РЕШЕНИЕ

 

Номер 497/9.4.2020г.                   Година 2019                            Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                          тридесет и втори състав

Двадесет и седми януари                               Година две хиляди и двадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 5609 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „С.К.Т.“ЕООД с управител М.Я.М.Б.  чрез адв. Н.С. при ВАКпротив наказателно постановление № 03- 011144/02.05.2019 г., съставено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на юридическото лице  е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лв., за нарушение на чл. 128 т.1 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ.

В депозираната жалба се излагат твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че АНО не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед на неговата основателност и законосъобразност. Излага се становище, че е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.5 т.5 от ЗАНН, като АНО не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че липсва индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не са посочени конкретните действия или бездействия, с които е извършено то. Оспорва се фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е изплатило дължимото трудово възнаграждение на Пламен Н. за мес.март 2019 г. преди издаване на процесния АУАН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 415в от КТ от 100 лева.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от адв. С., в което излага допълнително съображения за процесуалната незаконосъобразност на издаденото НП, като твърди, че АУАН е издаден от некомпетентно длъжностно лице, доколкото Началникът на отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“ не разполага с правомощия в този смисъл.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк Ошавкова, която оспорва жалбата . В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство безспорно се установява извършеното нарушение, като с оглед отстраняването му преди издаване на АУАН е приложена нормата на чл. 415в от КТ. Оспорва възражението за издаване на АУАН от некомпетентно длъжностно лице, като сочи, че в чл. 20 ал.2 от Устройствения правилник на ГИТ е уредена компетентността на служителите, които заемат ръководни функции да издават актове за установяване на административни нарушения, като в случая това правомощие е залегнало и в длъжностната характеристика на актосъставителя, представена и приобщена към материалите по делото. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди на ИА“ГИТ“.

В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителя – св. Д.Д.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както  и представеното от процесуалния представител на АНО заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността Началник на отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 29.03.2019 г. служители на ДИТ – в. – св. Д.Д. , в качеството на Началник отдел БТКД и М. М., в качеството на главен инспектор, извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател в офиса на последното, находящ се в ЗПЗ, гр. в.. В хода на проверката било установено, че с трудов договор № 1/12.10.2018 г. на лицето П. Н. Н. е възложено да изпълнява за дружеството трудовите функции на длъжност „Програмист, софтуерни приложения“. Съгласно пункт 4 от договора трудовото му възнаграждение в размер на 3600 /три хилаяди и шестстотин/ лева се заплаща до 10-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на заплатата. С допълнително споразумение № DS000000002/06.11.2018 г. подписано между П. Н. и работодателя на основание чл. 119 от КТ трудовото правоотношение е изменено, като на н. е възложено изпълнението на тровите функции на длъжността „Мениджър софтуерни приложения“. В хода на проверката, въз основа на представената платежна ведомост за мес. февруари 2019 г. е установено, че трудовото възнаграждение на Н. за мес. февруари не е заплатено. С преводно нареждане от  19.04.2019 г. дължимото трудово възнаграждение за мес.февруари 2019 г. е заплатено на лицето. На същата дата, св. Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ във вр. с чл. 128 т.1 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03- 011144/02.05.2019 г е издадено от компетентен орган- Директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., съгласно заповед № 0280 от 03.08.2010 г. на Министерството на труда и социалната политика.

Процесният АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, каквито функции осъществяват лицата, назначени на длъжност „инспектор“ при ИА“ГИТ“. Нормата на чл.  21 ал. 2 от Устройствения правилник  на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.п равомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика св. Д. се явява да съставя актове при констатиране на административни нарушения.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в едномесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. Дерогирането на нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН не представлява процесуално нарушение, а влияе единствено върху обосноваността на издаденото НП. КАкто в АУАН, така и в НП изрично е посочена датата на извършване на нарушението, а именно 12 .03.2019 г., както и надлежно описание на нарушението, изразяващо в бездействие.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно бе установено, че санкционираното юридическо лице, в качеството на „работодател” не е изпълнило задължението си да изплати своевременно  служителя си П. Н. дължимото възнаграждение за мес. февруари 2019 г. Видно от приобщеното с АНП копие на трудов договор, дружеството-жалбоподател е дължало заплащане на възнаграждението за мес. февруари 2019 г. до 10-то число на мес. март 2019 г. и доколкото 10.03.2019 г. е неработен ден, срокът за изпълнение на цитираното задължение на въззивника е изтекъл в първия работен ден – 11.03.2019 г. С оглед на изложеното именно на 12.03.2019 г. установеното бездействие се явява незаконосъобразно, поради което съдът намира, че правилно АНО е посочил датата на извършване на нарушението.

Правилно е квалифицирано деянието като нарушение на нормата на чл. 128 от КТ според която сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове да да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работниците и служителите.

Видно от приложеното по делото копие на платежно нареждане от 19.04.2019 г. нарушението е незабавно отстранено преди приключване на проверката, което не обуславя несъставомерността на деянието, доколкото забавата в изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждението е реализирана, а единствено обуславя прилагането на нормата на чл. 415в ал.1 от КТ при ангажиране на административно-наказателната отговорност, което е сторено от АНО.

Съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност на деянието. Касае се за обективна отговорност на юридическото лице, при която въпросът за наличието на вина на отговорните длъжностни лица не се изследва.

 

Не са налице предпоставките за малозначителност на деянието по  смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото с извършеното нарушение всякога се засягат правата на работниците и служителите за своевременно материално обезпечение и възмездяване за престираната работна сила.

 

При преценка законосъобразността на издаденото НП обаче, съдът установи че са налице основания за изменение на същото и прилагане нормата на чл. 415в от КТ поради маловажност на извършеното нарушение. Като взе предвид, че по делото  са налични единствено  смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/  съотв. отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 40 /четиридесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдътВодим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03- 011144/02.05.2019 г., съставено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на „С.К.Т.“ЕООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лв., за нарушение на чл. 128 т.1 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ, като намалява административното наказание до сумата от 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА  „С.К.Т.“ЕООД  ДА ЗАПЛАТИ Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. С. сумата от  40/четиридесет/ лева за  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: