Р
Е Ш
Е Н И Е
№
55
Град Пловдив, 16 януари 2017 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2891 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.268 ДОПК.
Образувано е по жалба на Б.Т.К. ***
против решение № 304 от 25.10.2016 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с
което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Б.К. срещу
разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх.№ С160026-104-0000116 от
07.06.2016 г. и отказана отмяната на изпълнителните действия – запор, опис и
провеждане на търг на 14.10.2016 г. за багер „Хидромек 102В1“, с рег.№ Х04586ВК
и рама 35В112687.
Според жалбоподателя решението е
неправилно, защото противоречи на закона. Твърди, че в качеството си на
съсобственик на вещта е представил достатъчно писмени доказателства, които
задължават административния орган да спре изпълнителното производство.
Обстоятелството, че длъжникът не е направил възражения при извършването на
описа, не може да бъде противопоставено на жалбоподателя. Твърди, че жалбата
против действията на публичния изпълнител е подадена веднага след узнаването,
доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за тяхното извършване. Иска се
отмяна на обжалваното решение.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно
за нея, и в срока по чл.197, ал.2 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 26РД-11-984 от
08.11.2012 г. е наложен запор върху багер „Хидромек 102В1“, с рег.№ Х04586ВК и
рама 35В112687, собственост на длъжника „Сидма-91“ ООД, вписан в Централния
регистър на особените залози на 20.11.2012 г. На 27.01.2016 г. от публичния
изпълнител е извършен опис на движими вещи, между които е и процесният багер. С
разпореждане с изх.№ С160026-104-0000116 от 07.06.2016 г. публичният изпълнител
е определил окончателната оценка за описаните вещи, съответно и окончателната
оценка за багера в размер на 50 000 лева. Проведени са три тайни търга,
последният от които на 14.10.2016 г., за което е съставен протокол с изх.№
С160026-102-000868 от 14.10.2016 г. Видно от протокола, багерът не е бил
продаден поради липса на валидни предложения.
С жалба с вх.№ 94-00-8727 от 13.10.2016 г. жалбоподателят Б.К. е оспорил
извършените от публичния изпълнител действия – запор, опис, оценка и провеждане
на търг на 14.10.2016 г. за багер „Хидромек 102В1“, с рег.№ Х04586ВК и рама
35В112687, и е поискал тяхната отмяна в качеството си на собственик на 1/2 идеална
част от багера. Към жалбата са приложени предварителен договор за
покупко-продажба от 08.10.2007 г. и споразумение към него от 25.11.2010 г.
С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП е оставил без
разглеждане като недопустима жалбата на Б.К. срещу разпореждане за определяне
на окончателна оценка с изх.№ С160026-104-0000116 от 07.06.2016 г. и отказал
отмяната на изпълнителните действия – запор, опис и провеждане на търг на
14.10.2016 г. за багер „Хидромек 102В1“, с рег.№ Х04586ВК и рама 35В112687,
като е приел, че редът по чл.266-267 ДОПК е приложим само при безспорно доказано
право на собственост на съсобственика недлъжник преди започване на
принудителното изпълнение, какъвто не е настоящия случай.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не
са налице основания за неговата отмяна. Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, при правилно приложение на закона, при спазване на
процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се гарантират
максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на публични
задължения, чийто предполагаем размер е установен в хода на започнала ревизия.
Обоснован и правилен е изводът
на териториалния директор, че жалбоподателят не се е легитимирал като съсобственик
на вещта, срещу която е насочено принудителното изпълнение. Представеният предварителен
договор за покупко-продажба от 08.10.2007 г. и споразумението към него от
25.11.2010 г. не обосновават друг извод. На първо място, договорът от
08.10.2007 г. няма предмет, доколкото към тази дата продавачът не е бил
собственик на продаваната вещ, съответно не е могъл да продаде вещ, която не е
включена в патримониума му с оглед правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава, т.е., договорът е нищожен по силата на чл.26,
ал.2 ЗЗД. Нищожността на договора настъпва по право и всеки може да се позове
на нея, включително органите по приходите и публичните изпълнители. На второ
място, евентуално споразумението от 25.11.2010 г. (когато купувачът вече е
станал собственик на вещта) би могло да се счита за договор за
покупко-продажба, който обаче не е сключен в предвидената от закона форма на
писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, поради което не
може да породи целените с него правни действия. Т.е., от съвкупната преценка на
представените писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят не е съсобственик на процесния багер.
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че жалбата му спира изпълнението с оглед нормата
на чл.266, ал.4 ДОПК, тъй като не са налице предпоставките на цитираната правна
норма – жалбоподателят не е удостоверил с годни писмени доказателства
самостоятелните си права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение. За да настъпи правният ефект от определено нормативно закрепено
правило, следва да се осъществят предпоставките, заложени в неговата хипотеза.
Тази преценка се извършва от съответните административни органи или съда в
зависимост от фазата на производството и в този смисъл напълно необосновано и
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган е
излязъл извън пределите на своята компетентност, като е направил тълкуване на
волята на страните по граждански договор. Органът е изследвал представените му
писмени доказателства единствено с цел установяване притежаването на право на
собственост, което е в неговите правомощия. Доколкото в настоящия случай
предпоставките на хипотезата на чл.266, ал.4 ДОПК не са се осъществили, жалбата
на Б.К. не може да доведе до спиране на действията по принудителното
изпълнение.
Жалбоподателят не е вписан като
собственик в регистрационния талон на багера, поради което за публичния
изпълнител не е съществувало задължение да го уведомява за предприемането и
извършването на действията по принудителното изпълнение. Съответно обоснован и правилен
е изводът на териториалния директор, че жалбоподателят не може да претендира
права по чл.258, ал.1 ДОПК.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на административния орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 500 лева
на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.268 ДОПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Т.К., ЕГН **********,***, против решение № 304 от
25.10.2016 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без
разглеждане като недопустима жалбата на Б.К. срещу разпореждане за определяне
на окончателна оценка с изх.№ С160026-104-0000116 от 07.06.2016 г. и отказана
отмяната на изпълнителните действия – запор, опис и провеждане на търг на
14.10.2016 г. за багер „Хидромек 102В1“, с рег.№ Х04586ВК и рама 35В112687.
ОСЪЖДА Б.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на Териториална
дирекция Пловдив на НАП сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: