РЕШЕНИЕ
№ 3494
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гинка Т. И.
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Гинка Т. И. Гражданско дело №
20253110110275 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 – 19 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/
Образувано е по молба подадена от Н. И. М., ЕГН ********** срещу Н. С. М., ЕГН
**********- бивш съпруг, с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу
домашното насилие по отношение на Н. И. М..
В сезиращата съда молба молителката сочи, че страните са в брак от 1996 г. до
месец ноември 2024 г. От брака имат родени деца - В. Н.М. роден на * г. и Д.Н.М. роден на
*г. По време на брака им ответника злоупотребявал с алкохол, a поведението му възбуждало
страх у молителката и децата им.
В молбата за защита от 01.09.2025 г. и уточнителна молба от 03.09.2025 г. подадена от
молителката М., чрез адв.А.А. от АК- В., се излага, че по отношение на Н. М. са извършени
от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН, а именно: на 03.08.2025
г. в 11.03 часа изпратил съобщения по „Messenger“ със заплаха, като написал „Ще те
побъркам “ и в 16.34 часа на същата дата написал „Ти сега си най щастливата слива
благодари на Венци и дими че смятах утре дати сваля предните зъби да можеш по хубаво да
при казваш на децата внимавай наближава тъмното пак ще паднат“. После написал, че не я
познава само да не я види някъде. Сочи се, че процесният инцидент не е бил единствен, като
през годините молителката много пъти била подлагана на заплахи и обиди. Твърди се, че
гореописания случай и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за
живота и здравето на молителя, поради което моли за постановяване на мерки за закрила по
чл. 5 от ЗЗДН.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от страна Н. М..
В производството е постановена заповед за незабавна защита № * г., в която са
наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1,т.3 и т. 4 от ЗЗДН.
В хода на откритото съдебно заседание, процесуалният представител на
молителката сочи, че след като ответникът е разбрал за заповедта, е започнал да се
въздържа. Счита, че издадената незабавна заповед за защита е изиграла своята роля, като
1
желаят да бъде определен минимален срок за наложите мерки, а именно: бъде задължен Н.
М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да не я
доближава на 100 м и да му бъде забранено да доближава следните адреси: гр. В., ул. Ов.№
*, и кабинета и на ул. Г.Г. № *.
Процесуалният представител на ответника-адв.Вл. посочва, че искането е допустимо,
но само по себе си счита, че не може да обуслови основано предположение за извършени
действия, които могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Сочи се, че страните
са постигнали съгласие, поради което счита, че срока от 6 месеца би бил достатъчен и
оправдал целите на този закон, като не възразяват по отношение на ответника да бъдат
наложени предвидените в т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че са бивши съпрузи, за което сочи и представено и
прието решение № *г. постановено по гр.д.№ * по описа на Варненски районен съд, с което
брака между страните е прекратен с развод по реда на чл. СК. Приобщена към
доказателствения материал по делото е представената от Н. М. декларации по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е описано случилото се на *г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил и е
изискал справки, като от същите се установява че страните не са настанявани за лечение в
Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.М.“ ЕАД-гр. В..
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил и е
изискал справки за съдимост, както и справка от ВРС за заведени дела по реда на ЗЗДН и
справки НБД „Население“ на страните видно от които ответника М. е реабилитиран по
право на осн.чл.86 НК. Страните нямат други образувани дела по ЗЗДН към дата *г.
Към иницииращата молба е приложено и копие на кореспонденция между страните
по „Messenger“ изхождаща от ответника със следният текст „Ще те побъркам “ и в 16.34
часа на същата дата написал „Ти сега си най щастливата слива благодари на Венци и дими
че смятах утре дати сваля предните зъби да можеш по хубаво да при казваш на децата
внимавай наближава тъмното пак ще паднат“.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е бивш съпруг на молителката. Също така, основана
на твърдения за осъществявано по отношение на молителката насилие, осъществено на
03.08.2025г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона
преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН. По
изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита
само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството
си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия,
квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е
предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката
Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на
пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му, като се предвижда всяко лице,
пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично
изброените в чл. 8, т. 2 -4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.
Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на
2
гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за
законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии, като не е обвързан с исканите от
молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до един месец преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Като
акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя
всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието
"психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги
изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице
емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на
целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на
пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните
условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия
или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над
жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с
обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на
интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по
реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което
има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за
приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката
насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН
има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и
на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника,
като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН .
От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
спрямо молителя е осъществен психически тормоз и на посочената дата - 03.08.2025 г.,
определян от съда като акт на домашно насилие. Развилата се ситуация на процесната дата
касае осъществен психически тормоз спрямо молителката, която е била вербално и
психически тормозена от бивш съпруг, което съдът определя отношението на ответника за
морално укоримо и неприемливо от гледище на закона, а и от безспорно квалифицирано
като психически тормоз. Отделно от горното, безспорно се събраха доказателства по делото,
3
че са отправяни заплахи от ответника спрямо молителката. Описаните актове на насилие се
съдържат в писмените доказателства, поради което следва да се приеме, че безспорно се
установява, че са осъществени описаният в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН акт на
домашно насилие спрямо молителя.
По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на
декларацията по отношение на описаните в нея факти, напротив осъщественото психическо
насилие се потвърждава от събраните писмени доказателства.
С оглед на горното, съдът намира, че молбата е основателна и като такава следва
да се уважи.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира
следното:
При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които
да даде ефективна защита на пострадалото лице. Нещо повече, в производството по ЗЗДН,
предпоставки за спогодба липсват, а и не следва да се насърчават създаването им, предвид
състоянието на отношението жертва- извършител, което е правно и морално неприемливо.
Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в
действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника
спрямо бившата съпруга. Защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат
необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие,
съхранявайки здравето физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия.
Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените
в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН мерки за защита по отношение на молителката, които ще
създадат и допълнителна гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект
на домашно насилие.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата. В
приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р.
България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и
психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът счита,
че тази мярка има възпиращо и предупредително действие по отношение на ответника да се
въздържа от извършване на акт на домашно насилие по отношение на молителката,
доколкото неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до Н. И. М., на
по-малко от 100 / сто/ метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние
местоработата на молителя на следните адреси: гр.В., ул.О., *, Д.В. и гр. В., ул. Г.Г., * за срок
от девет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по
настоящото дело.
Съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да не осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, на основание чл.5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. Преценката на съда досежно срока е в
рамките на предвидения от закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца.
Съобразявайки, че извършеното е изолиран случай на нарушение по този закон, предвид
липсата на заведени други дела между страните, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4
от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от девет месеца, считано от датата на издаване на
заповедта за незабавна защита по настоящото дело.
Отделно от това, ответникът следва да бъде предупреден, че на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от
общ характер.
4
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
По разноските:
С оглед изхода на спора на молителя се дължат разноски. Предвид липсата
на изрично отправеното искане, за присъждане на такива, съда не дължи произнасяне.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд, държавна такса за производството в размер на 25 лв., на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася
предварително от молителя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. С. М., ЕГН ********** с адрес с. Щ. Общ. В. д., обл. В. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. М., ЕГН **********, адрес гр.
В., кв. Мл., бл. *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА Н. С. М., ЕГН ********** с адрес с. Щ. Общ. В. д., обл. В. да не
приближава Н. И. М., ЕГН **********, адрес гр. В., кв. Мл., бл. * на по-малко от 100 / сто/
метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние местоработата на
молителя на следните адреси: гр. В., ул. О. *, Д. В. и гр. В., ул. Г.Г., *, за срок от девет
месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по настоящото дело,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА Н. С. М., ЕГН ********** с адрес с. Щ. Общ. В. д., обл. В. да не
осъществява контакт с пострадалото лице Н. И. М., ЕГН **********, адрес гр. В., кв. Мл. бл.
*, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от девет
месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по настоящото дело,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН ********** с адрес с. Щ. Общ. В. д., обл. В. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Варна сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
както
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Н. И. М., ЕГН **********, адрес гр. В., кв.
Мл., бл. *.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да
се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. С. М., ЕГН ********** с адрес с. Щ. Общ. В. д., обл. В., че
на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от деня, в който е посочено в о.с.з., че решението ще бъде обявено, а
именно от 09.10.2025 г. по арг. от чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6