Определение по дело №385/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Ю. И ЕФ Д. Б.” -Г.С. против М. Ю. Ю. от с.Р. Л., К-а оБ.и Н. Ш. Р. от с.М., К-а оБ. Ищецът твърди, че на основание сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот с ответниците на 10.02.2006 г. банката предоставила кредит на двамата ответници за 60330.00 лв. От тази сума 54780.00 лв. били отпуснати за покупка на недвижим имот, а останалата сума от 5550.00 лв. – за други разплащания. Заемната сметка била открита на 17.02.2006 г. Във връзка с отпуснатия кредит ответниците сключили два договора- за покупко-продажба на недвижим имот – НА № 61,том І, рег.№ 1173, дело 56//15.02.2006 г. на Нотариус Д.Г. за закупуване на апартамент № 1 в новострояща се сграда в Г.К., У.”Ст.К.” № *,В.А със застроена площ от 118.08 К.м. и НА за учредяване на ипотека № 62, том І, рег.№ 1174, дело № 57/15.02.2006 г. на Нотариус Д.Г. Двата договора представляват неразделна част от договора за кредит от който възниквало облигационно отношение между банката и ответниците. На 06.08.2009 г. между страните бил подписан анекс към договора за кредит – допълнително споразумение към договор за кредит за покупка на недвижим имот и в резултат на преструктуриране на кредита размерът на усвоената главница станал 62735.75 лв. На 29.10.2010г. ищецът получил съобщение изх.№ 18927/28.10.2010 г. по изп.д.№ 218/2008 г.на ЧСИ Р. С., от което се установявало, че ипотекирания от ответниците, като кредитополучатели по описания договор за кредит, посочения по-горе недвижим имот бил изнесен на публична продан и за купувач на имота била обявена С. М. Г. След получаване на продажната цена по проданта на 02.11.2010 г. ЧСИ с Постановление за възлагане на недвижим имот възложил недвижимия имот на купувача. Ответниците не изпълнили задължението си по чл.10.т.9 от договора да уведомят банката за започналото изпълнителното производство. И тъй като с договора за кредит било уговорено/чл.15/ задължение при намаляване на стойността на предоставеното обезпечение, кредитополучателите, при поискване от банката да предоставят друго обезпечение или да намалят задължението си до размер, определен от банката, кредитът станал предсрочно изискуем. За това банката, на основание чл.25 от договора, е изпратила покана за доброволно изпълнение до двамата ответници, като посочила в едноседмичен срок да посочат друго обезпечение или да заплатят предсрочно дължимите от тях суми по договора за кредит общо в размер на 61152.39 лв. главница, 226.54 лв. лихва и сумата от 2446.10 лв.- такса , дължима при предсрочно погасяване на кредита съгласно чл.8,ал.2 от договора. Поканата за допълване на обезпечението или за предсрочно плащане не била изпълнена от ответниците в дадения им банката срок. Затова на основание 18,ал.1,т.2 във вр. с чл.10.т.9 и чл.15 от договора банката обявила кредита за предсрочно изискуем. По силата на предсрочната изискуемост на кредита неиздължената главница била в размер на 61120.69 лв., както и договорна лихва в размер на 169.81 лв. за периода от 18.02.2011 г. до 23.02.2011 г. на основание чл.3 от договора. В изпълнение на чл.19 от договора поради предсрочната изискуемост на договора за кредит, банката подала заявление по реда на чл.418 във вр. с чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен Л. срещу ответниците и по ч.Г.д. № 344/2011 г. по описа на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен Л., с които ответниците били осъдени да заплатят на банката сумата от 61290.50 лв., от които 61120.69 лв. неиздължена главница и 169.81 лв. договорни лихви за периода от 18.02.2011 г. до 23.02.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2011 г. и направените по заповедното производство разноски в размер на 2501.30 лв., от които 1225.81 лв. д.т. и 1275.49 лв. А. възнаграждение. На основание чл. 456.ал.2 от ГПК и издадения изпълнителен Л. банката била присъединен кредитор по образуваното срещу двамата ответници изпълнително дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ Р. С. В резултат на подаденото от ответниците възражение по чл. 414 от ГПК банката подала до съда настоящата искова молба. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците , че им дължи 61290.50 лв. , от които 61120.69 лв. неиздължена главница и 169.81 лв. договорни лихви за периода от 18.02.2011 г. до 23.02.2011 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2011 г. и направените по заповедното производство разноски в размер на 2501.30 лв., от които 1225.81 лв. д.т. и 1275.49 лв. А. възнаграждение , както и разноски по делото в размер на 1225.81 лв. д.т. и 2010.97 лв. А.възнаграждение. В подкрепа на иска представя писмени доказателства.

В писмен отговор на исковата молба двамата ответници твърдят, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Недопустим е защото от представените доказателства са установявало, че редовно са погасявали вноските по кредита, съгласно погасителния план, поради което липсвало правен интерес за ищеца да води настоящото дело. Освен това постановлението за възлагане на имота от 02.11.2010г. не било влезнало в сила, тъй като е обжалвано, образувано е Г.д. № 113/2011 г. по описа на КОС и към момента на отговора няма постановен влязъл в сила съдебен акт, при което производството по настоящото дело следвало бъде спряно и молят съдът да спре настоящото дело до решаване на Г.д. № 113/2010 г. по описа на КОС. По основателността на предявеният иск твърдят , че не е налице виновно поведение от тяхна страна, тъй като ЧСИ не бил изпълнил задължението си по чл.501 ал.1 от ГПК, да уведоми банката преди насрочването на описа и проданта на имота. Счита, че на т¯ва основание не следвало да бъде обявяван кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че оспорват предявеният иск и молят съдът да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес или ако счете, че не е налице просрочване на договора за кредит и не е налице виновно неизпълнение на чл.10,т.9 от договора, да отхвърли предявеният иск и се присъдят разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

По делото не се спори, че срещу ответниците е образувано изп.д. № 218/2008 г. по описа на ЧСИ Р. С., по което ищецът е присъединен кредитор на основание заповед № 717/ 25.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен Л. по ч.Г.д. № 344/2011 г. по описа на КРС за сумата 61290.50 лв., от които 61120.69 лв.- главница, ведно с 169.81 лв.- договорна лихва за периода от 18.02.2011 г. до 23.02.2011г. и законна лихва върху главницата от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2501.30 лв. разноски по делото, от които 1225.81 лв. д.т. и 1275.49 лв. възнаграждение за адвокат. След получаване на покана за доброволно изпълнение двамата ответници са подали възражение по чл.414 от ГПК и в едномесечния срок, с оглед указанията на съда, в КОС е образувано настоящото дело с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване на вземането.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че облигационната връзка между страните е създадена по сключен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 7485/ 10.02.2006 г. На основание този договор на ответниците е предоставен кредит в размер на 60330.00 лв., от които 54780.00 лв. за закупуване на недвижим имот – А.№ 1 находящ се в новострояща се сграда в Г. К., У.”Ст.К.” № * и 5550.00 лв. за други разплащания. С НА за продажба на недвижим имот № 61,том І, рег.№ 1173, дело № 56/ 15.02.2006 г. на Нотариус Д.Г. ответниците са закупили посочения по-горе недвижим имот и с НА за учредяване на договорна ипотека № 62, том І, рег. № 1174, дело № 5715.02.2006 г. на Нотариус Д.Г. ищеца е предоставил на двамата ответници кредит в размер общо на 60330.00 лв. и е учредена ипотека в полза на ищеца върху посочения по-горе апартамент. Договорната ипотека е вписана в Служба по вписванията – К.. На 06.08.2009 г. страните са подписали допълнително споразумение към договор за кредит за покупка на недвижим имот и размера на кредита е 61735.75 лв. Със съобщение изх.№ 18927/28.10.2010 г. по изп.д.№ 218/2008 г. ЧСИ Р. С. уведомил ищеца за публичната продан на ипотекирания имот и че за купувач на имота е обавен С. М. Г. и на 2.11.2010 г. е издадено Постановление за възлагане на имота на същото лице. С покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост от 07.02.2011 г. ищеца е уведомил двамата ответници за полученото от ЧСИ съобщение на 29.10 2010 г., като ипотекарен кредитор, за проведената публична продан на недвижимия имот, предоставен като обезпечение по договора за кредит и обявения купувач; за неизпълнение на задължението им по чл.10.т.9 от договора за това, че ищеца не е информиран писмено за образуваното изпълнително дело; за това, че съгласно чл.15 от договора при намаляване стойността на обезпечението кредитополучателите/ответниците/ при поискване от банката да предоставят друго обезпечение или да намалят задължението до размер, определен от банката, ако това не бъде направено в определен срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем; определен е едноседмичен срок двамата ответници да представят годно обезпечение за получения кредит или да заплатят предсрочно дължимите суми в размер общо на 61152.39 лв. - главница, и 226.54 лв.- лихва и 2446.10 лв.- такса , дължима при предсрочно погасяване на кредита съгласно чл.8,ал.2 от договора; на основание чл.18,ал.1,пр.2 във вр. с чл.15 от договора двамата ответници са уведомени,че предсрочната изискуемост на пълния размер на кредита настъпва след изтичане на седмодневния срок; уведмени са и за възможността за започване на заповедно производство за събиране на целия, обявен за предсрочно изискуем кредит и принудителното събиране на вземането. Поканата за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита следва да се счита за получена от ответниците на 07.02.2011 г. на основание чл.10,т. 8 от договора, тъй като обратната разписка е върната на ищеца със забележка, че на посочения адрес с.Р. Л., К-а оБ. ответника М. Ю. Ю. не живее отдавна, а за Н. Ш. Р., че живее в чужбина. Или двамата ответници Ýе са изпълнили изискванията на разпоредбата на чл.10,т.8 от договора, съгласно която кредитополучателите са се задължили да информират за всяка промяна на данните, предоставени на банката при сключването на договора.

От доказателствата на ответниците- справка за движението по сметка се установява, че кредита е обслужван редовно.

Съдебно-счетоводната експертиза установява, че към 23.02.2011 г. главницата по кредита е 61120.69 лв. и дължимата лихва е в размер на 169.81 лв. От приложените справки се установява, че за 2006 г., 2007 г., 2008 г. кредита е редовно обслужван и няма просрочени вноски. През 2009 г. кредита е преоформен и е променена главницата и лихвата и е редовно обслужван. За 2010 г. кредита е редовно обслужван и няма просрочени вноски , за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. кредита е редовно обслужван и няма просрочени вноски. От усвояването на кредита от 17.02.2006 г. до 16.03.2011 г. кредита е обслужван редовно и няма просрочени вноски. В съдебно заседание в.л. заявява, че в съобразителната част на заключението е посочено, че банката няма претенции към кредитополучателите , тъй като вземането е погасено с превода на ЧСИ на 02.08.2011 г. за сумата от 61120 лв. и лихва в размер на 169.81 лв. На основание допълнителното споразумение , подписано през м. август 2009 г. главницата се е увеличила от 60300.00 лв. на 61120.00 лв.поради натрупани пропуснати вноски, защото банката дава на кредитополучателите намален лихвен процент за определен срок.

Въз основа на тези факти съдът приема следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК след проведено заповедно производство по чл.410 от ГПК. В това производство в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което правото му на вземане е възникнало, а в тежест на ответника да докаже възраженията си срещу правото на ищеца. По делото се установява, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот. С подписването на договора ответниците са поели задължение, както да изплащат редовно погасителните вноски, така и да информират ищеца за образуваното срещу тях изпълнително производство с предмет недвижимия имот предоставен като обезпечение по договора/чл.10,т.9 от договора/. Страните не спорят, че срещу ответниците е образувано изпълнително дело № 218/2008 г. по описа на ЧСИ и същия е уведомил ищеца с писмо от 28.10.2010 г. за проведената публична продан на недвижимия имот, собственост на ответниците, който е послужил за обезпечение на вземането от банката, както и обявеният за купувач на имота. Ответниците не оспорват факта, че за неизпълнение на задълженията по чл. 10,т.9 във вр. с чл.15 във вр. с чл.18,ал.1 от договора са поканени от ищеца в едноседмичен срок, от получаване на поканата, поради намаляване на обезпечението, да посочат друго годно обезпечение за получения кредит или да заплатят предсрочно всички дължими от тях суми по договора за кредит,и, че не са упражнили правата си в определения срок и ищеца е обявил кредита за предсрочно изискуем. Така на основание чл.19 от договора в КРС от ищеца е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.По повод възражение на ответниците ищеца по чл.414 от ГПК ищеца е упражнил в срок правото си да предяви иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК.

При тези данни съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Обстоятелството, че сумата по договора за кредит е погасена от ответниците не влияе на допустимостта и основателността на иска, тъй като искът относно вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или от този момент настъпват процесуалноправните и материалноправните последици от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на заявлението вземането на ищеца е съществувало. С оглед на тези съображения следва съдът да признае за установено по отношение на ответниците за дължимостта към ищеца солидарно на сумата от 61120.69 лв.- главница, договорна лихва в размер на 169.81 лв. за периода от 18.02.201 г. до 23.02.2011 г., законната лихва върху главницата считано от 25.02.2011 г. до окончателното й изплащане, разноски по заповедното производство в размер на 2501.30 лв., от които 1225.81 лв. д.т. и 1275.49 лв. адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото в тежест на ответниците са направените по делото разноски от ищеца в размер на 3316.78 лв., от които д.т. -1225.81 лв., адвокатско възнаграждение – 2010.97 лв. и 80.00 лв. -хонорар за в.л.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Ю. Ю. с ЕГН * от с.Р. Л., У. В. К.” № 19, К-а оБ. и Н. Ш. Р. с ЕГН * от с.М., М.”П.”* ,К- а оБ. , на основание чл.422 от ГПК, че дължат солидарно на „Ю. И ЕФ Д. Б.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.С., Б.”Ц. О.” № *, Ч. пълномощника А. С. З.- САК , със съдебен адрес Г.С. , У. „Х. К.” № *,.*,А.* по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 7485/ 10.02.2006 г. сумата 61120.69 лв. - главница, договорна лихва в размер на 169.81 лв. за периода от 18.02.201 г. до 23.02.2011 г., законната лихва върху главницата считано от 25.02.2011 г. до окончателното й изплащане, разноски по заповедното производство по ч.Г.д. № 344/2011 г. по описа на КРС в размер общо на 2501.30 лв., от които 1225.81 лв. д.т. и 1275.49 лв. адвокатско възнаграждение.

Осъжда М. Ю. Ю. с ЕГН * от с.Р. Л., У. В. К.” № *, К-а оБ. и Н. Ш. Р. с ЕГН * от с.М., М.”П.”*, К- а оБ. да заплатят на „Ю. И ЕФ Д. Б.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.С. , Б.”Ц. О.” № *, Ч. пълномощника А. С. З.- САК , със съдебен адрес Г.С. , У. „Х. К.” № *,.1,А.* разноски по делото в размер на 3316.78 лв., от които д.т. -1225.81 лв. , адвокатско възнаграждение – 2010.97 лв. и 80.00 лв. хонорар за в.л.

Решението може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му.

Председател: