Решение по дело №3519/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 601
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20221000503519
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503519 по описа за 2022 година
С решение № 260040 от 18.10.2022 г. по т. д. № 175/2020 г., СОС,
отхвърля иска с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ,
предявен от Е. М. К. срещу Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ за сумата от 50 000 лв. (част от обща сума
150 000 лв.), като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди
от смъртта на сина й Ю. М. А., настъпила при ПТП на ******** г. в
землището на с. Новачане, Софийска област, по вина на D. W. M., полски
гражданин, водач на товарен автомобил марка "ДАФ FT" с рег. № ***, със
застрахователна полица № 908100398236 за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.02.2019 г. до окончателното й заплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. М. К..
Подчертава, че съдът е допуснал нарушения при събиране на доказателствата
и е основал изводите си на избирателен подбор. Изтъква, че КСМАТЕ е
изготвена преди да се изслушат показанията на допуснатия свидетел Д., както
и че са отказани относими и допустими искания за разпит на друг свидетел
очевидец и повторна експертиза. Поддържа тези доказателствени искания и в
1
настоящия процес. Твърди, че с тези доказателства, ще се опровергае изводът
на съда, че вина за инцидента носи загиналия водач Ю. А. (син на
жалбоподателката) и ще се установи обратното, а именно че ПТП е настъпило
поради противоправно и виновно поведение на другият участник в инцидента
– полският гражданин. Счита, че възражението за принос от страна на
загиналия е изцяло неоснователно. Като прави анализ на всички събрани до
този момент доказателства намира, че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения размер. Претендира отмяна на решението на СОС и
присъждане на разноски.
В писмен отговор Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ оспорва жалбата и доказателствените искания в
нея. Счита, че искът е неоснователен по основание и размер и надлежно е
отхвърлен, като съдът не е допуснал нарушения на закона.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 513, ал.1 вр. чл. 511, ал. 3 и ал. 1
КЗ.
Ищцата Е. М. К. твърди, че на ******** г. при ПТП загинал синът й Ю.
М. А., водач на лек автомобил. Твърди, че виновен за инцидента бил D. W.
M., полски гражданин, водач на товарен автомобил марка "ДАФ FT", с рег. №
***, с валидна застраховка на гражданската отговорност („Зелена карта“).
Твърди, че с писма от 6.12.2019 г. и 3.01.2020 г. Бюрото и кореспондента са
били уведомени за претенцията, но обезщетение не било изплатено. Като
твърди, че от загубата на сина си претърпяла неимуществени вреди, болки и
страдания, претендира същите да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лв.
(част от обща претенция в размер на 150 000 лв.), ведно с лихва от 23.02.2019
г.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ оспорва иска, като недопустим, респ. неоснователен. Счита,
че поведението на загиналия е единствената причина за настъпването на
инцидента. Оспорва вредите, причинно-следствената връзка и законната
лихва.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ищцата е майка на
загиналия при ПТП на ******** г. Ю. А.. Спорни са въпросите относно
причините за инцидента, вината на полския водач, размера на вредите,
наличието на принос от загиналия, дължимостта на лихвите.
Образуваното по случая наказателно производство е прекратено поради
смърт на виновния водач.
Видно от писмо изх. № 1-3131 от 30.12.2019 г. (л. 17) ищцата е сезирала
Бюрото с искане за изплащане на обезщетение на 9.12.2019 г., а след
посочване на кореспондента - ЗД „Евроинс“ АД, е отправила претенция към
същия, като писмото е връчено на 7.01.2020 г. (л. 22). Исковата молба е
предявена на 29.10.2020 г.
Св. П. М. Ф. сочи, че се движела в колона, с около 40 км/ч, на прав
пътен участък в района след завоя в с. Новачене в посока гр. София. Пред нея
имало бус и още две-три коли. Тя видяла ТИР, който рязко свил в нейната
лента, но преди това се чул силен трясък и самия ТИР свил пред колата,
която се движела пред свидетелката. Тя пояснява, че не е видяла сблъсъка, а
само го е чула, тъй като видимостта й била ограничена от посочените
намиращи се пред нея превозни средства. Ударената кола се завъртяла и
застанала в канавката - напречно на платното.
Приетата пред СОС КСМАТЕ е дала становище, че на прав участък, с
двупосочно движение с по една лента за всяка посока (разделени с
непрекъсната линия), в населено място със скорост от 58 км/ч, в посока от гр.
Ботевград към гр. Враца, полски гражданин управлявал товарен състав с
ремарке. Насрещно се движел лекият автомобил управляван от загиналия, със
скорост от 40 км/ч. Според вещото лице последният започнал плавно
отклонение вляво по отношение посоката си на движение, пресякъл
непрекъснатата разделителна линия и навлязъл в лентата за насрещно
движение, като с челната си част се ударил в лявата челна част на влекача на
товарния състав. Ударът бил челен, ексцентричен и вследствие на него е
откъснато предно ляво колело на лекия автомобил и са настъпили дълбоки
деформации по лявата му челна и странична част, той започнал ротационно
3
движение в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка
и транслационно в посока надясно по отношение първоначалната си посока и
след ротация на около 90 градуса се е установил в мястото, където е намерен.
Заключението е изготвено въз основа на протокола за оглед, описаните в него
следи от издраскване в повърхността на асфалтовото покритие, спирачните
следи, като е прието, че ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на
товарния състав.
В медицинската част на експертизата е посочено, че при трупа е
установена съчетана гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупването на
ребрата в ляво (1-во до 4-то), счупване на лявата ключица, двустранна
контузия на белия дроб, по-изразена в ляво, травматично разкъсване на
черния дроб в областта на левия муд, счупване на лявата бедрена кост в
средната й трета, оток на мозъка с вклиняване, оток на белия дроб, остър
кръвен застой на вътрешните органи, тъмна течна кръв на трупа, точковидни
кръвоизлини по серозите, кръв в коремната кухина в количество 800 мл.,
масивна мастна емболия на белия дроб. При конкретните травматични
увреждания смъртта може да стъпи както и от множествените счупвания,
усложнени с развитието на мастна емболия на белия дроб, кака и от
травматичното разкъсване на черния дроб, което води до масивна
кръвозагуба. За процесния случай в генезата на смъртта са взели участие и
двете увреждания.
След изготвянето на КСМАТЕ и в заседанието по нейното приемане
пред първоинстанционния е разпитан св. Д. А. Д.. От показанията му се
установява, че той също шофирал в колоната, в която първа кола бил л.а.
„Фолксваген“. Свидетелят подчертава, че управлявал миниван, бил по-
нависоко и виждал колите. Между свидетеля и мястото на удара имало още
около 2-3 коли. Според тези показания товарният автомобил навлязъл в
половината на платното на свидетеля и ударил лекия автомобил, който се
завъртял и застанал напреки на пътя. Разказва, че се притекъл на помощ, като
се опитали да освободят водача на лекия автомобил, който го била
притиснала гредата между седалките. При първото му поместване той
изхъркал и починал. Счита, че водачът на лекия автомобил нямал време за
реакция.
При разпит в о.з. (л. 235) вещото лице от КСМАТЕ е посочило, че
4
показанията на разпитания свидетел не могат да повлияят на изводите за
мястото на удара, които експертът е базирал на установената на терен следа
от издраскване на асфалта, оставена от лекия автомобил, и от спирачните
следи на товарния автомобил.

Пред настоящата инстанция е разпитана св. К. Ж. Д., съпруга на
загиналия водач, пътник на предна дясна седалка в същата кола. Според
свидетелката ТИР-ът буквално ги връхлетял, като навлезнал в тяхната пътна
лента и ги изблъскал, а ударът бил като силен гръм. Помни, че платното е
двупосочно, но не помни дали е имало разделителна линия. Не може да
определи скоростта на движение на автомобилите. Сочи, че пред тях не е
имало други автомобили, но такива е имало зад тях. Ударът настъпил в
предна лява част на лекия автомобил, която била смазана.
Пред САС е приета повторна КСМАТЕ, която е изготвила
заключението си след събиране на всички доказателства по делото. Начертана
е мащабна скица. Потвърдено е, че инцидентът е настъпил на прав, равнинен
участък, с по една ленти за движение във всяка посока. Лентата в посока гр.
Ботевград е била по-широка, с размер 4,40 м, а тази в посока към с. Новачене
– по-тясна – 3,70 м. По средата е била налична добре различима бяла
непрекъсната линия М1. Инцидентът настъпил в района на населено място
(на входа на с. Новачене). Товарният автомобил „ДАФ“ (с ремарке) се движел
със скорост от 60 км/ч, в посока от Ботевград към Враца, а лекият автомобил
се движел със скорост от 67 км/ч в обратната посока. Л.а. „Фолксваген“
започнал плавно отклонение в ляво, по отношение посоката си на движение,
пресякъл непрекъснатата разделителна линия между лентите за движение и
навлязал в лентата за насрещно движение като с челната си част се ударил в
лявата челна част на влекача на товарния състав. Ударът е челен,
ексцентричен и следствие на него е откъснато предно ляво колело на лекия
автомобил и са настъпили дълбоки деформации по лявата му челна и
странична част, а на влекача са нанесени повреди по управлението на
окачването в лявата част на предния мост. Лекият автомобил се завъртял по
посока обратна на часовниковата стрелка и транслационно в посока надясно
по отношение на първоначалната си посока и след ротация на около 90
градуса се установил. С оглед значителната разлика в масите (товарният е
5
характеризиран с тегло около 16 тона без товара - л. 79, разпит в о.з.), лекият
автомобил е бил отхвърлен в дясно (пети въпрос). След удара, влекачът е
получил деформация в управлението на автомобила (в зоната на предно ляво
колело), водачът вече не е имал техническа възможност да направлява
състава и същият поради зададената му посока по време на ударния процес е
започнал движение в посока напред и в ляво, по отношение на
първоначалната си посока и след като е напуснал пътното платно се е
установил в земеделска площ. Като причина за ПТП е посочено поведението
на водача на лекият автомобил, който е допуснал отклонение в лява лента за
насрещно движение – ако той е запазил праволинейното си движение двата
автомобила са щели да се разминат безконфликтно. Подчертано е, че мястото
на съприкосновение е в лентата за движение на т.а. „ДАФ“, което на
приложена в о.з. скица е отразено с малка синя лента, която съставлява
намерена на място следа от надиране върху асфалта. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил е била 51,14 м, а на товарния – 56,66 м. Водачът
на товарния автомобил не е имал възможност да задейства спирачната
система преди удара. Ако се е движел със скорост от 30 км/ч, той е можел да
спре движението на композицията на разстояние от около два метра преди
удара.
В разпита на експертите е посочено, че действително в огледния
протокол е допусната грешка при отбелязване на географските посоки
(погрешно вписана посока на огледа „запад“), но това не се е отразило на
данните, тъй като е посочена и посоката на движение на пътя – направление
гр. Ботевград. Вещите лица са установил тази техническа грешка и за да се
избегне объркване, са се съобразил с тази посока (към Ботевград). Пояснено е
от в.л. А., че на представената допълнителна схема (изготвена с оглед
останалата на асфалта следа от надиране и по спирачните следи след удара,
определени по незасегнатото дясно предно колело), е видно, че от осевата
линия в дясно до външния ляв габарит на товарния автомобил (в неговата
лента за движение) отстоянието възлиза на 27 см. Посочено е, че по стандарт
габаритите на всеки товарен автомобил са 2,50 м. Ако т.а. „Даф“ се е намирал
по-навътре в своята лента удар отново е щял да настъпи, но вероятно в зоната
на предна лява гума, зад която има масивно окачване. В.л. Д. е посочил, че е
възможно уврежданията да не бъдат същите, толкова дълбоки, като
застъпването е можело да бъде по-малко между двата автомобила, но
6
скоростта е щяла да бъде с минимална разлика от 1-3 км/ч. Дори и при
позициониране на товарния автомобил с 40-50 см в дясно, ударът нямало да
бъде променен с оглед сила и маса на автомобилите, разрушенията за лекия
автомобил (по-лекото МПС) ще бъдат много по-голЕ., тъй като сблъсъкът е
щял да бъде като в неподвижно препятствие (с оглед масивната конструкция).
Изказано е становище, че при изместен товарен автомобил по-вдясно е
възможно да няма такива последици за пострадалия, но това не може да се
каже от тези вещи лица, а от доктори. Обобщено е от в.л. Д., че независимо от
позиционирането на товарния автомобил в своето платно, удар е щял да
настъпи и той е бил непредотвратим за полския водач. На последно място в.л.
А. е заявил, че при движение на т.а. „Даф“ по-вдясно, застъпването между
автомобилите е щяло да бъде по-малко, но ударът е щял да бъде от същото
естество – приплъзващ в лявата част и колата отново е щяла да бъде
изтласкана, с вероятност и за по-малки деформации. Заявено е неколкократно,
че вещите лица от САТЕ не могат да дадат отговор какви са щели да бъдат
последиците за водача.
Съдът е отказал да допусне допълнителна задача, а именно – при
правилно разположение на товарния автомобил по средата или в дясната част
на лентата за движение как щяха да контактуват двете превозни средства.
Събрани са гласни доказателства относно търпените неимуществени
вреди – л. 185.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Исковата претенция е допустима. Същата е предявена срещу надлежна
страна, с оглед изричната правна норма на чл. 513, ал. 1 КЗ, в тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, доколкото сезирането на кореспондента е станала
на 7.01.2020 г., а до датата на исковата молба – 29.10.2020 г. няма
произнасяне по претенцията за обезщетяване.
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ищцата е
легитимирана като майка на загиналия при инцидента да претендира
обезщетение, но няма съгласие по въпросите налице ли е деликт, причинен от
полския гражданин, респ. има ли принос загиналия относно инцидента.
Настоящият състав, след преценка на всички събрани поделото
доказателства – КСМАТЕ, тройна САТЕ, свидетелски показания (дадени пред
7
ОС и пред въззивната инстанция) приема, че настъпилият инцидент се дължи
на противоправното поведение на водача Ю. М. А., наследодател на ищцата.
Установява се, че ПТП е настъпило в пътната лента за движение на товарния
автомобил. За този извод съдът взе предвид изричните становища на вещите
лица и в двете експертизи. Основен аргумент на експертите е установеното
надиране на асфалта в лентата, в която се е движел т.а. „ДАФ“, което
индикира за мястото на настъпилия сблъсък. Тази следа, оставена на асфалта,
е посочена (в синьо) на приложената допълнителна скица към тройната
САТЕ, приета от САС. На същата са изобразени и спирачните следи,
оставени от товарния автомобил след удара, които са изчертани с оглед
размерите на автомобила и отстоянията между гумите му, изчислени по
дясната гума, която е останала недеформирана. При съобразяване на
надирането по асфалта и местоположението на спирачните следи, за
безспорно доказано вещите лица приемат, че прекият контакт между двата
автомобила е настъпил в платното на товарния „ДАФ“. При положение, че в
зоната на ПТП е била установена маркировка с непрекъсната линия,
навлизането в насрещната лента е било забранено и водачът А. е нарушил
тази забрана, установена в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 63, ал. 2, т. 1
ППЗДвП. Първият текст гласи, че на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне. Съгласно вторият текст
установената на място единична непрекъсната линия (М1) забранява на
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Ако водачът А. не е
нарушил тези правила, то инцидентът е щял да бъде предотвратен.
Съдът не възприема тезата, че в случая се касае до неправилно
установена фактическа обстановка при огледа на инцидента. Вярно е, и
самите вещи лица на тройната САТЕ се установил, че в данните на протокола,
съставен след ПТП, е грешно отразена географската посока на огледа, а
именно „запад“. Експертите, след като са констатирали този пропуск, са
изготвили своите отговори като се взели предвид, че направлението е
показано от посоката на движение на автомобилите спрямо населените
места, към които са се движили. В този смисъл техническата грешка в
огледния протокол не може да промени извода къде и в коя лента на мястото
на събитията е настъпил прекият сблъсък между превозните средства.
8
Въведените във въззивното производство оплаквания, че товарния
автомобил е нарушил правилата за движение в собствената си лента с оглед
отстоянието му от разделителната линия, по правило са преклудирани. Този
въпрос не е бил повдиган и поставян на обсъждане като спорен пред
първоинстанционното производство – за него не са сочени доказателства от
ищеца, нито ответникът е събирал такива в своя защита. Въпреки това,
разгледани за пълнота от въззивният съд, тези възражения следва да се
приемат за неоснователни. Според чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение. Чл. 44, ал. 1 от с.з. предвижда, че при разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. В
случая се установява, че левият габарит на товарния състав се е намирал на 27
см от разделителната линия между двете ленти. При движение на лекият
автомобил, без навлизане в лентата за насрещното за него движение,
стълкновение между превозните средства е нямало да настъпи. За инцидента
местоположението на товарния автомобил (по ширина) се явява ирелевантно
за факта на удара, тъй като последният при всички случаи е щял да настъпи.
Отделно от това влекачът се е придвижвал съобразно с изискването за
безпроблемно разминаване, тъй като местоположението му (на
приблизително 30 см от разделителната лента) е нямало да повлияе на
разминаването с л.а. „Фолскваген“, ако самият той се е движел в своята лента
и не я е напуснал.
Вярно е, че при съобразяване на широчината на лентата за движение
(3,70 м) и габарита на товарния автомобил (2,50 м.), при позициониране на
същия точно в средата на лентата, отстоянието до разделителната линия М1 е
щяло да бъде 60 см. Това обаче не се явява обстоятелство, което променя
изяснената вече фактическа обстановка. Вещите лица са посочили, че и при
такова местоположение ударът между двете превозни средства е щял да бъде
от същото естество и със същата сила (с оглед масата на автомобилите), а
изменението на скоростта на движение в момента на удара - незначително (1-
3 км/ч). Позиционирането на товарния автомобил (с няколко сантиметра по-
навътре) е нямало да повлияе на силата, с която двете превозни средства са се
сблъскали (с оглед драстичната разлика в масите им) и лекият автомобил е
щял да има същото въртеливо движение и изтласкване от пътя. Пояснено е,
9
че дори ударът вероятно е щял да бъде по-тежък, тъй като е можел да настъпи
в зона, зад която има тежка и масивна конструкция от устройството на т.а.
„ДАФ“ и сблъсъкът е щял да бъде като в неподвижно препятствие. Вещите
лица са посочили, че и при този вариант ударът е щял да има същото естество
– приплъзващ, респ. изтласкващ лекия автомобил, макар и с вероятност за по-
малко застъпване между двете превозни средства.
В допълнение - както се установява деформациите на автомобила
„Фолксваген“ са били челно и странично и те са щели да бъдат идентични и
при удар по-навътре в лентата на товарния автомобил. По показания на св. Д.,
загиналият е бил притиснат от гредата между седалките, което е нямало да
бъде променено само поради изместване на точката на контакт с товарния
автомобил. Медицинската част на заключението пред ОС е посочила, че
смъртта е настъпила бързо поради масивната кръвозагуба и белодробната
емболия, които са пряка последица от разкъсването на черния дроб и
множеството фрактури. Няма данни, които да сочат, че тези тежки
увреждания нямаше да настъпят, ако лекият автомобил е достигнал до
тежкотоварния в друга негова част.
С оглед установеното и отразено по-горе въззивният съд е отхвърлил
искането за допълнителни задачи за САТЕ, тъй като с нея е целено да се
установи какъв е щял да бъде контакта между двете превозни средства при
правилно разположение на товарния автомобил по средата или в дясната част
на неговата лента. На тези въпроси е било отговорено от вещите лица.
Отделно от това те са посочили, че не могат да дадат становище какви биха
били последиците за загиналия водач при промяна на местоположението на
товарния автомобил, тъй като това е от компетенциите на медицински
експерти. Искане към такива не е било формулирано. Дори и да е било
направено подобно, то е подлежало на отхвърляне като преклудирано, вкл. и
поради посоченото по-горе основание за преклузия.
Следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. Д., на
които се основава основното възражение на ищцовата страна, че ударът
между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на лекият
автомобил. Вярно е, че по данни от показанията на св. Д., той като водач, се е
намирал в автомобил с по-високо разположение на седалката на шофьора над
пътното платно, поради което е имал и по-добра видимост (от горе), спрямо
10
другите превозни средства. В същото време следва да се отчете, че миниванът
се е намирал на разстояние 2-3 коли от мястото на удара или приблизително
на поне 12-15 м от инцидента, което е относително голямо разстояние за
възприемането на точното място на удара, още повече, че непосредствено
след него товарният автомобил действително е навлезнал в насрещното
платно. Отделно от това показанията на свидетеля са изцяло несъответстващи
на заключенията и на двете експертизи, основани на обективните находки на
мястото на злощастното събитие. Казаното се отнася и до показанията на св.
Д., които също са в противоречие с приетите експертизи. Следва да се отчете,
че самата свидетелка не е видяла дали има разделителна линия и не е ясно по
какви критерии е възприела, че ТИР-ът е навлезнал в тяхното платно.
В обобщение - инцидентът е настъпил не защото не е осигурено
отстояние за разминаване от товарния състав, а защото водачът на лекият
автомобил е навлезнал в насрещната лента. Полския водач е спазил правилата
за движение в своята лента и съобразно отстоянията, а причината за сблъсъка
е противоправното навлизане в насрещната лента от водача А.. Водачът на
товарният автомобил не е можел да реагира и да предотврати инцидента чрез
аварийно спиране или спасителна маневра.
При тези изложени мотиви не се установява полският водач да е
нарушил правилата за движение. Тъй като липсва деликтно поведение, то не е
възникнала и отговорността на Бюрото да репарира причинените от
инцидента вреди. Решението на ОС, достигащо да този краен извод, следва да
се потвърди.
При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за
въззивното производство в размер на 5 580 лв., с включен припадащ се ДДС,
който размер е определен с оглед възражението за прекомерност и с оглед
цената на предявения в настоящото производство иск (50 000 лв., макар и
част от 150 000 лв.).
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260040 от 18.10.2022 г. по т. д. №
175/2020 г., СОС.
11
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН **********, да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за
въззивното производство в размер на 5580 лв., с включен припадащ се ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12