РЕШЕНИЕ
№ 19034
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110105693 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ срещу „(фирма)“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 2307,88 лв., представляваща възнаграждение по
неформален спедиционен договор, за което е издадена фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата
от 1180 евро (с левова равностойност от 2307,88 лв.), ведно със законната лихва от
01.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника неформален спедиционен договор, въз
основа на който ищецът в качеството си на спедитор, изпълнил поръчка за превоз на товар.
В изпълнение на задължението си по договора дружеството ищец възложило на трето лице
– „(фирма)“ ЕООД, извършването на превоз от България до Румъния. Превозът бил
извършен, а товарът – приет без забележки. За извършената услуга по спедиционния
договор дружеството ищец издало фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата от 1180 евро (с
левова равностойност от 2307,88 лв.). Твърди, че въпреки провежданите разговори и
отправената писмена покана по електронната поща на 14.12.2022 г. ответното дружество не
е заплатило уговореното между страните превозно възнаграждение, поради което за ищецът
се е породил правен интерес от предявяване на иск за дължимото възнаграждение по
процесния неформален спедиционен договор.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„(фирма)“ ЕООД. Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното
открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на
процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
1
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него.Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва
да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца
– адв. В. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по
делото разноски в общ размер на 776,40 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „***“ № ***, да заплати на „(фирма)“, със седалище и адрес: А., Инд. зона Д. А., ул. „
***“, обект ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ сумата от 2307,88 лв.,
представляваща възнаграждение по неформален спедиционен договор, за което е издадена
фактура № ***/25.05.2022 г. за сумата от 1180 евро (с левова равностойност от 2307,88 лв.),
ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „***“ № ***, да заплати на „(фирма)“, със седалище и адрес: А., Инд. зона Д. А., ул. „
***", обект ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 776,40 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3