Решение по дело №8/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                       /25.09.2020 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 08.09.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3876 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени от П.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***2, чрез адв.Е.С., ВАК, Съдебен адрес:***, офис №7, против К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144  от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лева, с падеж 5-то число на текущия месец, считано от предявяване на исковата молба -02.01.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, както и иск с правно основание чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за минало време за периода от 09.11.2019г. до 02.01.2020г. в размер на по 350 лева месечно.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск, чрез прецизиране на периодите на исковите претенции, като се приема, че исковите претенции за минало време са за периода от 09.11.2019 г. до 02.01.2020 г. в размер на 350 лв. месечно, както и искова претенция за бъдещ период от датата на депозиране на исковата молба 02.01.2020 г. до 31.05.2020 г. в размер на 350 лв. с описания падеж, пето число на месеца. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.

Ищцата излага, че ответникът е неин баща. Твърди, че към настоящия момент е навършила пълнолетие, но продължава средното си образованието си в редовна форма на обучение във Варненската търговска гимназия „****“. Твърди, че по силата на влязло в з.с. решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС но гр.д. № 14484/2016г., XXVI състав, ответникът К.Б.Т. се е съгласил /като е одобрена между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да заплаща на дъщеря си П. месечна издръжка в размер на 220лв.. считано от 30.05.2017г.. чрез майката и законен представител на ищцата -****до отпадане на законовото основание за това. Посочва, че не разполага с имущество и доходи, от които да се издържа, а средствата необходими за обучението и и за живот са се увеличили, като й предстои и абитуриентски бал. Излага, че ответникът е собственик на няколко недвижими имота и лек автомобил и трудовото му възнаграждение е достатъчна, за да заплаща претендираната от нея издръжка. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди претендираната издръжка за срок от навършване на пълнолетие до предявяване на исковата претенция, предвид неосигуряването на такава от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.Б.Т., чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е баща на ищцата, както и че същата продължава обучението си. Твърди, че на практика жилището, в което живее ищцата с майка си е придобито от родителите в режим на СИО и в момента е предмет на исково производство с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 34 от ЗС. Заявява, че предвид здравословното му състояние, получаваното от него трудово възнаграждение не е достатъчно, за да заплаща без затруднение претендираната издръжка. Твърди, че макар да е собственик на описаните в ИМ имоти, поради негодност за обитаване, в момента живее на квартира. Твърди, че заплаща месечни вноски по изтеглен по време на брака ипотечен кредит. Твърди, че майката на ищцата получава месечен доход от 2000 евро. Твърди, че е заплатил издръжка за м.11 и 12 2019г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени следните писмени доказателства: удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 769 от *** г., удостоверение № 61 от 21.11.2019 г., НА за покупко-продажба № 104, от 2006 г., НА № 81 от 2007 г., постановление за възстановяване на недвижим имот от 07.04.2014 г., свидетелство за регистрация на МПС част І, извлечение от официалния сайт на НСИ, Съобщение от ЧСИ - Захари Димитров; 2 бр. платежни нареждания за заплащане на издръжка; Медицински доклад на отделение по Неврохирургия; Доклад от Неврохирургия; Амбулаторен лист № 001161 от 22.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 002663 от 27.10.2017 г.; Диагностично-консултативен център № 4729 от 16.11.2017 г.; Болничен лист № Е20176037311; Болничен лист № Е20171657080; Образна диагностика № 3987 от 03.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 001210 от 21.10.2017 г.; Епикриза от МБАЛ „Св. Марина" ЕАД; Амбулаторен лист № 000506 от 16.05.2019г.;Болничен лист № Е20181732740; Болничен лист № Е20180617391; Болничен лист № Е20180159872; Болничен лист № Е20176469366; Болничен лист № Е20181283199; Болничен лист № Е20181283198; Амбулаторен лист № 000499 от 27.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 001210 от 31.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 001266 от 16.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000719 от 19.12.2017 г.; Амбулаторен лист № 002128 от 20.12.2017 г.; Амбулаторен лист № 001161 от 22.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 000051 от 16.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000062 от 17.01.2018 г.; Амбулаторен лист № 000169 от 13.02.2018 г.; Изследване от 16.05.2019 г.;Експертно решение № 1854/08.05.2018г., служебна бележка № 37/2019 г. от 12.12.2019 г. от English Academy – Варна, фискална касова бележка, за сумата от 200 лв. и фискален бон от 13.06.2020 г., фактура № 1 от 13.06.2020 г. и фискален бон от същата дата за сумата от 1223.10 лв.

Не се спори от страните, а и от приложеното по дело Удостоверение за раждане, издадено на 18.01.2017г. от Община Варна се установява, че  баща на ищцата П.К.Б., е ответникът К.Б.Т..

Видно от Удостоверение №61/21.11.2019г. от Варненска търговска гимназия „****“, през учебната 2019/2020г. ищцата е записана като ученик в дневна форма на обучение в 12 клас и се е дипломирала на 26.06.2020г..

С влязло в сила Решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС по гр.д. № 14484/2016г., XXVI състав, ответникът К.Б.Т. се с съгласил /като е одобрена между страните съдебна спогодба па осн.чл.234, ал.1 ГПК в този смисъл/, да заплаща на дъщеря си П. месечна издръжка в размер на 220лв., считано от 30.05.2017г.. чрез майката и законен представител на ищцата -****до отпадане на законовото основание за това.

Със същото Решение съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се  в гр. Варна, ж.к.. „****на майката на ищцата - ****с ЕГН **********, като имота е съсобствен на родители й. Безспорно е, че ищцата обитава това жилище.

Установява се, че родителите й са съсобственици и на друго жилище, а именно апартамент №3 в същата жилищна сграда.

Установява се, че ответникът е собственик на лек автомобил, който към момента на предявяване на исковата молба е на възраст от 25 години.

Установява се, че по време на брака, баща й е придобил собственост върху гараж, в който след прекратяване на брака отново са съсобственици в майката на ищцата.

 По делото са приложени множество медицински документи и болнични листове, удостоверяващи получени от ответника множество травми на 17.10.2017г. и тяхното лечение

По делото липсват доказателства за полаган от ответника труд, но самия той заявява, че получава месечно възнаграждение в размер на 700лв., но поради настъпила трудова злополука изпитва затруднения при изпълнение на задълженията си

По делото не бяха представени доказателства, удостоверяващи възможността ищцата да разполага с имущество, от които да се издържа, или да получава други доходи, които да й позволяват да се издържа сама.

В проведено открито съдебно заседание в полза на ищцата бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпита на св. Искра Костадинова Симеонова/без родство и дела със страните/. Св.Симеонова заявява, че познава ищцата от дете, а с майка й са приятелки от детската градина. Твърди, че ищцата е ученик в 12-ти клас и смятала след като завърши да кандидатства в Софийски университет. Знаела, че ищцата посещава частни уроци, за които заплащала. Заедно избирали тоалета й за предстоящ абитуриентски бал, като пари за роклята изпратила майка й от чужбина-Австрия, където работела. Заявява, че не знае къде живее ответника, но знае, че апартамента, който обитава ищцата е на родителите й.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 и чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на ищцата месечна издръжка за минало време в периода от 09.11.2019г. до 02.01.2020г. размер на 350 лева месечно, както и да заплаща занапред издръжка в същия размер до 31.05.2020г.

Основателността на иска по чл. 144 СК обуславя наличието на следните предпоставки: настъпване на пълнолетие на правоимащото лице, редовна форма на обучение на ищеца в средно или висше учебно заведение, невъзможност за ищеца да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и възможност на родителя, от когото се иска издръжка да дава такава без особено затруднение.

В тежест на ищеца е да установи наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата му претенция, а при изложените в отговора твърдения в тежест на ответника е да установи, че ищецът може да се издържа от доходите и имуществото си.

От събраните доказателства по делото се установява, че ищцата е навършила осемнадесет годишна възраст, както и че към датата на подаване на исковата молба продължава образованието се във Варненската търговска гимназия „****“- дневна форма на обучение.

Не бе установено ищцата да разполага с недвижима собственост, както и движимо имущество на значителна стойност, или банкови влогове, като не са налице данни да притежава имущество, от което би могла да реализира доходи. Нормата, обективирана в чл. 144 СК, защитава интереса на учащите пълнолетни деца без оглед на тяхната принципната възможност за полагане на труд, а предвид конкретната им способност да се издържат от доходите и имуществото си, както и с оглед възможностите на техния родител – факти, които правят задължението за издръжка условно.

Според задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

За да бъде уважена претенцията по чл.144 СК е необходимо да се докаже, че родителят притежава средства над собствената си издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства за пълнолетното правоимащо лице. Преценката в този смисъл е обективна и конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Доказателства за доходите на майката не са представени по делото. Безспорно между страните е и обстоятелството, че майката към момента живее и работи в Австрия, но липсват доказателства за размера на получавания от нея доход. Доколкото липсват доказателства някой от родителите да полага непосредствени грижи за ищцата, доколкото явно и двамата не живеят постоянно с нея, то следва и двамата да понесат равна отговорност за издръжката й. Безспорно е, че двамата родители са съсобственици на цитираните от ищцата недвижими имоти, както и че тя живее в един от тези имоти, без да заплаща месечен наем.

Безспорно е, че с Решение № 2197/30.05.2017г. на ВРС но гр.д. № 14484/2016г., XXVI състав, ответникът К.Б.Т. е бил задължен да заплаща в полза на ищцата месечна издръжка в размер на 220лв., считано до 09.11.2019г.

Съдът приема за безспорно, че ответника е получил тежки травматични увреждания, вследствие трудова злополука през 2017г. и към настоящия момент продължава с лечението си.

Според изявление на ответника, той получава месечен доход от 700лв., като страните не ангажираха доказателства за друг размер на дохода.

Настоящият съдебен състав, като съобрази възрастта на ищцата и нейните нужди с оглед обстоятелството, че в релевантия период е била ученик в дневна форма на обучение счита, че базова издръжка от 400 лв. месечно би била достатъчна за покриване на същите, която следва да се поеме поравно от двамата родители. Съдът приема, че не са налице каквито и да са доказателства за драстична промяна нуждите на ученичката П.Б., водещи до необходимост от по-голям размер на издръжка. Следва да се отчете и, че издръжката на пълнолетното лице се дължи и от двамата родители, още повече, че липсват доказателства някой от родителите да полага непосредствени грижи за нея. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителите. От събраните доказателства се установява, че ответникът реализира средномесечен доход от трудово възнаграждение в размер на 700 лева. Същият няма задължение за заплащане на издръжка към други лица, т.е. ответникът разполага със средства, които са достатъчни за задоволяване на ежедневните нужди и други разходи.

Неоснователно е възражението на ответника, според което същият не би могъл да предоставя исканата издръжка без особени затруднения. Не бяха представени доказателства за твърденията му, че живее под наем, както и че заплаща вноски по кредит. Последното предполага родителят да не притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

При отчитане на горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата на навършилата пълнолетие и учаща негова дъщеря, настоящата инстанция намира, че сумата от 200 лв. месечно би била най-подходяща с оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 СК.

Претенцията за издръжка над тази сума е неоправдано висока, с оглед нуждите на ищцата и оставащия срок на обучение /към момента на устните състезания ищцата е завършила средното си образование и липсват доказателства да продължава образованието си във висше учебно заведение/, като следва да се отчете и обстоятелството, че издръжката на пълнолетно лице не цели да покрие всичките му разходи и не е абсолютна (като издръжката на непълнолетно лице), а се дава с оглед идеята за подпомагане от страна на родителя на учащото дете, което е затруднено да реализира самостоятелно доходи. Следва да се съблюдават и възможностите на родителя, с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Претенцията към ответника за заплащане на 350 лв. месечно не отговаря на горните критерии, поради което се налага редуцирането и́. Съдът е служебно запознат, че в Районен съд Варна е образувано гражданско дело №15512/2017г., водено между родителите на ищцата, за делба на съсобствено имущество, поради което ответникът не може свободно да ползва сочените от ищцата имоти.

Доколкото по делото липсват доказателства, а и не се спори между страните, че ответникът не е заплащал издръжка за минал период, през който ищцата е била ученик, съдът намира, че претенцията по чл. 149 СК е основателна до размера от 353 лева, за периода 09.11.2019 г. – 02.01.2020 г.

 

 

 

 

И двете страни са отправили искане за присъждане на разноски. Предвид наличие и на уважена, и на отхвърлена част, съдът приема, че се следват разноски и на двете страни.

Ищцата претендира разноски в общ размер от 405лв., в това число 25лв.-ДТ и 380лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането му за присъждане на разноски за оттеглената част на претенцията, доколкото на практика с определяне на начален и краен период на иска, не се променя неговата цена, а в същото време това ползва ответника, доколкото той дължи по-малък размер на държавна такса върху уважения размер на иска, който се изчислява като 4% от цената на конкретната претенция за определения период, а не като 4% върху присъдената издръжка, върху тригодишните платежи. Съдът приема, че доколкото чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на дължимото възнаграждение е 300лв., а в случая са предявени 2 самостоятелни искови претенции, не е налице прекомерност на възнаграждението. Предвид изхода на делото, следва ответника да репарира на ищцата сума в размер на 233,18 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

Ответникът също е отправил искане и представил доказателства за сторени разноски, поради което предвид наличие на отхвърлена част, следва да му бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част. Ответникът  претендира репариране на сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение. Ищцата релевира доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че доколкото чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на дължимото възнаграждение е 300лв., а в случая са предявени 2 самостоятелни искови претенции, не е налице прекомерност на възнаграждението. Предвид изхода на делото, следва ответника да репарира на ищцата сума в размер на 212,13 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 

 

 

Тъй като предявеният иск е уважен в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер на сумата 120 лв., на осн. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

 

 

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И: 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: ***, да заплати на П.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***00/хиляда/лева, представлаваща общ размер на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 02.01.2020 г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 144 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 лв. до 350 лв.

 

 

 

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: ***, да заплати на П.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***2 сумата от 353/триста петдесет и три/лева, представляваща издръжка за минал период от 09.11.2019 г. до 02.01.2020 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 353 лв. до 600 лв.

 

 

 

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: ***, да заплати на П.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***2 сумата от 233,18 лева, представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 120 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***2, да заплати на К.Б.Т., ЕГН**********. с адрес: *** сумата от 212,13 лева, представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 

 

 

Решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: