№ 579
гр. Русе , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520101723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 и сл от КТ.
Ищцата Б. Г. Г. твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника
ОП “Управление на общински имоти“, гр.Русе, съгласно трудов договор
№22/14.01.2013г., на длъжност „юрисконсулт“, с основно трудово възнаграждение в
размер на 600.00 лева и 1% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит. На 01.02.2021г. й било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр2 от КТ,
както и Заповед №3/01.02.2021г., с която се прекратявал трудовия й договор, считано
от 02.02.2021г.
Твърди, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, като излага подробно
съображенията си: не е извършено добросъвестно с оглед нуждите на работата, а
единствено с цел да бъде уволнена. Заявява, че в отправените до нея предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съкращаването на щата било
мотивирано с Решение №307, прието с Протокол №14/19.11.2020г. на Общински съвет
Русе и утвърдено от 01.02.2021г. ново щатно разписание.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №3/01.02.2021г. на
директора на ОП “Управление на общински имоти “ , гр.Русе, с която на основание
чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ е прекратен трудовия й договор, като незаконосъобразна и
да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без абота вследствие на
незаконното уволнение за периода от 01.02.2021г. до 31.07.2021г. в размер на 6645.60
1
лева, ведно със законната лихва върху сумата, счетона от 30.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ОП “Управление на общински
имоти“, гр.Русе е депозирал писмен отговор, оспорва основателността на исковете. Не
били налице описаните в исковата молба обстоятелства, обосноваващи незаконност на
извършеното уволнение. Същото било извършено по предвидения в закона ред, форма
и от компетентен орган, като заповедта била надлежно връчена на ищеца и
законосъобразно било прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта била
мотивирана и указваща в достатъчна степен, без да накърнява правото на защита на
ищеца. С оглед на така изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на
които се основават претенциите и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ - търси се
защита при незаконно уволнение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях е било налице трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен Трудов договор №
22/14.01.2013г., по силата на който ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
"заместник директор".
Със Заповед № 3/01.02.2021г., считано от 02.02.2021г., трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ,
във връзка с Решение № 307 по протокол № 14/19.11.2020 г. на Общински съвет - град
Русе.
С Решение № 307 по Протокол № 14/19.11.2020 г. Общински съвет Русе е приет
нов Правилник за изменение на Правилника за дейността на общинско предприятие „
Управление на общински имоти “ относно Приложение №1 към чл.13, с което се
утвърждава нова структура на Общнското предприятие. По силата на приетата
структура се създават три нови отдела: „Финансово-административен“, „Картотекиране
и настаняване“ и „ Домоуправление“.
От правна страна:
2
По иска, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Съгласно чл. 328, ал.1, т.2 КТ работодателя може да прекрати едностранно, с
писмено предизвестие отправено до работника или служителя трудовото му
правоотношение при действително съкращаване на щата. Като "щата" това е
разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила по общ брой работници или
служители и тяхното разпределение съобразно вътрешното разпределение на труда в
предприятието и неговите отделни звена, по трудови функции и длъжности, т.е. това е
персоналът, лицата, с които работодателят е сключил трудови договори за
осъществяване дейността на предприятието. "Съкращаване в щата" означава
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой работници или
служители в предприятието на работодателя. В конкретния казус от представените и
приети пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства - Решение № 307
по Протокол № 14/19.11.2020 г. (л.34), Щатно разписание, в сила от 01.08.2020 г. (лист
36) и Щатно разписание, в сила от 01.02.2021 г. (лист 37), съдът приема за доказано, че
действително е налице извършено съкращаване на щата на длъжността "юрисконсулт",
като бройката е съкратена както като бройка, така и по функции, обем на работа и
компетенции.
Промяната на щатното разписание е извършено от органа, който има право да
извършва такива промени в щатното разписание - взето решение от принципала, въз
основа на което е утвърдено и новото щатно разписание от директора на
предприятието, като решенията за това са взети и промените в щатното разписание са
извършени, преди работодателят да е упражнил субективното си потестативно право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото от него
основание - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, което свое право същият е упражнил със Заповед №
3/01.02.2021 г. Освен това заеманата от Г. длъжност е била и единствена по щата на
предприятието, поради което за работодателя не е възникнало задължение за
извършване на подбор.
Във връзка с ангажираните от страна на ищеца твърдения, че прекратяването на
трудовото и правоотношение е извършено в нарушение на принципа на чл. 8, ал. 1 КТ,
съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно трайно установената практика на Върховната съдебна инстанция, то за
да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят
има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност
например, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба
с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на
спора по надлежен ред, като практиката на ВКС е еднопосочна в този смисъл Решение
№ 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
3
В.И., Решение № 40 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4973/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията В.П.и др. В случаите, ищецът навежда такива твърдения, поради
което и за съда възниква задължение, да ги обследва. За да твърди, че заповедта за
уволнението му е незаконосъобразна, ищецът трябва да обоснове иска на твърдения за
злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се
направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /виж и решение №
239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се
презюмира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното прекратяване
на ТПО, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя – в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО
на ВКС Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията М.П., Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц.. В случая, съдът намира, че ищецът не е оборил
презумпцията, макар и съдът да му е указал, че именно в негова доказателствена тежест
е да стори това. От ангажираните надлежни гласни и писмени доказателства, в това
число и посредством разпитите на св.ИЛК. ЕНЧ. и СТ. СТ., на чиито показания, съдът
дава вяра, като обективни и съответни на останалия събран по делото писмен
доказателствен материал, намира, че неоснователно и недоказано остава по делото
твърдението за наличие на хипотезата на чл. 8 КТ, която да доведе до извод за
незаконосъобразност на прекратяването на ТПО на лицето и възстановяването и на
работа. Наличието на личен конфликт между нея и директора на ответното
предприятие, както и изразеното от ищцата лично мнение и гласуване с „въздаржал
се" и „против“ при участието й в Комисия по картотекиране и настаняване не е пречка
за възможността да бъде прекратено законосъобразно трудовото й правоотношение,
след като за това са налице предвидените от закона основания. Злоупотреба с право
щеше да е налице, ако работодателят воден само и единствено от този конфликт беше
извършил фиктивно съкращаване на щата, което обстоятелство с оглед изложеното по-
горе не се установява.
По гореизложените мотиви, съдът приема, че искът на Б. Г. Г., с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението му за незаконно и за отмяна
на заповедта за уволнение като незаконосъобразно, е неоснователен, поради и което
същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на обуславящият иск, неоснователен се явява и
обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за осъждане ответника да й заплати
обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 01.02.2021г. до 31.07.2021г. в размер на 6645.60 лева.
С оглед изхода на делото в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
4
следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 1200,00 лева. Ищеца е релевирал възражение по чл.78, ал.5
ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ответника за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното такова по НМРАВ. По което съдът намира
следното: Съгласно чл.7, ал.1 от НМРАВ по искове за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, минималното адв. възнаграждение е не по-малко от размера
на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. Минималната
за страна раб.заплата от 01.01.2021г. е 650.00лв. При което за иска по чл.344, ал.1, т.1 и
2 КТ минималното адв. възнаграждение е именно 650.00лв. Иска по чл.344, ал.1, т.3
КТ е с цена 6645.60 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ при интерес от 5000 до 10
000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., като при тази цена на иска
минималното адв. възнаграждение е 662,28лв., или общо адвокатското възнаграждение
възлиза на 1312.28 лева. Договорените и платени от ответника разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1200.00лв. не надхвърлят минималния размер. Ето защо и
съдът намира за обоснован размер на разноски за адв.възнаграждение, което е под
предвидения минимум по НМРАВ и поради това не подлежи на намаляване, а
възражението за прекомерност е неоснователно. Поради което на ответника ще се
присъдят направените разноски в размер на общо 1200.00лв., които ще се осъди ищеца
да му заплати.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. Г., ЕГН:**********, от гр. Р, ул. Ш, №. искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т.3 КТ за отмяна като незаконна
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 3/01.02.2021 г. на директора на ОП “
Управление на общински имоти “, гр.Русе, с което трудовото правоотношение с Б. Г.
Г., ЕГН: **********, е прекратено поради съкращаване на щата и за осъждане
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 01.02.2021г. до 31.07.2021г. в размер на 6645.60
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН:**********, от гр. Р, ул. Ш, №. да заплати на ОП
“Управление на общински имоти“, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Г.С.Раковски“, №13А, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Петко Каравелов“, №15
направените разноски за производството в размер на 1200.00 лв.
На основание чл.315, ал.2 ГПК решението може да бъде обжалвано в
5
двуседмичен срок от 23.07.2021 г. с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6