Определение по дело №2447/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Д. Д. К. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000301/07.10.2024 г., издадена от Началника на І РУ при ОД на МВР – Варна, с която на К. на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на принудителната мярка. Искането за спиране е мотивирано с обстоятелството, че К. работи като таксиметров шофьор и отнемането на свидетелството за управление на МПС го поставя в обективна невъзможност да извършва таксиметрова дейност, лишава го от конституционно гарантираното право на труд и от финансови средства и така му причинява значителна и трудно поправима вреда. Като доказателство за това е представено удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № 1015500/20.02.2023 г., издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

След запознаване с твърденията в жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт, съдът намира, че искането е подадено от надлежна страна – адресат на обжалваната заповед, и в рамките на висящо производство по обжалване съобразно изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на обжалваната принудителна административна мярка е предвидено в правната норма – чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.

В случаите, когато в изключение на общите правила и принципи на административното право по силата на самата правна норма законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт преди влизането му в сила, това е обосновано със защитата на особено важни обществени интереси.

Чл. 166, ал. 4 от АПК допуска възможността предварителното изпълнение на административен акт по силата на закона да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Според чл. 166, ал. 2 от АПК жалбоподателят може при всяко положение на делото до влизането в сила на решението да поиска, а съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Съобразно правилата за разпределение на тежестта на доказване, жалбоподателят следва да докаже наличието на такива обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди или засягането на особено важни негови интереси, които да имат превес над обществения интерес от предварителното изпълнение.

В случая няма твърдения за конкретните вреди от предварителното изпълнение, нито тяхното заявяване като вид и размер. Не са доказани и твърденията на жалбоподателя, че извършва таксиметрова дейност и че тази дейност е единствен източник на доходи за него. Представеното удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил може да бъде прието като доказателство само за това, че К. отговаря на изискванията по чл. 18 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Предвид това не може да се направи еднозначен извод нито че от предварителното изпълнение ще настъпят вреди, нито че тези вреди са значителни и трудно поправими до степен, надхвърляща обществения интерес от осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез преустановяване на възможността за управление на МПС от водачи, за които е установено, че управляват МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, до решаване на въпроса за отговорността им.

По гореизложените съображения, съдът

Отхвърля искането на Д. Д. К. от гр. Варна, [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000301/07.10.2024 г., издадена от Началника на І РУ при ОД на МВР – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.