№ 6031
гр.С., 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110132608 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от АЛ. М. ХР. срещу ответното
дружество „***“ ЕООД обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.59, ал.1 и чл.86, ал1. ЗЗД, относно осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 11 072 лв., представляваща
обезщетение за това, че в периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г.,
неоснователно се е обогатило за негова сметка, отдавайки под наем имот,
който не е негова собственост, а 9,25/100 идеални части са собственост на
ищеца, както и сумата от 3786,40 лв. – мораторна лихва върху главницата в
размер на законната лихва за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г.
След уточненията извършени в съдебното заседание, ищецът АЛ. М.
ХР. твърди, че ответникът „***“ ЕООД не е собственик на едноетажна
жилищна сграда в гр.С., на ул. „*** /***/“ № 14, състояща се от сутерен,
приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв.м., разположена в дъното на
дворното място с площ 1064 кв.м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по
плана наС., м. „Центъра“, с идентификатор 68134.407.6.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.407.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
изп. директор на АГКК. С решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр. дело №
7025/2013 г. на ВКС, II ГО било признато за установено по отношение на
В.М.Ж., който е праводател на ответното дружество, че ищецът е собственик
на 9,25/100 идеални части от горепосочения имот. В хода на цитираното
гражданско дело, образувано на 29.08.2006 г., В.М.Ж. продал процесния имот
на ответника „***“ ЕООД, поради което постановеното решение има действие
и по отношение на приобретателя – ответник в настоящото производство.
1
След закупуването на сградата ответникът започнал да я отдава под наем на
трети лица. С нотариална покана, връчена чрез нотариус Татяна Малеева
ищецът поканил наемателя на процесния имот - „***“ ЕООД да му заплаща
обезщетение за това, че ползва имота. В отговор на нотариалната покана
дружеството възразило, че ползването на имота било на правно основание, а
именно договор за наем с „***“ ЕООД. Тъй като последното получавала
гражданските плодове от процесния имот, по този начин това дружество
неоснователно се обогатявало за сметка на ищеца. Затова според ищеца,
ответното дружество му дължи 9,25 % от всяка получена месечна наемна
цена, която сума според него, след допуснатото изменение на иска възлизала
за процесния период общо на 11 072 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „***“ ЕООД е депозирало
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените исковe, като
неоснователни. Поддържа, че е собственик на 90,75% ид. части от процесния
имот, и като собственик на повече от половината от имота, при спазване на
разпоредбите на Закона за собствеността /ЗС/, е сключило договор за наем.
Считано от м. май 2010 г. и до настоящия момент наемател на имота било
дружеството „***“ ЕООД, като договорът за наем бил за срок до 31.05.2019 г.
Поддържа, че с нотариална покана от 09.03.2016 г. на нотариус Ивайло
Николов ответникът поканил ищеца да му посочи способ, по който да му се
изплаща съответната част от наем предвид разпоредбите на ЗС, но и до днес
ответникът не е получил отговор на тази покана от ищеца. За пръв път с
исковата молба, която била връчена на ответника на 13.09.2016 г. ищецът е
поискал заплащане на суми във връзка с отдаване под наем на процесния
имот. Оспорва, че за процесният период ищецът се е легитимирал за
собственик на имота, доколкото решението, с което са признати права на
ищеца върху имота е постановено на 12.05.2014 г.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван
от пълномощника му адв.П., който поддържа предявените искове, моли съда
да ги уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
адв.С. който оспорва предявените искове, моли съда да отхвърли исковете.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 06.03.2018г. за безспорно в отношенията
между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса е обявено
обстоятелството, че ответното дружество е упражнявало владение върху
процесния имот чрез отдаването му под наем на трето лице-„***“ ЕООД в
процесния период.
Видно от приложеното по делото Решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№
7025/2013 г., II г.о. на ВКС, влязло в законна сила на същата дата е, че състав
на съда е отменил решение от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 3166/2012 г. по описа на
2
СГС в отменителната му част, както и в частта за разноските, като вместо
него е признал за установено по отношение на В.М.Ж. от грС., бул.“***“ №
14, че АЛ. М. ХР. от грС., бул.“***“ № 14 е собственик по приращение на
9,25/100 /девет цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ ид.ч. от едноетажна
жилищна сграда в грС., на ул.“***“ № 14, състояща се от сутерен, приземен и
тавански етаж, застроена на 88,80 кв.м., разположена в дъното на дворното
място с площ 1064 кв.м., съставляващо имот № 15 от кв.536 по плана на грС.,
м.“Центъра“, която е била построена през 1996г. Със същото решение В.М.Ж.
е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на АЛ. М. ХР. владението върху
описаната сграда, като на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменил
констативен нотариален акт № 24, т.II, н.д.№ 268/1991 г. на нотариус при
Софийска нотариална служба за собственост на основание продажба и
съдебна делба, издаден на името на В.М.Ж. в частта за 9,25/100 ид.ч. от
правото на собственост.
Съгласно приложена нотариална покана, изпратена от ищеца до третото
за спора лице-„***“ ЕООД, връчена на 05.01.2015 г., последното е поканено
да заплаща на ищеца сумата от 220 евро, представляваща ежемесечно
обезщетение за ползването на неговите 9,25/100 ид.ч. от процесния недвижим
имот, находящ се в грС., бул.“***“ № 14.
По делото е приложен отговор на гореописаната нотариална покана, в
който се сочи, че дружеството „***“ ЕООД ползва процесния имот на правно
основание – договор за наем с ответното дружество „***“ ЕООД, на когото
заплаща дължимите месечни наемни вноски.
Видно от заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 62, том IV, рег.№ 5062, дело № 6500/2007 г. по описа на
нотариус Ксения Белазелкова, с район на действие Районен съд – грС. е, че
В.М.Ж. е продал на „***“ ЕООД недвижимия имот, предмет на постановеното
от ВКС Решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г., II г.о., находящ се
в грС., бул.“***“ № 14.
По делото е приложен и нотариален акт за собственост на идеални
части от недвижим имот на основание покупка и влязло в сила решение на
ВКС № 127, том I, рег.№ 1054, дело № 108/2016 г. по описа на нотариус
Ивайло Николов, с район на действие РСС., съставен на основание чл.587,
ал.1 ГПК, с който „***“ ЕООД е признато за собственик на 90,75/100 ид.ч. от
процесната едноетажна жилищна сграда, находяща се в грС., бул.“***“ № 14,
с площ от 88,80 кв.м., представляваща сграда с идентификатор №
68134.407.6.2 разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.407.6,
с площ от 1035 кв.м.
Видно от удостоверение за идентичност, сграда с идентификатор №
68134.407.6.2 е идентична със сградата, описана в съдебно решение №
58/12.05.2014 г. на ВКС.
Като писмено доказателство по делото е приета и нотариална покана от
„***“ ЕООД до АЛ. М. ХР., връчена на последния на основание чл.47, ал.1
3
ГПК на 04.04.2016 г., с която ищецът е поканен в седмодневен срок от датата
на получаването й, да посочи банкова сметка, по която да се превеждат
дължимите се от наема 9,25 % или сумата от 271,38 лева.
Съгласно договор за наем от 28.05.2010 г., сключен между ответното
дружество „***“ ЕООД и трето за делото лице- „***“ ЕООД, с ответното
дружество е отдало под наем на третото лице процесната едноетажна сграда
на бул.“***“ № 14, с разгъната площ от 270 кв.м., срещу месечна наемна цена
в размер на 1800 евро с ДДС. Договорът е сключен за срок от три години,
считано от 01.06.2010 г. Към договора е приложен приемо-предавателен
протокол от същата дата.
От Анекс от 15.05.2013 г. към договор за наем се установява, че
страните са постигнали съгласие срокът на договора да бъде продължен с още
три години, считано от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г., а според Анекс 2 от
05.04.2016 г. към договора за наем, срокът на договора е продължен с още
три години, считано от 01.06.2016 г. до 31.05.2019 г.
По делото е приложено решение № 169709/12.07.2017 г. по гр.д.№
31927/2016 г. по описа на СРС, 141-ви състав, постановено в производство по
делба I фаза, без данни за влизането му в сила, с което процесната едноетажна
жилищна сграда в грС., бул.“***“ № 14 е допусната до делба между
съделителите, сред които и настоящият ищец, на когото са определени
9,25/100 ид.ч. Искът за делба е отхвърлен по отношение на ответника „***“
ЕООД.
Съгласно приетото като писмено доказателство Решение №
459/13.01.2016 г. по гр.д.№ 3254/2015 г., IV г.о. на ВКС, постановено в
производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата на В.М.Ж. за отмяна на
влязлото в сила решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. на ВКС, е
оставена без уважение, а молбата на „***“ ЕООД – без разглеждане.
Съгласно протокол за въвод във владение на недвижим имот от
11.07.2019 г. по изп.д.№ 20188510402454 по описа на ЧСИ Мариян Петков,
изпълнителното делото е образувано по изпълнителен лист, издаден въз
основа на горепосочените решения на СРС, СГС и ВКС, като ищецът е
въведен във владение на процесния недвижим имот на посочената в него дата.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно-„техническа“ експертиза се установи, че имотът предмет на делото и
на цитираните по –горе решения, с които ищецът е признат за собственик на
9,25/100 ид.ч. от процесния имот са идентични, а средно месечният пазарен
наем за този обект е 1800 евро на месец с включен ДДС, или общо 11 072
лева, представляващи 90,75/100 част от него за периода от 01.08.2011 г. до
01.06.2014 г., както и че законната лихва върху главницата за периода от
01.08.2011 г. до 01.06.2014 г. е в размер на 3 217,64 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Обогатяването, като една от основните
предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва не само придобиването на
определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването,
изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по
смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на
имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи
за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но
са направени от друго лице. Обогатяването следва да е станало за сметка на
друго лице.
Между страните по делото е безспорно обстоятелството, че ответното
дружество е упражнявало владение върху процесния имот чрез отдаването му
под наем на трето лице-„***“ ЕООД в процесния период.
В производството по делото се установи, че ищецът е собственик на
90,75/100 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда в гр.С., на ул. „*** /***/“ №
14, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80
кв.м., разположена в дъното на дворното място с площ 1064 кв.м.,
съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана наС., м. „Центъра“, с
идентификатор 68134.407.6.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.407.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, която е била
предмет на договора за наем сключен между ответното дружество и третото
за спора лице-„***“ ЕООД.
От представеното по делото решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№
7025/2013 г., II г.о. на ВКС, със сила на присъдено нещо се установява
единствено правото на собственост на ищеца по отношение на 9,25/100 ид.ч.
от процесния недвижим имот, но не и обстоятелството, че ответникът е
собственик на останалата част от този имот. Действително, ответник в
производството пред касационната инстанция е бил праводателя на ответника
„***“ ЕООД – В.М.Ж., но тъй като видно от приложения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62/2007 г. по описана на
нотариус Ксения Белазелкова е, че правоприемството е настъпило в хода на
процеса, на основание чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение на ВКС
съставлява сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя – настоящ
ответник.
Видно обаче от мотивите на първоинстанционното съдебно
решение,решението на ВКС и Решение №79/21.05.1997г., постановено по
гр.д.№296/1992г. по описа на 05 РС, влязло в сила на 15.10.1993г. е, че
5
първоначалния титул за собственост на ответника В.М.Ж., представляващ
договор за продажба на наследство 03.11.1990г. е унищожен с влязло в сила
решение поради измама, съответно последния не е бил добросъвестен
владелец и съответно, както той, така и частният му правоприемник-
ответното дружество не са имали основание да владеят целият имот като
собствен. С решението на СРС от 26.04.2010г. по гр.д.№18084/2006г., в
потвърдената от СГС част, съдът е прогласил на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
нищожността на спогодба по съдебна делба от 19.12.1990 г. по гр.д.№
3313/1990 г. по описа на Пети районен съд грС., 8-ми състав, с мотиви, че
ответникът Владимир Живков никога не е имал качеството на съсобственик,
поради което и не е могъл да участва в съдебната спогодба по гр.д.№
3313/1990 г.
Следва да се има предвид, че представения по делото нотариален акт за
собственост на идеални части от недвижим имот на основание покупка и
влязло в сила решение на ВКС № 127, том I, рег.№ 1054, дело № 108/2016 г.
по описа на Ивайло Николов, нотариус с район на действие РСС., съставен на
основание чл.587, ал.1 ГПК, с който „***“ ЕООД е признат за собственик на
90,75/100 ид.ч. от процесната едноетажна жилищна сграда, находяща се в
грС., бул.“***“ № 14, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост /в този смисъл ТР № 11 от 21.03.2013 г., ОСГК на
ВКС/.
Неоснователно и неотносимо за разрешаването на спора е възражението
на ответника, че доколкото решението, с което са признати права на ищеца
върху имота е постановено на 12.05.2014 г., то той не се е легитимирал като
негов собственик в процесния период. Ищецът е придобил собствеността по
приращение, а сградата е построена през 1996г., при което от тогава и до
момента той е собственик на 90,75/100 идеални части от нея, при което има
правото да претендира от ползващия я несобственик обезщетение за
неоснователното му обогатяване в следствие отдаването й под наем и
получаването на доходи от това.
Въз основа на така установените факти, съдът констатира, че в
настоящото производство не се установи, ответното дружество да е било
собственик на идеални части от процесния имот в периода от 01.08.2011 г. до
01.06.2014 г., поради което сумата с която се е обогатило за сметка на ищеца
се дължи на последния на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, а не на основание чл.30,
ал.3 ЗС.
Установи се, че 9,25/100 части от пазарния наем за процесния период
възлиза на 11 072 лв., поради което предявеният иск с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца бъде
присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2016г.-датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
6
Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след
покана от кредитора съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е решение №
394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о. В производството по
делото не се установи ищецът да е канил ответното дружество да му заплати
претендираното обезщетение считано от 01.08.2011 г., както и когато и да
било до изтичането на процесния период на 01.06.2014г. Поради това,
предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид частичната основателност на предявените искове, на
основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената
част от тях. Съдът намира за основателни релевираните от ответното
дружество при предходното разглеждане на делото в първата и въззивната
инстанции възражения за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатски възнаграждения в размери
от по 2000 лв. за всяка инстанция, като предвид правната и фактическа
сложност на спора и броя на проведените заседания ги редуцира до сумата от
1500 лв. общо за първата и въззивната инстанции при предходното
разглеждане на делото плюс 300 лв. за разглеждането на делото в настоящото
второ първонстанционно производство или общо 1800 лв. разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение. Така в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото за внесени държавни такси,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на
2240,35 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски по делото, изчислени съразмерно с отхвърлената
част от исковете, за заплатено адвокатско възнаграждение за всички
инстанции в размер на 484,18 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК831031076 да заплати на АЛ. М. ХР., ЕГН
********** сумата 11 072 лв., представляваща обезщетение за това, че в
периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г., неоснователно се е обогатило
за сметка на ищеца, отдавайки под наем цялата едноетажна жилищна сграда
в гр.С., на ул. „*** /***/“ № 14, състояща се от сутерен, приземен и тавански
етаж, застроена на 88,80 кв.м., разположена в дъното на дворното място с
площ 1064 кв.м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана наС., м.
7
„Центъра“, с идентификатор 68134.407.6.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.407.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, от
която 9,25/100 идеални части са собственост на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.07.2016г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. М. ХР., ЕГН ********** срещу „***“
ЕООД, ЕИК831031076 иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3786,40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 01.08.2011 г. до 01.06.2014 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК831031076 да заплати на АЛ. М. ХР., ЕГН
********** сумата от 2240,35 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА АЛ. М. ХР., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕООД,
ЕИК831031076 сумата от 484,18 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8