Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 2479 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20218803 от 07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 80312/2018 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е отхвърлен предявения от М.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година за
осъждане на „Р.Д.А.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на
дружествата, с peг. № 104547, със седалище и адрес на управление: Р.Д.Офис,
Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, да му заплати сумата от 782.33
лева (левовата равностойност на 400.00 евро), представляваща обезщетение за
изпълнен на 27.05.2018г. със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на
„Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон,
Великобритания), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 19.12.2018 г. до окончателно изплащане
на задължението, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.М. е осъден да
заплати на „Р.Д.А.К.“ сумата от общо 760.00 лева - разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М.В.М., чрез
пълномощника му адв. А.В., в която същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че при постановяване на
решението първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички представени по
делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, поради което е достигнал до неправилен правен извод и неправилна
преценка на доказателствата, което е довело до незаконосъобразен съдебен акт. На
първо място се поддържа, че по делото не е доказано от страна на ответника, че
са налице „извънредни обстоятелства“, които да изключват отговорността му. Излагат
се доводи, че ответникът не е успял да докаже също, че е изправна страна по
договора, както и че е предприел каквито и да било мерки, а още повече пък
всички разумни мерки за предотвратяване на закъснението на полет FR 9962 - по направление
от летище София до летище Лондон Станстед, наличието на обвързаност на полетите
FR 9961 и FR 9962, респ. наличието за извършване на полета с едно и също въздухоплавателно
средство, липсата на достатъчно гориво за изпълнение на полета, както и да е
заявил своевременно заявка за предоставяне на допълнителен слот за навременно
изпълнение на полета, в това число да е изпълнил всички необходими процедурни изисквания
и то своевременно, както и че е спазил правилата за определяне на слотове. В
тази връзка се сочи, че неправилно съдът е приел, че по делото не съществува
спор относно обстоятелството, че съгласно първоначалния полетен план, процесният
полет № FR 9962 е бил планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство,
с което е експлоатиран непосредствено предхождащият го във времево отношение
полет № FR 9961, доколкото това обстоятелство е било оспорено изрично от страна
на ищеца. Навеждат се доводи, че ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не е ангажирал доказателства, че е положил дължимата грижа и е
предприел всички мерки за предотвратяване на закъснението на процесния полет.
В
жалбата се излагат съображения, че от първоинстанционния съд не е взето
предвид, че превозвачът не е успял да докаже, че е взел всички мерки за
избягване закъснението на полета, чрез предприемане на алтернативни решения,
като се вземе предвид, че евентуално влошените метеорологични условия и
евентуалната техническа повреда в системата за зареждане на гориво са били обявени
в достатъчен ранен етап. Твърди се, че от авиокомпанията не са ангажирани
никакви доказателства, от които да е видно, че е предприела всички разумни
мерки за презареждане на най-близкото алтернативно летище или да направи
съответната реорганизация на работния процес като се има предвид, че превозвачът
е имал на разположение достатъчно дълъг период от време и е знаел за
евентуалната техническа повреда предварително - доста време преди изпълнение на
полет FR 9962, а именно около 12 часа преди изпълнение на полета. Не са
ангажирани и никакви доказателства, че са предприети мерки за предотвратяване
закъснението на полета чрез сключване на договор с друга авиокомпания за
оперативен лизинг (ACMI) за изпълнение на посочения полет или за получаване на
информация за метеорологичните условия, с оглед предприемане своевременно на
всички необходими действия преди началото на полета. Навеждат се доводи, че по
делото са налице доказателства - удостоверение
от НИМХ с №0Д-03-672-1 от 21.09.2018г., че закъснелият полет не се дължи на
неблагоприятни атмосферни условия (мълния) на летище София, което е от съществено
значение за спора, доколкото полетът е следвало да бъде изпълнен само и
единствено от летище София.
Предвид
изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Р.Д.А.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано
съгласно законодателството на Ирландия в ирландския Регистър на дружествата, с
peг. № 104547, със седалище и адрес на управление: Р.Д.Офис, Еърсайд Бизнес
парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия, чрез пълномощника адв. С.Т.е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Оспорва
твърдението на въззивника за неправилност на постановеното решение, поради
това, че от СРС не са били обсъдени в цялост всички представени по делото
писмени и гласни доказателства, във връзка с което е постановен
незаконосъобразен съдебен акт. Навеждат се доводи, че в обжалваното решение, първоинстанционният
съд подробно е анализирал всички представени по делото доказателства, като
правилно е стигнал до заключението, че са били налице извънредни обстоятелства
по смисъла на съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които са довели до
закъснението на процесния полет и които не биха могли да бъдат предотвратени
чрез предприемане на сочените от въззивника „разумни мерки“. В тази връзка се
поддържа, че в резултат на посочените изводи, законосъобразно е бил отхвърлен
от съда предявения иск за заплащане на обезщетение.
Поради
изложеното, се моли решението като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен иск от М.В.М. срещу „Р.Д.А.К.“ с правно основание чл.
7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета на Европа от 11 февруари 2004 г. за заплащане на сумата от 782.33 лева
(левовата равностойност на 400.00 евро), представляваща обезщетение за изпълнен
на 27.05.2018г. със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на „Райънеър“
от летище София (България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания), ведно
със законна лихва от датата на исковата молба - 19.12.2018 г. до окончателно й изплащане. Ответникът „Р.Д.А.К.“ е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Изразява становище за
недължимост на претендираното обезщетение поради възникнали по смисъла на
Регламент (ЕО) № 261/2004г. извънредни обстоятелства - гръмотевична буря,
довела до повреда на хидрантната система за гориво на летище Станстед, Лондон,
от което е следвало да излети въздухоплавателното средство, определено за изпълнение
на полет № FR 9961 с направление Лондон- София, както и на свързания с него процесен
полет № FR 9962 с направление София- Лондон, а с това и до невъзможност за излитане
на въздухоплавателните средства на който и да е въздушен превозвач, опериращ полета
от това летище, както и промени в назначените от Евроконтрол (европейска организация
за управление на въздушния трафик) времеви слотове, обусловени от коментираната
техническа повреда, както и от капацитета на центровете за контрол на въздушното
движение. Поддържа, че както настъпването, така и преодоляването на последиците
от така описаните извънредни обстоятелства е извън неговия контрол, поради
което и не е изпълнил процесния полет от София до Лондон в уговореното време, а
в първия възможен времеви слот, предоставен от Евроконтрол. С оглед на така изложените
фактически обстоятелства и позовавайки се на съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004г., счита предявеният иск за неоснователен, поради което моли същият
да бъде отхвърлен.
Въззивната
инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на
събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от
страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира
за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на
основание чл. 272 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл.7, параграф І, б.“б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета за заплащане на исковата претенция в размер на сумата от 782,33 лв. /левова
равностойност на 400,00 евро/, представляваща обезщетение за изпълнен на 27.05.2018г.
със закъснение повече от три часа полет № FR 9962 на „Райънеър“ от летище София
(България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания). При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, дава основание на настоящия състав да направи обоснован
извод, че в конкретния случай не следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на исковата сума, претендирана от ищеца по делото.
Противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е направил
правилен и обоснован извод, че закъснението на процесния полет № FR 9962 на авиокомпания
„Райънеър“ от летище София (България) до летище Станстед (Лондон,
Великобритания) се дължи на лоши атмосферни условия –развила се гръмотевична
буря, която, съгласно представените по делото писмени доказателства - 2 броя
писма от Swissport (летищен оператор), както и съгласно проведеното от експерта
по техническата експертиза независимо проучване въз основа на съобщения NOTAM за
летище Станстед е причинила технически проблем на летището в Лондон - повреда
на станцията за зареждане на гориво (хидрантна система).
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., опериращия
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7 на пътник, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Въззивният
съд намира, че в процесния случай ответникът е доказал по делото, че закъснението
на процесния полет № FR 9962 на авиокомпания „Райънеър“ от летище София
(България) до летище Станстед (Лондон, Великобритания) се дължи на осъществили се
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004г. В тази връзка, настоящият
състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че настъпилите на
летище Станстед, Лондон лоши метеорологични условия, а именно развила се гръмотевична
буря и предизвикания във връзка с това технически проблем в хидрантната система
на летището представляват обстоятелства от обективен характер, чието настъпване
и предотвратяване не би могло да бъде предвидено, от който и да е участник във въздушния
трафик.
Съгласно
съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства по
смисъла на Регламента може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Съгласно утвърдената съдебна практика на Съда на ЕС, въздyшният
пpeвoзвaч нe e длъжeн да плaти обезщетение на пътниците, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължина
на „извънредни обстоятелства“, които нe e могло да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички paзyмни мepĸи, ĸaĸтo и - в cлyчaй на настъпване на
такива обстоятелства – че е взел съобразени с положението мepĸи, като е
използвал всички човешки или материални ресурси и финaнcoви cpeдcтвa, c
ĸoитo e paзпoлaгaл, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния
полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед на ĸaпaцитeтa
нa пpeдпpиятиeтo мy.
„Извънредни
обстоятелства“ пo cмиcълa нa peглaмeнтa за пpaвaтa нa пътницитe, пoлзвaщи
въздyшeн тpaнcпopт, мoгaт да се ĸвaлифициpaт cъбитиятa, ĸoитo поради
cвoeтo ecтecтвo или пpoизxoд нe са присъщи нa нopмaлнoтo yпpaжнявaнe нa
дeйнocттa нa cъoтвeтния въздyшeн пpeвoзвaч и ce нaмиpaт извън eфeĸтивния
мy ĸoнтpoл, ĸaтo тeзи двe ycлoвия са ĸyмyлaтивни. Taĸивa
oбcтoятeлcтвa мoжe да възниĸнaт по специално в cлyчaи нa pиcĸoвe за
cигypнocттa. Съдебната
практика обобщава, че това са всички обстоятелства, които са извън контрола на
въздушния превозвач, независимо от естеството и тежестта им.
Въззивният
съд намира, че в конкретния случай именно такива извънредни обстоятелства са
засегнали процесния полет. Ответното дружество „Райънеър“ е следвало да изпълни
по график с едно и също въздухоплавателно средство (Боинг, серия 737 800, peг.
EI-DWB) няколко полета на 27.05.2018 г. за различни дестинации.
От
доказателствата по делото и по-конкретно от заключението на експертизата се
установява, че първият полет за деня FR 9961 с направление Лондон (Летище Станстед)
– София, който е следвало да се осъществи в 05:30 ч. координирано универсално
време, е излетял вместо това в 08:51 ч. координирано универсално време и
съответно е пристигнал в София в 12:22 ч. координирано универсално време (15:22
ч. местно време в София). Процесният полет FR 9962, който е последващ, с
направление от София за Лондон (Летище Станстед) и е опериран от същото
въздухоплавателно средство и съответно е обвързан с графика на първия полет,
също е бил изпълнен със закъснение.
Съгласно
приетото в съдебна практика и по-конкретно в Решение С-74/19 на Съда на ЕС,
разпоредбата на член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент №
261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си
да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет,
опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство
полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването
на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което
запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина
на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ
въздушен превозвач.
Във
връзка с изложеното, като се вземат предвид обстоятелствата в процесната
хипотеза следва да се има предвид, че в конкретния случай са били налице
влошени метеорологични условия на летище Лондон Станстед, а именно развила се на
26.05.2018г. срещу 27.05.2018г. около летище Станстед, Лондон гръмотевична
буря. Посоченото обстоятелство се потвърждава, както от представените по делото
писмени доказателства - писмо с изх. № 92- 00- 12/21.01.2020г. по описа на
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение - София“ с приложени
към него в писмен вид декодирани метеорологични сведения - METAR, за летище
Станстед, Лондон за период 00:20-08:50 на 27.05.2018 г., така и от приетото от
страните заключение на техническата експертиза. На следващо място от събраните
доказателства по делото безспорно се установи, че посочената гръмотевичната
буря на летище Лондон Станстед е довела до повреда в системата за зареждане на
гориво на самото летище (т.нар. хидрантна система за гориво), в резултат от
което е било невъзможно за самолетите на всички авиокомпании, опериращи на
посоченото летище, да заредят гориво и да изпълнят планираните от тях полети. Посоченото
обстоятелство се установява от представените 2 броя писма от Swissport (летищен
оператор), както и от проведеното от експерта по техническата експертиза
независимо проучване въз основа на съобщения NOTAM (Notice to Airmen) за летище
Станстед, съгласно което гръмотевичната буря е причинила технически проблем на
летището в Лондон- повреда на станцията за зареждане на гориво (хидрантна
система) на същото. Съгласно разясненията на вещото лице - NOTAM - Notice to
Airmen (съобщение за авиаторите) съдържа важна аеронавигационна информация с
кратка продължителност, публикувана от националните власти, която е официална и
е на разположение на всички участници в авиационната транспортна система, като
на 27.05.2018г. има две съобщения за проблеми с осигуряване на гориво на летище
Станстед.
На
следващо място, по делото се установи, че проблемите с меторологичните условия
и системата за зареждане на гориво са довели до необходимост от предприемане на
мерки за управление на въздушните потоци, чрез налагане на ограничения при
изпълнението на полетите под формата на времеви слотове за излитане и кацане. В
тази връзка от заключението на експертизата се установи, че такива времеви слотове
се назначават от управителя на въздушната мрежа, който за Европа е Евроконтрол,
като в о.с.з на 25.09.2020 г. експертът е уточнил, че времеви слотове се
издават само, когато са налице особени обстоятелства, свързани с
метеорологичната обстановка, с техническа неизправност, а не при всеки редовен
полет, който при липса на подобни извънредни обстоятелства, се осъществява
съобразно първоначално изготвения от въздушния превозвач полетен план. От
приложената Справка, изх. № 26-00-3186 от 06.11.2019 г. на ДП „Ръководство на
въздушното движение“, както и от приетата експертиза се установи, че посочените
слотове са били променяни многократно, както следва: По отношение на първия полет
№ FR 9961 с направление летище Станстед, Лондон - летище София, който е бил планиран
за 27.05.2018г., от 05:30 часа са били предоставени/променени слотове за
излитане за 05:58, 10:39, 09:42, 09:27, 09:41, 09:43 часа, като са издадени и
три съобщения за спиране на полет - от 06:31, 07:57 и 07:59 UTC (координирано
универсално време), при което не се разрешава излитане. По отношение на
процесния полет № FR 9962 с направление летище София - летище Станстед, Лондон,
който е бил планиран за 27.05.2018г., от 09:05ч. е предоставен слот за излитане
за 09:38, който впоследствие е променен на 09:26, 09:40, 13:56, 13:58, 13:56, 14:23,
14:25, 14:48 и 14:53 UTC (координирано универсално време). В тази връзка, въззивният
съд намира за установено по делото, че слотовете са засегнали и двата полета,
които е следвало да бъдат изпълнени с едно и също въздухоплавателно средство.
Следователно процесният полет № FR 9962 е закъснял не само заради
обстоятелството, че предходният полет (FR 9961) е пристигнал със закъснение от
Лондон, но и поради обстоятелството, че и той самият е бил засегнат от назначените
слотове за излитане, обстоятелство което се потвърждава и от извода на вещото
лице по приетата експертиза, а именно, че последващи нарушения на въздушния
трафик водят до допълнително забавяне на полет FR 9962 с направление София -
Лондон Станстед. Съгласно направеното от експерта в съдебно заседание уточнение
по съображения за безопасност не е допустимо да не се съобразяват назначените
времеви слотове за излитане, като спазването им се съблюдава от контролната
кула на съответното летище, която не би позволила излитането извън определения слот.
В тази връзка експертът дава заключение, че предизвиканият от гръмотевичната буря
в Лондон на 26.05.2018г. срещу 27.05.2018г. технически проблем на летище
Станстед е довел до забавяне на полет № FR 9961 на ответника до гр. София, като
това забавяне, както и „последващи нарушения на въздушния трафик“ са довели до
процесното забавяне и на свързания с този полет № FR 9962 от София до Лондон. От
заключението на приетата експертизата се установява, че причините, които са
довели до назначаването на слотове е проблем с оборудването за зареждане на гориво „Намален
капацитет поради деградиране или отсъствие на подпомагащо оборудване и услуги
на летището като Противопожарно оборудване и др.“ (ЕА Aerodrome Services on Arrival);
проблем c метеорологичните условия - „Време по маршрута“; „Капацитет на
органите за контрол на въздушното движение по маршрута“; „Мерки за управление
на потоците поради недостатъчен капацитет на органите за контрол на въздушното
движение по маршрута“.
В
тази връзка, настоящият състав намира, че настъпилите проблеми са се отразили
на въздушния трафик над Европа, в това число не само на двата полета от Лондон
до София и обратно, но и на всички полети над Европейското въздушно
пространство поради това, че същите са взаимно свързани, а съответно управлението
на въздушното пространство има за цел полетите да бъдат организирани по такъв
начин, че същите да се разминават безопасно. От изложеното следва да се направи
извод, че след като лошите метеорологични условия са довели до проблем в
значителен брой полети, излитащи и кацащи от или в Лондон, то това
обстоятелство е засегнало управлението на като цяло на въздушните потоци и като
краен резултат е довело до допълнително забавяне на процесния полет. В
конкретния случай се установи, че първо е закъснял полетът от Лондон до София,
а впоследствие – процесният полет от София до Лондон е закъснял не само поради
закъснението на първия полет, но и поради това, че вторият полет също е бил
засегнат от проблема със слотовете. Извод в тази насока следва и от направеното
от вещото лице уточнение в открито съдебно заседание, че необходимостта от заявяване
на втори полетен план е наложена от определените слотове в Станстед-Лондон,
които са причинени от изяснените технически причини и метеорологични условия. Въззивният
съд намира, че невъзможността на самолета да излети от Летище Лондон, Станстед е
по причини, които са извън контрола на превозвача Райънеър, а именно - проблемите
с лошото време и повредата на системата за зареждане с гориво са довели до
назначаване на слотове, забавяне на полети, което е нарушило въздушния трафик,
в резултат на което са засегнати множество полети - излитащи и кацащи на Летище
Лондон, Станстед, както и в останалото въздушно пространство, което е наложило
да се предприемат мерки за управление на потоците поради недостатъчен капацитет
на органите за контрол на въздушното движение по маршрута.
В
тази връзка, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, че настъпването на конкретен технически проблем на летището, в резултат на
влошените метеорологични условия не е от естество да бъде предвидено и
съобразено, доколкото се касае за случайно събитие (в житейския смисъл на това
понятие) - мълния е паднала именно върху системата за зареждане на гориво, от
чиято изправност зависи изпълнението на полетите на всички опериращи на
съответния аеропорт превозвачи. Отстраняването на тази техническа неизправност,
от своя страна, също не зависи от волята и от проявена от ответника активност,
доколкото се касае за проблем в инфраструктурата на летището, а не на конкретния
въздушен превозвач.
Въззивната
инстанция приема за правилни и изводите на СРС, че извънредно обстоятелство по
смисъла на приложимата в случая нормативна уредба е и назначаването и
изменението на времевите слотове за двата полета - № FR 9961 от Лондон и № FR
9962 към Лондон. Това е така, тъй като, както вече бе изложено по-горе по
делото се установи, че такива времеви слотове се издават по преценка на органа,
осъществяващ контрол на въздушното движение над Европа - Евроконтрол, при
наличие на обективна необходимост за това, предизвикана от неблагоприятна
метеорологична обстановка или техническа неизправност на дадено летище, каквито
в случая се установиха, а не по инициатива на съответния въздушен превозвач,
който съгласно разясненията на вещото лице е длъжен да се съобразява с издадените
времеви слотове с цел обезпечаване сигурността на всички участници във въздушното
движение. Поради изложеното, настоящият състав намира, че извънредните
обстоятелства, довели до закъснение на полет № FR 9961 са станали причина и за
закъснението на последващия полет, опериран със същия самолет – процесният полет
№ FR 9962.
По
отношение на възраженията във въззивната жалба, че превозвачът Райънеър е следвало
да предприеме алтернативни решения с цел предотвратяване закъснението на полета
от летище София до летище Станстед, Лондон, както и да реорганизира програмата
на полетите – да презареди на най-близкото алтернативно летище или да сключи
договор с друга авиокомпания за оперативен лизинг за изпълнение на посочения
полет, като се има предвид, че е имал на разположение достатъчно дълъг период
от време, въззивният съд намира следното:
На
първо място, следва да се вземе предвид, че дори и да е разполагал с налично
гориво или да е разполагал с друг наличен самолет, отново не е имало как
превозвачът да осъществи полетите без закъснение, защото и по отношение на
двата полета (от Лондон до София и от София до Лондон) са били назначени слотове
за излитане, които са били променяни многократно, като и в двата случая самолетът
е излетял при първия възможен слот, а съгласно направеното експертно уточнение Евроконтрол
подава информация до контролните кули и до операторите за назначените времеви слотове,
като дори и да иска операторът да излети, от кулата няма да го пуснат. В този
смисъл, без слот самолетът няма как да излети до друго алтернативно летище, за
да зареди гориво. От заключението на експертизата се установява, че по
отношение на полета от Лондон до София има три съобщения за спиране на полетите
от 06:31 ч., 07:57 ч. и 07:59ч., при което не се разрешава излитане. В проведеното
открито съдебно заседание по делото на 25.09.2020 г. вещото лице е уточнил, че
възможността полетът да се осъществи с друг самолет, намиращ се на друго летище
е принципно възможно, но практически е трудно осъществимо, тъй като това е
много сложен процес, който включва много фактори. Поради изложеното, въззивният
съд намира за неоснователни направените възражения в жалбата, че ответникът Райънеър
разполага с други базови летища и по-конкретно, че на 599 км. от Лондон –
Станстед се намира второто по ред основно базово летище в Дъблин, поради което
същият е имал възможност да оперира и от други летища. В проведеното открито
съдебно заседание, вещото лице е уточнил, че Станстед в Лондон е базово летище,
като хипотетично би могло да се търси алтернатива за осъществяване на полета от
Лондон до София така, че да се избегне закъснение, но в случая това е било
практически невъзможно, защото Станстед е базово летище – оттам именно излитат
повечето самолети на „Райънеър“, като повечето самолети на авиокомпанията нощуват
там и там се зареждат. Нещо повече, в случая следва да се вземе предвид и
обстоятелството, което правилно е било отчетено в мотивите и на
първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза се касае за извънредни
обстоятелства, засегнали съществено целия въздушен трафик по процесния маршрут
и довели до натовареност, която е по-голяма от обичайната, на Евроконтрол, от
чиито именно решения зависи осъществяването както на процесния полет, така и на
всеки друг полет, без значение от превозвача, който го експлоатира, и без
значение от въздухоплавателното средство, с което се осъществява. Следователно,
в случая се касае за събитие от извънреден характер, което стои извън волята и
контрола на ответника, което е обусловило натоварване на трафика по релевантното
за спора направление, а с това и на управителя на въздушната мрежа, обезпечаващ
сигурността на въздухоплаването. Посоченото събитие, както и последиците от него
обективно не биха могли да бъдат предотвратени чрез предприемане на сочените от
ищеца разумни мерки, включително чрез осигуряване на друг самолет, излитане от друго
летище, доколкото биха засегнали всеки превозвач и всяко въздухоплавателно
средство по маршрута, който с оглед уговорената от страните дестинация
закономерно остава един и същ. В тази връзка следва да се посочи, че от настъпването
на извънредното обстоятелство до определения час на излитане на полета е имало
само няколко часа, а съгласно практиката на Съда на ЕС, за да избегне рискът от
закъснения поради настъпването на извънредни обстоятелства, разумният въздушен
превозвач трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с
известен запас от време, за да е в състояние при възможност да осъществи този полет
след отпадането на извънредните обстоятелства. От направените уточнения от
вещото лице се установява, че в конкретната хипотеза, след възникването на
проблема авиокомпанията е направила опит да излети, като е променила полетния план,
но на самолета не е било разрешено да излети до 14:53 ч. Промяната в полетния план
е била заявена още в 8:00 UTC, но Евроконтрол е започнал да издава и поправя времевите
слотове, като промените са били наложени от недостатъчен капацитет на мрежата,
поради което самолетът не е успял да излети съобразно заявения полетен план, вкл.
и променения такъв, а се е наложило да се съобрази с назначените от Евроконтрол
слотове и да излети в първия възможен такъв слот. В конкретната хипотеза, летателният
апарат е бил в готовност и е излетял при първия възможен за това слот. Наред с
това, следва да се има предвид, че в практиката на Съда на ЕС се приема, че за да
се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни
мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от настъпването
на извънредното обстоятелство, позволяващи
му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по
чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се вземат предвид само мерките,
за които той действително носи отговорност и да се изключат тези, които са от
компетентността на трети лица. В тази връзка следва да се посочи, че за
превозвача „Райънеър“ не само, че не съществува задължение да държи в готовност
резервен самолет на всяко едно летище, но и това не би отговаряло на
икономическите условия, които са поносими за въздушен превозвач, още повече
като се вземе предвид, че практика на повечето авиокомпании е да осъществяват двупосочни
полети с един и същи самолет. В случая не е налице хипотеза, в която
превозвачът обективно би могъл да окаже въздействие, за да избегне отмяната на
полета, предизвикана от настъпването на извънредни обстоятелства. Настоящият
състав намира, че неблагоприятните метеорологични условия, технически повреди
на летището, както и проблемите във връзка с предоставените слотове са
непредсказуемо събитие, което възниква независимо от действията или
бездействията на превозвача и на които същият не може да влияе. В тази връзка,
въззивният съд приема, че с оглед естеството и характера им, същите не могат да
бъдат избегнати и предотвратени, поради което са налице извънредни
обстоятелства, освобождаващи от отговорност превозвача.
По
отношение на възраженията в жалбата, че ответникът „Райънеър“ не е направил свовременна
заявка за предоставяне на допълнителен слот, както и че не е уведомил администрацията
на контролната кула на Летище София, че ще се възползва от отпуснатия слот като
нов участник, следва да се посочи, че превозвачът „Райънеър“ не носи отговорност
за предоставянето или промяната на слотовете, не прави заявки за такива към
Евроконтрол, нито носи отговорност за уведомяването на съответните центрове за
контрол на въздушното пространство и контролните кули, които са свързани със
засегнатия полет. Превозвачът е длъжен да спазва определените от Евроконтрол
слотове за съответния полет, като няма право да ги нарушава, поради съображения
за безопасност, което се установи от направеното експертно уточнение. Въззивният съд намира за неоснователни и
направените възражения, че ответната авиокомпания не е предприела никакви разумни
мерки, а е изчакала безучастно. Както вече бе изложеното от настоящия състав, авиокомпанията
може да предприеме мерки, които зависят от самата нея, но не и такива, които
зависят от трети лица, каквото е Евроконтрол, а сочените от въззивника разумни
мерки, (реорганизиране на полетите с цел полетът да се изпълни с друг самолет,
презареждане с гориво на близко алтернативно летище, договор с друга
авиокомпания за оперативен лизинг) в случая съдът намира, че биха били
неефективни и необосновани, доколкото в процесния случай се установи, че поради
наличието на наложени слотове, респ. ограничения за излитането на процесния
полет, ответната авиокомпания не е била в състояние да предприеме нищо, което
да позволи полета да излети в нарушение на посочените слотове, дори и да
разполагаше с резервен самолет или с налично гориво. В тази връзка, настоящият
състав намира, че дори и да бяха предприети такива мерки, то същите едва ли
щяха да намалят закъснението на процесния полет, тъй като както вече бе
изложено е бил засегнат целият въздушен трафик над Европа, а не само процесният
полет.
Въззивната
инстанция намира за неоснователни и направените оспорвания във въззивната жалба
относно връзката между двата полета – полет с № FR 9961 с направление Лондон
(Летище Станстед) - София и полет № FR 9962 от София за Лондон (Летище
Станстед), както и че неправилно е било акцентирано от СРС върху предшестващия полет
от Лондон (Летище Станстед) - София, тъй като в случая от значение е единствено
обстоятелството дали процесният полет е бил изпълнен на време, както и че в
случая не са били налице неблагоприятни метеорологични условия на Летище София,
от където е следвало да се изпълни процесният полет. В тази връзка, на първо
място следва да се посочи, че въздухоплвателното средство, с което е планирано
да бъдат извършени двата полета е Boeing 737, серия 800, регистрация EI-DWB,
обстоятелство, което се установява, както от представените по делото писмени
доказателства – Справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното
движение“, Становище от Райънеър, Отдел „Въздушни операции“ съобщения от
Евроконтрол, така и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в
която също е посочен отново същият регистрационен знак самолет EIDWB. Съгласно Решение
С-74/19 на Съда на ЕС, съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се
тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение
на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен
превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало не
посочения отменен или закъснял полет, а предходен полет, опериран от самия него
със същото въздухоплавателно средство. В тази връзка, както вече бе изложено по
делото се установи, че слотовете, наложени от Евроконтрол са засегнали и двата
полета, от което следва, че процесният полет е закъснял не само заради
обстоятелството, че предходният полет (FR 9961), изпълняван със същото
въздухоплавателно средство е пристигнал със закъснение от Лондон, но и
процесният полет (FR 9962) на самостоятелно основание е бил засегнат от
назначените слотове за излитане.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че в настоящия
случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав
следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за
разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в исковото
производство вземане. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание с правно основание
чл. 7, § 1,6. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 782.33 лева (левовата
равностойност на 400.00 евро).
Поради
съвпадане на изводите на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него въззивна жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищец/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат. Въззивният съд намира за
основателно релевираното от страна на въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед приложимото в случая правило на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
според което минималното възнаграждение възлиза на 300 лв., както и предвид
ниската фактическа сложност на делото и невисоката му правна сложност, като
въззивното производство се е развило в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства, поради което намира, че в полза на въззиваемата страна следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20218803 от 07.10.2020
г., постановено по гр. д. № 80312/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Р.Д.А.К.“, дружество с ограничена отговорност, учредено и
регистрирано съгласно законодателството на Ирландия в ирландския регистър на
дружествата, с peг. № 104547, със седалище и адрес на управление: Р.Д.Офис,
Еърсайд Бизнес парк, Суорд, Ко. Дъблин, Ирландия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.