№ 111
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.02.2024г по гр.дело № 91/2024г на Благоевградски окръжен
съд, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е
осъдено да заплати на К. Т., SNP: **********, SERIA **********, с постоянен адрес:
Република Румъния, сумата от 33 000 лв./тридесет и три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди– болки и страдания от телесни
увреждания, получени в резултат на ПТП от 11.07.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.1.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, като искът над уважения
до предявения размер от 60 000 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата К. Т. чрез адв. П. САК против решението
в отхвърлителната му част за разликата до претендирания размер от 60 000лв. Твърди
се неправилност в обжалваната част, поради нарушение на материалния и
процесуален закон. Конкретните доводи с развити подробни съображения се отнасят
до изводите на съда относно обема на вредите, като се твърди, че не са съобразени в
достатъчна степен тежестта и естеството на травмите /физически и психически/.
Посочва се, че получените увреждания, създаващи състояние опасно за живота,
болничния престой, трудностите по време на лечението, но също и психическите
изживявания на ищцата вследствие на стреса от произшествието, са я променили
напълно като човек. Изтъква се, че освен конкретно понесените физически и
психически травми, не са съобразени завишените лимити на застрахователните
обезщетения, както и практиката на съдилищата по подобни казуси.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия –ответник Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Я. САК с възражения
1
относно оплакванията, акцентиращи на правилното определяне на размера в
съответствие с действително търпените вреди.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо /чл.269
ГПК/. Предвид, че не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната си част, със сила
на пресъдено нещо са установени кумулативно предвидените предпоставки по чл.511,
ал.1 т.2 вр. чл.513 ал.1 КЗ, обуславящи легитимацията на ответника по искове за
компенсация на вреди, в хипотеза при която чуждестранният застраховател няма
кореспондент на територията на РБ и пътното произшествие е реализирано от МПС с
чужда регистрация на държава –членка по системата „Зелена карта“. С влязла в сила
присъда е установена деликтната отговорност на виновния водач, която е
задължителна за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК.
С оглед оплакванията и възраженията на страните, в рамките на които е
ограничен въззивния контрол, спорът пред настоящата инстанция се свежда до обема
на вредите и приложението на чл.52 ЗЗД.
Не е спорно, че ищцата е пострадала като пътник в автомобил Фолсваген Голф с
румънска регистрация № *******, управляван от нейния съпруг Й. Т., признат за
виновен за престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал.З, б. „б“, във вр. ал.1, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.З от НК, за това, че допуснал нарушение на правилата за движение /не
осигурил контрол върху управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно
движение/ при което причинил смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго.
Изяснен пред първата инстанция е въпросът, че ищцата като пътник е била с
поставен обезопасителен колан и той не подлежи на ревизиране, поради липсата на
оплаквания и възражения на страните.
В пряка причинна връзка с ПТП ищцата е получила контузия на гръдния кош,
счупване на три ребра в лявата гръдна половина - пневмоторакс, подкожен емфизем в
лявата гръдна половина, отслабено дишане двустранно, напречно разположено,
кръвонасядане на предната коремна стена в долния етаж на корема. Проведено й е 10
дневно болнично лечение. В лечебното заведение е извършена торакоцентеза за
възстановяване херметичността на лявата гръдна половина и медикаментозно лечение
- антибиотично за предотвратяване на инфекция, обезболяващи и вливания. От
заключението на вещото лице медик се установява, че счупването на три ребра е
причинило трайно затруднение на движенията на снагата за около 2-2,5 месеца;
пневмоторакса - нарушаване херметичността на лявата гръдна половина и навлизане
на въздух в нея, е затруднил дишането и е причинил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и контузията на меките тъкани и кръвонасядане на
предната коремна стена. Счупването на ребрата е причинило болка с голям интензитет
през първите няколко дни, която е спонтанна и се усилва при движение, дълбоко
вдишване, кашляне, но постепенно намалява със заздравяването, консолидацията на
костните фрагменти след около две седмици. С по-умерен интензитет са били болките
през следващите 1-месеца при движение, натиск, кашляне, физическа работа, а
контузията на дълбоките меки тъкани, каквито има по гръдния кош и корема, са
преминали за около 2-4 седмици. Прогнозата е благоприятна за пълно възстановяване
от получените травми за период от 3 месеца.
Във връзка с индивидуално търпените болки и неудобства от инцидента пред
първата инстанция е разпитана дъщерята на ищцата Л. Т., която определя състоянието
2
на майка си след връщането от болника като тежко, трудно издържала да седи
продължително време, спяла само по гръб, не се справяла с ежедневните дейности и се
налагало да й се оказва помощ. Психически била много зле – плачела, непрекъснато си
спомняла инцидента, имала кошмари, приемала е обезболяващи и била в постоянно
притеснение за съпруга си, който бил задържан в България, за погасяването на общите
кредити, които имали, страхувала се да пътува с автомобил.
Въз основа на същите установени като първата инстанция факти, настоящият
състав намира за неоснователна жалбата на ищеца, чиито доводи и възражения се
отнасят до неправилното приложение на чл.52 ЗЗД. Безспорно е, че в пряка причинна
връзка с ПТП пострадалата жена е получила няколко травматични увреждания -
контузия на гръдния кош, счупване на три ребра в лявата гръдна половина -
пневмоторакс, които по съвкупнаст са били източник на интензивни болки и
страдания. Като утежняващи фактори е следвало и са взети предвид всички търпени
неудобства, свързани с трудностите при движение и обслужване, необходимостта от
чужда помощ през първите седмици, както и влошеното психическо и емоционално
състояние вследствие на пътния инцидент. Наред с тези обстоятелства, обаче е
следвало и са взети предвид краткия лечебен период /3-4 седмици/, липсата каквито и
да било усложнения от травмите, така и благоприятната прогноза за пълно
възстановяване. Извън извършената торакоцентеза, ищцата е лекувана само
консервативно и напълно се е възстановила физически от травмите без данни са
остатъчни последици. Преживеният от нея психически стрес е в рамките на обичайния
при подобни събития, освен от инцидента е предизвикан и от неотносими за
определяне обема на вредите обстоятелства – задържане на съпруга като виновен за
ПТП водач и притеснения във връзка с изплащане на общи кредити.
Тези от значение обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд при
определяне на справедливо обезщетение спрямо релевантния момент /2021г./ от
35 000лв /33 000лв след приспадане на доброволно платените 2000лв/, което напълно
съответства на действително търпените вреди, икономическата конюнктура в същия
период, включително на завишените застрахователни лимити и присъжданите от
съдилищата обезщетения в сходни случаи.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване, при който изход на
материалноправния спор няма основание за ревизиране на присъдените от първата
инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
НБАЗ, който е представил доказателства за реално сторени такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 372лв с включен ДДС. Против размера на разноските
своевременно в съдебно заседание е заявено възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, което разгледано по същество е неоснователно, тъй като предвиденият
минимален размер на адвокатското възнаграждение за обжалваемия материален
интерес по чл. 7, ал.2 т. 4 от действащата редакция на Наредба № 1/2004г възлиза на
3 372лв, точно колкото е договорения хонорар с включен ДДС.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2024г по гр.дело № 91/2024г на
Благоевградски окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част.
3
Осъжда К. Т. SNP: **********, SERIA **********, с постоянен адрес:
Република Румъния, гр.***, ул.***, № **, бл.**, вх.*, ет.* да заплати на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 3 372лв, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4