- длъжник. От справките се установява, че длъжницата няма банкови
сметки на нейно име, няма регистрирани в НОИ трудови договори, нито превозни средства,
регистрирани в КАТ. По това второ изпълнително дело също е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжницата, получена лично от майка ѝ на 11.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Вземането по изпълнителния лист е установено с влязло в сила решение. Предвид на
това и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, по отношение на него се прилага петгодишна давност.
Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, прекъсването на давността с предявяването на иск
и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин.
В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако
съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако
вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт,
3
с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството,
давност не тече.
От датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено по иска с правно
основание чл. 422 ГПК- 17.10.2013 г. до образуване на първото изп. д. № 31/2014 г. по описа
на ЧСИ А. В.- 16.01.2014 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно
действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство на 16.01.2014 г. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. " В" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното
производство относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115,
ал. 1, б. " Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, от
който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия въззивен състав. В същото е прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение тълкуването на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които
са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС настоящият
съдебен състав намира, че спирането на погасителната давност по изп. д. № 31/2014 г. по
описа на ЧСИ А. В. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
изпълнително производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и че от този момент е започнала
да тече нова погасителна давност.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда
на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело
под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане
на погасителната давност. Поради това настъпилото по силата на закона прекратяването на
изп. д. № 31/2014 г. по описа на ЧСИ А. В. на 17.01.2016 г. не е прекъснало давността за
процесните вземания.
Второто изп. дело № 1898/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано на 15.11.2019 г.
и по отношение на него намира приложение т. 10 от горепосоченото тълкувателно решение,
с което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
4
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Допълнителни разяснения относно прекъсването на давността в изпълнителното
производство са дадени в практиката по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на Четвърто гражданско отделение, на ВКС, с което е
прието, че същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В молбата за образуване на изп. дело № 1898/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.
взискателят и ответник в настоящото производство “Топлофикация-Перник” АД е направил
искания за налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение на длъжника
и ППС-та. Съдебният изпълнител обаче не е предприел поисканите действия за
принудително изпълнение по причина, която не може да се вмени във вина на взискателя, а
именно поради липса на открито имущество, върху което да се наложи изпълнението
съгласно направените справки в БНБ, НОИ и КАТ. Поради това следва да се приеме, че
давността за вземанията по процесния изпълнителния лист е била прекъсната със самото
искане за налагане на запорите то това изп.дело, а именно на 15.11.2019 г. Започналата да
тече на 26.06.2015 г. погасителна давност е прекъсната с тази молба, отново преди да е
изминал петгодишният период по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съответно не е изтекла към момента
на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
С оглед гореизложеното, процесните вземания не са погасени по давност и са
дължими, съответно искът се явява неоснователен.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски. Такива следва да
бъдат присъдени на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, която претендира
разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на този размер на
възнаграждението. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в
което не се е явил представител на въззиваемата страна, не са събирани нови доказателства
и не са извършвани други процесуални действия, жалбоподателката следва да бъде осъдена
5
да заплати в полза на ответника разноски в размер на 100 лева за юрисконсулстско
възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260419/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1767/2020
г. на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА И. Л. А., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 100/сто/ лева- съдебни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6