РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 136/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 313/2024
г. по описа на РС-Ихтиман е отхвърлена молбата от П. Г. С. от гр. К.
ЕГН ********** действаща лично и като майка и законен
представител на малолетната А.-М. С. против Л. Г. С. от гр. Д. б. ЕГН
********** за защита от домашно насилие. Молителката П. Г. С. е
осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Ихтиман
държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
С определение № 451/23.07.2024 г. е допълнено постановеното
решение в частта за разноските, като П. Г. С. е осъдена да заплати на
Л. Г. С. сумата от 600.00 лева разноски в производството.
Срещу решение № 136/01.07.2024 г., постановено по гр.д. №
313/2024 г. по описа на РС-Ихтиман е подадена въззивна жалба от
молителката в първоинстанционното производство П. Г. С. лично и
1
като законен представител на детето А.-М. Л. С., чрез адв. Б. Г. с
доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В жалбата се излага, че РС-Ихтиман не обсъдил и взел предвид
всички подробно описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН актове
на домашно насилие спрямо нея, извършени от Л. С.. Неправилно
било прието за установено, че страните били във влошени отношения
във връзка с подадена от страна на молителката молба за развод, а
поведението на ответника не можело да се квалифицира като акт на
домашно насилие.
Излага се, че ответникът не успял да проведе успешно
насрещно доказване и не оборил изложеното в декларацията, нито
разколебал нейната доказателствена сила. Чрез разпита на св. П. Д. и
св. Г. Ч. се установило, че нямат наблюдения за отношенията на
страните през месец декември на 2023 г., а св. Ч. знаел само за един
скандал, поради което следвало да се издаде заповед за защита само
на основание приложената декларация. По същество моли молбата й в
лично качество и като майка и законен представител на детето А.-М.
С. срещу ответника Л. С., за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, да бъде уважена.
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е
депозиран писмен отговор от ответника по въззивна жалба Л. Г. С.,
чрез адв. Ц. Т., с който изразява становище за недопустимост, а по
същество неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
молителката не е посочила нито едно доказателство, в подкрепа на
заявените от нея обстоятелства, а ответникът е провел насрещно
доказване, въз основа на което е постановено процесното решение.
Срещу постановеното определение № 451/23.07.2024 г., с което е
допълнено постановеното решение в частта за разноските е
депозирана частна жалба от Л. Г. С. с доводи за неправилност. Излага
се, че без своевременно направено възражение за прекомерност на
адв. хонорар, адвокатското възражение било намалено от 1200 лева на
600 лева. По същество прави искане за присъждане на пълния размер
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1200.00 лева.
В откритото съдебно заседание страните поддържат позициите
2
си заявени във въззивната жалба и частна жалба и оспорват жалбите
на насрещната страна.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивна и частна жалби, съдържащите се в тях
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната и частна жалби са подадени в срок, от легитимирани
с правен интерес от обжалването страни, срещу подлежащи на
оспорване съдебни актове, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
П. Г. С. от гр. К. ЕГН ********** действаща лично и като майка и
законен представител на малолетната А.-М. С., за издаване на заповед
за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от страна на
ответника Л. Г. С. от гр. Д. б. ЕГН ********** и за налагане на мерки
за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата изцяло.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от съпруг или бивш съпруг, както и от възходящ. Не
е спорно, че страните са съпрузи /в процес по развод/, а А.-М. Л. С. е
тяхна дъщеря.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание
3
да се приеме, че спрямо молителите са били извършени конкретни
действия от страна на ответника, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Към молбата за защита П. Г. С. лично и като майка и законен
представител на А.-М. Л. С. е депозирала декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН в хода на производството, в която е посочила, че спрямо нея и
детето са били извършени актове на домашно насилие от Л. Г. С. на
следните дати: 15.12.2023 г., 20.12.2023 г., 23.12.2024 г., 26.12.2023 г.,
30.12.2023 г. /л. 124-125 от делото на РС-Ихтиман/. Изложено е, че на
15.12.2023г. ответникът упражнил психическо насилие спрямо
молителката като я обиждал с думите „Ти си нищожество“, „Ти си
курва“ и „“Вече си безлична“. Освен това на 23.12.2023г. отново бил
осъществен акт на психическо насилие от страна на ответника, който
обиждал молителката с думите „Без мен ти си никоя“, „Ти не си
майка“, „Ти си лека жена“. Сочи се, че няколкократно на паркинга Т-
Маркет в гр. К. ответникът се е качвал в колата на молителката и
заявявал, че не е истинска майка и че му изневерява. Продължавал да
я следи чрез свои познати. Посочени са и други актове на психическо
насилие, осъществени на 26.12.2023 г. и на 30.12.2023 г., при които
ответникът я обиждал с думите „Много си велика, но ще паднеш от
високо, мърло“, „Няма да ти стигнат парите да ми се отплатиш“, „Ти
си скитня“.
С молба от 09.05.2024 г. молителката е представила списък на
допълнителни актове на домашно насилие, извършени след подаване
на исковата молба – на 20.03.2024 г., на 06.04.2024 г., на 02.02.2024 г.,
на 28.02.2024 г., на 07.04.2024 г., на 22.02.2024 г., за които не са
представени никакви доказателства, нито пък декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН.
4
От приетите справки за съдимост е видно, че страните не са
осъждани, а спрямо ответника няма предходни наложени мерки по
реда на ЗЗДН.
От представената по делото преписка на Дирекция „Социално
подпомагане“ - И. се установява, че във връзка с подадена жалба от Л.
С. е била предприета мярка за закрила в семейна среда съгласно чл. 23
ЗЗакрД спрямо детето А.-М. С. със срок на наблюдение 6 месеца. В
приложения доклад за оценка на случая на ДСП-Ихтиман е посочено,
че конфликтните отношения между родителите представляват риск за
въвличането на детето в тях.
По делото са разпитани свидетелите П. К. Д. и св. Г.П. Ч. /баща
на молителката/.
От показанията на св. П. Д. се установява, че познава страните и
има лични наблюдения и за двамата. Посочва, че са добро семейство,
Л. не желаел разтрогване на брака и много страдал. Имало е понякога
разногласия по между им, при които само са се карали. Конкретно за
месец декември 2023 г., свидетелят не знае за проблеми в
отношенията между тях.
Свидетелят Г. Ч. посочва, че в негово присъствие, ответникът
никога не е упражнявал насилие над дъщеря му. Спомня се един
случай, при който между двамата възникнал скандал – след Коледа, но
груби и нецензурни думи не били използвани.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от
молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и
поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на
други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената
сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника
по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени
5
в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и
разколебае нейната доказателствена сила.
Въззивният съд споделя изцяло и препраща към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК,
относно констатацията за липса на извършен акт на домашно насилие
по отношение на молителката в лично качество и по отношение на
детето.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
се установяват твърденията, че детето е било ограничено по някакъв
начин, че е възприело разговорите между родителите си, което се е
отразило на психиката му. В тази връзка съдът кредитира показанията
на свидетеля Г. Ч., според които между родителите възникнал скандал,
по повод съмнения на Л. С., че П. С. има връзка с друг мъж. Детето
било свидетел на скандала, но се опитали да прикрият историята и да
не слуша. Освен това според свидетеля груби и нецензурни думи не
са били употребявани от никоя от страните.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са
последователни и логични, отразяващи лични впечатления.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие
по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН той трябва да е съзнателен и да е извършен с
цел принудително да ограничи личния живот, личната свобода и
личните права на пострадалото лице. Мерките по реда на ЗЗДН имат
административен характер, поради което не следва да се превръщат в
репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона
права. Предвидените в ЗЗДН ограничения биха били оправдани само
при наличие на категорични данни за сериозна опасност от действия, с
които се застрашава или уврежда психическия, физическия и
емоционален интегритет на пострадалия, каквито данни в настоящия
случай не се установяват.
На първо място посоченото в декларацията, че ответникът е
употребявал нецензурни думи не се подкрепя от останалия
доказателствен материал. Независимо от това, че св. Г. Ч. не е
присъствал на конкретно посочените дати, на които се твърди, че е
6
упражнено домашно насилие, от показанията му се установява, че
груби и нецензурни думи не е чувал да се употребяват между
страните. Свидетелят П. Д., който познава добре страните също
твърди, че са добро семейство и проблемите идвали от това, че
ответникът не желаел разтрогване на брака.
В приложения доклад за оценка на случая на ДСП-Ихтиман е
посочено, че конфликтните отношения между родителите
представляват риск за въвличането на детето в тях, което е индиция,
че отношенията между родителите са силно влошени и неминуемо се
отразяват и на емоционалното състояние на детето.
Емоционалното насилие представлява словесна, емоционална
или психологическа травма – напр. редовни заплахи, заплаха с
физическо или сексуално насилие, заплахи за отнемане на дете,
омаловажаване, преследване, забрана за срещи с приятели/роднини и
т.н.
Всички събрани по делото доказателства водят до извод за силно
влошените междуличностни отношения между родителите на детето
А.-М.. Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
предназначението на ЗЗДН е да дава бърза и ефективна защита на
лица, които имат нужда и се намират в риск. В случая причина за
конфликтите между страните е бракоразводен процес и
упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете, които въпроси подлежат на разглеждане и решаване по
специалния ред, предвиден в СК.
Действително по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, която би била достатъчно доказателство единствено когато
по делото няма други събрани доказателства, какъвто случай
настоящият не е. Молителката е следвало да проведе пълно и главно
доказване на твърдените актове на домашно насилие, което не е
сторила.
Предвид това и с оглед на всички събрани доказателства може
да се направи категоричен извод, че Л. С. не е извършил действия на
насилие спрямо молителката и детето на процесните дати.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице
7
условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за
защита и да наложи такива мерки за защита по отношение на Л. С..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
По частната жалба срещу определение № 451/23.07.2024 г., с
което е допълнено постановеното решение в частта за разноските
Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 04.04.2024 г., ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева, които е претендирал да му
бъдат присъдени, съгласно представен списък - л. 135 от делото. РС-
Ихтиман е присъдил половината от този размер, тъй като се е позовал
на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. Районният съд е процедирал
правилно. За осъществена защита по две кумулативно предявени
молби по ЗЗДН, касателно различни актове на домашно насилие
твърдяни от двете молителки, минималното възнаграждение за
производствата по ЗЗДН съгласно чл. 22 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лева, т. е.
минималния размер по двете молби, разгледани в рамките на едно
производство е 1200 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя,
освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-
годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са
поставени под запрещение. В случая молителката А. М. Л. С. е
малолетна, поради което същата не дължи заплащане на разноски за
производството.
За въззивното производство, на ответника по жалба следва да се
присъдят разноски в размер на 575.00 лева, съгласно представен
списък.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката П. Г. С. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер от 12,50 лева.
8
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/01.07.2024 г., постановено
по гр.д. № 313/2024 г. по описа на РС-Ихтиман.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 451/23.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 313/2024 г. по описа на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА П. Г. С. от гр. К. ЕГН ********** да заплати на Л.
Г. С. с ЕГН: ********** от гр. Д. б. сумата от 575.00 разноски по
делото за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Г. С. от гр. К. ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 12,50
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9