Решение по дело №5164/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,29.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VIІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.03.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5164 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от С.Г.М. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Л.В. ***,против ”АПС Бета ***”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.бул.”***”№***, представлявано от управителите П.Р.и Д.М.,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди,че против него били издадени 4 бр. заповеди за изпълнение на парично задължение и изп. листове,въз основа на които през годините назад били образувани изп. дела,понастоящем-изп. дело №480/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..

По ч.гр. дело №1629/2008 г. на ВРС били издадени заповед за изпълнение от 08.10.2008 г. и изп. лист от 09.10.2008 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД за 1 390.39 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 16.05.2008 г.,ведно със законна лихва и разноски.

По ч.гр. дело №1617/2008 г. на ВРС били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 13.10.2008 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.за 6 022.31 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 16.05.2008 г., ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадените изп. листове било образувано изп. дело №534/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което били събрани суми в общ размер на 2 184.20 лв.,от които 1 901 лв. били изплатени на взискателя.Последната сума била постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие бил опис на движими вещи от 22.06.2011 г.,несъстоял се поради неосигурен достъп до жилището.Изп. дело било прекратено на 29.09.2015 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.С изплатените на взискателя суми били погасени частично задълженията за разноски по изп. дело и за законна лихва.

Впоследствие/на 07.03.2016 г./,на основание издадените изп. листове било образувано изп. дело №412/ 2016 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело единствено било изготвено запорно съобщение до работодателя на ищеца,което не било връчено.Суми не били събрани.Изп. дело било прекратено на 05.07.2018 г.,също на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

По ч.гр. дело №2384/2008 г. на ВРС били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 16.01.2009 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.за 543.14 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 17.08.2008 г., ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадения изп. лист на 14.02.2012 г. било образувано изп. дело №251/2012 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което били събрани суми в общ размер на 167 лв.,от които 123 лв. били изплатени на взискателя.Последната сума била постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие бил опис на движими вещи от 13.03.2012 г., несъстоял се поради неоткриване на длъжника на адреса. Изп. дело било прекратено на 12.12.2016 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.С изплатените на взискателя суми били погасени частично задълженията за разноски по изп. дело и за законна лихва.

По ч.гр. дело №127/2009 г. на ВРС били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 26.01.2009 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.за 1 000 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 17.08.2008 г., ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадения изп. лист на 27.12.2011 г. било образувано изп. дело №1851/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което били събрани суми в общ размер на 307.80 лв.,от които 254.80 лв. били изплатени на взискателя.Последната сума била постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие бил опис на движими вещи от 01.02.2012 г., несъстоял се поради неоткриване на длъжника на адреса. Изп. дело било прекратено на 07.12.2016 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.С изплатените на взискателя суми били погасени частично задълженията за разноски по изп. дело и за законна лихва.

На 13.07.2018 г. било образувано изп. дело №480/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,по молба на ответника,като частен правоприемник на кредитора ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С./договор за цесия от 23.02.2015 г./,въз основа на четирите издадени изп. листове.По изп. дело било изготвено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,получавано от ”Билла ***”ЕООД.Това било единственото принудително действие,суми не били постъпвали.Изготвена и връчена е била и покана за доброволно изпълнение,в която било посочено общо задължение от 8 955.84 лв. главница и 358.26 лв. неолихвяема сума/разноските по изп. листове/, законната лихва и разноските в производството.

Доколкото исковете по записа на заповед против издателя му се погасявали с 3 г. давност,задълженията по изп. листове били погасени по давност/давността била изтекла на 05.10.2015 г.,предвид последното прекъсващо давността действие-налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 05.10.2012 г./.

Искането е да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите по изп. листове/определена главница, определяема законна лихва и определени разноски/,общо определени 9 314.10 лв..

В срока за отговор,от ответника не е постъпил такъв.

    Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

По ч.гр. дело №1617/2008 г. на ВРС са били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 13.10.2008 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.против ищеца за 6 022.31 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 16.05.2008 г.,ведно със законна лихва и разноски.

По ч.гр. дело №1629/2008 г. на ВРС са били издадени заповед за изпълнение от 08.10.2008 г. и изп. лист от 09.10.2008 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД против ищеца за 1 390.39 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 16.05.2008 г.,ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадените изп. листове е било образувано изп. дело №534/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което са били събрани суми в общ размер на 2 184.20 лв.,от които 1 901 лв. са били изплатени на взискателя. Последната сума е постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие е бил опис на движими вещи от 22.06.2011 г.,който не се е състоял се поради неосигурен достъп до жилището.Изп. дело е било прекратено на 29.09.2015 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение на стр.63/.

На 07.03.2016 г. на основание издадените изп. листове е било образувано и изп. дело №412/2016 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело единствено е било изготвено запорно съобщение до работодателя на ищеца,което не е било връчено.Суми не са били събрани. Изп. дело е било прекратено на 05.07.2018 г.,също на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение на стр.32/.

По ч.гр. дело №2384/2008 г. на ВРС са били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 16.01.2009 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.против ищеца за 543.14 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 17.08.2008 г.,ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадения изп. лист на 14.02.2012 г. е било образувано изп. дело №251/2012 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което са били събрани суми в общ размер на 167 лв.,от които 123 лв. са били изплатени на взискателя.Последната сума е постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие е бил опис на движими вещи от 13.03.2012 г., несъстоял се поради неоткриване на длъжника на адреса. Изп. дело е било прекратено на 12.12.2016 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение на стр.50/.

По ч.гр. дело №127/2009 г. на ВРС са били издадени заповед за изпълнение и изп. лист от 26.01.2009 г. в полза на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С.против ищеца за 1 000 лв.-главница,дължима по запис на заповед от 17.08.2008 г.,ведно със законна лихва и разноски.

На основание издадения изп. лист на 27.12.2011 г. е било образувано изп. дело №1851/2012 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,в резултат на което са били събрани суми в общ размер на 307.80 лв.,от които 254.80 лв. са били изплатени на взискателя. Последната сума е постъпила на 05.10.2012 г.,последното изп. действие е бил опис на движими вещи от 01.02.2012 г.,несъстоял се поради неоткриване на длъжника на адреса. Изп. дело е било прекратено на 07.12.2016 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение на стр.46/.

На 13.07.2018 г. е било образувано изп. дело №480/ 2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,по молба на ответника,като частен правоприемник на кредитора ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД гр.С./договор за цесия от 23.02.2015 г./,въз основа на четирите издадени изп. листове.По изп. дело са били изготвени запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,получавано от ”Билла ***”ЕООД,както и покана за доброволно изпълнение/връчена на 29.10.2018 г./.Суми не са постъпвали.

Горното е видно от приложеното изп. дело/в частност от удостоверение на стр.37/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

При доказателствата,Съдът приема,че преди образуването на изп. дело №480/2018 г. изпълнителни действия,спиращи или прекъсващи давността,са поискването и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,като последните суми са постъпили на 05.10.2012 г..

За да достигне до тези изводи,Съдът съобразява вкл. направеното с тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК тълкуване на Закона:

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

В случая действително е налице изтекла 3 г. погасителна давност.Доколкото вземанията са по записи на заповед и съответно се погасяват с 3 г. давност, задълженията по изп. листове се явяват погасени по давност,като давността е изтекла на 05.10.2015 г.,предвид последното прекъсващо давността действие-постъпването на суми от запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 05.10.2012 г..

Подаването на молба за издаване на изп. лист, издаването на изп. лист,образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки не са действия, прекъсващи давността.Такова действие е поискването и налагането на запор,което е от 2018 г.,т.е. след погасяването по давност на вземанията.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен, както е бил предявен.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото-372.56 лв. държавна такса и 120 лв. такси ЧСИ за изготвяне на копия от изп. дела,общо 392.56 лв..

На представлявалия безплатно ищеца адвокат,ответникът следва да бъде осъден да заплати 795.71 лв. адв. възнаграждение,изчислено съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”АПС Бета ***”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.бул.”***”№***, представлявано от управителите П.Р.и Д.М.,че С.Г.М. с ЕГН ********** *** не му дължи,поради погасяване по давност,сумите по издадените по ч.гр. дела №№1617/2008 г.,1629/2008 г.,2384/2008 г. и 127/2009 г. на ВРС изпълнителни листове,за събирането на които е било образувано изп. дело №480/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..

 

 

ОСЪЖДА ”АПС Бета ***”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.бул.”***” №***,представлявано от управителите П.Р.и Д.М.,да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата от 392.56 лв.-деловодни разноски.

 

 

ОСЪЖДА ”АПС Бета ***”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.бул.”***” №***,представлявано от управителите П.Р.и Д.М.,да заплати на адв.Л.В. *** сумата от 795.71 лв.-адв. възнаграждение.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: